РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело №
20222100900201 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК- търговски спорове.
Образувано е по искова молба от АМВ Агро ООД, ЕИК040088031, със седалище
гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бул. Освобождение, хотел SPS, ап.418/офис 423,
представлявано от управителя Милко Петков Янев, съдебен адрес гр. Айтос, ул.
Свобода№3, ет.1, ап.3, чрез адв. Тургай Хасан-АК-Бургас, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника И.С.И.,
ЕГН***********, с адрес с. Просеник, община Руен, ул. Христо Ботев№36, да заплати
на ищеца сумата от 25 037,72 лева –главница по сключено между страните
споразумение за разсрочено плащане на парично задължение от 04.01.2022г.,
произтичащо от договор за търговска продажба, както и сумата от 466,02лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.04.2022г.-06.06.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба –
07.06.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че осъществява търговска дейност с предмет търговия на едро и
дребно с пестициди за растителна защита и торове. Посочва, че с ответника са
сключили договор за продажба на торове, като в качеството си на продавач е изпълнил
задължението си да достави уговорените стоки на ответника-купувач, поради което за
последния е възникнало задължението да заплати цената на стоките по издадена
фактура №4967 от 23.11.2020г. Поддържа, че на 04.01.2022г. страните са постигнали
споразумение, с което ответникът признал задължението си по фактурата, като се е
1
задължил да заплати на кредитора сумата в размер на 25 037,72 лева, разсрочено на три
погасителни вноски, последната вноска с настъпил падеж 31.12.2022г. Според ищеца в
чл.3, ал.1 от споразумението страните са уговорили предсрочна изискуемост на всички
вноски при просрочието на която и да е дължима вноска. Претенцията за изтекло
обезщетение за забава почива на постигната уговорка в чл. 3, ал. от споразумението, с
която продавачът си е запазил правото да претендира обезщетение в размер на
законната лихва за периода на забавата. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
БОС е сезиран с искове с правно основание по чл. 365, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД вр. чл.
327 от ТЗ вр. чл. 86 от ЗЗД вр. 288 от ТЗ.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника, редовно
уведомен.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В с.з. пред БОС ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове и молят за уважаването му.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з., като не
изразява становище по спора.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено споразумение за разсрочено плащане на парично
задължение от 04.01.2022г., по силата на което ответникът в качеството на длъжник по
договор за търговска продажба на торове е признал валидно възникнало изискуемо
задължение спрямо ищцовото дружество в размер на 25 037,72лева, представляващо
продажна цена на доставени торове.
В чл. 2, ал.1 от споразумението страните са постигнали съгласие плащането да
бъде разсрочено както следва: първа вноска в размер на 1000лева, платима до
31.03.2022г., втора вноска в размер на 12 037,72лева, платима до 15.08.2022г. и трета
вноска в размер на 12 000лева, платима до 31.12.2022г.
Съгласно ал.2 на чл.2 от споразумението ответникът е следвало да осъществи
плащането по банков път по посочената банкова сметка на кредитора, като в ал.3 при
просрочие на която и да е вноска е предвидено, че длъжникът изпада в забава в деня,
следващ падежа, без да е необходимо кредиторът да му изпраща покана.
В случай на забава на длъжника съгласно чл.2, ал.3 от споразумението
насрещната страна си запазва правото да предяви съдебни претенции, както по
2
отношение на вноските с настъпил падеж, така и по отношение на вноските, чиито
падеж не е настъпил, които при просрочие стават предсрочно изискуеми.
С исковата молба са ангажирани приемо-предавателни протоколи за доставка на
торове от 12.08.2022г. и 15.10.2020г., както и фактура№4967 от 23.11.2020г. за
продажба на стоки на стойност 25 037,22лева.
Съгласно разпоредбата на чл.365, ал.1 ЗЗД с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят
взаимни отстъпки. При тълкуване на сключения между страните договор съгласно
правилата на чл.20 ЗЗД съдът намира, че с постигнатото споразумение същите са
преуредили отношенията си във връзка с падежа на съществуващо задължение по
договора за продажба, като са определили нови падежи и са разсрочили на погасителни
вноски съществуващия до този момент дълг в размер на 25 037,22лева по договор за
търговска продажба на стоки.
От ответника, който извънсъдебно е признал задълженията си, произтичащи от
договор за търговска продажба на стоки, не са представени доказателства по делото за
погасяване на задълженията му, възникнали по процесния договор за спогодба.
Предвид това, съдът приема, че е налице неизпълнение на длъжника по договора
за спогодба по отношение на задължението му да заплати първа и втора вноска, които
са с настъпили падежи – на 31.03.2022г. преди предявяване на исковата молба и на
15.08.2022г., последващо в хода на исковото производство.
По отношение на третата вноска, която е платима на падеж 31.12.2022г., в
исковата молба ищецът се позовава, че последната става предсрочно изискуема на
основание чл. 2, ал.3 от споразумението поради неплащане на падежа от ответника на
първа вноска.
Уговореният срок в полза на длъжника лишава кредитора от възможността да
иска изпълнение преди срока, но изгубването на преимуществото на срока, според
общата разпоредба на чл. 71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението и
право на кредитора да предприеме действия по изпълнение.
Правната уредба на договора за спогодба по ЗЗД не включва изрично
последиците при предсрочна изискуемост на задължението на длъжника по договора.
Клаузата, включена в договора за спогодба за предсрочна изискуемост на вземането на
кредитора, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на сумата на падежа при разсроване на задължението на
погасителни вноски, не противоречи на свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД.
Последиците на такава уговорка следва да са аналогични на изгубването на
преимуществото на срока по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.
71 ЗЗД.
В този смисъл са дадените разрешения в практиката на ВКС решение № 99 от 1.
3
02. 2013 г. по т. д. № 610/2011 г., I т. о. по отношение на предсрочната изискуемост на
вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, които следва да намерят
приложение и при договора за спогодба. Прието е, че в хипотезата на чл. 71 ЗЗД за да
упражни надлежно кредиторът преобразуващото си право за изменение на договора
следва да отправи едностранно волеизявление до длъжника, което да достигне до него.
В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на сумите, когато в исковата молба
се съдържа изявление на ищеца до ответника, че счита, че целият остатъчен дълг е
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
предпоставки, редовното връчване на исковата молба на ответника представлява
надлежно уведомяване за упражняване правото на кредитора да обяви остатъка от
задължението за предсрочно изискуемо.
При горните мотиви предявеният иск за сумата от 25 037,72 лева,
представляваща главница по сключеното между страните споразумение за разсрочено
плащане на парично задължение от 04.01.2022г., произтичащо от договор за търговска
продажба, се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.
БОС счете за доказана по основание и размер и акцесорната претнция за изтекло
обезщетение за забава в размер на 466,02леваза периода 01.04.2022г.-06.06.2022г.,
предвид постигнатиге уговорки в чл. 3, ал.2 от сключения договор за спогодба
кредиторът да си запази правото при забава на длъжника да търси обезщетение в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на настъпване на падежа.
При този изход от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 2351,51лв. заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН***********, с адрес с. Просеник, община Руен, ул.
Христо Ботев№36, да заплати на АМВ Агро ООД, ЕИК040088031, със седалище гр.
Пловдив, ж.к. Тракия, бул. Освобождение, хотел SPS, ап.418/офис 423, представлявано
от управителя Милко Петков Янев, съдебен адрес гр. Айтос, ул. Свобода№3, ет.1, ап.3,
чрез адв. Тургай Хасан-АК-Бургас, сумата от 25 037,72 лева /двадесет и пет хиляди
тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ –главница по сключено между
страните споразумение за разсрочено плащане на парично задължение от 04.01.2022г.,
произтичащо от договор за търговска продажба, както и сумата от 466,02лева
/четиристотин шестдесет и шест лева и две стотинки/, представляваща изтекло
обезщетение за забава за периода 01.04.2022г.-06.06.2022г., ведно със законната лихва
4
върху главницата, считано от предявяването на исковата молба – 07.06.2022г. до
окончателното плащане.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5