№ 110375
гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно
гражданско дело № 20231110141800 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на „Кредито“ ЕООД срещу Н. А. Б. за сумата от
500 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
OL00064555 от 02.08.2022г., сумата от 110 лв., представляваща такса
„Експресно разглеждане“ и сумата от 105 лв., представляваща разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на
вземането по чл. 13 от договора, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от 26.07.2023г. до изплащане на вземането.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, дължима по договор
за потребителски кредит № OL00064555 от 02.08.2022г. на 07.09.2023г.
По отношение на искането за издаване на заповед за останалите вземания,
съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1, вр. т.12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – чл.148 ЗЗП. Уговорките в
договора за потребителски кредит, въз основа на които се дължат посочените
вземания противоречат на чл.33 ЗПК и чл.143 ЗЗП и в тази част възниква
обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да
заобиколят императивните разпоредби на чл.19,чл.10а,чл.22 и чл.33 ЗПК –
чл.411, ал.2, т.3 ГПК. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната
1
защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес
за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава, съответно
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено
в тази част.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските за заплащане на държавна такса съобразно отхвърлителната
част от заявлението за сумата от 1,75 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
адвокатско възнаграждение на адв. А. Н. в размер на 400 лв., съдът намира, че
същото е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС условие за
присъждането на разноски е те да са действително направени от претендиращата
страна и съответно това обстоятелство да е удостоверено от нея, като представи
надлежни доказателства в тази насока. В настоящия случай видно от съдържанието
на т. 1 на представения по делото договор за събиране на вземания, сключен
на 23.03.2022г. между заявителя и адв.А. Н. е, че страните са се уговорили, че
за всяко образувано гражданско дело за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК ще се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер,
определен по чл.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за търсената сума. Към заявлението е представено и
платежно нареждане от датата, предхождаща заявлението с повече от три
месеца – 26.04.2023г. за сумата от 4285,81 лв., а като основание е посочено
„държавни такси и адвокатски хонорар“. От представените документи не би
могло да се направи извод, че с това платежно нареждане е действително
заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер именно по
настоящото производство, с оглед на което искането за присъждането му
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК на „Кредито“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Н. А. Б., ЕГН **********,
за сумата от 110 лв., представляваща такса „Експресно разглеждане“ и за
сумата от 105 лв., представляваща разходи за ангажиране на човешки ресурси
2
за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договор за
потребителски кредит № OL00064555 от 02.08.2022г., както и за направените
по делото разноски в размер на 1,75 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско
възнаграждение на адв. А. Н..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3