О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541 27.06.2018 г. гр. С.
ОКРЪЖЕН
СЪД С. ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и седми юни Година
2018
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ В.Гр.Д. № 1097 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
На
основание чл. 248 ГПК в законния срок е входирана молба от “Б.“ АД, чрез юрисконсулт
А. К., за изменение на Решение № 105 от 23.03.2018 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 1097/2018 г. по описа на Окръжен съд – С. в частта му за
разноските.
В
молбата се твърди, че разноските са прекомерни. Заплащането им не било оправдано
от гледна точка на фактическата и правна сложност на делото. Размерът им не бил
съобразен с утвърдената Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Настоящото дело не се отличавало с фактическа и правна
сложност, тъй като почти не било провеждано събиране на доказателства. Освен
това размерът на възнаграждението – 500 лева – бил прекомерен и с оглед
материалния интерес по делото – 7000 лева. Цитирана е тълкувателна практика.
Моли се размерът на възнаграждението да бъде намален до сумата от 210 лева.
В законния срок ответната страна – “К.“ ООД – е подала
отговор на молбата чрез адв. Б.В.. Взима се становище за необоснованост и
неоснователност на молбата. В случая се касаело до ново възлагане на работа на
адвоката от клиента, различно от първоначалното за образуване и водене на
изпълнителното производство и било свързано със сериозна фактическа и правна
сложност, като се има предвид сложността на казуса в контекста на цялото
изпълнително дело. Доводите на молителя били бланкетни и неотносими към
отправеното искане. Минималният размер на адвокатското възнаграждение бил
грешно изчислен от молителя и бил не 210 лева, а 240 лева. Видно от материалите
по изпълнителното дело, налице била значителна фактическа и правна сложност.
Моли се молбата да бъде оставена без разглеждане като неоснователна.
След съвещание настоящият съдебен състав обсъди
изложените в молбата доводи и намери за установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въззивно
гражданско дело № 1097 от 2018 г. на ОС – С. е образувано по жалба на „Е.“ ООД
против Разпределение на частен съдебен изпълнител И. С., постановено по
изпълнително дело № 31 от 2017 г. по описа на същия, с което е прието, че взискателят
по това дело – “К.“ ЕООД следва да получи сумата от 7000 лева – разноски по
него на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В рамките на въззивно гражданско
дело № 1097 от 2018 г. на ОС – С. от “К.“ ЕООД, вече в качеството му на въззиваема
страна, са направени разноски в размер на 500 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, уговорено по силата на договор за правна защита и съдействие от
26.01.2018 г. С Решение № 105 от 23.03.2018 г., постановено по настоящото дело,
тези разноски са присъдени в полза на “К.“ ЕООД с оглед оставянето на жалбата
на „Е.“ ООД без уважение.
След
обсъждане на фактите по делото настоящата инстанция достигна до извода, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение, изчислен от молителя, не
съответства на разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата,
при дела с определен материален интерес между 5000 лева и 10000 лева,
минималният размер на адвокатско възнаграждение е 580 лева плюс 5 % за
горницата над 5000 лева. В настоящия случай тази горница е равна на 2000 лева,
5 % от които са равни на 100 лева, т.е. минималният размер е 680 лева. Съгласно
чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство на страна по
изпълнително дело, минималният размер на възнаграждение е ½ от размера
по чл. 7, ал. 2 от същата. Окръжният съд обаче не споделя доводите в молбата за
приложимост на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 т. 2 от Наредбата в конкретния
случай. Въпреки че е образувано по повод на изпълнително дело, Въззивно
гражданско дело № 1097 от 2018 г. по описа на ОС – С. няма характера на
изпълнително производство. Разноските от 500 лева, представляващи предмет на
настоящото произнасяне, не са определе-ни или присъдени в рамките на
изпълнително производство, а в рамките на частно гражданско такова. По
изпълнително дело № 31 от 2017 г. по описа на ЧСИ И. С. от взискателя “К.“ ЕООД
са заплатени други разноски в размер на 7000 лева. С оглед на гореизложеното,
съдът стига до извода, че при определяне на минималния размер на адвокатско
възнаграждение по Въззивно гражданско дело № 1097 от 2018 г. по описа на ОС – С.
приложимост намира единствено разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата,
която определя минимален размер от 680 лева в настоящия случай. Заплатеното
възнаграждение от 500 лева е под този минимален размер, следователно и в
съответствие с ТР № 6 от 2013, постановено по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът не може да присъди допълнително намаляне на адвокатско възнаграждение,
което така или иначе е под този размер. Поради това молбата на “Б. АД на
основание чл. 248, ал. 2 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 248 ГПК Окръжен съд – С.
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от “Б.“ АД, ЕИК
********* с адрес гр. С., бел. „Ц.“ № ., представлявана от Е. А. А. – главен
изпълнителен директор и Л. И. П.– Изпълнителен директор чрез юрисконсулт А. К.,
за изменение на Решение № 105 от 23.03.2018 г., постановено по Въззивно
гражданско дело № 1097/2018 г. по описа на Окръжен съд – С. в частта му за
разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.