№ 2624
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20241110123459 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ч. срещи „К.К.М.“ ЕАД
и срещу „К.Г.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени установителни искове,
както следва:
1. срещу „К.К.М.“ ЕАД, иск с правно основание чл. 22 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор 3-1-10272-294274 за потребителски кредит тип кредитна линия –
на момента от 04.07.2023г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност
иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 2 ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП, за
прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 2 от Договор 3-1-10272-294274 за потребителски
кредит тип кредитна линия – на момента, поради заобикаляне на закона, противоречие с
добрите нрави и поради неравноправност на клаузата;
2. срещу „К.Г.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 04.07.2023 г.,
поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите нрави.
В срока за отговор на исковата молба и на основание чл. 211 ГПК ответникът „К.К.М.“
ЕАД, е предявил в условията на евентуалност насрещен иск срещу М. А. Ч., с правно
основание чл. 23 ЗПК за осъждането на ответника да заплати сумата от 1005,24 лева,
представляваща главница – невъзстановена чиста стойност по Договор 3-1-10272-294274 за
потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023 г., ведно със законната
лихва считано от дата на депозиране на насрещния иск 06.08.2024 г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищцата М. А. Ч. твърди, че е сключила с единия ответник „К.К.М.“ ЕАД, Договор 3-1-
10272-294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, по силата на който
получила сумата от 1 000 лв., като се задължила да върне 1 256,55 лв., при срок на
1
погасяване 15 месеца. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит, е следвало да
сключи Договор за възлагане на поръчителство с другия ответник по делото „К.Г.“ ЕООД.
На 04.07.2023 г. твърди, че е сключила такъв договор с цел да обезпечи задълженията по
договора за кредит, срещу възнаграждение в размер 2058,45 лв. Оспорва Договора за кредит
като недействителен и в тази връзка сочи, че не са посочени условията за прилагане на
лихвения процент, общият размер на възнаградителната лихва и съотношението й с
главницата. Сочи, че липсва ясно разписана методика досежно формирането на ГПР, като
освен това не било ясно дали възнаграждението по договора за поръчителство е включено в
ГПР. Подробно аргументира, че възнаграждението по договора за възлагане на
поръчителство, е следвало да се включи в размера на ГПР, както и че с невключването му се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че непосочването на действително
прилагания ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. С оглед изложеното счита,
че са налице предпоставките за обявяването на целия Договор за кредит за недействителен.
В условията на евентуалност сочи, че нищожна е клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за
кредит, т.к. същата създавала задължение за сключване на Договор поръчителство.
Подробно аргументира, че клаузата противоречи на добрите нрави, т.к. възнаграждението по
Договора за възлагане на поръчителство било в размер на 110 % от отпуснатата по кредита
сума. Излага и че клаузата е неравноправна. Оспорва Договора за възлагане на
поръчителство като нищожен и сочи, че противоречи на добрите нрави, заобикаля закона,
както и че съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че е налице явна нееквивалентност на
насрещните престации, освен това сочи не е получила насрещна престация . счита, че с
договора се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР. Сочи, че
възнаграждението е следвало да се включи в размера на ГПР. Аргументира, че договорът
съдържа неравноправни клаузи. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.К.М.“ ЕАД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен Договор за кредит, със соченото от ищеца съдържание. Твърди, че по
договора са извършени 3 плащания. Развива подробни съображения в насока, че договорът
за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Сочи, че ищецът е имал
възможност да предостави други обезпечения, от която обаче не се е възползвал. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „К.Г.“ ЕООД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен Договор за възлагане на поръчителство на 04.07.2023 г., като твърди, че
е изпълнил задълженията си по Договора, а именно – задължил се е наред с ищеца, да
отговаря солидарно за задълженията по Договора за кредит, за което счита, че му се дължи
възнаграждение в уговорения размер. Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните
престации, както и накърняване на добрите нрави. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
2
В насрещната искова молба се излагат твърдения за наличието на сключен между
страните Договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от 1000
лв., при ГЛП 36 %, ГПР 42,37 %, погасим на 15 вноски, всяка в размер на 83,77 лв. Сочи, че
по Договора са извършени 3 плащания. В случай че искът на М. А. Ч. за прогласяване
нищожността на Договора за кредит, бъде уважен, аргументира, че същата съгласно чл. 23
ЗПК дължи връщане на чистата стойност, поради което и в условията на евентуалност, моли
съда да уважи предявения насрещен иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът по насрещния иск, отново развива съображения за недействителност на
Договора за кредит. При уважаване на насрещния иск, счита, че разноските не следва да се
възлагат в негова тежест. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявените искове за прогласяване нищожността на Договора за кредит, евентуално
на чл. 1, ал. 2 от Договора, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща сключване на Договор за възлагане на
поръчителство с цел обезпечение на задълженията по договора за кредит, срещу
възнаграждение в размер 2058,45 лв.
В доказателствена тежест на ответника „К.К.М.“ ЕАД е да докаже, че е изпълнил
изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация
на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на
годишния процент на разходите, както и че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
По предявения иск за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на
поръчителство от 04.07.2023 г., в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването
на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника „К.Г.“ е да установи наличието на валидно
правоотношение по Договор за възлагане на поръчителство, в това число и наличието на
валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата,
респ. че клаузите са индивидуално уговорени.
По насрещния иск в доказателствена тежест на ищеца „К.К.М.“ ЕАД е да установи
размера чистата стойност на кредита.
В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е погасил
задължения си.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между ищеца и „К.К.М.“ ЕАД е сключен Договор 3-1-10272- 294274 за
3
потребителски кредит тип кредитна линия – на момента, със соченото от ищеца съдържание,
по силата на който ищецът е получил сумата от 1 000 лв.; че част от съдържанието на
Договора за кредит е клауза предвиждаща сключване на Договор за възлагане на
поръчителство срещу възнаграждение в размер 2058,45 лв.; че между ищеца и „К.Г.“ е
сключен Договор за възлагане на поръчителство от 04.07.2023 г. със соченото от ищеца
съдържание.
От приетия Договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от
04.07.2023г. и приложението към него се установява, че страните са се уговорили за
отпускане на потребителски кредит под формата на кредитна линия с кредитен лимит от
2000 лева и минимална сума, която може да бъде усвоена по кредита 300 лева, при годишен
лихвен процент по кредита в размер на 36%. Относно годишния процент на разходите е
посочено, че размерът му за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и
срока за погасяване, е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна част от
настоящия договор, а общата сума, дължима от потребителя е съгласно погасителния план за
всяка усвоена сума. В чл. 1, ап. 2 от договора е уговорено, че кредитополучателят се
съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по този договор да осигури като обезпечение по кредита сипоръчителство
от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Креш
Кредит Мобайл“ ЕАД банка съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки.
В представения погасителен план от 04.07.2023г. към договора е уговорено, че страните
се съгласяват, че настоящият погасителен план има силата на споразумение между тях
относно размера на усвоената сума от 1000 лева за срок от 15 месеца, отпусната по искане за
усвояване на сума по кредит тип „Кредитна линия“ № *********. Общата сума, дължима от
потребителя е 1256,56 лева, като сумата от 1000 лева ще бъде усвоена в брой. Изложен е
погасиелен план, съгласно който сумата по кредита се дължи за периода от 04.08.2023г. до
04.10.2024г. на равни погасителни вноски от по 83,77 лева всяка.
Видно от съдържанието на договора и погасителния план, правоотношението е
уговорено като договор за кредитна линия с предоставен кредитен лимит от 2000 лева, но
още на датата на неговото сключване страните са постигнали съгласие /обективирано в
погасителния план от същата дата със силата на споразумение между страните/, че в
действителност се касае за предоставен потребителски кредит в размер на 1000 лева платим
на равни месечни погасителни вноски за срок от 15 месеца. При това положение съдът
приема, че още към датата на сключване на договора за потребителски кредит тип кредитна
линия – на момента, е била известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването
му, а също така и общият разход по кредита, т.е. всички компоненти, необходими за
формиране на годишния процент на разходите. Въпреки това такъв не е посочен нито в
текста на договора, нито в погасителния план към него. Посочването на примерни годишни
проценти на разходите в приложение към договора /непредставено по делото/ в зависимост
4
от ползваните суми и периоди на изплащане не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на
отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването
на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на
разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита.
След като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.
Относно договора за поръчителство, съдът намира следното
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен и обстоятелството, че той формално е
сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране.
В настоящия случай от приетия договор за възлагане на поръчителство се установява, че
по силата на него „К.Г.“ ЕООД се е задължил да отговаря солидарно за всички задължения
на М. А. Ч. при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № 3-1-10272-294274 от 04.07.2023г. сключен с „К.К.М.“ ЕАД. В чл. 1, ал. 2 е
уговорено, че този договор влиза в сила в моманта на неговото подписване, но ще породи
действие, само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на
две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с ,инимално месечно
5
възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка
съгласно списък. В чл. 2, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че размерът на възнаграждението на
поръчителя е определено в погасителен план, а според представения погасителен план това
възнаграждение е в размер на 2058,45 лева, платимо на 15 равни месечни вноски от по
137,23 лева с падежи, съвпадащи с падежите на месечните вноски по договора за
потребителски кредит. В чл. 2, ал. 3 е уговорено, че възнаграждението ще се заплаща по
банкова сметка, която е идентична със сметката, по която се извършва плащането на кредита
съгласно 3, ал. 1 от договора за кредитна линия, или в брой на търговските обекти на
„посредника“ чиято самоличност не е уточнена в договора за предоставяне на
поръчителство.
Видно от гореизложеното, на първо място договорът за поръчителство се сключва
задължително с предварително избрано от кредитора дружество още на датата на сключване
на договора за кредит и действието му би могло да отпадне, само ако потребителят
предостави друг вид обезпечение в петдневен срок. Същевременно прекомерно краткият
петдневен срок за предоставяне на друг вид обезпечение изключва напълно възможността
потребителят да се освободи от вече сключения договор за поръчителство. Срокът не
позволява на потребителя да извърши необходимите фактически действия, за да осигури
изискуемите алтернативни обезпечения – да намери двама поръчители, отговарящи на
изискванията, и да представи необходимите документи, с които да докаже доходите им по
трудови правоотношения, или да сключи договор за учредяване на банкова гаранция,
представяйки необходимите за това документи, и да получи одобрение от банката след
самостоятелна проверка на неговата кредитоспособност. Налага се заключението, че
предвидените алтернативни възможности за обезпечение са до такава степен обременителни
за потребителя, че следва да бъдат приравнени на липса на такива, т.е. за потребителя не
съществува практически приложима възможност да се освободи от действието на
предварително сключения договор за поръчителство. Освен това, възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство се дължи на вноски съобразно погасителния
план на договора за кредит и се изплаща по същата банкова сметка, по която се изплащат и
кредитните вноски.
Съвкупността от гореизложените обстоятелства води до извода, че процесната сделка не
представлява договор за поръчителство, а по съществото си е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието
възникване му е било известно при сключването на договора. Следователно
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия
разход по кредита за потребителя по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и следва да бъде
включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, но
привидното му обособяване в самостоятелно обезпечително правоотношение позволява
нормата на ЗПК да бъде заобиколена. Ето защо договорът е нищожен поради заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
6
Предвид гореизложеното, предявените искове за прогласяване нищожността на двете
правоотношения следва да бъдат уважени, а евентуалните искове за прогласяване
нищожността на договорни клаузи не следва да бъдат разглеждани
По насрещния иск.
С оглед основателността на предявеният иск по 22 ЗПК на разглеждане подлежи
предявеният насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за заплащане на
сумата от 1005,24 лева, представляваща чистата стойност на кредита по Договор 3-1-10272-
294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023 г. Съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. По делото е обявено за безспорно и от представените от ответниците
счетоводни извлечения се установява, че ищцата М. А. Ч. е платила по договора за
потребителски кредит общо 251,31 /3 вноски по 83,77 лева/ лева, а по договора за
предоставяне на гаранция – сумата от 411,69 лева /3 вноски по 137,23 лева/, или общо 663
лева по двата договора. Както беше изяснено по-горе, двата договора само формално
представляват самостоятелни правоотношения, а в действителност се касае за една сделка,
при която е уговорено допълнително възнаграждение в полза на кредитодателя, поради
което платените по договора за предоставяне на гаранция суми също подлежат на
приспадане. Чистата стойност на процесния кредит е 1000 лева и по делото няма спор, че
тази сума е предоставена, същото се установява и от приетите писмени доказателства. Ето
защо останалата дължима чиста стойност на кредита се равнява на 337 лева /1000 – 663/, до
който размер предявеният насрещен иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата
до пълния претендиран размер от 1005,24 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат ищцата и ответникът „К.К.М.“ ЕАД.
По иска срещу „К.К.М.“ ЕАД ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер на
50,26 лева и е била представлявана безплатно от адв. М. В. М., за което му се дължи
възнаграждение в размер на 510,78 лева с ДДС. По иска срещу „К.Г.“ ЕООД ищцата е
сторила разноски за държавна такса в размер на 82,34 лева, а на адв. М. се дължи
възнаграждение за безплатната защита в размер на 607 лева с ДДС. По насрещния иск
„К.К.М.“ ЕАД е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 150 лева. С оглед уважената част на „К.К.М.“ ЕАД следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50,29 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения М. А. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„К.С.“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и
7
адрес на управление: гр. София, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, иск с правно основание чл. 22
ЗПК, нищожността на сключения между страните Договор 3-1-10272-294274 за
потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения М. А. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„К.С.“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „А.С.“ № 24, ет. 3, ап. 7, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между страните Договор за възлагане на
поръчителство от 04.07.2023 г.,
ОСЪЖДА М. А. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „К.С.“, бл. 211, вх. Е,
ет. 4, ап. 100, да заплати на „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, на основание чл. 23 ЗПК сумата от 337
лева, представляваща неплатена част от чистата стойност на кредита по Договор 3-1-10272-
294274 за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента от 04.07.2023г., ведно със
законната лихва считано от 06.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,29 лева, представляваща сторените по делото
разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 337 лева до пълния
претендиран размер от 1005,24 лева.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, да заплати на М. А. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „К.С.“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
50,26 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „А.С.“ № 24, ет. 3, ап. 7, да заплати на М. А. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „К.С.“, бл. 211, вх. Е, ет. 4, ап. 100, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 82,34 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „К.К.М.“ ЕАД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „З.М.“ № 15, вх. Г, ет. 6, да заплати на адв. М. В. М., АК – Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от
510,78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за безплатна защита по
делото на М. А. Ч..
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „А.С.“ № 24, ет. 3, ап. 7, да заплати на адв. М. В. М., АК – Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от
607 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за безплатна защита по делото
на М. А. Ч..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9