М О Т И В И

 

към Присъда № 247 от 28.12.2016 год. по НОХД № 1870/2016 год. на СлРС

изготвени на 29.12.2016 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт по бързо производство против подсъдимия П.М.М. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от около четири или пет месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок, както и да не бъде налагано кумулативно предвиденото наказание „Глоба”. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от минимум една година.

В с.з. подсъдимият М., редовно призован за с.з., се явява лично, признава се за виновен, дава подробни обяснения по предявеното му обвинение и се съгласява с предложеното от прокурора наказание.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П.М.М. е български гражданин, с основно образование, работи, неженен, неосъждан.

Подсъдимият П.М.М. притежава свидетелство за правоуправление за МПС от 2010 год.

На 17.12.2016 год. късно вечерта подс. М. употребил алкохолни напитки. Малко преди полунощ на същия ден подс. М. се качил на собствения си лек автомобил „Форд Ескорт”, с ДК № ... и го подкарал по бул. „Цар Симеон” в гр. Сливен. Около 23,35 часа свидетелите В. и Г. – служители на сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, спрели за проверка управлявания от подс. М. автомобил. Свид. Г. изпробвал подс. М. с техническо средство за употреба на алкохол „Дрегер Алкотест 7510” с фабричен № ARBB 0066. Уредът отчел 1,78 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подс. М..

Тогава свидетелят В. съставил на подсъдимия АУАН № 821791/17.12.2016 год. и му издал талон за медицинско изследване от същата дата.

Служителите на полицията отвели подсъдимия М. ***, където същият дал кръв за изследване.

Според заключението на назначената по делото химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, при подс. М. било констатирано, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта му е 1,68 промила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В. и Г., тъй като същите са безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира изцяло и обясненията на подсъдимия, тъй като са безпротиворечиви и кореспондират с всички останали доказателства по делото.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза, тъй като същото не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК, присъедини към доказателствата по делото и всички писмени доказателства, събрани в хода на бързото производство, имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият П.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 17.12.2016 год. в гр. Сливен, управлявал МПС „Форд Ескорт” с рег. № ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,68 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв, с Протокол № 455/19.12.2016 год. на НТЛ при ОД-МВР-Сливен (регламентиран в Наредба № 30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС).

Деянието си подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура, неспазване правилата на ЗДвП.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, направеното самопризнание и искрено съжаление за извършеното.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия П.М.М. съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са от категорията на многобройните, когато и най – лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за него и при липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът определи наказание на подсъдимия П.М.М. при условията на  чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимия П.М.М. кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съдът на основание чл. 343Г от НК лиши подсъдимия П.М.М. от право да управлява МПС за срок от една година.

По правилата на процеса подсъдимият П.М.М. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 44,70 лева (четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки), в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: