Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Номер  79                          23.03.2020г.                          Град  Разград

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Разградският районен съд                                        наказателен  състав

На двадесет и четвърти февруари                             Година 2020

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 16 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.Г.П. ***/03.12.2019г. на Началника отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София, с което на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, като твърди, че е заплатил компенсаторната така по чл.10, ал.1 т.1 от ЗП в дадения му 14-дневен срок от получаване на акта и наказващият орган не е следвало да издава НП, поради което и моли да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София, счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, отговарящо на изискванията на закона, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. Счита, че независимо, че е платена компенсаторната такса, тя не е постъпило по сметката на агенцията, тъй като неправилно е изписан номера на акта.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява представител в с.з. и не заявява становище по жалбата и по НП.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 003554 от 22.06.2019г. съставен срещу жалбоподателя П. за това, че „на 22.06.2019г. нарушителят управлява ППС с рег.№ А 4015 НВ, вид товарен автомобил, марка Фолксваген модел Крафтер, с обща техническа допустима максимална маса 3500, по път I-2 Разград-Шумен, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за която е въведено заплащане на пътна такса, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса съгласно чл.10а, ал.7 от Закона за пътищата и във вр.чл.10а, ал.9 ЗП. Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEV 019. Деянието е извършено при следните обстоятелства: около 09.45ч. на път I-2 км 79+359 в посока гр.Разград, водачът управлява горепосоченият автомобил, собственост на ЕКОТОЙ- Сервиз ООД Булстат ********* с прикачено ремарке рег.N А 2338 ЕМ, собственост на ЕКОТОЙ- Сервиз ООД Булстат *********, с обща допустима тех.максимална маса на състава над 3,5т, като за ремаркето не е заплатена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 във вр.чл.10а, ал.9 от ЗП, К-3. С което нарушителят не е изпълнил задължението си по чл.139, ал.6 от ЗДвП, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3 от ЗДвП“. По акта жалбоподателят е посочил, че няма възражения. На същия е връчена и разписка от 22.06.2019г. удостоверяваща връчването на акта, с която е уведомен за възможността в срок от 14 дни от получаване на акта да се освободи от административнонаказателна отговорност и наказателно постановление няма да бъде издадено, ако бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП в размер на 70 лв. по посочената банкова сметка *** посочва номера на акта.

Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушението на чл.139, ал.6 от същия закон.

Към преписката освен цитираните АУАН и НП, са приложени и разписка от 28.04.2019г. за връчване на акта, писмо и известие за доставяне на НП, заповеди за определяне на компетентни лица.

По делото жалбоподателят представя разписка от 29.06.2019г. за заплатени по банковата сметка на АПИ компенсаторна такса по чл.10, ал.2 в размер на 70 лв., като документ е изписано „3003553 от 22.06.2019г.” и е посочен регистрационния номер на автомобила А4015НВ.

По делото е разпитан актосъставителя св.Г., който по същество потвърждава изложеното в АУАН, а именно, че на посочената дата и място са спрели за проверка товарен автомобил с ремарке, управляван от жалбоподателя, след получаване на сигнал от другия тол автомобил, че този автомобил е без платена винетна такса. Действително след спиране установили, че не е заплатена винетна такса за ремаркето и му съставил АУАН за нарушението, като след връчване на акта му указал, че може да заплати компенсаторна такса в 14 дневен срок акта ще отпадне.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената за това процедура.

От обективна страна нарушението е установено и описано съобразно изискванията на закона, тъй като действително на инкриминираната дата контролните органи на АПИ в лицето на св.Г. са установили, че жалбоподателя П. управлява ППС- прикачено ремарке, за което не е заплатена следващата се съгласно чл.10, ал.1 от Закона за пътищата винетна такса. В разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП се съдържа ясно изискване към водача - при движение по път от републиканската пътна мрежа да е заплатена винетна такса, каквото именно нарушение е осъществено от обективна и субективна страна. Процесното нарушение е извършено чрез бездействие по отношение задължението за заплащане на съответната според категорията на МПС такса. Отразени са надлежно и обективно, предвид данните от актосъставителя, времето, мястото  и начина на извършване на нарушението, както и съответната законова разпоредба.

Дължимостта на такава за движението на МПС по процесния път произтича от характеристиката му на път - в акта и в НП изрично се сочи, че това е път I-2 /Русе - Варна/ и като такъв е част от републиканската пътна мрежа, по което обстоятелство и въобще по дължимостта на заплащане на съответната винетна такса не се спори. Както се посочи горе, заплащането на винетната такса е задължение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, чието изпълнение се доказва със стикер, който удостоверява чрез графичното изображение за какъв период, за каква категория МПС е платена дължимата, според тези критерии, такса. Определянето на размера става по чл. 10 и сл. от ЗП.

Налице е обаче друго основание за отмяна свързано с направеното от жалбоподателя възражение, че е заплатил компенсаторната такса, посочена във връчената му разписка. Видно е от приложената към делото разписка на 29.06.2019г. в дадения му 14- дневен срок, жалбоподателят е внесъл по сметка на АПИ посочената му компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, посочвайки номера на акта /макар и грешно/ и датата на издаването му.

Според чл. 189е, ал. 5 ЗДвП - При заплащане на таксата по  чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в срока и при условията на ал. 3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на Агенция "Пътна инфраструктура", нарушителят се освобождава oт административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б, установено в акта за установяване на административно нарушение. Нормата е влязла в сила от 01.01.19 г. Следва да се посочи, че уредбата на този институт, като основание за освобождаване от административно-наказателна отговорност, е паралелна и в ЗП, като в ЗДвП, където е предвиден и редът, се съдържа и материално-правната норма (цитирана горе) на чл. 189е, ал. 5 ЗДвП, която вече е в сила и произвежда действие - от 01.01.19 г. Така се получава нормативно несъответствие, доколкото чл. 189е, ал. 5 предвижда като елемент от основанието за освобождаване от АНО заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 вр. ал. 1, която норма обаче ще действа от 16.08.19 г. /след извършване на настоящото нарушение, но към момента на издаване на НП/, вкл. и тези, които уреждат срока и условията за заплащане на таксите (ал. 3 и 4 на чл. 10 ЗП).

За да се следва принципа за най-благоприятно положение на жалбоподателя следва да се има предвид действието на материално -правната норма на чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП (в сила от 01.01.19г.), която предвижда освобождаване от административно-наказателна отговорност при заплащане на дължимите такси за ползване на път от платената пътната мрежа и че в случая такава такса е платена на 14-я ден след датата на нарушението и на съставяне на акта, следва да се приеме, че не са били налице основания за издаване на НП. И е така, тъй като коментираните норми, които са действащи към момента и действащите от 16.08.19г. регулират един и същи вид обществени отношения, като новата правна регламентация е обусловена от приети края на миналата и началото на тази година европейски актове за модела на таксуването за ползване на пътища от трансевропейската пътна мрежа (въведена и формирана за улесняване потока на хора и стоки в и между страните от ЕС).

Ето защо НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено от съда.     

Воден от гореизложеното, съдът       

 

Р      Е      Ш     И      :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 003554/03.12.2019г. на Началника отдел Контрол и правоприлагане в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София, с което на Д.Г.П. *** на основание чл.179, ал.3 във вр. с чл.139, ал.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.139, ал.6 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Районен съдия: