Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. В., 10.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. В., ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря М.Б., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 5719
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена
с молба вх. № 2787/27.02.2018 г., от ищците
И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т. и Л.И.Р. против ответника М.П.К. за
разпределяне ползването на следния недвижим имот: УПИ II-258 от кв. 97 по плана
на с. М., община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни
улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, съобразно правата им в съсобствеността, като на
ищците бъде определен общ дял за ползване, както и от ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т.,
М.С.Т. и С.С.Т. против ответниците П.К.Й. и Г.И.К. за разпределяне ползването
на следния недвижим имот: УПИ VII-258 от кв.
97 по плана на с. М., община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при
съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259,
съобразно правата им в съсобствеността, като на ищците бъде определен общ дял
за ползване.
В молбата се твърди, че ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т.,
М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/ са съсобственици с ответника М.П.К. на следния
недвижим имот: УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с площ
от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, а
ищецът Л.И.Р. /№ 6/ притежава вещно право на ползване върху ¼ ид. част
от описания имот.
Посочено е, че съсобственост е възникнала единствено
върху урегулирания поземлен имот, но не и върху построените в него сгради.
С молба – уточнение вх. № 2787/27.02.2018 г. ищците са
конкретизирали правата на страните в съсобствеността, а именно: ищците И.К.Н., Л.Т.Н.,
С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/ притежават общо ½ ид. част от
УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., както следва: И.К.Н. и Л.Т.Н.
притежават в режим на СИО 18/48 ид. части от имота, С.К.Т. притежава 4/48 ид.
части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т. – 1/48 ид. част, а ответникът М.П.К.
– 24/48 ид. части от имота.
В молбата се твърди, че ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т.,
М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/ са съсобственици с ответниците П.К.Й. и Г.И.К.
/№ 2 и № 3/ върху следния недвижим имот: УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М.,
община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ
IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259.
С молба – уточнение вх. № 2787/27.02.2018 г. ищците са
конкретизирали правата на страните в съсобствеността, а именно: И.К.Н. и Л.Т.Н.
притежават в режим на СИО 18/48 ид. части от имота, С.К.Т. притежава 4/48 ид.
части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т. – 1/48 ид. част, а ответниците П.К.Й.
и Г.И.К. в режим на СИО притежават 24/48 ид. части от имота.
С молба – уточнение вх. № 2787/27.02.2018 г. ищците
заявяват, че постройките и сградите в източната част, както следва: масивна
жилищна сграда с площ 64 кв. м, масивен гараж с площ 16,50 кв. м, второстепенна
сграда с площ 105 кв. м и други подобрения в източната част на УПИ, са
собственост на ищците, като между тях не съществува спор относно ползването на
УПИ II-258. Сочи се, че в западната част на УПИ II-258 се намират сгради и
постройки, собственост на ответника М.П.К., към които ищците нямат претенции.
Ищците сочат, че с ответниците не могат да постигнат
съгласие относно ползването на двата урегулирани поземлени имоти, като твърдят,
че между страните не съществува спор относно правото на собственост и
ползването на построените в УПИ II-258 сгради и постройки, както и че не
съществува спор относно ползването на имотите между ищците, поради което
претендират да им бъде определен един общ дял.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде
разпределено ползването на следните недвижими имоти:
- УПИ
II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при
съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259 – между ищците И.К.Н., Л.Т.Н.,
С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т. и Л.И.Р. и ответника М.П.К. съобразно правата им в
съсобствеността, като на ищците бъде определен общ дял;
- УПИ
VII-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., незастроен, целия с площ от 1
450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259 – между
ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. и ответниците П.К.Й. и Г.И.К.,
съобразно правата им в съсобствеността, като на ищците бъде определен общ дял.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез адв. Л.Я. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват искането като
недопустимо и неоснователно. Считат, че в имотите е съществувала ограда, която
ясно е отделяла ползването на идеалните части между съсобствениците. Оспорват
искането на ищците да им бъде определен общ дял за ползване, доколкото ищецът Л.Р.
притежава право на ползване върху ½ ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по
плана на с. М., община В., с оглед на което останалите ищци не притежават право
да ползват имота, нито да искат разпределение на ползването му. Твърдят още, че
ползването на УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., който е
незастроен, също не е спорно и се осъществява по линията на съществувалата в
него ограда, разделяща имота на две.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С
доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са
признати следните обстоятелства: че ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т.
/от № 1 до № 5/ са съсобственици с ответника М.П.К. на следния недвижим имот:
УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с площ от 2 100
кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, а ищецът Л.И.Р.
/№ 6/ притежава вещно право на ползване върху ¼ ид. част от описания
имот, както и че ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до № 5/
са съсобственици с ответниците П.К.Й. и Г.И.К. /№ 2 и № 3/ върху следния
недвижим имот: УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., незастроен,
целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ III-263 и и УПИ
I-259.
Страните
не спорят и относно притежаваните от тях квоти в съсобствеността, а именно:
-
По отношение на УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М.,
община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ
VII-258, УПИ I-259 – ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /от № 1 до
№ 5/ притежават общо ½ ид. част от правото на собственост, както следва:
И.К.Н. и Л.Т.Н. притежават в режим на СИО 18/48 ид. части, С.К.Т. притежава
4/48 ид. части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т. – 1/48 ид. част, а
ответникът М.П.К. – ½ ид. част от имота. Ищецът Л.И.Р. /№ 6/ притежава
вещно право на ползване върху ¼ ид. част от описания имот.
-
По отношение на
УПИ
VII-258 от кв. 97 по плана на с. М.,
община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ
IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259 - ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т.
/от № 1 до № 5/ притежават общо ½ ид. част от правото на собственост,
както следва: И.К.Н. и Л.Т.Н. притежават в режим на СИО 18/48 ид. части от
имота, С.К.Т. притежава 4/48 ид. части, М.С.Т. притежава 1/48 ид. част, С.С.Т.
– 1/48 ид. част, а ответниците П.К.Й. и Г.И.К. в режим на СИО притежават ½
ид. част.
Квотите на съсобствениците се установяват и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: Нотариален акт № 108, том II, рег. № 1238, дело № 165/2015 г. на нотариус В.В.,
Нотариален ***г. на нотариус В.В., Нотариален акт ***г. на нотариус С.Г.и
Нотариален акт ***, дело № 80/2014 г. на нотариус С.Г.:
От
Нотариален акт № 108, том II, рег. № 1238, дело № 165/2015 г. на нотариус В.В., се
установява, че на 27.02.2015 г. ищците С.Т. и И.Н. са придобили при равни права
правото на собственост върху ¼ ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по плана
на с. М., община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни
улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, заедно с ½ ид. част от построените в
имота сгради, както следва: масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.
м, масивен гараж със застроена площ от 16,50 кв. м, второстепенна сграда със
застроена площ от 105 кв. м и всички подобрения, находящи се в източната част
на имота, както и са придобили при равни права правото на собственост върху
¼ ид. част от УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В.,
незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ
III-263 и и УПИ I-259.
Видно
от Нотариален ***г. на нотариус В.В.,
на 27.02.2015 г. ищцата И.Н. е придобила правото на собственост върху още
¼ ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с
площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259,
заедно с ½ ид. част от построените в имота сгради, както следва: масивна
жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м, масивен гараж със застроена площ
от 16,50 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ от 105 кв. м и всички
подобрения, находящи се в източната част на имота, като продавачът – ищецът Л.Р.
е запазил пожизнено правото на ползване върху имота, предмет на сделката. Със
същия нотариален акт ищцата И.Н. е придобила правото на собственост върху още
¼ ид. част от УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В.,
незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ IV-263, УПИ
III-263 и и УПИ I-259.
Към
момента на придобиване на правото на собственост върху посочените идеални части
от двата имота ищцата И.Н. се намира в брак с ищеца Л.Н., а ищцата С.Т. – със С.Т.,
т.е. придобитите вещни права са в режим на СИО. Видно от удостоверение за
наследници изх. № 17425/14.11.2017 г., С.Т. е починал на 07.11.2016 г., като
негови наследници по закон са ищците С.Т., М.Т. и С.Т., които са придобили притежаваните
от починалия идеални части от собствеността.
Видно
от Нотариален акт ***г. на нотариус С.Г.,
на 12.09.2012 г. ответникът П.К.Й. е придобил правото на собственост върху
½ ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с
площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259,
заедно с две жилища, гараж и второстепенна постройка, както и правото на
собственост върху ½ ид. част от УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М.,
община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ
IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259.
Към
момента на придобиване на правото на собственост върху посочените идеални части
от двата имота ответникът П.К.Й. се намира в брак с ответницата Г.И. П., т.е.
придобитите вещни права са в режим на СИО.
От
Нотариален акт ***, дело № 80/2014
г. на нотариус С.Г.се установява, че на 08.08.2014 г. ответниците П.К.Й. и Г.И.
П. даряват на сина си – ответника М.П.К. притежаваната от тях в режим на СИО ½
ид. част от УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с площ от
2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, заедно с
две жилища, гараж и второстепенна постройка.
Страните
не спорят, че собствените на ищците жилищни постройки се намират в източната
част на УПИ II-258, жилищните постройки, собственост на ответника М.К. – в
западната част на същия УПИ, а стопанските и второстепенните постройки се
намират в центъра на имота, разположени гръб в гръб.
По делото са изслушани и приети основно
и допълнително заключение на съдебно – техническа експертиза, с които са изготвени
варианти за разпределяне ползването на двата имота. Вещото лице е извършило
оглед на място относно състоянието на ползване на терена и сградите. Установено
е, че жилищните сгради са явно разделени, като сгради № 1, 2 и 3, намиращи се в
западната част на УПИ II-258, са
собственост на ответника М.К. и се ползват от него, а жилищна сграда № 6,
намираща се в североизточната част на същия УПИ, е собственост на ищците и се
ползва от тях. Стопанските постройки и гаражи са една до друга в средната част
на имота, като № 4 и № 5 са собственост на ответника М.К., а сгради № 7, 8, 9,
10 и 11 са собственост на ищците. Вещото лице е установило, че между сгради № 6
и № 7 има изградена ограда от телена мрежа, на източната граница на имота има
зидове, на южната граница на УПИ VII-258 няма ограда, както и няма ограда на
общата граница на двата имота.
С основното заключение е представен
един вариант за разпределение ползването на двата имота, като както в
заключението, така и в съдебно заседание вещото лице е заявило, че съществуват
и други варианти за разпределянето, но този е най – удобният. Заявява, че
сграда № 4 е гараж и следва да бъде осигурена възможност на ответника К. да
достига с МПС до мястото. Началната точка на разделение на УПИ II-258 в
северната му част е определена, след като са взети предвид законовопредвидените
3 метра отстояние от къщата на ищците – сграда № 6, а общите части са
определени така, че всеки от собствениците да има достъп до всички страни на
принадлежащите му сгради с оглед поддръжката им и извършване на ремонт. Сочи
още, че телената ограда започва от югозападния ъгъл на сграда № 6 и свършва в
северозападния ъгъл на сграда № 7, но не разделя имота на две равни части,
каквито са квотите на страните. В северната част на сграда № 7 има малка порта,
през която се осъществява достъпът на ищците до защрихованата за общо ползване
част от имота. На лицевата част на УПИ II-258 е построена ограда между жилищни
сгради № 1 и № 6, а порталът на ответника М.К. започва в рамките на тези три
метра, които следва да са отстояние от жилищната сграда на ищците № 6 и са
много близо до тази къща.
Относно незастроения УПИ VII-258 вещото
лице сочи, че към момента се ползва разделен по късата страна, т. е. с граница,
минаваща от север на юг, въпреки че имотът граничи с улица единствено на изток.
Всеки от собствениците достъпва до него през УПИ II-258.
С оглед изявлението на вещото лице, че
са възможни и други варианти за разпределение е допуснато допълнително
заключение по СТЕ, неоспорено от страните.
С допълнителното заключение са
представени още по два варианта за разпределение ползването на УПИ II-258 и УПИ
VII-258, като са комбинирани два по два в три скици /№ 2, 3 и 4/, за да бъдат
визуализирани на една обща страница. В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че при новите 2 варианта /скица № 2 и № 3/ за застроения УПИ II-258 общите
части са до самата жилищна сграда № 6 и това е разликата с първоначалния
вариант, при който са спазени трите метра отстояние от жилищната сграда до
портата на ответника М.К.. И при тези вариант дяловете на страните са равни,
като независимо че източната линия на общите части навлиза в територията на
дела на ищците, т. е. отнема се от неговата територия, това е компенсирано с
увеличение на площта на определената за общо ползване част, за да бъдат равни
дяловете съобразно квотите в съсобствеността. Пояснено е, че за незастроения УПИ
VII-258 при вариант втори, илюстриран на скици № 2 и № 3, дяловете са уравнени
съобразно квотите на съсобствениците. При третия вариант – скица № 4 дяловете
не са равни, тъй като е изготвена на база реалното ползване.
Други доказателства в производството не
са ангажирани.
По
възражението на ответниците за недопустимост на предявеното искане за
разпределение ползването на двата имота:
Ответниците считат, че искането на
ищците за разпределяне ползването на двата имота е недопустимо, тъй като двата
УПИ имат различни собственици, УПИ II-258 е застроен, което затруднявало
разпределянето на ползването му, в същия съществувала ограда, поради което
нямало съмнение относно начина на ползването му, а ищецът Л.Р. имал доживотно
право на ползване върху ½ ид. част от УПИ II-258, поради което
останалите ищци нямали право да искат разпределение на ползването му.
Възраженията на ответниците, свързани с
намиращата се в УПИ II-258 ограда, касаят съществото на спора и са неотносими
към допустимостта на производството.
В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС
всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване са
задължителни необходими другари, т.е. участието на всички тях в процеса е
предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно /така
Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ВКС, II г. о., Решение № 265/27.06.2011 г. по гр. д. №
912/2010 г., ВКС, І г. о./. Качеството им на задължителни необходими другари е
обусловено от общия предмет на притежаваните от тях вещни права. Естеството на
спорното правоотношение – начина на ползване на съсобствена вещ обуславя
участието на всички носители на вещни права върху нея при съдебното
администриране начина на ползването й и постановяване на еднакво решение спрямо
всички /така Решение № 250/08.06.2012 г. по гр. д. № 1247/2011 г., ВКС, I г. о./.
Ето защо искането за разпределяне правото на ползване на УПИ II-258 правилно е
предявено както от собствениците на идеални части от дворното място, така и от Л.Р.,
който притежава право на ползване върху ¼ ид. част от същото.
На следващо място, няма процесуална
пречка за предявяване с обща молба на исканията за разпределение ползването на
двата недвижими имота, макар съсобствениците да са различни. На страната на
ответниците съсобствениците на двата имота са едни и същи лица, като
съсобствеността по отношение на УПИ II-258 е възникнала с ответника М.К., а по
отношение на УПИ VII-258 – с ответниците П.Й. и Г.К..
Петитумът на исковата молба е за разпределяне ползването на двата имота
съобразно правата им в съсобствеността.
Това, че УПИ II-258 е застроен, което
затруднявало разпределянето на ползването му, както се твърди в отговора на
исковата молба, не е пречка за провеждане производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Напротив, именно защото дворното място е застроено и страните притежават
отделни самостоятелни обекти, е превърнало същото в обща част, по повод
ползването на която е възникнал спор между съсобствениците, който е отнесен за
решаване от съда.
С оглед всичко гореизложено,
възражението на ответниците за недопустимост на производството по чл. 32, ал. 2
ЗС е неоснователно, искането е допустимо и съдът следва да го разгледа по
същество.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Съсобствената вещ се ползва и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ – чл. 32, ал. 1 ЗС.
Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на
ползването на съсобствената вещ, начинът на разпределение се определя от съда в
производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците в случаите, когато или не може да се формира
мнозинство, или взетото решение от мнозинството е вредно за вещта. С решението по
чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
Съдът следва да определи частите за реално ползване за всеки съсобственик по
начин, който да съответства на правата му от съсобствеността, да осигури удобен
начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради за
обслужването и поддържането им. Осен това със съдебното решение частите за
реално ползване следва да са определени по начин, който да не създава
предпоставки за бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното
разпределение на ползването. Съдебната администрация
по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото
състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или
взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства или промени в имота. /в
този смисъл Решение № 147/ 01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 164/11.07.2014 г. по гр. д. № 247/2014 г., ВКС, I г. о., Решение № 71/19.04.2011 г. по гр.
д. № 727/2010 г., ВКС, II г. о. Решение № 288/15.12.2014 г. по гр. д. № 4148/2014 г. ВКС, I г. о. и много други/.
В
това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост
между страните и какви са квотите им в съсобствеността /така Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по
тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС/.
По
отношение на УПИ II-258 от кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с площ от
2 100 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259:
Ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т.
и Л.И.Р. са предявили против ответника М.П.К. искане по чл. 32, ал 2 ЗС за
разпределяне ползването на следния съсобствен недвижим имот: УПИ II-258 от кв.
97 по плана на с. М., община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от
две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, съобразно правата им в
съсобствеността, като е заявено изрично искане на ищците бъде определен общ дял
за ползване.
Между страните не е спорно и от
представените доказателства, съдът приема, че е налице общо притежание на
правото на собственост върху процесния застроен недвижим имот, която към приключване
на устните състезания е при квоти ½ ид. част от правото на собственост общо за ищците И.К.Н.,
Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. /които претендират определяне на общ дял за ползване/
и ½ идеална част за ответника М.П.К.. Ищецът Л.И.Р. притежава пожизнено
вещно право на ползване върху ¼ идеална част от УПИ II-258.
Имотът е застроен, но предмет на
производството е разпределение ползването на дворното място, в частта му,
свободна от застрояване. Празното дворно място има различно предназначение от
постройките и при искане по чл. 32, ал. 2 ЗС само спрямо мястото,
разпределянето на ползването следва да се отнася само до него, без да включва
застроената площ /в този смисъл Решение № 506 от 29.03.1974 г. по гр. д. №
2779/1973 г. на I г. о. на ВС/.
Съдът намира, че всички условия,
необходими за правилното разпределение на ползването на този имот, са изпълнени
при вариант /скица/ № 3 от заключението по изготвената съдебно – техническа
експертиза /л. 71 от делото/. При този вариант са формирани дялове, съответни
на правата в съсобствеността и са съобразени квотите на страните при определяне
на общ дял на ищците, съобразно тяхното изрично искане в този смисъл – по
½ ид. част за ищците и ½ ид. част за ответника М.К., отчетено е
фактическото състояние и ползване на дворното място с оглед неговото
застрояване, осигурява се удобен начин за достъп и ползване на имота и не
налага бъдещи преустройства или промени в имота. Същевременно са определени
общи части за ползване, осигуряващи достъп на всички съсобственици до
притежаваните от тях стопански постройки, необходим за тяхното обслужване,
поддържане и ремонтиране. Така ищците несъмнено следва да имат достъп до гърба
на сграда № 7, с което вещото лице се е съобразило. Вещото лице е посочило, че
площта на общите части при вариант № 3 компенсира отнемането от площта в УПИ на
ищците, тъй като е взета предвид телената ограда, минаваща от югозападния ъгъл
на сграда № 6 до североизточния ъгъл на собствената на ищците сграда № 7, т. е.
площта на общите части в северната част на имота при вариант № 3 е по – голяма
от тази при вариант № 1, за да компенсира неравенството в дяловете между
страните, което се получава, като се спази фактическото положение с оглед
намиращата се в близост до собствената на ищците жилищна сграда № 6 входна
порта на ответника М.К. и намиращата се телена ограда, минаваща от югозападния
ъгъл на сграда № 6 до североизточния ъгъл на собствената на ищците сграда № 7. Като
е определена по – голяма площ на общите части, дяловете на страните са равни по
площ – ½ ид. част за ищците и ½ ид. част за ответника М.К.. Определена
е и обща част за ползване в южната част на имота, тъй като ищците следва да
имат достъп до цялата южна страна на сграда № 9, а ответникът – до задната
страна на сграда № 5.
Съпоставен с вариант № 3, вариант № 2
предвижда по – голяма площ на общите части, което създава предпоставки за
бъдещи спорове между съсобствениците относно постановеното разпределение на
ползването, поради което съдът не го възприема.
Следва да се посочи, че вариант № 3 е
идентичен с вариант № 4 относно УПИ II-258, но както бе посочено по – горе, доколкото
вещото лице е изготвило различните варианти за разпределение ползването на
двата УПИ II-258 и УПИ VII-258 комбинирани
два по два в три скици /№ 2, 3 и 4/, за да бъдат визуализирани на една обща
страница, то съдът следва да съобрази избора си между двата еднакви варианта за
този имот с варианта, който ще бъде определен и за разпределение ползването на
УПИ VII-258 и това е скица № 3, за което съображения ще
бъдат изложени по-долу.
Не може да се уважи
искането на ищците за разпределяне на ползването на имота съгласно вариант № 1
от заключението, защото същото изисква промени във вещта и фактическото
състояние, каквито съдът не разполага с правомощие да предписва в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а именно преместване на портата на
ответника, която се намира на северната граница на имота, но в близост до жилищната
сграда на ищците, означена с № 6 на скицата на вещото лице. Макар да се
установи, че тази входна порта, която се ползва от ответника М.К. за вход в
имота, се намира на отстояние по – малко от 3 метра от жилищната сграда на
ищците /евентуално в противоречие с изискването на ЗУТ/, многократно бе
посочено по – горе, че съдът не може да разпорежда или да взима предвид никакви
бъдещи промени в имота, а следва да съобрази фактическото състояние и ползване
на имота и начинът на ползване се определя съобразно това фактическо положение,
включително когато то е създадено в резултат на извършено закононарушение или
незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява
неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право,
се осъществява по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС /така Решение № 164/11.07.2014 г.
по гр. д. № 247/2014 г., ВКС, I г. о./. В тази връзка не може сподели възражението на ищците, че
приемайки друг вариант за разпределение, освен този по скица № 1, се узаконява
едно закононарушение, извършено от ответника и изразяващо се в изградената от югозападния ъгъл на сграда № 6 до североизточния
ъгъл на собствената на ищците сграда № 7 ограда.
По
отношение на УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М.,
община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ
IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259:
Този имот е незастроен,
поради което при разпределяне на ползването му следва да се вземат предвид най
– вече квотите в съсобствеността, както и следните обстоятелства: че същият
граничи на север с УПИ II-258 – двата имота имат обща граница, както и че ищците
И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. притежават общо по ½ ид. част от двата имота, а
ответниците П.Й. и Г.К. притежават ½ ид. част от УПИ VII-258 и са
родители на ответника М.К., който притежава ½ ид. част от УПИ II-258.
Ответниците не са се противопоставили на разпределението на този имот на източна
и западна част, т. е. разделянето му по хоризонтала /от север на юг/, а не по
вертикала /от запад на изток/, въпреки че УПИ VII-258 граничи с улица
единствено на изток, но фактически ответниците П.Й. и Г.К. осъществяват достъпа
си до имота през УПИ II-258, т. е. разделянето му по този начин е съобразено с
фактическото положение и ползване на имота от съсобствениците.
Съдът намира, че най –
удобен и отговарящ на изискванията за разпределяне е вариантът по скица № 3 на
вещото лице, тъй като разделителната линия между дяловете на ищците и
ответницие продължава линията, разделяща граничещия на север УПИ II-258.
Вариант № 4 напълно отпада
като възможен за разпределение на ползването, тъй като на първо място при него
дяловете на страните не са равни, т. е. не са взети предвид квотите в
съсобствеността, като делът на ищците е по – малък, а на второ място единственото
основание за изготвяне на този вариант е разположеният на територията на имота
синор[1],
без да са изложени твърдения от ответниците какво разделя този слог. Несъобразяване
с притежаваните от съсобствениците права е допустимо, единствено в случай че
разпределянето на реално ползване съобразно квотите е невъзможно с оглед
застрояване на имота или извършени от някой от съсобствениците подобрения, като
в такъв случай на собственика, получил по – малък дял от квотата си в
собствеността получава парично обезщетение. Настоящият случай не е такъв, тъй
като УПИ VII-258 е незастроен, а от
ответниците не са изложени никакви твърдения в имота да са изградени от тях
някакви подобрения или да са извършени трайни насаждения. За наличието на
такива могат да се правят единствено предположения с оглед съществуването на
синор, който ответниците желаят да бъде и определен за граница между дяловете
на страните. Доколкото в този вариант дяловете на страните не са равни и не се
установява разделянето на два равни дяла да е невъзможно, същият не може да
бъде приложен.
С оглед всичко гореизложено, разпределянето на
ползването на двата имота следва да се извърши съгласно скица № 3 на вещото
лице по СТЕ, както следва:
Ползването на дворното
място, представляващо УПИ II-258 от
кв. 97 по плана на с. М., община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи:
от две страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, следва да се разпредели между
ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т. и Л.И.Р. – от една страна, и
ответника М.П.К. – от друга, съгласно скица № 3 към заключението на съдебно
техническата експертиза с вещо лице инж. Л.А., като:
Ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т.,
М.С.Т., С.С.Т. и Л.И.Р. ползват дял втори, равняващ се на ½ ид. част от
имота, оцветен в син цвят на скицата, а ответникът М.П.К. ползва дял първи,
равняващ се на ½ ид. част от имота, оцветен в жълт цвят на скицата. За
общо ползване следва да се определи площта, оцветена в черен цвят на скицата.
Ползването на дворното място, представляващо УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с. М.,
община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ
IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259, следва да се разпредели между ищците И.К.Н.,
Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. – от една страна, и ответниците П.К.Й. и Г.И.К.
– от друга, съгласно скица № 3 към заключението на съдебно техническата
експертиза с вещо лице инж. Л.А., като:
Ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т.,
М.С.Т. и С.С.Т. ползват дял втори, равняващ се на ½ ид. част от имота,
оцветен в розов цвят на скицата, а ответниците П.К.Й. и Г.И.К. ползват дял
първи, равняващ се на ½ ид. част от имота, оцветен в зелен цвят на
скицата.
По разноските:
Ищците са направили искане
за присъждане на разноски, като е приложен и списък по чл. 80 ГПК. В
производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения
за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им
в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени /в този смисъл Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. №
444/2012 г., ВКС, ІІ г.о., Определение № 389/08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г.,
ВКС, ІІ г. о./. Това разрешение
следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да
постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно
за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските
за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В
тази връзка съдът съобрази, че ищците са представили доказателство за заплатена
държавна такса в размер на 50,00 лева /банковите комисиони не се присъждат/,
както и за внесен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00
лева. Всяка от страните следва да понесе отговорността за внесените държавна
такса и разноски за възнаграждение на вещо лице съобразно правата си в
съсобствеността. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т.
и Л.И.Р. сумата от 12,50 лева – държавна такса и 50
лева – възнаграждение за вещо лице, а ответниците П.Й. и Г.К. следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т. и С.С.Т. сумата от 12,50 лева – държавна такса и сумата от 50 лева
– възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 32 ал. 2 ЗС, ползването на
дворното място,
представляващо УПИ II-258 от кв. 97
по плана на с. М., община В., целия с площ от 2 100 кв. м, при съседи: от две
страни улици, УПИ VII-258, УПИ I-259, между ищците И.К.Н., ЕГН **********, Л.Т.Н.,
ЕГН **********, С.К.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, С.С.Т., ЕГН **********,
и Л.И.Р., ЕГН ********** – от една страна, и ответника М.П.К., ЕГН ********** –
от друга, съгласно скица № 3 към
заключението на съдебно – техническата експертиза с вещо лице инж. Л.А., която
скица да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение, като:
Ищците И.К.Н.,
Л.Т.Н., С.К.Т., М.С.Т., С.С.Т. и Л.И.Р. ползват дял втори, равняващ се на
½ ид. част от имота, оцветен в син цвят на скицата;
Ответникът М.П.К.
ползва дял първи, равняващ се на ½ ид. част от имота, оцветен в жълт
цвят на скицата;
За общо ползване се определя площта, оцветена в черен цвят на скицата.
РАЗПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 32 ал. 2 ЗС, ползването на
дворното място, представляващо
УПИ VII-258 от кв. 97 по плана на с.
М., община В., незастроен, целия с площ от 1 450 кв. м, при съседи: улица, УПИ
IV-263, УПИ III-263 и и УПИ I-259, между ищците И.К.Н., ЕГН **********, Л.Т.Н.,
ЕГН **********, С.К.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, и С.С.Т., ЕГН **********
– от една страна, и ответниците П.К.Й., ЕГН **********, и Г.И.К., ЕГН **********
– от друга, съгласно скица № 3 към
заключението на съдебно техническата експертиза с вещо лице инж. Л.А., която
скица да се счита за неразделна част от настоящото съдебно решение, като:
Ищците И.К.Н., Л.Т.Н., С.К.Т.,
М.С.Т. и С.С.Т. ползват дял втори, равняващ се на ½ ид. част от имота,
оцветен в розов цвят на скицата;
Ответниците П.К.Й. и Г.И.К.
ползват дял първи, равняващ се на ½ ид. част от имота, оцветен в зелен
цвят на скицата.
ОСЪЖДА М.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Т.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, С.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, С.С.Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, и Л.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: сумата от 12,50 лева
/дванадесет лева и петдесет стотинки/ – за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ – за
възнаграждение за вещо лице съобразно правата в съсобствеността.
ОСЪЖДА П.К.Й.,
ЕГН **********, и Г.И.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Л.Т.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, С.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, М.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, и С.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: сумата от 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет
стотинки/ – за държавна такса и 50 лева
/петдесет лева/ – за възнаграждение за вещо лице съобразно правата в
съсобствеността.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….