МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 260003 от 29.07.2020 г. по
НОХД № 47/2020 г.
Наказателното производство от общ характер е образувано
по обвинителен акт на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград по обвинение против подс.С.Д.В. *** за престъпление по чл.355, ал.2 предл.3-то
във вр. с ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград поддържа обвинението, като
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„пробация“ със съответните пробационни мерки по чл. 42а, ал.1, т. 1 и 2 от НК,
както и „глоба“ в минимален размер при условията на чл.55, ал.1, т.2, буква б от НК.
Подсъдимия
В. не се явява в съдебно заседание, като вместо него се явява редовно
упълномощен защитник – адв.С. ***, която твърди, че подсъдимия се признава за
виновен, съжалява за извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина
и не оспорва обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Поради което
претендира да се определи минимално наказание, като се има предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства и се наложи наказание „пробация“
за минималния срок от шест месеца.
От
съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.04.2020 г.
подс.В., прибирайки се от Германия е влязъл в Р.България от Румъния през КГКПП
Р. – Дунав мост. С предписание за поставяне под карантина № 43007/29.04.2020 г.
на РЗК гр.Русе, издадено на основание Заповед на Министъра на Здравеопазването
във връзка с чл.63 от ЗЗ и чл.29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Подс.В. е бил поставен
под карантина на адрес: с.Устрем, общ.Тополовград, ул.“Индже войвода“ № 4, за срок
от 14 дни. Предписанието му е връчено същия ден.
На 07.05.2020 г.,
около 12:00 часа свидетелите Ч. и С. ***, извършили проверка на посочения адрес
за да установят дали лицето изпълнява задължението си да не напуска адреса на
който е карантиниран. При извършената проверка служителите установили, че подс.В.
не е бил на адреса и тъй като св.Ч. разполагал с телефонния му номер, му се
обадил и установил, че лицето се намира в дома на брат си в с.Устрем, общ.Тополовград,
ул.“Никола Вапцаров“ № 8. Двамата служители на полицията посетили адреса и
установили, че действително подс.В. се намира там. От проведена беседа с него
разбрали, че към 10:00 часа той е напуснал дома си където е бил карантиниран и
е отишъл в дома на брат си, като в с.з. при разпита си непосредствено пред
съда, св.Ч. посочва, че в дома на брат му е имало много хора, били са събрани
роднини, като е имало и малки деца.
От приложената
към делото справка за съдимост е видно, че подс.В. е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер – 5 пъти, като първите два акта са на основание
чл.78А от НК с наложени административни наказания, а другите осъждания са с
наказания „лишаване от свобода“ с изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК и „глоба“.
Последната присъда е влязла в сила на 24.03.2017 г. и по нея е постановено
условно осъждане – пет месеца „лишаване от свобода“, с изпитателен срок от три
години. Процесното деяние е извършено около месец след изтичане на изпитателния
срок.
Така изложената
фактическа обстановка се установява както от писмените доказателства по делото,
така и от гласните такива, които съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни,
логични и непротиворечиви.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
С
оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил престъпния състав на чл.355, ал.2, предл.3-то във вр. с
ал.1 от НК, тъй като се установи по безспорен и категоричен начин, че по време на обявено извънредно
положение по чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, с Решение от
13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание на Република България, обн. в ДВ
бр.22/13.03.2020 г. и Решение от 03.04.2020 г. за удължаване на срока на
обявеното извънредно положение обн. В ДВ бр.33/07.04.2020 г. на 44-то Народно
събрание на Република България е нарушил противоепидемични мерки, въведени на
територията на Република България със Заповед № РД-01-183/06.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, изменена със Заповед № РД-01-229/22.04.2020 год.
на Министъра на здравеопазването, във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19 в страната, регламентирани
в .II,
подточка 1 от Заповед № РД -01-183/06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, а именно: „Всички лица, които влизат на територията на
Република България се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание
по образец от органите на граничния здравен контрол“, като нарушил предписание
за поставяне под карантина с изх.№ 43007/29.04.2020 г. на РЗИ – Русе, връчено
на 29.04.2020 г., като след пристигане на 29.04.2020 г. от рискова страна –
Германия, не спазил срока на 14-дневната карантина, пребивавал на обществено
място по &1а
от ДР на Закон за здравето – отишъл по ул. „Никола Вапцаров“ до дом № 8 на
същата улица, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи. Самия подсъдим в протокола си за разпит прочетен
по съответния ред признава, че е нарушил предписанието, признава се за виновен,
съжалява за извършеното и подробно обяснява какво се е случило в процесния ден. От субективна страна се установява, че подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е последиците и е
целял тяхното настъпване, т.е. инкриминираното деяние е извършено виновно, при
пряк умисъл.
При индивидуализацията и размера
на наказанието, съдът се съобрази със следното: сравнително високата степен на
обществена опасност на деянието, високата степен на обществена опасност на
личността предвид съдебното му минало – многократно осъждан, и от друга страна
като смекчаващи отговорността обстоятелства приема критичното отношение на
дееца към деянието, факта, че способства за разкриване на обективната истина,
съжалява за извършеното, признава изцяло вината си, също и факта, че няма
настъпили вредни последици, въпреки опасността която е създал събирайки се с
много хора – роднини, така както посочва в показанията си св.Ч..
Съдът счита, че и най-лекото
предвидено в Закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко и тъй като в
текста на чл.355, ал.2 от НК не е предвиден минимум на наказанието „лишаване от
свобода“ приложи чл.55, ал.1 т.2, б.“б” от НК, като замени наказанието
“лишаване от свобода” с “пробация”. Съдът определи конкретни пробационни мерки по
чл. 42а, ал. 2 , т. 1 и 2 от НК, а именно “задължителна регистрация по настоящ
адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година. Продължителността
на пробационните мерки е под средната над минималната по Закон предвид,
високата степен на обществена опасност на личността с оглед съдебното му минало
и значително високата степен на
обществена опасност на самото деяние, но при отчитане на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които са повече от отегчаващите.
Съдът присъди и кумулативно
предвиденото в текста на чл.355, ал.2 от НК наказание „глоба“ в минималния
размер от 10000 лева, като се съобрази със семейното, имотното и материално
състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че
така наложените наказания биха въздействали предупредително и възпитателно и
биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.
Тъй като по
делото няма направени разноски, съдът не присъди такива.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
11.08.2020
г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: