Р Е
Ш Е Н И Е
Гр.Ловеч, 14.04.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Христина Христова като разгледа
докладваната от председателя гр.д. № 502
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.2а от ЗОДОВ.
Съдът е сезиран с искова молба от Е. Й.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат А.С.Ч. срещу КПКОНПИ, със седалище и адрес на
управление: гр. *-***, ул. Г.С.*-****” № 112 с правно основание чл.2а от ЗОДОВ
и цена на иска 36 000.00 лв.
Излага, че претендира неимуществени вреди в размер на
36000.00 лв., претърпени през периода 05.11.2013 г. - 11.09.2015 година в
резултата на наложените от държавния орган обезпечителни мерки, с които е
ограничил правото й на собственост, внасяйки в съда неоснователно мотивирано
искане за отнемане в полза на държавата на цялото имущество на семейството й и
неоснователно поддържайки това искане. Тези вреди са пряка и непосредствена
последица от незаконни действия на служителите на КУИППД във връзка с
приложението на ЗОПДИППД /отм./, а именно образувано обезпечително производство
по гр.д. № 572/2013 г. на ЛОС, приключило с Определение № 259/30.07.
Твърди, че ответникът
КПКОНПИ, като правоприемник на КОНПИ и КУИППД, е процесуален субституент на държавата, която носи безвиновна,
обективна отговорност за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразните актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по ЗОПДИППД (отм.), а сега по ЗПКОНПИ, извършени при или по
повод изпълнение на правомощията или службата им.
От фактическа страна изтъква, че на 19.11.2013 г.
получила съобщение по гр. д. № 572/2013г. по описа на Ловешкия окръжен съд, с
приложено към него Разпореждане № 1456/05.11.2013 г. и Мотивирано искане на КОНПИ
с цена на иска: 259 973, 42 лв. срещу нея, бившата й снаха Р.Т.С., сина й С.В.С.,
съпруга й В.С. В.и внучките Е.С.С.и В.С.С.. Излага, че КУИППД е била уведомена
от СГП на 25.10.2011 г. за повдигнато обвинение и започнало наказателно
производство срещу бившата й снаха - Р.Т.С., на основание чл.244, ал. 1, пap. 2 и чл. 244, ал. 1, пар. 3
от НК. Не оспорва, че има влязла в сила присъда по НОХД 1606/2012 г. по описа
на СГС за извършено престъпление през
Започналата проверка от страна на Комисията на 09.09.
С Решение № 240/27.06.2012 г. КУИППД образува
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност
против нея. Проверяваният период е от 27.01.1991 г., а проверката обхваща нея,
съпруга й, бившата й снаха, сина й и внучките. Внесеното мотивирано искане за
налагане на обезпечителни мерки на бъдещ иск в ЛОС върху цялото й имущество.
Искането е за възбрана върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 43952.506.216.4.1 по КККР на гр. Ловеч, с
административен адрес на имота: гр. Ловеч, ул. „****", № 105, вх. А, ет.
1, с площ 65,
С Определение № 943/ 06.11.2013 г. по ч.гр. д. №
572/2013 г на ЛОС е допуснато обезпечение в полза на Комисията срещу Е.С.С., Е.
Й.В. и В.С.С., чрез възбрана върху гореописания недвижим имот в гр. Ловеч,
запор върху 50 (петдесет) дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. всеки
от капитала на ЕООД „****", ЕИК ****, собственост на Р.Т.С., както и запор
по конкретна банкова сметка *** „***" АД с титуляр В.С.С.. Със същото определение
е отхвърлено като неоснователно искането на Комисията за допускане на
обезпечение чрез налагане на запор върху всички банкови сметки, открити в
лицензираните банки на Република България, с титуляри Р.Т.С. и С.В.С..
След постъпила частна жалба от Комисията, с
Определение № 376/ 06.01.2014 г., Великотърновският апелативен съд е отменил
постановеното Определение на ЛОС и постановил, че допуска издаването на обезпечителна
заповед в частта, в която е отхвърлена. Въз основана определението е издадена
Обезпечителна заповед.
С.В.С. и Р.Т.С. подали частна жалба до ВКС срещу
Определение № 376/06.01.2014 г. на ВТАС. С Определение № 733/10.10.2014 г. ВКС,
IV - то ГО отменя поставеното Определение № 376/ 06.01.
С Определение № 259/30.07.2015 г. Апелативен съд -
Велико Търново отменя обезпечението, допуснато с определение № 376/06.01.2014
г., постановено по в.ч.гр.д. 493/2013 г. по описа на ВТАС, с което е наложен
запор върху вземанията й и тези на С.В.С. по банковите им сметки във всички
банки, лицензирани в Република България, до размер на 259 973,42 лв. и
обезсилил издадената обезпечителна заповед.
На 06.10.2015 г. със съобщение с изх. №
55326/11.09.2015 г. по ИД № 20141110400018
на ДСИ при PC – *-*** са уведомени
на основание чл. 402 от ГПК, че се прекратява изпълнителното производство.
На 26.03.2015 г. е постъпила молба № 2060/26.03.2015
г., с приложено към нея Решение № 108/25.03.2015 г. на КОНПИ - *-*** след
приключване ни съдебното заседание, с която на основание чл. 232, пр. 1 от ГПК
е оттеглена исковата претенция по отношение на ответниците по делото и моли
делото да бъде прекратено, като бъдат отменени и наложените обезпечителни
мерки.
С Определение № 274/27.03.2015 г. ЛОС приема оттеглянето
на мотивираното искане на Комисията и отменя допуснатите по Определение от
06.11.2013 г. в полза на КОНПИ обезпечителни мерки.
Счита, че отказът от иск е продиктуван единствено и
само от неговата неоснователност, което личи от мотивите на взетото Решение №
108/25.03.2015 год., в което е отразено, че всички недвижими имоти и пари не
подлежат на отнемане в полза на държавата, тъй като не може да се направи
обосновано предположение за връзка между престъпната дейност на проверяваното
лице и придобиването на имуществото. Съгласно взетото решение не е налице
наличие на имущество на значителна стойност по време и след периода на
престъпна дейност. В мотивите си КОНПИ се позовава на TP № 7/2013 г. от
30.06.2014 г. на ВКС. Към момента на вземане на Решение № 348/30.10.2013 г. на
КОНПИ, с което е внесено мотивирано искане за конфискация до Окръжен съд - Ловеч,
в решенията и в иска за обезпечаване на бъдещ иск и в мотивираното искане за
отнемане се твърди голословно, че данните за доходите на ответниците дават
основание за извод, че личното им имущество е придобито пряко или косвено от
престъпна дейност, доколкото не са установени законни източници. А законните
източници не са установени единствено заради бездействието на КОНПИ да ги
установи, включително и с декларация по чл. 17 от закона.
Излага, че проверявания от Комисията период е 10
години, като е било възбранено и запорирано цялото
имущество на Р.Т.С., С.В.С., Е.Й.В., В.С. В., Е.С.С.и В.С.С.. По този начин са
били лишени от средства за издръжка в резултат на една незаконосъобразна,
необективна проверка и абсолютно необоснован, без всякакви доказателства извод
за връзка между престъпно деяние и придобито имущество.
Не е поискана съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД/
отм./ от проверяваното лице писмена декларация по определен образец преди да се
направят изводите за липса на законен източник на средствата. Представени са
избирателно подбрани незначителни източници на доходи на проверяваните.
Допуснати са и редица други нарушения, които е посочила подробно в отговора на
исковата молба по гр. дело № 572/2013г.
Счита, че е налице първата предвидена в закона
предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно, незаконни действия
на служителите на КУИППД, във връзка с прилагането на ЗОПДИППД /отм./, които
обосновават отговорността на Комисията като специализиран държавен орган по ЗОДОВ.
Счита, че от страна на нейните служители не е извършена законосъобразна
преценка на релевантните факти и обстоятелства в хода на извършената
административна проверка, при внасяне на мотивираните искания в съда за
обезпечаване и отнемане на имуществото на ищците и поддържане на тези искания в
хода на съдебното производство до направения отказ от иск. При това положение
действията, бездействията и актове на органите и длъжностните лица на КУИППД
спрямо проверяваното лице, извършени в административната фаза на производството
по специалния закон, се явяват незаконосъобразни по смисъла на чл.2а ЗОДОВ. На
това основание незаконосъобразни са и предприетите процесуални действия от
Комисията по обезпечаване на бъдещия иск чрез запори и възбрани върху
имуществото на ищеца.
Твърди, че наличието на влязла в сила присъда, има
значение единствено като едно от основанията за започване на производство по
установяване и отнемане на имущество. Самото правно основание за отнемането на
имуществото обаче е друго - да е придобито от престъпна дейност, доколкото не е
установен законен източник. Разпоредбата на закона по недвусмислен начин сочи
необходимостта от установяване на връзката между конкретната престъпна дейност,
времето на нейното осъществяване и придобиване на имуществото. Счита, че тази
преценка е наложителна не само в рамките на исковото производство по чл. 28 от
ЗОПДИППД (отм.), но и в рамките на производството по чл. 15, ал. 1 от закона.
Идеята на законодателя, обективирана в изискването на чл. 17 от ЗОПДИППД (отм./
е да се изиска и представи от проверяваното лице декларация за обстоятелствата,
визирани в чл. 17, ал. 1, т. 1-5. По смисъла на чл. 15 от ЗОПДИППД (отм.).
предмет на проверките на Комисията е онова имущество, за което има данни, че е
придобито пряко или косвено от престъпна дейност и връзката на придобитото
имущество с конкретната престъпна дейност, каквато връзка в случая безспорно е
липсвала. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 7 и. ал. 2, т. 6 от
ЗОПДИППД (отм./, Комисията проверява и всички други обстоятелствата, които имат
значение за изясняване на произхода на имуществото и начина па придобиването
му, както и събира доказателства от значение за изясняване произхода на
имуществото. Съгласно чл. 27 от ЗОПДИППД (отм.) въз основа на събраните
доказателства, съответният директор на териториална дирекция изготвя мотивирано
заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което
съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност и
подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се
установяват посочените обстоятелства.
Цитира разпоредбата на чл. 17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на РБ, според която правото
на собственост се гарантира и защитава от закона, а частната собственост е
неприкосновена. Предвид това, че е установен конституционен принцип за защита и
гарантиране правото на собственост, то отнемане на имущество може да бъде
предприето само в изрично регламентираните от закона случаи, без да е допустимо
разширително тълкуване на хипотезите, при които може да бъде постановено
отнемане. Неизвършването на обективна преценка от КУИППД в рамките на
производството по чл. 15 - чл. 18 от Закона, внасянето на мотивирано искане без
наличието на предвидените предпоставките, безспорно представляват
"незаконни действия".
Твърди, че проведеното от КУИППД незаконно
производство, довело до огромен стрес за нея и промени, като съсипало безвъзвратно
здравето и живота й, както и този семейството й, което било съпроводено за нея със значими
болки и страдания.
На 18.02.2011г. с Решение по гр.д. 102/2011 г. по
описа на ЛОС бил прекратен бракът между нейния син и бившата й снаха. Внучките
отишли да живеят с нея. В резултат на извършеното от бившата й снаха
престъпление, започнала проверка срещу нея и цялото семейство, включително
внучките, едната от които била все още дете.
След като Комисията извършила проверки в институциите,
в града се понесли слухове за тази проверка. Репутацията, която тя и
семейството й градили с години, била съсипана. Синът й се измъчвал, бил дълбоко депресиран, уплашен и чувствал
срам от нея и баща му. Това допълнително допринасяло за нейното страдание.
Събирането на документи за период от десет години, за да доказват, че не са
престъпници, срещите с адвокат, напрежението от постоянната неизвестност, спомогнали
допълнително за стреса, който преживяла.
Стресът и притеснението се отразили пагубно и на
нейния съпруг. Той се разболял, а на нея се наложило да поеме грижата за него и
да се справя сама с всичко.
Това се отразило на психиката й, на здравето и на
целия живот. Била тъжна и депресирана, уморена, отчаяна, отпаднала, не виждала
надежда за бъдещето им.
През целия този период преживявали емоционални
страдания, изразяващи се в стрес, притеснение, неспокойство, потиснатост,
чувство за несправедливост, съзнание за уронване на достойнството и доброто име
сред близки, приятели и в обществото като цяло, страх от последиците на
отнемане на имуществото и невъзможност за елементарна издръжка, влошаване на
социалните им контакти като цяло и качеството на обичайния начин живот.
Вследствие на преживяния от нея и съпруга й шок и от това, как ще приключи
всичко, болестите му се влошили и през 2019 год. починал.
Счита, че размера на дължимото обезщетение за
претърпените болки и страдания следва да се определи от съда съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. По нейните критерии за
справедливост, определя този размер на 36 000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което осъди КПКОНПИ,
БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление: гр. *-***, пл. Света Неделя
№ 6, да заплати на Е.Й.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 7 ЗОДОВ, във вр.
чл. 32 от ЗОПДИППД (отм.) и чл.2а ЗОДОВ, сумата от 36 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода от 05. 11.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от КПКОНПИ,
представлявана от старши юрисконсулт Г.В.. Излага доводи, че исковата молба е
недопустима, неоснователна и необоснована, поради което я оспорва изцяло както
по основание, така и по размер.
На първо място счита, че искът е процесуално
недопустим.
Излага съображения, че съгласно чл. 2а от ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им. Елементите на фактическия състав /ФС/ на
отговорността на комисията по реда на ЗОДОВ се свеждат до: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по специалния закон,
извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им; 2.
отмяната им по съответния ред; 3. причинена вреда (имуществена и/или
неимуществена); 4.пряка причинно-следствена връзка между акта, действието/бездействието
и причинената вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав, не може да се реализира отговорността на комисията по реда
на ЗОДОВ.
Твърди, че отговорността по ЗОДОВ е обективна. Липсва
законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва с осъществяване на
незаконните действия/бездействия на органи на държавата и длъжностни лица, че
настъпването на вредоносния резултат не трябва да се доказва или че се
премества тежестта на доказване от страна на ищеца на ответника. Настъпването на този резултат е елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Не се ли установи по делото чрез
пълно и главно доказване, че в резултат на незаконните действия/бездействия на
органи на държавата е настъпил твърдения вредоносен резултат, искът за
обезщетение по ЗОДОВ се отхвърля като неоснователен" (Р-907-2008- III г.о
ВКС). Излага, че в исковата молба не се съдържат конкретни фактически доводи,
подкрепени от съответни доказателства, които да обусловят активната процесуална
легитимация на ищеца. Счита, че няма акт, действие или бездействие от страна на
органите на комисията, които да са в разрез със законодателната рамка и по
специално със ЗОПДИППД (отм.), по реда на който е образувано производството
срещу Р.С.и във връзка с което са предприети действията по обезпечаване на
нейното имущество. Счита, че не са налице актове, които да са били отменени по
съответния ред. Изтъква, че в исковата молба не са наведени никакви конкретни
фактически доводи за причинени вреди като пряка и непосредствена последица от
действията на органите на комисията.
На следващо място изтъква, че искът е изцяло
неоснователен и необоснован. В случая анализът на актовете и действията на
комисията и на органите по чл. 15 от ЗОПДИППД /отм./ показва, че във фазата, в
рамките на която се проверява имущественото състояние на лицата, дейността няма
властнически характер, разбирана като възможност със свои актове комисията и
нейните органи чрез метода на власт и подчинение да въздействат едностранно в
правната сфера на лицата. Трайната съдебна практика отрича административния
характер на актовете на комисията.
Решението на комисията не е самостоятелен акт, с който се създават
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани, като цитира и съдебна практика. В този смисъл и Решение № 2/23.05.2013
г., постановено по к.д. № 1/2013 г. на Конституционния съд, с което е обявен за
противоконституционен чл. 11, ал. 5 от ЗОПДНПИ, т.е. и според конституционните
съдии решенията на Комисията не са административни актове.
В исковата молба ищцата твърди, че е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на образуваното производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност. Следва да се има предвид, че
комисията е изпълнявала задължения, вменени й със закон. В нито един момент
нито комисията, нито нейни органи са действали извън рамките на закона. Незаконно
може да бъде само това действие или бездействие, което нарушава забраняваща
норма или разпоредба, задължаваща да бъде предприето определено поведение, като
последица от сбъдването на някакъв фактически състав.
Производството по закона има няколко фази или етапа:
проверка за установяване имущественото състояние на лицето, образуване на
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, фаза
по налагане на обезпечителни мерки и исков процес за отнемане на имущество,
придобито от престъпна дейност.
Проверката се извършва от органите на КУИППД (сега
КПКОНПИ) и започва на основание уведомление от съда, прокуратурата или органите
на досъдебното производство за влязла в сила присъда или привличане на лице в
качество на обвиняем за престъпление, изчерпателно посочено в чл. 3 от ЗОПДИППД
/отм./. Тук органите на комисията действат в условия на обвързана
компетентност, т.е. при наличие на уведомление, изходящо от компетентен орган,
те са длъжни за започнат проверка. Единствената възможна незаконосъобразност е,
ако органите не образуват проверка по годно уведомление или образуват такава по
негодно уведомление, т.е. такова, което изхожда от некомпетентно лице (напр.
сигнал от гражданин) или по текст от закона, който не е включен в разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм).
В настоящия случай е налице законосъобразна проверка
по чл. 15, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) срещу Р.Т.С. (бивша снаха на ищцата) и
свързаните с нея лица въз основа на уведомление от компетентен орган за
престъпление, попадащо в обхвата на действащия тогава закон.
Проверката е започнала след постъпило уведомление на осн. чл. 21, ал. 1, от ЗОПДИППД /отм/,
с вх.№ ТД 10-2754/22.08.2011 г., във връзка с писмо изх. № 145/10 от 28.07.2011
год. от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност" за образувано
досьдебно производство № Н5/2(Ж) г. по описа на
същата и пр.пр. на Софийска градска прокуратура срещу лицето Р.Т.С., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл. 244,
ал.1, предл.2 и чл. 244, ал.1, предл.3 от НК.
Самата проверка включва проучване на имущественото
състояние на лицето, като конкретните параметри са разписани в закона.
Проверката се извършва, чрез изпращане на писмени запитвания до съответните
институции или извършване на справки чрез системи за отдалечен достъп до
информационни бази данни. И в двата случая от тези действия за лицето не могат
да произтекат вреди, доколкото писмените запитвания са обект на служебна тайна.
Изтъква, че на този етап проверката спрямо едно лице е изцяло документална. В
този смисъл заключенията, които се правят за получените от лицата приходи и
направените разходи са документално обосновани и проверими.
При извършения анализ на имущественото им състояние е събрана възможната и
достъпна информация за декларираните от лицата приходи (от подавани данъчни
декларации, данни от НОИ и НАП, извлечения от банкови сметки) и е съпоставена с
установените разходи на лицата (издръжка, придобиване на имоти, коли, дялове и
др.)
Твърди, че в тази фаза производството се развива в
рамките на структурата на комисията, резултатите от нея имат вътрешно служебен
характер, не се огласяват и не стават достояние на трети лица или на ищците.
Следователно действията на органите на комисията са законосъобразни и от тях не
могат и не са произтекли вреди за ищцата.
Счита за несъстоятелен доводът, че ищцата е лишена от
защита, поради невръчването на декларация по чл.17, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) Изискването
на декларация от проверяваното лице е правна възможност, а не задължение на
органите на комисията. Самото деклариране на дадени обстоятелства пред държавен
орган не придава законен характер на заявеното пред тях, защото обвързваща
доказателствена сила имат само официалните удостоверителни документи, а
декларирането в случая е изявление на частно лице, чиито действия нямат
удостоверяващо действие. Още повече, че в съдебното производство съдът
осигурява процесуалните права на страните и няма пречка всички релевантни
обстоятелства да бъдат заявени и установени в съдебния процес по реда на ГПК.
В конкретния случай след приключване на проверката по
чл.15, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, с Решение № 240 от 27.06.2012 г. на КУИППД на
основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗОПДИППД /отм./ е образувано
производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу
Р.С.и е внесено мотивирано искане в Ловешкия окръжен съд за налагане на
обезпечителни мерки върху установеното имущество, собственост на проверяваното
лице и свързаните с него лица, в т.ч. и срещу ищцата. Ловешкият окръжен съд е
допуснал исканите от комисията обезпечителни мерки, с изключение на запор на
всички банкови сметки на ищцата с бившия й съпруг във всички лицензирани
търговски банки на територията на страната.
Твърди, че няма норма, която да е нарушена от
комисията към момента на внасянето на искането за отнемане. Освен това към
момента, когато е образувано делото за отнемане, комисията няма как да е имала
знание, че законът ще се прилага противоречиво през годините, че ще има
тълкувателно решение и т.н. В тази връзка се наложило да се преразгледа
мотивираното искане за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ от комисията и да се
вземе ново решение за отказ от иска. Комисията и органите й през цялото време
са изпълнявали законови разпоредби.
На следващо място посочва, че както първоинстанционният,
така и второинстанционният съд в производството по
обезпечаване на бъдещ иск е проверил валидността и допустимостта на решенията
на комисията, отчел е наличие на достатъчно убедителни писмени доказателства и
е счел, че бъдещия иск на комисията е допустим и вероятно основателен.
Решенията на комисията са приети за законосъобразни и не е налице материалноправното основание за предявения иск, свързано с
незаконосъобразни актове, действие и/или бездействия от страна на комисията. Затова
счита, че към момента на образуване на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност и внасяне в съда на мотивираното искане
за допускане на обезпечителни мерки спрямо установеното имущество на лицата,
както и към момента на внасяне в съда на иска за отнемане с правно основание
чл.28 от ЗОПДИППД/отм./ са били налице всички изискуеми по закона предпоставки.
Счита, че не следва да бъде търсена отговорност от комисията за това, че е
изпълнявала вменени й със закон задължения.
В конкретния случай процедурата, довела до налагане на
обезпечителните мерки, е спазена при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Преценката доколко комисията има правен интерес и доколко искането
за налагане на обезпечителни мерки е основателно, се прави от съда.
На следващо от
място от страна на ответника се прави възражение за неоснователност на
претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 36 000 лв., обезщетение за
възмездяване на неимуществени вреди, претърпени в периода 05.11.2013 г. до
11.09.2015 г., изразяващи се в „стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба
на обичайния начин на живот, загуба на време за организиране на защитата",
както и за „накърняване на доброто й име сред близки и приятели и в обществото
като цяло, промяна личността на ищеца чрез загуба на надежда и желание за
живот, притеснение, неспокойство, потиснатост, чувство за
несправедливост".
Посочва, че в
хода на развилото се производство по искане на комисията по отношение на ищцата
Е.В. въз основа на Определение № 943 от 06.11.2013 г., постановено по ч.гр.дело
№ 572/2013 г. по описа на Ловешкия окръжен съд са наложени следните
обезпечителни мерки: възбрана върху описания недвижим имот, от който 3/4 ид.
части са собственост на Е.Й.В., 1/8 ид. части на Е.С.С.и 1/8 ид. части на *****С.С..
Твърди, че по отношение на ищцата Е.В. не са били наложени запори върху парични
средства, въпреки че същата бланкетно твърди за
невъзможност от „елементарна издръжка".
След постановяване на Тълкувателно решение №7/
30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/
На следващо място в исковата молба ищцата твърди, че
репутацията й, която е градена с години, е била съсипана, че синът й е бил засрамен,
че се налага „да доказват, че не са престъпници". Изтъква, че
определението „престъпник'' не се дължи на делото на КУИППД, а на осъдителната
присъда на съпругата на сина на ищцата - Р.Т.С.. Същата е сключила със Софийска
градска прокуратура споразумение, обективирано в протокол от с.з., проведено на
04.04.2012 г. по НОХД № 1606/2012 г. по описа на СГС и ползващо се със сила на
осъдителна присъда, като се е признала за виновна за извършени от нея
престъпления. Р.С.е била с мярка за неотклонение „задържане под стража" за
времето от 07.04.2010 г. до 22.07.2010 г., както и с мярка за неотклонение „под
домашен арест" за времето от 23.07.2010 г. до 26.10.2010 г. вкл.
Макар ищцата да твърди, че производството за
обезпечение на имущество е оказало негативно отражение върху личността,
безспорно е, че принос за емоционалното състояние има проведеното наказателно
производство срещу нейната снаха. Логически обосновано е всички твърдени
негативни емоционални преживявания като „стрес, притеснение, неспокойство,
чувство за несправедливост, съзнание за уронване на достойнството и доброто ни
име...." да бъдат свързани с факта, че член на семейството й е осъден за
извършено престъпление през
Ищцата също излага,
че в периода, за който се претендира да са претърпени неимуществени вреди,
съпругът й се разболява и на нея й се налага да полага грижи за него. Напълно
житейски оправдано е тези събития да са повлияли негативно на психиката на
ищцата и да са й причинили стрес, за който комисията не може да отговаря.
Цитираните неимуществени вреди - „стрес, страх от
отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, загуба на време за
организиране на защитата” не може и не следва да се обвързват с воденото срещу
ищцата производство от страна на комисията. Ако същата е била сигурна в себе
си, не е имало основание да се притеснява. В тази връзка ответникът посочва, че
проведеното гражданско производство не е било с висока интензивност на държавна
репресия. Съгласно правилата на гражданското съдопроизводство, явяването на
ищцата на съдебните заседания не е било задължително, спрямо нея не са били
налагани допълнителни фактически или правни ограничения, а преживяните
неприятни усещания от ищцата във връзка със съдебното производство не са били
по-големи от обичайните, които всеки ответник по искова претенция изпитва.
На следващо място счита, че твърдените неимуществени вреди не са в
причинна връзка с воденото от КПКОНПИ производство. В тежест на ищеца е да
установи и докаже както че са й причинени вреди, така и че същите са в пряка
причинна връзка с незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
комисията. Съобразно изложената постановка за причинност това означава ищецът
да докаже пряко и главно, че образуваното производство се явява онова явление -
причина, което необходимо, адекватно и закономерно поражда явлението следствие
- твърдените неимуществени вреди. Счита, че изложените твърдения не само не се
установяват, но и категорично се опровергава.
По отношение
размера на претендираното обезщетение излага съображения, че то се определя от
реално причинените вреди, като то има репарационно - възстановителен характер и
цели да възстанови в имуществото на засегнатото лице стойността на увредените
блага. Доколкото ищцата претендира неимуществени вреди, т.е. обезщетяване на
блага, изначално неподаващите се на парична оценка, то се определя от съда по
справедливост. Този критерий обаче не е абстрактен, а както се посочва в ППВС №
4/68 г. е „свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението ".
Моли
производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.
В случай, че
съдът счете предявения иск за допустим, моли заявената от ищцата претенция за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна и недоказана, като му се присъдят и направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата редовно призована за съдебните
заседания не се явява, а се представлява от процесуалния представител по адв.Ч.,
който поддържа предявения иск, а в хода на устните състезания навежда доводи за
неговата основателност. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника
да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в претенирания
размер, като й присъди направените разноските по делото.
Ответникът КПКОНПИ взема участие в производството по делото чрез старши
юрисконсулт Г.В. и старши инспектор с юридическо образование М.Д., които оспорват
предявения иск. В хода на устните
състезания навеждат доводи за неговата неоснователност и молят съда да
постанови решение, с което го отхвърли,
а при евентуалност, за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от
претендирания. Правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представени по делото писмени бележки развиват
подробни съображения в тази насока.
Представителят
на прокуратурата на Република България
счита предявеният иск за доказан по основание, тъй като са налице
предпоставките на чл.2а от ЗОДОВ. По отношение на размера изразявата
становище, че следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и събраните по
делото доказателства.
От приетите по делото
писмени доказателства, показанията на св.В.Ц., К.П.и С.Г. и обясненията на
страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и обусловеност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С писмо от 28.07.2011 г.
по ДП 145/2010 г., ГД”БОП” е уведомила КУИППД – *-*** и Софийска градска
прокуратура, че в ГД”БОП”-МВР е на производство ДП № 145/2010 г. по описа на
службата, пр.пр. № 3099/2010 г. на СГП, образувано и водено срещу привлечените
в качеството на обвиняеми лица В.Е.М., Л.П.Л., М.Д.И. и Р.Т.С..
По делото е приет като
доказателство протокол за започване на проверка по чл.15, ал.1 от ЗОПДИППД от
09.09.2011 г. във връзка с постъпилото уведомление по ДП № 145/2020 г. на
ГД”БОП”. От Директора на ТД на КУИППД е разпоредено извършване на проверка и
събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на
имущество на лицето Р.Т.С., за което има данни, че е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност.
От приложения протокол от
съдебно заседание от 04.04.2012 г. по НОХД № 1606/2012 г. по описа на СГС се
установява, че същото е приключило със споразумение и наказателното производство
по отношение на Р.Т.С. е прекратено, като същата се е признала за виновна за
извършено престъпление по чл.224, ал.1, пр.2, алт.1 и чл.244, ал.1, пр.3, алт.1
от НК, за които е наложено едно общо наказание от 3 години лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 НК за срок от 5 години.
От ответника по делото е
представена докладна записка рег. № 88/08.06.2012 г. от Росен Крумов – директор
на ТД на КУИППД *-***, с която е направено предложение за образуване на
производство по чл.13, ал.1 ал.1от ЗОПДИППД срещу лицето Р.Т.С. с ЕГН **********
по преписка № 3923/2011 г. В нея е
посочено, че ТД на КУИППД - *-*** е извършила проверка във връзка с получено
уведомление от ГД”БОП” с изх. № 145/10 от 28.07.2011 г. за образувано срещу Р.Т.С.
ДП № 145/2010 г., пр.пр. № 3099/2010 г. на СГП за извършено от нея престъпление
по чл.244, ал.1, пр.2 от НК и чл.244, ал.1, пр.3 от НК, което попада в
приложното поле на чл.15, ал.1, т.15 от ЗОПДИППД.
С
решение №
240/27.06.2012 г. на КУИППД срещу Р.Т.С. е образувано производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност, като е определен и срока на проверявания
период.
След приключване на проверката,
от М.К.– и.д.директор на ТД на КОНПИ – *-*** е постъпило мотивирано заключение
рег. № 105/26.09.2013 г., с което направено предложение до КОНПИ за вземане на
решение за внасяне в Ловешкия окръжен съд на мотивирано искане за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от престъпната дейност на Р.Т.С. по
преписка № 3923/2011 г. на ТД – *-***.
С решение № 348/30.10.2013 г. на КОНПИ, на основание чл.13, ал.1, т.3, във вр. с чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, във вр. с § 5 от ПЗР на ЗПДИППД е разпредено да се внесе
мотивирано искане в ОС Ловеч за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 259 973.42 лв. срещу Р.Т.С., С.В.С., Е.Й.В., В.С. В., Е.С.С.и В.С.С..
По повод на постъпилото в ОС - Ловеч
мотивирано искане от КОНПИ – *-***, на 05.11.2013 г. е образувано гр.д. № 572/2013 г. по описа на
съда. В мотивираното искане на основание чл.389, ал.1 от ГПК е поискано и
налагане на обезпечителни мерки, а именно: възбрана върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 43952.506.216.4.1 по КККР на гр.Ловеч - собственост 3/4
ид. части на Е.Й.В., 1/8 ид. части на Е.С.С.и 1/8
ид. части на В.С.С., запор върху 50 дружествени дяла с номинална стойност 100
лв. от капитала на „****“ ЕООД, собственост на Р.Т.С., запор върху всички
банкови сметки, открити в лицензираните банки на Република България с титуляри Р.Т.С.
и С.В.С., с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение за труд, обхванати
от несеквистеруемостта, както и запор върху открита
на 06.01.2010 г. в „***”АД депозитна сметка с титуляр В.С..
С определение № 943/06.11.2013, по гр.д. №
572/2013 г. на ОС Ловеч е допуснато обезпечение на иска за отнемане чрез
налагане на възбрана върху собствените
на ищцата Е.Й.В., на Е.С.С.и на В.С.С. идеални
части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
43952.506.216.4.1 по КККР на гр.Ловеч, както и чрез налагане на запор върху 50
дружествени дяла с номинална стойност 100 лв. от капитала на „****“ ЕООД,
принадлежащи на Р.Т.С. и върху депозитна сметка на В.С.С., като искането за
налагане на запор върху всички банкови сметки, открити в лицензираните банки на
Република България с титуляри Р.Т.С. и С.В.С., е отхвърлено като неоснователно.
Цитираното определение е обжалван
от КОНПИ пред АС – Велико Търново в отхвърлителната част. С
определение №
376/ 06.01.2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 493/2013 г., Апелативен съд
Велико Търново е допуснал обезпечение чрез запор върху всички банкови сметки, открити в
лицензираните банки на Република България с титуляри Р.Т.С. и С.В.С..
Определението на Апелативен съд Велико Търново е отменено с определение №
733/10.10.2014, по гр.д. №
От приетото като доказателство изп. д. № 18/2014 г. на СИС
при СРС се установява, че по молба на
КОНПИ и на основание издадената въз основа на определение № 376/ 06.01.2014 г. обезпечителна заповед по в.ч.гр.д. № 493/2013 г. на
Апелативен съд Велико Търново, е образувано посочено изпълнително производство.
Съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до С.В.С. и до седемнадесет банки в
страната, като върху сметките на С.В.С. са наложени запори в следните банки: в
„Централна кооперативна банка“ АД – на 13.02.2014 г., върху една сметка; в „****“
– на 14.02.2014 г., върху една сметка.
След постъпила на основание определение № 733/10.10.2014
г. по гр.д. №
На 25.03.2015
г. КОНПИ е взела решение № 108 за прекратяване
на производството за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност по отношение на лицето Р.Т.С. и е
възложено на ТД на КОНПИ – *-*** да подаде в ОС – Ловеч молба по чл.232 от ГПК
за оттегляне иска по гр.д. № 572/2013 г. по описа на съда и 2 молби по чл.402, ал.1 от ГПК за отмяна на наложените обезпечителни
мерки, допуснати с определение № 943/06.11.2013 г. по гр.д. № 572/2013 г. на ОС
– Ловеч и определение № 376/06.01.2014 г. по в.ч.гр.д. № 493/2013 г. по описа
на АС-Велико Търново.
С
определение № 274/27.03.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В.Ц., К.П.и С.Г., на които съдът дава вяра като
обективни и незаинтересовани от изхода на делото се установява, че в
периода
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на настоящето производство е иск с правно
основание чл.2а от ЗОДОВ, във вр. с чл.52 от ЗЗД за
сумата в размер на 36 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата в резултат на
незаконни действия на служителите на КОНПИ неимуществени вреди в периода от
05.11.2013 г. до 11.09.2015 г. следствие допуснато обезпечение по образувано
исково производство по гр.д. № 572/2013 г. на ОС - Ловеч.
Анализирайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдебният състав счита, че са установени предвидените в чл. 2а ЗОДОВ
предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на КПКОНПИ. Съгласно
цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите или длъжности
лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или
службата им. Предявяването на иск по чл. 28
от ЗОДПИППД (отм.), по повод на който е образувано гр.д. № 572/2013 г. на
ЛОС и заявеното искане за допускане на обезпечителни мерки от КОНПИ са действия при
или по повод на изпълнение на правомощията й по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Направеното впоследствие оттегляне на иска, довело до прекратяване
на образуваното съдебно производство и отмяна на допуснатите обезпечителни мерки, обуславя извод за
неустановеност на предположението на Комисията, че придобитото имущество е в
резултат на осъществената престъпна дейност от бившата снаха на ищцата,
послужило като основание за започване на проверка и внасяне на мотивирано
искане в съда. Тези факти водят до категоричен извод за незаконосъобразни
действия от страна на ответника по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Не
могат да бъде споделено възражението на ответника, че процедурата, довела до
налагане на обезпечителните мерки, е проведена при стриктно спазване на
законовите разпоредби и няма норма, която да е нарушена към момента на внасянето
на искането за отнемане. Няма спор, че началото на проверката е обусловено от
получаването на уведомление от компетентните органи за образувано срещу
проверяваното лице наказателно производство за престъпление, попадащо в
предметния обхват на чл.15, ал.1 от ЗОПДИПП/отм./. Последващите
действията на Комисията обаче са самостоятелни и единствено в нейните
правомощия е да събере доказателства и извърши съобразен с фактите анализ на
имущественото състояние на проверяваното лице и неговото семейство, за да направи
извод дали да поиска налагане на обезпечителни
мерки и да внесе в съда мотивирано искане за отнемане на имуществото му. Преценката
за незаконосъобразността на действията по служба на длъжностните лица по
ЗОПДИППД (отм.) е обусловена от крайния изход на съдебното производство, което
е прекратено поради оттегляне от ответника на предявения иск.
Ирелевантни за спора са и наведените доводи, че комисията
няма как да е знаела, че законът ще се
прилага противоречиво през годините и ще има тълкувателно решение, което е
наложило да се преразгледа мотивираното искане за отнемане по чл. 28 ЗОПДИППД
/отм./ При наличието на заявено оттегляне на иска, довело до прекратяване на
образуваното гражданско дело, за незаконосъобразни следва да се приемат всички
предприети в изпълнение на действащия ЗОПДИППД /отм./ действия по внасяне на мотивирано искане и за налагане на
обезпечителни мерки. Постановеното ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. не променя съществуваща правна уредба,
а уеднаквява противоречивата практика. Задължение на Комисията е да спазва
точно действащия закон при упражняване на дейността си, поради което решението
за искане за налагане на обезпечителни
мерки и предявяване на иск по чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.) не може да бъде обвързано със задължителните постановки на
тълкувателното решение. На следващо място следва да се отбележи, че Тълкувателно решение № 7 по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГК е постановено на 30.06.2014
г., а Комисията е взела решение за отказ
от предявения иск и отмяна на наложените обезпечителни мерки на 25.03.2015 г. или девет месеца по - късно. Този факт
сочи, че отказът не е обусловен от задължителните указания в тълкувателното
решение, че следва да е налице връзка /пряка или косвена/ между престъпната
дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието
отнемане се иска, а се касае за необективна преценка на събраните доказателства,
тъй като и производството по НОХД №
1606/2012 г. по описа на СГС е приключило на 04.04.2012 г. В мотивите на приложеното по делото решение 108 от 25.03.2015 г. на КОНПИ е прието,
че липсва имущество, придобито от престъплението, за което бившата снаха на
ищцата е осъдена, като и липсата на такава връзка. Направени са и изводи за
неправомерния характер на образуваната проверка и внесеното пред съда искане
срещу ищцата, нейния съпруг и син, внуци и бивша снаха за отнемане на имущество на обща стойност
259 973,42 лв.
В исковата молба ищцата твърди,
че незаконосъобразно внесеното от КОНПИ искане в съда за отнемане на имущество
и наложените обезпечителни мерки са й причинили неимуществени вреди, изразяващи
се в стрес, притеснение, потиснатост,
чувство за несправедливост, уронване на достойнството и доброто име сред
близки, приятели и в обществото като цяло, страх от последиците на отнемане на
имуществото и невъзможност за елементарна издръжка, влошаване на социалните контакти
и качеството на обичайния начин живот, поради което същите подлежат на
обезщетение по чл. 2а ЗОДОВ.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели В.Ц., К.П.и С.Г. се установява, че след внасянето от КОНПИ на
мотивираното искане в съда и налагането на обезпечителни мерки, в поведението
на ищцата настъпила сериозна промяна. Престанала да контактува, навела глава, била
притеснена и умислена. Със съпруг й изведнъж се затворили и вече не били същите
хора, изпитвали срам и неудобство. Св.В.Ц. и К.П.не са чули да се говори в с.****,
където живеели за заведеното дело и направения запор на имущество и пари, но
ищцата не могла да понесе физически и психически проблемите, а мъжът й се
разболял. Пред св.С.Г. ищцата споделяла, че проблемите им са от снахата Р.и се
притеснявала как ще издържат внучетата, като са запорирали всичко и нямат пари.
Безспорно внесеното от КОНПИ искане за отнемане на имущество и наложените обезпечителни мерки са причинили на ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, уронване на доброто име сред малък кръг от близки и
приятели, страх от последиците на
отнемане на имуществото, влошаване на социалните контакти и обичайния начин
живот, организиране на защитата по гр.д. № 572/2013 г. по описа на ЛОС. Съдебният
състав приема, че настъпилите промени в
емоционалното състояние на ищцата са в пряка причинно - следствена връзка с
предприетите от ответника действия по ЗОПДИППД /отм./.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Справедливостта
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства,
които имат обективен характер. При определяне размера на дължимото обезщетение
за неимуществените вреди, съдът отчита вида,
характера, интензивността и тежестта на
увреждането. При формиране на изводите си досежно размера на дължимото
обезщетение, настоящата инстанция съобразява всички релевантни за спора факти:
възрастта на ищцата – на 70 години при започване на производството;
продължителността на периода от близо две години /05.11.2013 г. - 11.09.2015 г./, през който е
търпяла негативни изживявания, свързани с притеснение от конфискация на
имуществото; търпените през целия период обезпечителни
мерки – възбрани и запори върху цялото притежавано от ищцата и семейството й
имущество, което се е отразило тежко на начина й на живот; доброто име на
честен и трудолюбив човек, с което се е ползвала ищцата сред своите съселяни;
установената от свидетелските показания сериозна промяна в емоционален и
поведенчески план в следствие от воденото производство – преустановяване на
контакти с близки и познати, потиснатост, както и полагане на усилия за
организиране на защитата по внесеното от КОНПИ искане. При отчитане на всички изброени обстоятелства и установената съдебна
практика по приложението на чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер на 5 000
лева, който размер е съобразен с
обществените икономическите условия и стандарта на живот през процесния период.
При
определяне размера на неимуществените вреди съдът не взема предвид последиците
от налагане на обезпечения върху имущества, принадлежащи на бившата снаха на
ищцата, сина й и нейните внуци, както и влошаване на здравословното състояние
на нейния съпруг от образуваното съдебно производство по внесеното от ответника
мотивираното искане. За тези вреди всеки от тях може да претендира самостоятелно
обезщетение на основание чл.2а от ЗОДОВ.
Поради изложените съображения съдът приема,
че предявеният иск е частично основателен и в полза на ищцата следва да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно
със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както
е поискано в ИМ. За горницата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер
от 36 000 лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Съдът
формира извод за неоснователност на претенцията за над 5000 лева като отчита, че проведеното производство не е било
с висока интензивност на държавна репресия съгласно правилата на гражданското
съдопроизводство, спрямо нея не са били налагани допълнителни фактически или
правни ограничения, а преживените от ищцата негативни усещания не са били
по-големи от обичайните, като се отчете и факта, че не се е провела същинската
съдебна фаза по събиране на доказателства и установяване законния произход на средствата
за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска.
При този изход на процеса и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцата пълния размер
на сторените разноски по производството и внесената държавна такса, а
заплатеното адвокатско възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска. Ищцата е заплатила
10 лв. държавна такса, която ответникът следва да бъде осъден да заплати. По делото е представено копие от пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който страните са договорили размера на
адвокатското възнаграждение от 3000.00 лв. и начина на плащане – в брой до
първото по делото заседание. В последното по делото заседание към списъка по
чл.80 от ГПК е приложена разписка от 20.01.2020 г., подписана от адв.Ч. и удостоверяваща
получаването на договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
и защита по гр.д. № 502/2019 г. по описа на ЛОС. С оглед размер на уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от
417.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение с правно основание чл.78,
ал.5 от ГПК. Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е 2330.00 лв.,
а договореното такова предвид фактическата и правна сложност на делото не е
прекомерно.
При този изход на
процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78,
ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъден да заплати на КПКОНПИ направените по
делото разноски в размер на сумата 200 лв., представляваща дължимо
юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано в съдебно заседание.
Същото е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед
нормата на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв.
Предвид цената на материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото, съдът определи размер от 200.00 лв. за настоящата инстанция като размер
на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2а от ЗОДОВ Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
*-***, пл. „Света Неделя” № 6, да
заплати на Е. Й.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 5 000
лв., ведно със законната лихва от 11.09.2015 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни
действия на КПКОНПИ във връзка с внасяне на мотивирано искане за отнемане на
имущество и налагане на обезпечения по ЗОПДИППД
/отм./ по гр.д. № 572/2013 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, като иска за
горницата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 36 000 лв.
като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. *-*** пл. „Света Неделя” № 6 да заплати на Е. Й.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10.00 /ДЕСЕТ/ лв. внесена д.т. за
настоящето производство и 417.00
/четиристотин и седемнадесет/ лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, във вр.
с чл.78, ал.3 от ГПК Е. Й.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати
на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. *-***, пл. „Света Неделя” № 6 сумата от 200.00
/двеста/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: