Определение по дело №492/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 3253
Дата: 7 април 2025 г.
Съдия: Недялко Бекиров
Дело: 20257180700492
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3253

Пловдив, 07.04.2025 г.

Административният съд - Пловдив - VIII Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
   

Като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО БЕКИРОВ административно дело № 20257180700492 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл.79 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРОЗД), Регламент (ЕС) 2016/679).

М. В. Г., [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], пл. “*** №***, ет.***, офис ***, представлявана от адвокат С. П.- пълномощник, обжалва мълчалив отказ на “КРЕДИСИМО“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н ****, [улица], (сграда ***), ет.***, Бизнес център “****“, ЕИК ***, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да предостави на жалбоподателката копия от всички сключени между нея и ответника договори за потребителски кредит в периода от 22.01.2022г. до 25.01.2025г., по молба, изпратена чрез пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, получена от ответника на 11.02.2025г., съгласно известие за доставяне с баркод ИД PS 4017 0011SD 0, на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Претендира се отмяна на отказа поради незаконосъобразност; осъждане на ответника да предостави на жалбоподателката информация за обработваните ѝ лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни, а именно копие от договор за потребителски кредит, сключен между жалбоподателката и ответното дружество, като предостави копие или екземпляр от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни на жалбоподателката, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Освен това, на 07.04.2025г. по делото постъпва молба с Вх.№5941 (листи 19-20) от адвокат С. П.- пълномощник (лист 6), с която заявява, че поддържа изцяло жалбата, претендира присъждане на направените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), във връзка с чл.9 (всъщност чл.8), ал.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/0907.2004г.) в размер на 1 000,00 лева. Представя писмена защита (листи 21-22), както и списък на направените разноски (лист 23).

Ответникът- “КРЕДИСИМО“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Д. Т.- пълномощник (лист 18), представя молба по електронна поща с Вх.№5901 от 04.04.2025г. (листи 14-15), в която изразява становище за недопустимост на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, възразява за прекомерност на претендираното от адвокат П. адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Пощенска пратка, за която се твърди да съдържа процесната молба (лист 8), е получена от ответника на 11.02.2025г., според приетото заверено копие на известие за доставяне (лист 7).

Като доказателство по делото е приета разпечатка от страницата в интернет на пощенски оператор SPEEDY (лист 17), според която разпечатка на 07.03.2025г. М. И. **** получава пратка, за която е съставена товарителница ****, без обаче да може да се направи извод от посочената разпечатка за изпращача на пратката, нито пък за нейния получател.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че твърдението на процесуалния представител на ответника, че на жалбоподателката е изпратен отговор по подадената молба се явява недоказано.

На следващо място, според чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Според чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. А съгласно чл.57, ал.1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството.

В случая, молбата на Г. е получена от ответника на 11.02.2025г., поради което е прието за установено, че ответникът е следвало да се произнесе по молбата в срок до 25.02.2025г., което обаче не е направено и на 06.03.2025г. е подадена жалбата (листи 2-5) в съда.

Съгласно чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, При нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

А съгласно чл.12, §3, изр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, Администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането.

Предвид посочената специална разпоредба на чл.12, §3, изр.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 спрямо общата разпоредба на чл.57, ал.1 от АПК, настоящият състав на съда намира, че срокът за произнасяне на ответника по процесната молба на жалбоподателката изтича на 11.03.2025г., поради което преди 11.03.2025г. няма формиран мълчалив отказ.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че жалбата се явява подадена при липсата на годен за оспорване акт, както и при липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

Следователно, налице са хипотезите на чл.159, т.1 и т.4 от АПК и жалбата на М. Г. като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката, както и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С. П., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени. В полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. В. Г., [ЕГН], против мълчалив отказ на “КРЕДИСИМО“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н ****, [улица], (сграда А), ет.***, Бизнес център “*****“, ЕИК ***, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да предостави на жалбоподателката копия от всички сключени между нея и ответника договори за потребителски кредит в периода от 22.01.2022г. до 25.01.2025г., по молба, изпратена чрез пощенски оператор “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, получена от ответника на 11.02.2025г., съгласно известие за доставяне с баркод ИД PS 4017 0011SD 0, на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА М. В. Г., [ЕГН], да заплати на “КРЕДИСИМО“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], р-н Триадица, [улица], (сграда А), ет.4, Бизнес център “България“, ЕИК ***, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ЗАЛИЧАВА насроченото по делото съдебно заседание на 09.04.2025г. от 10:00ч.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му страните.

 

Съдия: