№ 16139
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110172399 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба (като в последствие исковете са
изменени чрез намаляване на размера им с протоколно определение от 21-
05.2025 г., на лист 92 от делото) на И. В. В. срещу „Неткредит“ ООД, с която
са предявени претенции за признаване за установено по отношение на
ответника, че страните не са обвързани от Договор за потребителски кредит №
202212160946230102/16.12.2022 г. поради нищожност на същия поради
противоречие на закона – неправилно посочване на годишен процент на
разходите (ГПР), и за осъждане на ответника да заплати на ищеца платените
без основание по този нищожен договор суми от общо 561,06 лева (сбор от
206,93 лева – договорна лихва за периода от 17.01.2023 г. до 17.12.2023 г., и
354,13 лева – неустойка за непредставено обезпечение по чл. 6 от договора),
ведно с обезщетение за забава за плащане на общата сума в периода от датата
на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между страните на 16.12.2022 г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № 202212160946230102, по който на ищеца
били отпуснати 1000 лева със задължение да ги върне в 12-месечен срок, като
заплати лихва в размер на 41,05 % годишно. В договора бил посочен ГПР в
размер на 49,72 %. В чл. 6 от договора обаче било уговорено, че ищецът дължи
на ответника неустойка в размер на 1080 лева, ако не се учреди поръчителство
съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, който изисква такова да се учреди в 3-дневен
срок от отпускане на кредита банкова гаранция или да предостави
обезпечение от небанкова финансова институция, посочена от ответника.
Поддържа се, че целта на неустойката е уреждане на скрито възнаграждение, и
1
поради това следвало да се смята за разход по кредита, а не била включена при
изчисляване на ГПР. Поради това ГПР не бил правилно изчислен,
следователно на договора липсвал реквизит и той бил нищожен, като ищецът
следвало да върне само изплатените му 1000 лева. Поддържа се, че ищецът
бил платил обаче всички описани в договора задължения и затова иска
осъждане на ответника да му плати всичко над дължимите се 1000 лева.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Неткредит“
ООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че
между страните е сключен договор за кредит и ищецът е получил 1000 лева.
Поддържа, че неустойката е предвидена законно в кредита, за да обезпечи
кредитоспособността на длъжника и възможността ответникът да си събере
дадените пари. Поддържа, че поради това, че е за неизпълнение на
задължение, същата не следва да се включва при изчисляване на процента на
разходи по кредита. Затова приема, че договорът не е недействителен. Иска
отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на разноските на ищеца.
В съдебното заседание ищецът оттегля частично исковете, поддържа ги
в останалата им част, иска намаляване на възнаграждението на ответника за
юрисконсулт спрямо заявеното от последния.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото в открито заседание от
28.04.2025 г. между страните е отделено за безспорно, че между тях е сключен
Договор за потребителски кредит № 202212160946230102/16.12.2022 г., по
който на ищеца са отпуснати 1000 лева; че при изчисление на ГПР по договора
като разход е включена само лихвата по кредита.
Самият договор е представен в неоспорен от ответника текст на лист 9 –
17 от делото, като е за 1000 лева, които ищецът е следвало да върне до
17.12.2023 г. (т.е. за срок от една година) на 12 равни месечни вноски, които в
погасителния план – част от договора (на лист 14 от делото) са по 103 лева. В
чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че независимо, че същият е сключен
между страните и ищецът има право да получи сумата от 1000 лева, същият се
задължава да представи банкова гаранция или такава, издадена от небанкова
финансова институция, за сумата от 1236 лева до края на деня след сключване
на договора, като се препраща към общите условия, в чиято т. 3.2.1 е
предвидено, че ищецът е следвало да осигури такава гаранция или двама
поръчители, като поръчителите следва да работят по безсрочен трудов
договор, да нямат забавени вноски по кредити и да имат месечна заплата над
1500 лева. При неизпълнение на тези условия в чл. 6 от договора (на лист 12
от делото) е предвидено, че ищецът ще дължи неустойка от 1080 лева, като
същата се намалява съответно, ако се учреди обезпечение за част от периода
на изплащане на кредита. В договора е записан като ГПР 49,72 %, и лихвени
разходи от 236 лева.
2
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 21.04.2025 г. (на лист 91 от делото), а в писмен вид –
на лист 78 – 81 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, ищецът е платил на
ответника общо 1153 лева по договора за кредит, съответно – на 16.03.2023 г.
– 390 лева; на 13.04.2023 г. – 193 лева; на 17.05.2023 г. – 195 лева; на
26.06.2023 г. – 185 лева; на 18.07.2023 г. – 190 лева, а на 26.08.2023 г. кредитът
е рефинансиран с изтегляна от ищеца на друг кредит от ответника със сумата
от 408,06 лева (или общо са погасени по счетоводството на ответника 1561,06
лева. В счетоводството на ответника като плащания по неустойка са отразени
354,13 лева, а за лихви – 203,04 лева, като не се взема предвид
„рефинансирането“ на кредита, а само действително платеното от ищеца. Ако
в изчисленията на ГПР се включи 1080 лева неустойка, то ГПР би бил 131,60
%, а ако се вземат само 354,13 лева неустойка – 56,10 %.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са следните обективно съединени при условия на
кумулативност искове:
1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на
договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124,
ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22
ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, и
2. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на
нищожния договор или част от него с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.
Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е
сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен
годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен
процент на ден или лихвен процент. Осъдителният иск се уважава при
уважаване на установителния иск, ако се установи, че ищецът е извършил
плащане на пари в полза на ответника въз основа на договора.
При преценка на действителността на договора, настоящият съдебен
състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния
процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с
въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно
свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за
потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло
определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от
хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на
Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
3
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр.
Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените
принципи имат следното изражение:
В случая условие за изтегляне на кредита при първоначално заложените
параметри в него (без т.нар. „неустойка“) е да се предостави обезпечение, като
ако такова не се представи, разходите ефективно ще нараснат с предвидената в
чл. 6 от договора „неустойка“ от 1080 лева. Т.е. в договора за кредит има две
търговски оферти („търговски условия“ по смисъла на § 1, т. 1 ЗПКр) –
обезпечен кредит с разходи от 236 лева лихва, и необезпечен кредит с разходи
от 1316 лева. Осигуряването на обезпечение не е форма на договорно
неизпълнение, а от икономическа гледна точка – избор на друг вид търговска
оферта, на друг вид договор. При това се оказва без значение какви са
интересите на ответника от осигуряване на обезпечение – законът не му
забранява да изисква такова, но изисква от него честно да обяви на
потребителя действителният ГПР, с който последният се съгласява. Тъй като
според действащото европейско законодателство ГПР е въздигнат в основен
4
критерий за избор на потребителя, който позволява на последния да сравнява
кредитните продукти на пазара, съгласно указанията на Съда на Европейският
съюз по Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България,
неправилното посочване на този процент може да се санкционира с
нищожност на кредита при връщане само на главницата. В случая от
експертизата по делото е установено, че избраният от ищеца кредитен продукт
– необезпечен кредит, е с ГПР от 131,60 %, поради което договорът за кредит
е нищожен поради противоречие със закона – липса на реквизит, на основание
чл. 22, ал. 1 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Първият кумулативно съединен установителен иск – за признаване на
нищожността на договора, следва да се уважи. Независимо че е съединен с иск
за връщане на недължимо платено, който е осъдителен и дава по-голяма
защита, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение
от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, до уреждане на
отношенията между страните във връзка с връщане на платените суми,
независимо как е предявен такъв иск, установяване на неравноправност по
потребителски договор или неговата недействителност е винаги допустимо
според правото на Европейския съюз.
При това положение ответникът следва да върне на ищеца всичко онова,
което последният е платил в повече от получените от него 1000 лева по
кредита. От счетоводната експертиза се установява, че действителните
плащания по кредита (без рефинансирането с последващ кредит, което е
въпрос на действителността на последващия договор за кредит, тъй като
строго погледнато нямаме „получаване“ на каквото и да било от ответника, а
само възникване на евентуално ново вземане) са в размер на 1153 лева. По
въпроса за погасяването на сума чрез получен от ответника последващ кредит
съдът не може да се произнесе в настоящото производство, тъй като
отпускането на такъв не е въведено като част от основанието на иска, и
следователно съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е ограничен до твърдените от
ищеца факти, а в случая ищецът твърди плащане на ответника, а не
погасяване на задължението чрез плащане от друго лице.
Следва да се посочи и още нещо – искът по чл. 34 ЗЗД е за осъждане на
другата страна по нищожната сделка да върне даденото по нея. Тъй като в
случая целият договор е нищожен, то вземането за връщане на даденото е
единно и не се разделя на компоненти, които съответстват на евентуалните
вземания по отделните клаузи на договора, ако той беше действителен.
Поради това на ищеца следва да се присъди единна сума за връщане като
недължимо платена (без каквото и да е основание поради нищожността на
целия договор), а не да се отделят компоненти според отделните клаузи на
нищожния договор. Следователно искът следва да се уважи за предадената от
ищеца на ответника сума в повече от чистата стойност на кредита от 1000
лева, която при платени общо 1153 лева е равна на 153 лева. За тази сума
следва да се уважи осъдителният иск, като се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 561,06 лева, като за сключения последващ договор съдът
не е сезиран с нарочно искане.
5
Относно разноските:
Съгласно указанията на Съда на Европейския съюз, дадени в т. 94 и 99
от Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 Caixabank,
когато иск за установяване на неравноправност на договорни клаузи или
недействителност на договор с потребител се уважава изцяло, но съединеният
с него обусловен осъдителен иск за осъждане на търговеца да му върне
платените въз основа на недействителния договор суми е уважен отчасти,
разноските не могат да се възложат отчасти в полза на потребителя, а следва
да ги получи изцяло. Поради това разноските по делото следва да се
определят по чл. 78, ал. 1 ГПК все едно са уважени всички искове на ищеца.
Същият е доказал разноски в размер на 250 лева – депозит за вещо лице;
142,64 лева – държавна такса, и 800 лева – част от адвокатски хонорар по
договор от 10.02.2025 г. в размер на 1800 лева (на лист 90 от делото), който
съдържа и разписка за плащане, като по възражението на ответника от
отговора на исковата молба (на лист 70 от делото) съдът намалява
адвокатското възнаграждение според действителната фактическа и правна
сложност на делото, която не е висока (типово дело), и защитавания интерес,
поради което следва да му се присъдят общо 1192,64 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото ПРЕПИС ОТ ПРОТОКОЛА от
съдебното заседание от 21.05.2025 г., като изрично да се отбележи, че се
връчва ЦЕЛИЯТ ПРОТОКОЛ, а не само определение в съобщението.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. В. иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр по отношение на
„Неткредит“ ООД, с ЕИК:*********, и адрес: София, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 3 (сграда „Литекс тауър“), ет. 10, че И. В. В., с ЕГН: **********, и адрес:
С., ул. „Ч. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, не е обвързан от сключения от страните
Договор за потребителски кредит № 202212160946230102/16.12.2022 г.
поради нищожност на същия поради противоречие на закона – неправилно
посочване на годишен процент на разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПКр
Неткредит“ ООД, с ЕИК:*********, и адрес: София, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 3 (сграда „Литекс тауър“), ет. 10, да плати на И. В. В., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „Ч. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 153 лева (сто петдесет
и три лева) – платени без основание поради превишаване на чистата стойност
на кредита по нищожния Договор за потребителски кредит №
202212160946230102/16.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сума в
размер на разликата между присъдените 153 лева и пълния размер на
претенцията от 561,06 лева (петстотин шестдесет и един лева и 6 стотинки).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
6
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7