№ 3412
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100512339 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Етажните собственици на
адрес: гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД срещу
решение № 5357/05.04.2023г., постановено по гр. д. № 39657/2022г. на СРС,
34 с-в, с което са отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по искове на Д. Б.
В., с адрес: гр. София, ул. **** срещу Етажните собственици на адрес: гр.
София, ул. ****, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД решенията на
Общото събрание на ЕС, взети на 21.06.2022г., обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4 от протокол от 21.06.2022г.
В жалбата са развити доводи за неправилност и недопустимост на
обжалваното решение. Поддържа се, че ответникът не е бил редовно
призоваван и представляван в производството пред СРС, а съдът се е
произнесъл по непредявен иск. Моли решението да бъде отменено и вместо
него съдът да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск,
като им се присъдят направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият Д. Б. В., е депозирала
отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да
бъде потвърдено. Претендира направените пред въззивната инстанция
разноски.
В установения от закона срок е постъпила и частна жалба в частта
1
срещу определението от 16.08.2023г., с което съдът е оставил без
разглеждането искането за изменение на присъдените с решението разноски.
Въззиваемият не е подал отговор на частната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си
по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми,
дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд
споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо
да ги повтаря.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно решение №
39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. ГК 1 ГО на ВКС решенията на общото
събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни или
незаконосъобразни, като съдът по конкретното дело преценява кой порок е
налице. И в двата случая обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1
от ЗУЕС искът е за отмяна на порочното решение /нищожно или
незаконосъобразно/.
Съгласно приетото в решение № 28 от 06.06.2017г. по гр. д. №
2887/2016г. на ВКС, II ГО „разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУЕС предоставя
възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик” следва да се
включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на
събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му“.
В настоящия случай, видно от представения нотариален акт, се
2
установява, че ищецът е собственик, поради което е правно легитимиран да
води настоящите искове.
При предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС преценката за
законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до
изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи
самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото
събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът
дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този
смисъл е практиката на ВКС – Решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№
5704/2013г. на ВКС, І г.о. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок
по чл.40, ал.2 от ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на
оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и чрез поясняване и
допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.
Неоснователно е направеното във въззивната жалба оплакване за
недопустимост на обжалваното решене. В първото по делото заседание пред
СРС процесуалният представител на ищцата е заявил изрично, че ответник по
спора е етажната собственост, представлявана от „Нашия вход“ ООД. До този
момент на ищеца не са били давани указания за уточняване на ответника.
„Н.в.“ ООД е професионален домоуправител на етажната собственост и
представлява същата, поради което неоснователни са възраженията, че не е
бил призоваван за заседанията пред СРС, респективно правото му да подаде
отговор по чл. 131 ГПК е било ограничено. Дори и хипотетично да се приеме,
че това е така, във въззивната жалба не се завяват никакви конкретни
оплаквания по същество на спора, а доводите за отмяна на решението на СРС
са свързани единствено с процесуални нарушения. Ето защо, дори да са
налице сочените процесуални нарушения, те не могат да доведат до отмяна на
първоинстанционното решение, при липса на наведени оплаквания във връзка
с основателността на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС.
Други оплаквания във въззивната жалба липсват, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По частната жалба:
3
В установения от закона срок е постъпила частна жалба срещу
определението от 16.08.2023г., с което СРС е оставил без разглеждане
искането на Д. В. за изменение на решението в частта на присъдените
разноски.
Жалбата следва да се остави без разглеждане, тъй като на първо място
от изложеното в нея става ясно, че се иска присъждане на разноските, в
случай на промяна изхода на спора пред настоящата инстанция, тоест, ако
решението на СРС бъде отменено и постановено ново, с което предявените
искове бъдат отхвърлени.
Изложените от частния жалбоподател съображения са единствено във
връзка с правилността на постановеното решение поради допуснати според
него процесуални нарушения.
На следващо място, за частния жалбоподател липсва и правен интерес
да обжалва така постановеното определение, тъй като с него е оставено без
уважение искането на другата страна за присъждане на разноски в нейна
полза.
По разноските за въззивната инстанция:
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
въззиваемият е претендирал разноски в размер на 800 лв., за което е
представил списък. Въпреки това договор за правна помощ за въззивна
инстанция, съдържащ конкретен размер на уговореното адвокатско
възнаграждение, не е представен. Не са представени и доказателства за
заплащане на такова. Пълномощното на адв. Г., представено пред СРС, е за
всички инстанции, но в него липсва уговорено възнаграждение. Ето защо,
разноски на въззиваемия не следва да се присъждат в настоящето
производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5357/05.04.2023г., постановено по гр. д. №
39657/2022г. на СРС, 34 с-в, с което са отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по
4
искове на Д. Б. В., с адрес: гр. София, ул. **** срещу Етажните собственици на адрес:
гр. София, ул. ****, представлявани от управителя „Н.в.“ ООД решенията на Общото
събрание на ЕС, взети на 21.06.2022г., обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от протокол
от 21.06.2022г.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба срещу определение №
28602/16.08.2023г. по гр. д. № 39657/2022г. на СРС, 34 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5