РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _18.12._ 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно заседание на _деветнадесети ноември  2020 г. в състав:

                     

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                             

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _358_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 от ЗЗД.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „*******” ЕООД, ЕИК:*******,

срещу Г.Л.К., с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 28.10.2015г. между „*****" ЕООД, и Г.Л.К. е сключен Договор за кредит № **********, след отправяне на заявка за като заявява допълнителната услуга за експресно разглеждане. Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. Твърди се, че преди сключването на договора на ответника е предоставена изискуемата по закон преддоговорпа информация стандартен европейски формуляр и приложимите към договора за кредит общи условия. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, като падежът на кредита е определен на 27.11.2015г. Главницата по договора за кредит е преведена на кредитополучателя с разписка от 28.10.2015г. в офис на кредитния посредник.

Със сключването на договора, К. се задължил да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 372,00лв., от които главница в размер BGN 300,00 лв., договорна лихва в размер BGN 10,10 лв. за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер BGN 61,90 лв.

С настъпване на падежа по договора - 27.11.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. В т. 13.3 от общите условия бела уговорена неустоечна клауза, като съгласно същата от 28.11.2015г., „******" ЕООД (***) започва да начислява неустойка за неизпълнение, чийто размер се формира чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От „****" изпратили четири броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена неустойка. Писмата, съгласно т. 13.5 от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували спрямо тарифата на кредитодателя и са изцяло за сметка на кредитополучателя.

На 23.11.2018г. „*****" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „**********" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер BGN 860,64 лв., от които: главница - BGN 300,00 лв.; договорна лихва - BGN 10,10 лв.; такса за експресно разглеждане - BGN 61,90 лв.; неустойка (наказателна лихва) - BGN 458,64 лв., за периода от 28.11.2015г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ цесията); отписани такси за събиране - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „*********" ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „******" ЕАД, която била върната в цялост с отметка „Непотърсена". Поради което, към настоящата искова молба, прилагам уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „*******" ЕООД предоставили на „**********" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

Счита, че „********" ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу Г.Л.К., като с настоящата искова молба претендирам сума в размер 300,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********.

         Искането е съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди Г.Л.К. да заплати на „*********" ЕООД сума в общ размер BGN 300,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.    

Претендира и направените съдебни разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника, не е изразено становище по иска и не са направени доказателствени искания.

В представеното писмено становище ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед на изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

Ищецът е представил надлежно заверени копия от искане за отпускане на потребителски кредит от 28.10.2015г., договор за кредит от 28.10.2015г., разписка за изплатена сума по кредит, договор за прехвърляне на вземания, приложение №1 към него,  уведомление за прехвърляне на вземания.

На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв. и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК – 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

         ОСЪЖДА Г.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „*********” ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр.*************, с управител Р. Х. В., сума в размер на 300 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.07.2020г. , до окончателното изплащане на вземането.

         ОСЪЖДА Г.Л.К., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „*********” ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр.*********, с управител Р. Х. В., сумата от 200 лв., представляваща деловодни разноски.

 

         РЕШЕНИЕТО  на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: