О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260722
гр. Пловдив, 08.12.2020
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на 02.12.2020г,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа т. д. № 1141 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано, след като с определение № 2685 от 20.12.2019г.,
постановено по т.д. № 458/2019г. по описа на ПОС – ХIII т.с.,
е оставено без уважение искането на ответника „Р.“ ЕООД да бъде приет за
съвместно разглеждане предявения насрещен осъдителен иск за парично вземане
срещу „РОДОПИ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.
Направен е от страна на ответника „РОДОПИ ЕНЕРДЖИ“ ЕООД
отвод за неподведомственост на спора поради наличие на
арбитражно споразумение от 19.02.2019г между страните, което се представя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор
могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд,
освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по
трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител.
Такава именно уговорка е предвидена в представеното
споразумение – че при спорове относно заплащане дължимостта
на сумата по НА за покупко – продажба от 02.06.2015г /процесния/ страните договарят подсъдност на арбитраж. В
този смисъл всички спорове относно тълкуването и изпълнението на споразумението
и изплащане на цената по НА ще бъдат решавани от Арбитражен съд при Асоциация
Български Арбитражен съд /с посочена web страница/.
Настоящият спор не попада в забранителните хипотези на
чл. 19, ал. 1 ГПК, като същевременно попада в предвидения от страните обхват на
действие на арбитражната клауза.
Ищецът прави възражение за нищожност на арбитражната
клауза поради липса на съгласие. В тази връзка твърди, че споразумението, в
което е инкорпорирана арбитражната клауза, е антидатирано,
като спрямо него няма достоверна дата. Подписано е от името на Х.Р. – бивш
управител на дружеството – ищец, представлявал го до 09.04.2019г, като ищецът
отрича това да е станало на сочената в документа дата, а след освобождаването
му като управител и за нуждите на процеса.
При тези твърдения, възражения и направени във връзка
с тях доказателствени искания съдът е провел „процес относно процеса“ в открито
с.з. за събиране на доказателства. Макар формално документът да носи подпис на
представител на ищеца, който го оспорва, доколкото същият твърди, че е антидатиран, съставен за нуждите на процеса и подписан от
лице, което към датата на действителното му подписване, няма представителни
функции по отношение на дружеството, доказателствената тежест е за страната,
която го представя и иска да се ползва от него, т.е. за ответника. В този смисъл има формирана и практика на
ВКС, целяща да охрани правата и законните интереси на едно дружество от
евентуална злоупотреба от страна на бивш управител, който сключва сделки от
името на дружеството след освобождаването си, но със задна дата, в който случай
дружеството се счита за „трето лице“ по отношение на документа. Поради това на
ответника е указано, че той носи доказателствената тежест да установи
достоверността на посочената в оспорения от ищеца документ дата.
В производството са разпитани двама свидетели на
ответника и един на ищеца - за установяване, респ. опровергаване на посочените
от ответника в отговора на допълнителната искова молба обстоятелства – кой,
защо и как е поискал съставяне на арбитражното споразумение и какво е било
качеството на лицето, подписало документа.
На общо основание свидетелски показания са допустими, тъй като
ответникът, който представя документа и носи доказателствената тежест в
настоящия спор, не се опитва да опровергае съдържанието на изходящ документ, а
напротив – да го установи. Същевременно ищецът, доколкото за нуждите на подобни
спорове се приравнява на „трето лице“ по отношение на документа, може да
ангажира свидетелски показания в подкрепа на оспорванията
си.
Преди да се пристъпи към анализ на свидетелските
показания и представените от ищеца писмени доказателства, за да се прецени
тяхната относимост към извода за валидност на аритражната клауза, е необходимо да се посочи следното:
Арбитражното
споразумение има самостоятелен характер спрямо договора, в който е
инкорпорирано. То се подчинява на отделен режим и тази негова относителна
самостоятелност определя, че то не е принадлежност към договора, респ. към
вземането. Правата и задълженията на страните по договора са различни от правата
и задълженията по арбитражното споразумение.
Поради
това и доколкото в случая авторството на документа, инкорпориращ арбитражната
клауза не се оспорва – че подписът не е на лицето, което се сочи за негов
автор, като спорът е единствено относно това кога е сключено арбитражното
споразумение - за да се прецени дали надлежно обвързва дружеството – ищец,
всички обстоятелства и факти относно материалноправния
спор между страните - от значение за правното действие на споразумението по
същество, са неотносими. От значение са тези преки
факти, от които може да се направи извод за датата на сключване на арбитражното
споразумение и свързаните с тях косвени факти относно обстоятелствата и
причините, довели до формиране на воля за отнасяне на евентуален материалноправен спор между страните във връзка с процесния продажбен договор пред Арбитражен съд. Всички
останали обстоятелства относно валидността на споразумението, предвиждащо
продължаване на срока за заплащане на продажната цена по процесния
договор, каква е била действителната воля на страните, създадена ли е
привидност по отношение на трети лица и т.н., са без значение за правното
действие на арбитражната клауза, като евентуална недействителност на
споразумението не води автоматично до недействителност и на арбитражния
договор, доколкото не се касае до общ порок – напр. неавтентичност на обективиращия ги документ, чиято формална доказателствена
сила в случая не е оспорена. Т.е. напълно мислима е хипотеза, при която
избраният от страните Арбитражен съд по силата на валидна арбитражна клауза
приема, че същинското споразумение, което документално я съдържа, е нищожно или
унищожаемо на конкретни наведени от страните
основания.
Между страните няма спор, като това се установява и от
вписаните в ТР по партида на дружеството – ищец обстоятелства, че Х.Р. е бивш
управител на дружеството – ищец, представлявал го до 09.04.2019г, след която
дата законен представител е Д.Р.. Съответно посочената в арбитражното
споразумение, подписано от Х.Р., дата, която се оспорва от ищеца като
недостоверна, е от 19.02.2019г.
Няма спор и относно родствената връзка между Д.и Х.Р./***/,
както и че понастоящем Х.Р. живее на семейни начала с А.М. – управител на
дружеството – ответник.
От показанията на св. Х.Р., под страх от наказателна
отговорност, се потвърждават обективираните в
арбитражното споразумение факти, в т.ч. датата на подписването му и причините
за това: „По
принцип таксите са по-малки, по – евтино е и става по-бързо, затова в
споразумението съществува тази клауза за арбитражно разрешаване при възникване
на спорове. Това споразумение е подписано от мен
и от А. за удължаване на връщането на кредита, което е чисто счетоводно. „Р.“
ЕООД много добре знае, че парите са
изхарчени и ги няма“.
Макар съдът да цени изложеното от свидетеля критично
предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, /въпреки че
свидетелят е в близка родствена връзка и с ищеца/, не намира основание да му
откаже вяра, тъй като спорните факти се потвърждават и от показанията на другия
свидетел - Г.С./служител при ответника, а преди това – при ищеца/, който също
под страх от наказателна отговорност споделя преки и непосредствени впечатления
за обстоятелствата около подписването на споразумението. Показанията на тези
двама свидетели са еднопосочни, логични и без вътрешни противоречия. Макар
ищецът да поставя под съмнение казаното от свидетелите, че помнят точната дата
на споразумението, тъй като я асоциират „с обесването на Левски“, сам по себе
този факт е без значение, доколкото споразумението винаги ще е противопоставимо на ищеца, ако е подписано до 09.04.2019г,
до която дата Х.Р. надлежно го обвързва с действията си. А свидетелите – под
страх от наказателна отговорност, безпротиворечиво
установяват това да е станало преди смяната на управителите, като с
категоричност сочат и месеца – февруари. На практика показанията им не се
оборват и от показанията на свидетеля на ищеца – Н.Л. /негов служител/,
доколкото от тях не се установяват конкретни факти около подписването на
арбитражното споразумение, съответно опровергаващи тези, установени от
свидетелите на ответника и обективирани в
споразумението, нито се споделят непосредствени възприятия за други относими
към изхода на спора обстоятелства. Прави се опит за далечен и опосреден извод от наблюдения относно поведението на А.М.,
който обаче би могъл да има значение за правното действие на материалноправното съглашение между страните – предмет,
кауза и т.н., но не и за валидността на арбитражната клауза, която има
самостоятелен правен живот. Освен това и да е споменала А.М., че парите се
дължат, това признание само по себе си не изключва факта на сключване на
споразумението и инкорпорирания в него арбитражен договор с оглед заявеното от
св. Х. Р., че основното съглашение между страните е сключено само със
счетоводна цел. Така или иначе обаче тези въпроси касаят материалноправния
спор между страните, а не компетентността на съда и не следва да се обсъждат в
настоящото предварително производство.
Доколкото
свидетелите потвърждават датата на сключване на арбитражния договор така, както
е посочена в обективиращото я споразумение, което е
единственият повдигнат пред съда спор, като същевременно арбитражната
институция е индивидуализирана по белези, които не оставят съмнение за това кой
е арбитражният съд, който следва да разреши спора, то налице е валидна клауза,
която представлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск.
Затова производството пред настоящия
съд следва да се прекрати като недопустимо.
При това положение налице са и предпоставките на чл.
78, ал. 4 ГПК за присъждане в полза на ответника на направените от него
разноски – 3 975 лв за адвокатско възнаграждение и ДТ
за частна жалба съобразно списък на разноските на л. 133 и доказателствата за
действително направен разход в този размер, доколкото в настоящата хипотеза
съдът няма право да изпраща служебно делото на договорения арбитражен съд, а
това зависи от волята на ищеца, т.е. не е налице висящност
на спора, от чийто изход да зависи въпросът за разноските. Възражението на ищеца
за прекомерност на платения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като е
съобразен с минималния нормативен праг, който в случая се определя от общия
материален интерес по делото – 91 752.67 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с вкл. ДДС.
Ето защо
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ОСЪЖДА Р. ЕООД ЕИК ********* да заплати на РОДОПИ
ЕНЕРДЖИ ЕООД ЕИК ********* сумата от 3 975 лв
– разноски в производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС - Пловдив в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: