№ 519
гр. Разград , 12.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
СъдебниГЮЛСЕВЕР ЕЛИМАНОВА
заседатели:МУСТАФА
СОФКА ВАСИЛЕВА
ЛАЛОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
и прокурора Недка П. Георгиева (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА
Наказателно дело от общ характер № 20203330200541 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЗА Районна прокуратура Разград прокурор П.
ПОДСЪДИМИЯТ, се води принудително от ОЗ Охрана Разград, се явява лично и със
защитник адв. Ст. Д., от преди
ВЕЩИТЕ лица, уведомени, явяват се лично
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ВЕЩИТЕ лица д-р М.Б. и Т.К. са със снета по делото самоличност.
СЪДЪТ напомни отново отговорността им по чл. 291 НК.
1
СЪДЪТ прочете заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-
психиатрична и психологическа експертиза по отношение на подс. М. АНГ. М. депозирана с
вх. № 2959/19.04.2021 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Представили сме писмено заключение, което поддържаме.
Описали сме подробно механизма на възникналата конфликтна ситуация между М. и
съпругата му. Във връзка с която, считаме че същият е бил повлиян от алкохолното действие
вследствие на което импулсите и стаените подтици са по-разслабени и ситуативните
фактори и личностовите му особености, във връзка с което се е чувствал ощетен, при
наличие на словесна провокация от страна на съпругата му, е възникнал механизма на
агресивното действие. Личностовите му особености се характеризират със склонност да
доминира, но това е особеност, която няма пряка връзка, т. е не определя наличие на
склонност към агресивни изблици.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Б.: Поддържам заключението. Няма данни за заболяване,
което да предполага повишен риск от агресивни прояви, в смисъл да е фактор който би
способствал за проява на агресия, нито има данни в миналото за понесени душевни
заболявания и лечения, консултации, с лечебна цел, или консултативна. Няма данни към
монета за заболяване. Няма данни за физиологичен афект.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
АДВ. Д.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица по назначената комплексна
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.
НА същите да се изплати възнаграждение в размер на 253.50 лв. съгласно
представената справка-декларация, за всяко от вещите лица, от бюджета на съда. (ИЗД.
РКО)
СЪДЪТ прочете и приобщи към материалите по делото тези находящи се в
досъдебно производство № 1873-ЗМ-303/2019 г. по описа на РУМВР Разград.
СЪДЪТ прикани подс. М. ако желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз, както съм казал и пред полицията, нямам такива случаи, не
съм такъв човек. 30 години сме живели заедно, досега не съм имал никакви към нея натиск,
2
или заплахи, или такива работи. Не е имало никакви заплахи тази вечер. Само двамата
бяхме, аз се прибрах и нямаше никакви заплахи. Алкохола го употребявам много рядко,
защото преди се скарвахме с нея след употреба на алкохол. Употребявам алкохол в
официални случаи. Говорихме с нея за развод, тя да отиде да живее на др. място. Не съм се
заканвал, че ще я убия Само говорихме и дори преди това заедно живеехме със сина и
снахата и те взеха нов апартамент. Казаха, че до края на м. април да се изнесат, тогава жена
ми каза, че ще отиде с тях. Дори не съм я докосвал, по телефон, и изобщо. Тя спеше в
спалнята, аз в кухнята имах легло и аз там бях. Сутринта аз станах и отидох на работа.
Апартаментът се състои от хол, спалня и кухня, разширен е апартамента. Бяхме го отделили
като детска стая, там. Продадохме апартамента и си разделихме дела. Сега се прибирам на
село. Имам приятелка сега.
ПРОКОРОРЪТ: Нямам искания за извършване на други процесуално-следствени
действия.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните, счете делото за изяснено от фактическа
страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото спрямо подс. М. АНГ. М. обвинение за
престъпление по чл.144,ал.З във вр. с ал.1 от НК. В хода на досъдебното и на съдебното
производство, безспорно е установена следната фактическа обстановка: Подс.М. АНГ. М. и
св. Е.Р. А. са бивши съпрузи. Те сключили граждански брак на 05.10.1986 г., от който имат
родени две деца - АХМ. М. АХМ. и С.М. А., които към момента са пълнолетни. По време на
брака си подсъдимият и св. Е. А. живеели в апартамент, находящ се в ************ в гр.
Разград. При тях живяли и по-големият им син АХМ. М. АХМ., неговата съпруга св. Г. З..
АХМ. и малолетното им дете, които през месец април 2019 г. се преместили да живеят в
друго жилище. По желание на подсъдимия след 2007 г. свид. А. не е работила, като била
домакиня. През последните няколко години отношенията между двамата съпрузи се
влошили, поради връзка на подсъдимия с друга жена. След употреба на алкохол от страна
на подсъдимия, между двамата съпрузи възниквали скандали, които зачестили след
преместването на сина им и семейство му. При скандалите подсъдимият отправял обиди към
съпругата си и настоявал тя да напусне жилището им. Вечерта на 02.05.2019 г. подсъдимият
употребил алкохол извън дома си. Около 00.00ч.-00.30ч.,той се върнал в семейното жилище
и започнал да крещи на съпругата си да отвори вратата на хола, където тя спяла, след като се
3
уверила лично, че съпругът й има връзка с друга жена. Св. Е. А. била залостила вратата на
хола от вътрешната страна, като в показанията си обяснила, че сторила това, тъй като се
страхувала от съпруга си, който искал да я очисти. Тя му казала, че й спи и че няма да му
отвори. Тогава подсъдимият започнал да бута и блъска вратата, в резултат на което я
отворил, той влязъл в стаята при съпругата си, тръгнал към нея като започнал да й крещи:
“Ти още ли си тук, защо не си събра багажа и не се махна, аз какво ти казах“. След това
отправил към нея закана, че ако следващата вечер я види пак в жилището им, ще я изчисти,
ще я убие и замахнал с ръка към врата й, за да й покаже, че ако не се махне, ще я убие. Св. Е.
А. му казала, че ще звънне в полицията, на което той отговорил, че не го е страх, като казал:
„Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да ме тикнат в
затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи полицията, обаче ти няма да
си тук“. След това подсъдимият излязъл от стаята. Отправените закани с убийство
предизвикали у свид. Е. А. силна уплаха и страх, че съпругът й може да осъществи в
действителност заканите си. За възникналия у свидетелката основателен страх за
осъществяване на отправената към нея от съпруга й закана с убийство, допринесло и
обстоятелството че по време на предходен конфликт между двамата през 2018 г., отново
след употреба на алкохол, подсъдимият се заканил да убие св. А., като държал нож в ръка.
Силно уплашена и притеснена от отправените към нея закани с убийство, след като
съпругът й излязъл от стаята, свидетелката веднага отново, по-стабилно залостила вратата
на стаята, в която била. Страхувайки се за живота си, тя не могла да заспи и прекарала
цялата нощ будна, като многократно излизала на терасата към тази стая. След като сутринта,
около 7.30 ч., видяла,че съпругът й излязъл от апартамента, св. Е. А. позвънила по мобилния
телефон на снаха си – св. Г. А. и поискала тя да отиде бързо при нея. След пристигането си,
св. Г. А. видяла че св. Е. А. е видимо уплашена, последната й обяснила за отправените от
съпруга й към нея закани с убийство и за това, че цяла нощ е била на терасата, защото се
страхувала от отправените закани. Двете отишли в сградата на РУМВР Разград, където св. Е.
А. подала сигнал за отправените от съпруга й закани с убийство, във връзка с който е
извършена проверка и образувано настоящото дело. Следва да се отбележи, че
съдържанието на сигнала било изписано от св. Г. А., тъй като от преживяното св. Е. А.
треперела и не била в състояние да пише. Веднага след подаване на сигнала, с помощта на
сина си и снаха си, св. Е. А. събрала багажа си от семейното жилище и се преместила да
живее в дома на майка си в с. Прелез, общ. Завет. Последствие тя подала иск за развод. С
решение № 460/14.10.2019 г. по гр. д. № 901/2019 г. по описа на Районен съд Разград, влязло
в сила на 14.10.2019 г.,бракът между подс. М. и св. Е. А. бил прекратен. В хода на
досъдебното и на съдебното производство по делото са назначени комплексни съдебно-
психиатрични и психологически експертизи по отношение на подсъдимия М.М. и св. Е.А..
Видно от заключенията по същите, двамата не страдат от психично заболяване. В
заключението си по отношение на подсъдимия, вещите лица посочили, че алкохолното
повлияване на подсъдимия по време на инцидента най-вероятно е било в рамките на
обикновено алкохолно опиване и същото не е предпоставка за липса на възможности за
разбиране и ръководене на действията, но безспорно, със своя освобождаващ задръжните
4
процеси ефект, е модулирал поведението му, отключвайки стаените, вследствие на
самоконтрола, комплекси и те са прераснали в агресивност по посока на „дразнещия го
обект“. Вещите лица считат, че у подсъдимия не е имало предварително осъзнато
намерение за нанасяне на увреда на съпругата му и че не са установили наличие на
перманентна склонност към агресия у подсъдимия. Те посочили, че една от предпоставките
за възникване на конфликтната ситуация е личностовата предиспозиция и по-специално
склонността към доминиране в отношенията, а не наличие на първична склонност към
агресия. В конкретният случай, посочили че се касае за личност с потребност да контролира
събитията, която има изграден стереотип на действие, поведенчески модел, най-вече свързан
с формирани културни и семейни ценности, извеждащи нагласата, че ролята на жената в
семейството е да се грижи за съпруга си в битово отношение. Преживяването на фрустрация
от липсата на адекватни грижи от нейна страна, съобразени с неговите очаквания и нагласи,
е предпоставка за възникване на импулсивно-агресивен стил на отреагиране. В
заключението си по отношение на св. Е.А., вещите лица посочили, че по време на
инкриминираното деяние насочената срещу освидетелстваната агресивна реакция е
подбудила у нея силен страх и чувство на безпомощност, оскърбление и унижение. Тяхното
заключение е, че отправената закана с убийство на подс. М.М. е възбудила у освид. Е. А.
основателен страх от осъществяването й. Намирам, че в хода на досъдебното и съдебното
производство по делото са събрани категорични доказателства, че с деянието си, при пряк
умисъл, подс. М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. З във вр. с ал. 1 от НК. Престъплението закана с убийство се
явява квалифициран състав на престъплението закана, което предвид систематичното му
място в НК, е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите, а личната им
свобода. За осъществяване на това деяние от обективна страна е необходимо обективиране
чрез думи и/или действия на закана с убийство по отношение на конкретно определено
лице, която да бъде възприета от лицето и да е в състояние да възбуди основателен страх за
осъществяването й. За извършване на престъплението не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно
средство или при условия, при които резултатът реално може да настъпи. От субективна
страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. В случая от обективна страна, на 02/03.05.2019 г., в
семейното им жилище в гр. Разград, подс. М. АНГ. М. с думи се заканил с убийство на св.
Е.Р. А., тогава негова съпруга, като й казал че ако следващата вечер я види пак в семейното
им жилище, ще я изчисти, ще я убие, както и с думите: „Извикай полиция, да видим какво
ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да
видим какво ще ми направи полицията, обаче ти няма да си тук“. Така с поведението си
подс. М. е обективирал закана с убийство. Заканата е била пряко насочена към пострадалата
Е. А. и се явява от такова естество, че е могла да възбуди основателен страх от
осъществяването й, предвид отношението на подсъдимия към пострадалата преди и по
време на инцидента. От субективна страна подс. М. е извършил деянието виновно, при
форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо
5
съпругата си, като отправените от него думи обективно са от естеството да възбудят
основателен страх у нея от осъществяване на заканата. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпването им, като е искал да възбуди именно
страх у пострадалата Е. А.. Ето защо, предлагам да признаете подс. М.М. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му наложите предвиденото в закона наказание. При
определяне размера на наказанието, следва да се вземат предвид наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, а именно чистото съдебно минало и липсата на отегчаващи вината
обстоятелства. Предлагам на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК бъде отложено за изпитателен
срок от 3 години.
АДВ. Д.: Ние молим съда да приеме, че прокуратурата не успя да докаже
извършването на съставомерно деяние, инкриминирано по обвинителния акт и да
постановите оправдателна присъда. Според защитата, това следва от събраните по делото
доказателства и оценката която трябва да бъде извършена на тези доказателства.
Подсъдимият и Е.А. са били семейство до 2019 г., като голяма част от българските
семейства, и при тях е имало проблеми, и основния, доминиращия е ревността на Е., и това е
предопределило едно негативно отношение към нея, при което отношенията им са били
хладни и те са се отчуждили един от друг. На тази плоскост, според нас, трябва да
преценявате и поведението на Е. по време на посочения в обвинителния акт конфликт и да
прецените дали тези обяснения, като свидетел се подкрепят от другите доказателства. Явно
е, че семейството е било пред разпад и вече между тях имало разговори че бракът им трябва
да се прекрати, и имало изразено намерение от страна на Е. да напусне семейството.
Съдебната практика, вкл. и на Районен съд Разград, е твърде богата от към примери когато
такива конфликти в семейството понякога довеждат до използване на такъв род твърдения и
образуване на такъв вид производства, за да се получи благоприятна позиция при едно дело
за развод. Е. твърди, че спрямо нея са били отправени закани за убийство, при което тя силно
се изплашила. Трябва да се съпостави обстановката и поведението на Е. и М. по отношение
на тези твърдения, че на процесната дата 02/03.05.2019 г. в дома им е имало скандал. Няма
никакви доказателства, които пряко да подкрепят тези твърдения на Е.. Разпитаните близки -
снаха и син, потвърждават само това което е казала майка им. Синът се възползва от правото
да не дава обяснения. Според нас причините за това са, че това което се оценява като
умишлено престъпление спрямо Е. не е осъществено. Прокурорът твърди, че М. се прибрал
късно, под влияние на алкохола отправил тези закани за убийство. Ако имаше закани за
убийство и Е. наистина беше жертва на такава заплаха, то тя нямаше да е на това положение
в тоя процес. Твърди, че отначало вратата била залостена и затворена, и М. влязъл
употребявайки сила. След като е отправил заканата към нея, ако е била изплашена или би
могъл да се възбуди основателен страх, то тя нямаше да остане в дома при угрозата М. да
изпълни заканите си. Тя има близки, син, снаха, които живеят в същия квартал, има
възможност да се обади на МВР, но нищо такова не е последвало. След като М. отива в
6
кухнята, двамата съпрузи остават в различните помещения. Това е сигурно доказателство, че
спрямо Е. няма отправена такава тежка и сериозна закана, каквото е заканата за убийство и
тя е останала в своя дом. Те живеят в панелен блок. На съда е известно обстоятелството, че
конструкцията на тези блокове и стените позволяват по-лесното чуване на шумове, особено
скандали и обиди в такива жилищни блокове. Такова нещо няма констатирано. Моля да
вземете предвид показанията на домоуправителката Й. ИВ. АС., която с показанията си
подкрепя тезата на подзащитният ми че не е имало такива закани, не е имало такава
разправия и няма извършено такова деяние. По-нататък съдът трябва да види що за личност
е подсъдимият, като манталитет, като характер, като навици и психологически особености.
Какво показват доказателствата? Той е един образцов служител във фирмата в която работи,
отзивите за него от работодателя му, са изцяло положителни, можем да кажем и много
добри. От съществено значение е и професионалния анализ на експертите, които изследват
характеровите особености на подсъдимия. Извода от това изследване е, че М. е личност,
която не е склонна към агресия, не е склонна към насилие. Те отбелязват това характерно за
населението на нашата държава и нашия народ разбиране на мъжа, че жената както е казано
и в християнската религия, трябва да почита и слуша мъжа си, понеже е създадена от
неговото ребро. Това е разбирането на голяма част на хората от нашата страна. И от този
битов, семеен скандал, прокуратурата вижда основание да се вмести с цялата сила на
наказателната репресия и с цялата си власт на държано обвинение в тези три реални често
срещани взаимоотношения между съпрузи, при които семейството не върви. Аз считам, че
съдът би могъл да постанови осъдителна присъда само и единствено когато по
недвусмислен начин се установи отправянето на такива сериозни, тежки закани и не само
отправянето, но и че тези закани при конкретната обстановка между агресор и жертва биха
могли да възбудят основателен страх. Като защитник, аз твърдя че прокуратурата не можа да
докаже, че въобще има отправени такива закани, че те биха могли да възбудят основателен
страх. Поведението на самата пострадала, показва че няма възбуждане и съществуване на
такъв страх и че този страх не е че би могло да се осъществи тази закана, т. е агресорът,
деецът да извърши убийство или покушение върху живота на лицето, спрямо което са
отправени тези закани. При тези дела, законодателят е предопределил изисквания за
внимателна преценка, както на обективната страна на деянието, така и на субективната
страна и затова голяма част от самия състав е изпълнен с елементи които са свързани с
формата на умисъла, субективната страна относно намерението и съответни обективни
отражения върху психиката на пострадалата, и затова молим да постановите оправдателна
присъда. Алтернативно, ние считаме че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.
55 НК, това е така защото обективно вредни последици от самото деяние няма. Станало е
това, което е щяло да стане и без да се намесва Районна прокуратура Разград. Бракът им е
прекратен и всеки живее живота си. Считам, че правилната теза би била за приложение на
чл. 55 НК. От името на подзащитния ми, отправям молба да приемете че неявяването на
предишното заседание, е поради неразбиране на датата, може и аз да съм пропуснал. На
следващия ден, той дойде в 9.30 ч. и каза да отиваме на дело. Той каза, че аз съм му казал че
е в този ден. Той много съжалява. Моля да приемете, че са налице да отмените глобата.
7
ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с изложеното от защитника на подс. затова че едва ли не
е извършено престъплението за което е повдигнато обвинение на подсъдимия, защото
пострадалата не се била обадила в полицията, искам да обърна внимание че в показанията
си на 15.02.2021 г., в съдебно заседание, тя казва „От страх не можеш да мислиш какво да
правиш и затова не се обадих нея вечер на полицията. Цяла вечер излизах и влизах на
терасата. Дори не се сетих да се обадя на сина и снахата и чак на сутринта се обадих.
Страхувах се, че наистина може да го направи. Вярвах, че може да го направи.“ По
отношение твърденията на защитника, че ако действително е било извършено престъпление,
че ако тя действително е била заплашвана с убийство, логично е същата да избяга, а не да
остане в апартамента през нощта, моля да вземете предвид показанията на пострадалата от
същото съдебно заседание, в които тя е посочила „Имах ключ от входната врата на
апартамента, но той стоеше в стаята където е спял подсъдимия.“ Можете да си представите
безизходицата в която се е намирала тя, да има ключ и ключа да е в стаята в която спи
лицето което я заплашва с убийство. Съвсем нормално е в тази ситуация, тя да не напусне
жилището, докато той е там. Относно това че блока е панелен и всичко се чува, моля да
обърнете внимание на показанията на домоуправителя свид. А., която казва „До нас има
бебе, и се чува, но когато съм в стаята която граничи с детето, но в др. стаи не се чува.“
Обстоятелството, че домоуправителят не е възприел скарването между подсъдимия и
пострадалата, не е никакво доказателство че не е било налично такова скарване.
ПОДСЪДИМИЯТ: Което казва за ключовете, и тя има ключ, и аз имам ключ. Тя си
имаше ключ, а е казала че ключовете са в моята стая. Няма такива случаи, това е измислена
работа. Всички си имахме отделни ключове и за входната врата и тази на апартамента, и
сина ми и снаха ми. Нямам такива заплахи. Казвам, че не съм виновен и нямам никакви
грешки към бившата жена.
СЪДЪТ дава последна дума на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам никаква вина. Моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с присъда в 13.15 ч.
В 13.15 ч. съдът обяви присъдата си в присъствието на прокурора, подсъдимия и
неговия защитник, като председателя на съдебния състав прочете съдържанието на същата и
разясни на страните реда и сроковете за нейното обжалване.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13.20 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9