№ 7542
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110117900 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. М. З. против С. М. З. осъдителен иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в размер на 268,14 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от право на ползване върху 1/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент № *****, находящ се в гр. (АДРЕС) заедно с прилежащото му мазе № 3, за
периода от 16.12.2022 г. до 04.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба на 04.04.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът в качеството на наследник на
М.К З. притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот, като
останалите квоти в съсобствеността са разпределени, както следва: 1/8 ид.ч. за ответника,
1/8 ид.ч. за КК. М. З. и 5/8 ид.ч. за Л/ А.ова З.а. Ищецът поддържа, че ответникът заедно със
семейството си – жена, с която живее във фактическо брачно съжителство и общото им дете
полза самостоятелно процесния имот за задоволяване на жилищните си потребности. В
исковата молба са изложени твърдения, че жилището е еднофамилно ( има един вход, една
кухня, едно санитарно помещение и една спалня), като ответникът заедно със семейството
си ползва еднолично имота. Ищецът поддържа, че с писмена покана, връчена чрез ЧСИ АА.
П. писмено поискал от ответника да му бъде заплащано обезщетение за лишаване от
възможността да ползва съсобствения имот. В исковата молба са изложени твърдения, че
независимо от отправената писмена покана ответникът не е предприел никакви действия
насочени към уреждане на спора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че не оспорва правото на ищеца на
обезщетение за лишаване от право на ползване, но намира, че сочената в исковата молба
средна месечна пазарна цена не е съобразена с фактическото състояние на имота. В отговора
са изложени твърдения, че общите части на сградата не са поддържани, тъй като етажната
собственост няма чистач, асаньорът е трайно спрян и на етажа на имота живее бездомен
мъж.
1
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. е допуснато изменение на размера на
предявения иск, като същият се счита предявен за сумата в размер на 265,39 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС за обезщетение за лишаване от право на ползване върху съсобствен недвижим имот е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по спора са
съсобственици на имота, делът им в съсобствеността, че ответникът е ползвал
самостоятелно съсобствената вещ, че ищецът е поискал писмено да му бъде заплатено
обезщетение за ползата, от която е лишен, както и какъв е размерът на дължимото
обезщетение. При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на
ответника е да установи, че е погасил задължението.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г.
на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
Съгласно разясненията в мотивната част на тълкувателното решение искът за обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане
и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: 1. той или член на неговото
семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно
предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,
без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; 2. той или член на неговото
семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до
нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; 3.
ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове – така Решение № 133 от
4.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о. на ВКС. За да се освободи от отговорност
съсобственикът следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според
правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое
право – така решение № 241/10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г., I г. о. на ВКС.
Във връзка с изложените от ответника доводи в открито съдебно заседание, че
същият макар в процесния период да е ползвал жилищния имот заедно със семейството си
не е възпрепятствал ищеца да ползва вещта, следва да бъде посочено, че задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ.
Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил
намерение за реално ползване на общата вещ – така решение № 26 от 08.05.2018 по гр. д. №
1411/2017 на II гр. о. на ВКС, решение № 669 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г. на IV г.
о. на ВКС. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за
заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на
ползуващия вещта съсобственик - решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на
II г. о. на ВКС. В случаят безспорно процесния апартамент не предполага съвместното му
ползване от две домакинства във влошени лични отношения, поради което самостоятелно
ползващият имота съсобственик при писмено поискване дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесния имот, като всеки
един от тях притежава по 1/8 ид.ч., че в процесния период ответникът е използвал имота за
задоволяване на своите жилищни нужди и тези на своето семейство, както и че ищецът е
отправил писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за лишаване от право
на ползване върху имота. Спорен по делото е размера на средния пазарен наем за вещта,
2
който служи за база при определяне на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-оценителна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че средният пазарен
наем за вещта за периода от 16.12.2022 г. до 04.04.2023 г. възлиза на сумата в размер на
2123,11 лева, респ. за 1/8 ид.ч. възлиза на 265,39 лева. Предвид изложеното предявеният иск
се явява основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски в размер общо на 800 лева, от
които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата
350 лева внесен депозит по допусната експертиза и 400 лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. З., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) ап. *****, да заплати на
А. М. З., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в
размер на 265,39 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху
1/8 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № *****, находящ се в гр. (АДРЕС)
заедно с прилежащото му мазе № 3, за периода от 16.12.2022 г. до 04.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 04.04.2023 г. до
окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА С. М. З., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) ап. *****, да заплати на
А. М. З., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 800 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3