№ 5360
гр. София , 05.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в закрито заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110137373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 19508/28.06.2021г. от [фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу Р. Е. В.. за сумата от 500 BGN главница
по договор за потребителски кредит № [номер]/18.11.2019 г., ведно със законна лихва от
28.06.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 23,25 BGN административни разноски и
149,13 BGN възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и разноски по
делото, а именно: държавна такса в размер на 25 BGN и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 BGN.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и административна
такса, доколкото са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл.4 от договора за кредит е уговорено, че заемателят може да избере необезпечен
кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
заемодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство със
страни Р. Е. В.. и [фирма]. По силата на последния контракт [фирма] поело задължение да
обезпечи пред [фирма] задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се
задължил да му заплата възнаграждение 165,71 лева.
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на заявителя се установява, че сключеният договор за
поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора по
договора за заем и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага извода, че на
заемателя не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне,
респективно сключването договора за поръчителство не отговаря на изискването за
1
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за
кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК.
Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава на неравноправна за
потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 ЗЗП.Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК,
което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
По отношение на претендираните административни разноски, съставляващи
направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се има в
предвид, че наименуването на вземането като “административни разноски“, не променя
факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателят. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на
вземането, са свързани с процедурата по управление на кредита, респективно клаузата,
която предвижда дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на
чл.10а, ал.2 ЗПК и поради това е нищожна. В случая е уговорено допълнително плащане,
чиято дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.Клаузата урежда договорна
последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят
дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е извършил каквито и да било
действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално
сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики на вземането съдът
намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се
кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със
законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Налице е и противоречие с разпоредбата
на чл. 10а, ал.4 от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се
установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират
такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
2
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посоченото възнаграждение и административни разходи. С оглед отхвърлената част от
претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от
15,20 BGN за държавна такса и над 30,40 BGN за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
19508/28.06.2021г. от [фирма] ЕИК: [ЕИК], срещу Р. Е. В.. В ЧАСТТА за 23,25 BGN
административни разноски и 149,13 BGN възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и за разноски над сумата от 15,20 BGN за държавна такса и над 30,40 BGN за
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3