№ 13723
гр. С., 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110157678 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Б. Я. срещу /фирма/, с която е
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 225,46 лева, недължимо платена в
полза на ответника по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ М.Б.
В исковата молба се твърди, че по гр. д. № 7393/2010 г. по описа на СРС, 81-ви
състав, бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на /фирма/, въз основа на
който било образувано изпълнително производство № ************* по описа на
ЧСИ М.Б. На 02.02.2012 г. било извършено последното валидно изпълнително
действие, годно да прекъсне погасителната давност спрямо вземанията, предмет на
изпълнението. След тази дата в рамките на период, по-дълъг от две години,
взискателят не поискал извършването на изпълните действия, като такива не били
предприети и от съдебния изпълнител. Поради това настъпила перемпция по смисъла
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 02.02.2014 г., а на 02.02.2015 г. вземанията на взискателя
се погасили по давност. Въпреки това, в периода от 11.10.2018 г. до 10.10.2019 г.
съдебният изпълнител продължил да събира вземанията, въз основа на вече наложения
по делото запор на банковата сметка на длъжника. Според изложеното в исковата
1
молба, събраната през посочения период сума в размер на 225,46 лева била недължимо
платена на ответника при отпаднало основание, поради изтеклата спрямо процесните
вземания погасителна давност. Въз основа на изложено е направено искане за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника /фирма/ за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е
оспорило изцяло предявената искова претенция и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Излагат се подробни аргументи, че срокът на приложимата спрямо
процесното вземане погасителна давност бил пет години, както и че същата спряла да
тече, считано от датата на образуване на изпълнителното производство. Поддържа
още, че в хода на делото били предприети множество изпълнителни действие,
прекъснали давността.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е положителен установителен иск с
правно основание чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът /фирма/ дължи на ищеца С. Б. Я. сумата от
225,46 лева, недължимо платена в полза на дружеството по изпълнително дело №
************* по описа на ЧСИ М.Б. за която на 17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8942/2021
г. по описа на СРС, І-во г. о., 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване, че процесната сума е излязла от неговия патримониум, т. е.
че е заплатена от него, и че същата е постъпила в имуществения комплекс на
ответника. Последният, от своя страна, следва да докаже, че е налице валидно
основание за заплащане на процесната сума от ищеца в негова полза, включително
съществуването на това основание и към датата на изплащането на сумата, както и
осъществяването на действия, довели до спиране и/или прекъсване теченето на
погасителната давност спрямо процесното вземане.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесното вземане факт, издаването на
изпълнителен лист за същото, образуването на изпълнително производство срещу
ищеца, както и реалното постъпване на сумата от 225,46 лева в имуществения
патримониум на ответника. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по
делото доказателства, видно от които на 13.04.2011 г. в полза на /фирма/ е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 7393/2010 г. по описа на СРС, ІІІ-то ГО, 91-ви състав,
2
срещу С. Б. Я. за сумата от 3367,02 лева – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 31.05.2010 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 1133,13 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 01.01.2005 г. до 21.04.2010 г., както и за сумата от 365,01 лева,
представляваща съдебни разноски. Изпълнителният лист е издаден на основание
влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по делото на 31.05.2010 г. Въз основа
на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от 20.05.2011 г. е
образувано изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838 в
КЧСИ, по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на
20.09.2011 г. и са наложени запори върху банкови сметки на същия със запорни
съобщения от 06.06.2011 г. Съгласно издадено от съдебния изпълнител удостоверение
от 15.10.2021 г. (вж. л. 36 от делото), към датата на предявяване на исковата молба в
хода на изпълнителното производство са постъпили суми в общ размер от 3775,23
лева, от които 3142,96 лева са преведени на взискателя, като остатъкът от
задължението възлиза на сумата от 6672,47 лева. Видно от данните в удостоверението,
в периода от 11.10.2018 г. до 10.10.2019 г. по изпълнителното дело са постъпили суми в
общ размер на 225,54 лева.
Ищецът обосновава твърденията си, че плащането на процесното вземане в
полза на ответника е недължимо, позовавайки се на изтекла към датата на плащането
погасителна давност за вземането.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна
давност за вземането, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 13.04.2011 г. – датата на
издаване на изпълнителния лист. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след
който обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат
ценени като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в
рамките на заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл.
111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични плащания се погасяват по
давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването на тяхната изискуемост. В
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция
3
тълкувателни разяснения, следва да се приеме, че вземанията за заплащане цената на
доставената в топлоснабден имот топлинна енергия представляват именно периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Настоящият съдебен състав не споделя съдебната
практика, че вземания по издадена заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен период, тъй като приема, че правозасилващото действие,
представляващо материалноправна последица, е характерна единствено за влязлото в
сила решение, доколкото е изрично предвидена в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съответно – не може да се приложи към влязлата в сила заповед за изпълнение. Макар
да се ползва със стабилитет, влязлата в сила заповед за изпълнение не следва да бъде
приравнявана на съдебно решение. Изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК, е
издаден в производство, част от изпълнителния процес, без да е проведено
състезателно исково производство и без да е установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземането на кредитора. Доколкото процесните задължения не са
установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна погасителна давност, с оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно, тригодишната погасителна давност за задълженията, чиято
недължимост ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата
13.04.2011 г. (датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с
образуването на изпълнителното дело по процесния изпълнителен титул на 20.05.2011
г., както и с всяко от предприетите от съдебния изпълнител действия, годни да
прекъснат същата, в случая – налагането на запори върху банковите сметки на
длъжника на 06.06.2011 г. В тази връзка относими са разясненията, дадени с т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна инстанция, с изтичането на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично настъпва и прекратяването
на изпълнителния процес, като с обратна сила се обезсилват извършените по него
изпълнителни действия и техните последици, освен относно правата, придобити от
третите за изпълнението лица върху имуществото на длъжника по изпълнението, както
и относно извършените плащания на трети задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК).
Според тълкувателното решение, при прекратен поради перемпция изпълнителен
процес нова погасителна давност относно вземането тече от последното валидно
поискано или валидно извършено изпълнително действие, независимо от издаването
или не на постановление на съдебния изпълнител, констатиращо прекратяването, което
има само декларативно ефект, и без оглед осъществяването, спирането и
прекратяването на изпълнителното производство, тъй като и през време на
висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не спира да тече
(Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието обратното, е обявено
4
за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е посочено
неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.". Нови действия, поискани или извършени след
настъпване на перемпцията спрямо изпълнителния процес, не са от естество да
породят никакви правни последици, включително относно право-прекъсващия ефект
по отношение теченето на погасителната давност по смисъла на чл. 116, т. "в" ЗЗД.
Налага се следователно изводът, че последното изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ М.Б. рег. № 838
в КЧСИ, е налагането на запори върху банковите сметки на ищеца на 06.06.2011 г. При
съобразяване на приложимия към процесните вземания тригодишен давностен срок, е
видно, че давността спрямо същите би следвало да е изтекла на 06.06.2014 г., т. е.
преди образуването на заповедното производство, предшестващо настоящото исково
такова, на 15.02.2021 г.
Доколкото процесното изпълнително дело, обаче, е образувано преди
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на
Върховния съд /ППВС/ № 3/1980 г., постановяващо, че погасителна давност в хода на
изпълнителния процес не тече, следва да се съобрази и разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани
при действието на ППВС № 3/1980 г., започва да тече от 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС №
3/1980 г. Въпреки това, до 26.06.2015 г. перемпцията, каквато в разглеждания казус е
настъпила преди посочената дата, не е без правно значение за прекъсването на
давността, предвид действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което нова давност при
перемирало изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
датата на неговото прекратяване, а не от датата на извършване на последното валидно
изпълнително действие (в този смисъл – Определение № 1038 от 10.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 4891/2022 г., както и посоченото в същото Решение № 37 от 24.02.2021 г. то
5
гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о. на ВКС).
В случая прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на 06.06.2013 г. –
след изтичането на двугодишен период от извършването на последното валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне давността (налагането на запори от
съдебния изпълнител на 06.06.2011 г.). Съдът не споделя становището на ищеца, че
последното валидно изпълнително действие е осъществено на 02.02.2012 г. с
удържането на сума в резултат на наложените по изпълнителното действие запори.
Значение за прекъсването на давността имат не плащанията, постъпили в резултат на
приложен изпълнителен способ, а доброволно извършваните от длъжника такива.
С оглед изложеното се налага изводът, че от перемирането на изпълнителното
дело на 06.06.2013 г. е започнала да тече нова давност, като същата би следвало да
изтече на 06.06.2016 г. На 10.02.2016 г., обаче, по перемиралото изпълнително дело е
наложен нов запор върху пенсията на ищеца (вж. л. 92 от изпълнителното дело).
Доколкото това действие е предприето след обявяването на ППВС № 3/1980 г. за
изгубило сила, считано от 26.06.2015 г., следва да бъде съобразена актуалната съдебна
практика по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав, съгласно която извършени след
26.06.2015 г. по перемирало изпълнително дело действия, годни да прекъснат
погасителната давност, следва да бъдат съобразени при преценката дали давността
спрямо конкретното вземане е изтекла. Горното се обосновава с обстоятелството, че
погасителната давност е материалноправен институт, за разлика от процесуалната
перемпция, поради което последващи перемпцията изпълнителни действия не са
недействителни за давността и ще я прекъснат. В този смисъл са постановените по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то
г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о.,
Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение №
93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., Определение № 248 от 01.04.2021 г.
по гр. д. № 3647/2020 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
тригодишна погасителна давност, започнала да тече на 06.06.2013 г. е прекъсната на
10.02.2016 г., от когато е започнала да тече нова давност. От 10.02.2016 г. до
извършването на 16.04.2020 г. на ново действие, годно да прекъсне давността,
(подаване на молба от взискателя за предприемане на нови, конкретно посочени
изпълнителни действия), е изтекъл срок, по-дълъг от три години, от което следва, че
вземанията, предмет на изпълнение по процесното изпълнително дело, са се погасили
по давност.
Тъй като процесните вземания в размер на 225,54 лева са заплатени в периода от
6
11.10.2018 г. до 10.10.2019 г., т. е. след погасяването им по давност в хода на
изпълнителното дело (на 10.02.2019 г.), се налага извод, че процесната сума,
принудително събрана от длъжника, е получена на отпаднало основание от взискателя,
съответно – подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Следователно, предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Разноските в производството, сторени от ищеца, трябва да бъдат присъдени в
тежест на ответника, предвид изхода на правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. На ищеца се дължат разноски за заплатена държавна такса в исковото
производство в размер на 26,13 лева и за заплатена държавна такса в заповедното
производство в размер на 25,00 лева. На процесуалните представители на ищцовата
страна са дължат адвокатски възнаграждение в минимален размер от 360,00 лева, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., с оглед представените по делата договори за правна
помощ и съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, дължи на С. Б. Я., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/,
сумата от 225,46 лева, недължимо платена в полза на дружеството по изпълнително
дело № ************* по описа на ЧСИ М.Б. в периода от 11.10.2018 г. до 10.10.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2021 г. до окончателното изплащане,
за която на 17.02.2021 г. по ч. гр. д. № 8942/2021 г. по описа на СРС, І-во г. о., 47-ми
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на С. Б. Я., ЕГН: **********, с
адрес гр. С., /адрес/, сумата от 26,13 лева, представляваща сторени в хода на
настоящото исково производство разноски, както и сумата от 25,00 лева,
представляваща разноски, сторени в хода на производството по ч. гр. д. № 8942/2021 г.
по описа на СРС, І-во г. о., 47-ми състав.
7
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на
адвокат С. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, сумата от 360,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна защита в хода на
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр.
С., /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплати на
адвокат В.Ф.С., ЕГН: **********, с адрес гр. С., /адрес/, сумата от 360,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна защита в хода на
производството по ч. гр. д. № 8942/2021 г. по описа на СРС, І-во г. о., 47-ми състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8