Р Е Ш
Е Н И Е
№ 809/04.12.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 2422 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Н.Д.К. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Застрахователно дружество „Бул Инс” АД.
Ищцата твърди, че на 10.08.2018 г., около 16:05 часа, в гр. Хасково, по време на
движение по бул. "Васил Левски", на кръстовището с бул. "Г. С. Раковски" - детелина ж.к. "Орфей",
Ж. И. Ч., в качестовото си на водач на лек автомобил „**** ****" с рег. № ** **** **, не спрял на пътен знак Б2 -
"СТОП", навлезнал в кръстовището и реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил
"**** *******" с peг. № * **** **, управляван от нея. За пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП от 10.08.2018 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, съгласно който виновният
за процесното ПТП водач, попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена със „ЗД Бул Инс" АД - застрахователна полица № BG/02/118000178393
от 05.01.2018 г., валидна от 11.01.2018 г. до 10.01.2019 г. Ищцата депозирала молба до „ЗД Бул Инс" АД, с която била образувана щета **********/2018
г. За установяване
на щетите по автомобила й, ответникът извършил оглед на увредените детайли и на 14.03.2019 г. превел по банковата сметка на ищцата
на два пъти сума в общ размер от 1 460,28 лв., представляваща стойността на определеното застрахователно обезщетение. Поддържа се, че с оглед
извършеното плащане ответникът признал основателността на претенцията й, като спорен остава
единствено размерът на дължимото обезщетение. Счита се, че то се явявало в занижен размер, тъй
като ищцата
не могла да
възстанови всички причинени вреди по автомобила със заплатената сума. След
направено запитване в няколко автосервиза се установило, че необходимата стойност за
възстановяването на лекия му автомобил възлизала на 4 160,28 лв., поради което застрахователят я ощетил със сумата от 2
700 лв.,
представляващи разликата между действителния размер на вредите и заплатеното
обезщетение, в нарушение на чл. 386, ал. 2 КЗ. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 1 600 лв., представляваща част от разликата между
дължимото и заплатеното обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ
размер от 2 700 лв., причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 10.08.2018 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът признава изцяло иска по основание и по размер.
В с.з. на 18.11.2019 г. ищцата, чрез пълномощника си по делото - адв. Кирил Генев от ХАК, поддържа така предявената претенция и прави искане за постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки доводите и исканията на страните,
намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй като ответникът е изразил ясно и категорично съгласие и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищцата и обоснования с тях петитум. Следователно, налице е признание на спорното право с неговите характеризиращи го белези, а ищцата е поискала постановяване на решение при признание на иска, който безспорно е допустим. На следващо място, не съществуват визираните в чл. 237, ал. 3 ГПК пречки, доколкото признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови
исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като на основание
чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че то се основава на признанието
на иска.
С оглед изхода на делото и изричното искане
на ищцата за
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят
такива. Настоящият състав не споделя
доводите на ответника за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Действително, от негова страна е
налице признание на иска, но с поведението си той е дал повод за
завеждане на делото, тъй като и до момента няма данни да е
платил остатъка от дължимото обезщетение, а и ищцата не е била
длъжна да подава нова молба до застрахователното дружество. Още повече, че от
съдържанието на тази разпоредба следва, че поначало от значение е поведението на
ответника, а не това на ищеца. (В този смисъл вж. Решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. №
5196/2013 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно, в случая липсва една от двете предпоставки, чието
кумулативно наличие предполага освобождаване на ответника от отговорността за
разноски по делото. Своевременно
направеното от него възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, обаче е основателно.
Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е
в едно съдебно заседание, събран е неголям
доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива практика по сходни
случаи. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение
следва да се намалят до 342 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от общо 406 лв., от която 64 лв. за платени държавна
такса и 342
лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Н.Д.К., ЕГН ********** ***,
съдебен адрес:***, оф. ****, сумата от 1 600,00 лева, представляваща част
от разликата между
дължимото и изплатеното обезщетение в общ размер от 2 700,00 лева за причинени имуществени вреди на лек автомобил "**** *******" с peг. № * **** ** в резултат
на ПТП на 10.08.2018 г., в гр. Хасково, на
кръстовището между бул. "Васил Левски" и бул. "Г. С. Раковски" - детелина ж.к. "Орфей", извършено от Ж. И. Ч. при управление на лек автомобил „**** ****" с рег. № **
**** **, застрахован в ЗД „Бул Инс" АД, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.08.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„Бул Инс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Н.Д.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, оф. ***, сумата от 406,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка – „Уникредит Булбанк" АД, IBAN: ***, титуляр: Н.Д.К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.