Р Е Ш Е Н И Е
№2603/25.6.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на дванадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №9734 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от А.З.С.Н.В. ***, офис –сгр. Л. ет, *, офис * срещу Д.Д.Р., ЕГН ********** с адрес ***, за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем с № 2193073 от
25.11.2014г., сключен между „И.А.М.“ АД и Д.Д.Р.,
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от
01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 05.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 124,56 лева /сто двадесет и
четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 25.12.2014г. до 23.07.2015г., сумата от 45 лева /четиридесет и пет лева/, представляваща такса
разходи, сумата от 726,80 лева
/седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 25.12.2014г.
до 23.07.2015г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 401,66 лева /четиристотин и един лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
26.12.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1927/07.03.2019г., постановена по гр. дело № 3547/2019г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и дружеството „И.А.М.“ АД е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем № 2193073/25.11.2014.Съобразно уговореното заетата
сума следвало да бъде върната на 8 равни месечни вноски, като последната
погасителна вноска била с падеж 23.07.2015г.При тези съображения и доколкото
навежда твърдения, че срокът за плащане и на последната погасителна вноска е
изтекъл, релевира искане за заплащане на цитираните по-горе суми.
Твърди, че на 01.06.2015г. е
подписано Приложение №1 към договор за продажба на вземанията от 16.11.2010г.,
по силата на което ищецът е придобил вземането произтичащо от договора за
паричен заем срещу ответника. По силата на договор за цесия ищеца придобил вземането от кредитора „И.А.М.“ АД “
ЕАД, като последния
упълномощил ищеца да осъществи уведомяване на длъжниците по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди, че ответникът е уведомен за цесията, като в условията на
евентуалност излага, че уведомяване за извършената цесия следва да се осъществи
с връчване на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника. Предявените искове не се оспорват по
основание, но се оспорват по размер. Оспорва претенцията за заплащане на сумата
от 726,80 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като намира искането за
недопустимо предвид това, че ищецът
претендира заплащане на обезщетение за забава.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор за паричен заем с № 2193073 от 25.11.2014г.,
сключен между „И.А.М.“ АД и Д.Д.Р., по силата на който кредитора предоставя на
кредитополучателя сумата от 800 лева, за срок от 8 месеца, като на всеки две
седмици страните са уговорили, че се дължи погасителна вноска в размер на 115,57лева.
Общо дължимата сума е уговорена в размер на 924,56 лева, която следва да бъде
върната на заемодателя, в срок до 23.07.2015г.
Представен по делото е рамков договор за цесия от
16.11.2010г. сключен между ищеца и „И.А.М.“ АД, ведно
с Приложение №1/01.06.2016г. към него, от което от позиция № 1994 се
установява, че ищцовото дружество е придобило вземането произтичащо от договор
за паричен заем № 2193073 от 25.11.2014г.
Представено по делото е уведомително писмо от „И.А.М.“ АД, чрез
Агенция за събиране на вземанията, с което ответникът била уведомен за осъществената
цесия, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД. Представена е обратна разписка, в която е
удостоверено, че уведомлението е получено от адресата.
С пълномощно от 09.09.2015г. „И.А.М.“ ЕАД упълномощава ищцовото дружество да осъществява уведомления до длъжниците
по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, във връзка с рамков договор за цесия от
16.11.2010г.
По
делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Д.П.,
в което се посочва, че общия размер на задължението по договора за кредит от
25.11.2014г. възлиза на 2098,02 лева, от които 800 лева главница, 124,56 лева –
договорна лихва и 726,80 лева – неустойка
по чл. 4 от договора, разходи за събиране в размер на 45 лева, както и
обезщетение за забава в размер на 401,66 лева. Експерта установява, че
ответникът не е осъществил нито едно плащане на задълженията си.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
От представения по делото договор за паричен заем № 2193073 от 25.11.2014г.,съдът
приема, че между „ И.А.М. “ ЕАД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставяне
на кредит в размер на 800 лева, като последният се е задължил да върне предоставената
му сума в срок до 23.07.2015г. Уговорено е разсрочено плащане на задължението
на 8 равни месечни вноски. В разпоредбата на чл.3 от договора от 25.11.2014г.
страните придават характер на разписка за получената сума явяваща се разлика
над осъщественото прихващане по старо задължение, която сума съдът приема, че е
предадена на ответника.
От доказателствата по делото
съдът приема, че вземането на кредитора „И.А.М.“ ЕАД е придобито от настоящия ищец по
силата на рамков договор за цесия от 16.11.2010г., ведно с приложение
№1/01.06.2015г. към него, от което се установява, че предмет на прехвърляне е
произтичащото от договор за паричен заем № 2193073 от 25.11.2014г. задължение на
ответника към посочения кредитор. Цедента действащ
като пълномощник на цеисонера, по силата на изрично
пълномощно от 09.09.2015г. е уведомил длъжника, на
осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Установената съдебна
практика (Решение № 23/07.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, Iт.о. и др.) приема,
че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не, като
служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по
тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС.
По отношение на претенцията за
дължимост на сумата от 45 лева – такса разходи за събиране на вземането:
По твърдения в исковата молба,
при забава на плащането на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходите за изпращане на електронни съобщения, провеждане
на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и пр. за събиране на
просроченото вземане, като при дълготрайна забава се ангажира и дейността на
служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Така начислената такса противоречи на императивната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 2 ЗПК,
според която при забава на потребителя кредиторът има право само на законната
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Начисляването на
допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането на практика заобикаля
посочената законова разпоредба, като разширява отговорността на потребителя при
допусната забава. Освен това посочените такси са свързани с управлението на
просрочения кредит и същите са недължими, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
При тези съображения предявения
иск за установява дължимостта на сумата от 45 лева – такса разходи следва да
бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за
сумата от 726,80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорна
задължение за периода 25.12.2014г.-23.07.2015г., съдът намира следното:
Посочената
чл.4 от договора неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна и недействителна
както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг.
от чл.26, ал.1 ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по
размер. С разяснението по т.3 от Тълкувателно
решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС,е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат
от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските
и търговски правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва
да се прави за всеки отделен
случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии - естеството им на парични или непарични
и размерът на задълженията,
обезпечени с неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението
вреди. Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи
е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили
юридически факти, както и да извърши преценка за основателност
на възражението в съответствие
със задължителна тълкувателна практика на ВКС.
Доколкото в случая размерът на уговорената неустойката от 726,80 лева, от която се
претендират 726,80 лева е почти еквивалентен на заетата сума от
800 лева, тя се явява прекомерна
и противоречи на обезщетителната
й функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи
от вредите от това неизпълнение
и по никакъв начин не кореспондира
с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се
кумулира към погасителните вноски, като по този
начин се отклонява от обезпечителната
и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката не
е обявена по този начин на потребителя.
Посоченият в размер на разходите по кредита
за потребителя като ГПР от 49,01%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.4 от договора. Включена
по този начин
в погасителните вноски, тази неустойка по същество се
добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като
по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на сумата по
кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване
на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
Така изложеното съобразно решение постановено по в.т.дело № 1978/2018г. на
ВОС, т.о. по идентичен с настоящия казус.
При тези
съображения предявеният установителен иск за сумата от 726,80 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорна задължение за периода
25.12.2014г.-23.07.2015г. се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Съобразно
уговорката в чл.8 от договора за паричен заем, при забава на плащане на някоя
от погасителните вноски, се дължи законна лихва върху забавената сума за всеки
ден забава. От заключението на в.л. П. съдът приема, че размера на мораторната
лихва за забава възлиза на 401,66 лева,
поради което този иск следва да бъде уважен.
По
изложените съображения съдът намира, че следва да бъде прието за установено, че
ответникът длъжни на ищеца сумата от 800 /осемстотин/
лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем с № 2193073 от 25.11.2014г., сключен между
„И.А.М.“ АД и Д.Д.Р., прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 124,56 лева /сто двадесет и четири лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 25.12.2014г.
до 23.07.2015г., сумата от 401,66 лева
/четиристотин и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 26.12.2014г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1927/07.03.2019г.,
постановена по гр. дело № 3547/2019г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявените искове, като за заповедното производство се дължи сумата от 58,13 лева съставляващи разноски и
дължимо юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство в полза на
ищеца се дължат разноски в размер на 572,01
лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение, като за определяне на същото съдът взима за основа минимума от 100
лева посочен в НЗПП, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26
НЗПП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че
Д.Д.Р., ЕГН ********** с адрес *** дължи н.А.З.С.Н.В.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис –сгр. Л. ет, *,
офис * сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем с № 2193073 от 25.11.2014г., сключен между
„И.А.М.“ АД и Д.Д.Р., прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2015г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната
лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
05.03.2019г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 124,56 лева /сто двадесет и четири лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
25.12.2014г. до 23.07.2015г., сумата
от 401,66 лева /четиристотин и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 26.12.2014г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1927/07.03.2019г., постановена
по гр. дело № 3547/2019г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр.
чл.240 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
отхвърля предявените искове от А.З.С.Н.В.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис –сгр. Л. ет, *,
офис * срещу Д.Д.Р., ЕГН **********
с адрес *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 45 лева /четиридесет и пет лева/,
представляваща такса разходи и сумата от
726,80 лева /седемстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за
периода от 25.12.2014г. до 23.07.2015г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1927/07.03.2019г.,
постановена по гр. дело № 3547/2019г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
Осъжда Д.Д.Р., ЕГН ********** с адрес *** да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис –сгр. Л. ет, *, офис * сумата от 58,13 (петдесет и осем лева и 13 ст.) лева съставляващи разноски и дължимо
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като и сумата от 572,01 (петстотин седемдесет и
два лева и 1 ст.) лева съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 вр. осн.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 и 26
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :