№ 3086
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213091 по описа за 2021 година
Э
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Г. М. Б., ЕГН
**********, с адрес за призоваване ХХХХХХХХХХХХХ срещу наказателно
постановление № 21-4332-007770 от 14.04.2021г., издадено от Началник
отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява формално несъгласие с атакуваното НП и се
моли съда да го отмени, като се сочи, че не е извършено вмененото нарушение
на правилата за движение, и вина за настъпилото ПТП има другия водач, който
предприел маневра на ляво и настъпило съприкосновение между двата
автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява
и не сочи уважителна причина. Представлява се от упълномощен адвокат –
адв. К., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Излага доводи за
1
недоказаност на вината на нейния подзащитен, като сочи, че не е изяснен
механизма на пътнотранспортното произшествие.
Въззиваемата страна – началник група към СДВР, ОПП - СДВР
редовно призована, не изпраща представител и не сочи уважителни причини,
не взима становище по жалбата.
Съдът като разгледа жалбата и след като се запозна с доказателствата
по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 25.03.2021г. св. К. С. на длъжност мл. автоконтрольор към СДВР
ОПП съставил АУАН № GA 399051 на жалбоподателя Б. за това, че на
25.03.2021г. в 19.00ч. в гр. София, по бул. Витоша управлява л.а.
„ХХХХХХХХХХХХ” с рег. № ХХХХ с посока на движение от бул. Д-р
Стефан Сарафов към бул. България и срещу № 91 поради маневра отклонение
в дясно по платното за движение реализира ПТП с попътно движещия се
вдясно от него лек автомобил „ХХХ“ с рег. № ХХХХ, подписан от
жалбоподателя с отразяване, че има възражения. Бил съставен и протокол за
ПТП № ХХХ, подписан от двамата водачи. Възражения в законоустановения
тридневен срок не били постъпили от жалбоподателя допълнително.
Съставени били и декларации от водачите.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП от Началник
отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2 вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - показанията на свидетелите С., Ш., М., Т.,
информацията от тел.112, както и събраните по делото писмени
доказателства- АУАН ; НП ;, протокол за ПТП; Справка картон на водача;
Заповед за определяне на длъжностни лица на МВР да съставят АУАН и
издават НП № 8121з –515/ 14.05.2018 г., акт за встъпване в дължност на
наказващия орган.
Съдът кредитира показанията на св. Ш. касателно осъщественото
ПТП, доколкото показанията му са непротиворечиви, последователни и
логични и се потвърждават изцяло от съставените писмени документи-
протокол за ПТП,скица, както и информацията подадена до тел. 112, поради и
2
което съдът се довери изцяло на заявеното от този свидетел по отношение на
реализираното ПТП и участието на жалбоподателя в него, а именно, че
жалбоподателят при движение по трамвайната релса при маневра за
отклонение на дясно към пътното платно за движение реализирал удар в
движещия се в лентата за движение автомобил на св. Ш., и причинил щети по
автомобила – преден калник, предна и задна врата. Възраженията на
защитата, че св. Ш. не е заявил щети подавайки сигнал на тел. 112 са
несъстоятелни, доколкото такъв въпрос не е бил задаван на водача, а
единствено е заявил, че другия водач, визирайки жалбоподателя е бил
агресивен и предпочита да дойде екип на КАТ за изясняване на ситуацията.
Св. Ш. е заявил настъпилото ПТП почти непосредствено след настъпването
му, като е подал информация, че автомобила на жалбоподателя се е движел по
трамвайните релси и го е ударил тръгвайки да извършва маневра на дясно за
да влезе в платното за движение, поради и което доколкото и в съдебно
заседание непротиворечиво и последователно потвърди тази информация,
която както посочи съда се затвърждава и от съставените писмени документи
от контролните органи, то за съда не остава съмнение в достоверността на
показанията на този свидетел, както и за механизма на настъпилото ПТП.
На следващо място жалбоподателят е подписал протокол за ПТП в
който са отразени щети по неговия автомобил, и които бяха потвърдени от св.
М., който заяви, че е имало леки драскотини именно по частите от автомобила,
които са отразени в протокола за ПТП, но които са били незначителни и са
били отстранени. В тази връзка заявеното от жалбоподателя, че изобщо не са
налице щети по автомобила също е недостоверно, имайки предвид и
удостоверяването им, чрез негов подпис в протокола.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя, макар същият да не
е пряк очевидец на нарушението, а е съставил АУАН въз основа на заявеното
от водачите на двете ППС и протокол за ПТП, но доколкото същият потвърди,
че е имало щети по дясната част на автомобила и лявата част на другия, както
и че въз основа на заявеното от участниците в настъпилото произшествие е
приел, че единия от тях има вина, съответно именно на него е съставил АУАН,
то съдът не намери основания да се съмнява в изложеното от този свидетел по
повод на установеното от същия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., макар същият да не е
3
пряк очевидец на нарушението, а е съставил протокол за ПТП и скица на ПТП,
въз основа на заявеното от водачите на двете ППС, но доколкото същият
потвърди, че е съставил съответните документи, то съдът не намери
основания да се съмнява в установеното от същия в приобщените писмени
доказателства.
Съдът макар да изслуша и свидетел на защитата – св. М., не се
доверява изцяло на заявеното от последния в частта касателно, че не са
установени вреди по автомобила, доколкото самият свидетел потвърди, че
жалбоподателят му се е обадил да съобщи за ПТП и е продължил за да извика
КАТ, както и че е имало незначителни щети по преден калник и броня, които
са били възстановени без да е налице необходимост от заявяване на претенция
пред застраховател. Така от една страна свидетелят не дава информация макар
и косвена във връзка с механизма на настъпилото ПТП, а от друга пък
потвърждава, че е имало такова с незначителни щети, които се потвърждават
от съставения протокол за ПТП.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и връчен на
жалбоподателя, като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1
ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган, определен за актосъставител
съгласно Заповед № 8121з – 515/ 14.05.2018 г. на министъра на МВР и в
присъствие на свидетел, а НП е издадено от началник сектор "ОПП"-СДВР,
който съгласно цитираната заповед е оправомощен да издава НП. С оглед
горното съдът намира, че АУАН и НП са издадени от правоимащи лица, в
кръга на своята компетентност.
На следващо място, съда счита, че се доказаха категорично
обстоятелствата и нарушението предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно разпоредбата " Водач на пътно превозно средство, който ще
4
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Действително в квалификацията на нарушението, наказващият
орган не е посочил, коя хипотеза приема за нарушена, с оглед различните
действия изброени детайлно в разпоредбата, но съдът намира, че този пропуск
е несъществен, доколкото от изложените и приети за установени факти в НП
по ясен и непротиворечив начин се установява механизма на осъщественото
ПТП, субсимиращ състав на нарушение по чл. 25 ал. 1 пр. 4 от ЗДВП , а
именно, че жалбоподателят движейки се по трамвайните релси,
предприемайки маневра отклонения надясно за навлизане в лентата за
движение по която се е движел автомобила на св. Ш. и минавал покрай него,
не е съобразил скоростта му на движение и е ударил автомобила му в предна
лява част, реализирал е ПТП със щети, поради и което за жалбоподателят не е
налице неяснота досежно фактите, респективно механизма по който е
реализирал ПТП.
Поради изложеното съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, вр. чл. 25 ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината
– пряк умисъл. Нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е извършено при
условията на пряк умисъл, като нарушителят е целял нарушаването на
разпоредбата и е предвиждал евентуалното настъпване на пътно транспортно
произшествие с автомобила на свидетелят Ш., тъй като очевидно се е движел
в нарушение на правилата за движение по трамвайните релси, и тъй като е
имало остров, той не е успял да продължи движението си по тях, е предприел
маневра надясно за да навлезе в платното за движение без да се съобразява, че
по него се движи автомобила на св. Ш. и ще настъпи ПТП.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено
5
административно наказание глоба от 200 лева, ако деянието не съставлява
престъпление. Административно наказващият орган правилно е наложил
наказанието и доколкото размера му е законово определен, то и не се налага
обсъждането му.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно.
По делото не се претендират разноски поради което и съдът не дължи
произнасяне по тях.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-007770 от
14.04.2021г., издадено от Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което
на Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване ХХХХХХХХХХХХХ, на
основание чл. 179, ал.2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението до страните пред Административен Съд – София
град по реда на АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6