ОПРЕДЕЛЕНИЕ
01.09.2021г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на първи септември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Росица Чиркалева
разгледа
докладваното от съдия Чиркалева адм.дело
№ 766 по описа за 2021 година.
Съдебното производство е
образувано по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед
№1/14.01.2019г. на Кмета на с.Б., общ.Д..
В жалбата се сочи, че
предмет на заповедта е разпореждане за отсичане на три броя тополи, разположени
в имот - частна общинска собственост,
като се развиват доводи за нищожност на акта, с аргумента за издаване на същия
от некомпетентен орган. Право за издава такава заповед имал кметът на общината,
а не този на кметството на с.Б.. Цитират се текстове от Закона за опазване на
селскостопанското имущество, като се изтъква, че компетентността на кмета на
кметство се свежда до даване на разрешение за отсичане на до пет дървета, но по
молба на граждани или фирми в техни имоти, а не за такива, разположени в
общински имоти, както било в случая. Освен това, с издаването на оспорената
заповед били нарушени и други разпоредби на цитирания закон, които забранявали
отсичането на дървета от земи покрай водни течения, намиращи се на стръмни
терени с наклон над 12 градуса, в ерозирани земи, край брегове на реки. Твърди
се, че с издаването на заповедта, било нарушено конституционното право на
жалбоподателя – общинската собственост да се използва в интерес на териториалната
общност, като се посочва, че същият е жител *** и собственик на къща в с.Б.,
където израснал, живял, работил, бил привързан и милеел за всяко дърво от
землището на селото. С последното се обосновава правен интерес от оспорване на
заповедта, като се счита, че същата представлявала общ административен акт,
защото засягала интересите на местната общност.
По изложените съображения
се претендира прогласяване на нищожност на атакувания административен акт и
присъждане на разноски по делото.
В допълнение към жалбата
се релевират още доводи за нищожност на заповедта. Същата нямала правна опора,
тъй като се отнасяла за дървета, разположени в земя, различна от изброените в
чл.2, ал.1 от ЗОСИ.
При извършената служебна
проверка за процесуална допустимост на производството съдът, след като се запозна с представената по делото
преписка и съдържанието на подадената от П.З. жалба, установи, че същата е
процесуално недопустима по следните съображения:
С оспорената Заповед
№1/14.01.2019г., кметът на с.Б., общ.Д. е разпоредил на ЕТ „ИРГОВ – М. И.“ да
извърши отсичане на 3 броя тополи, находящи се в общински имот 0423 в срок до 30.01.2019г. Разпоредената сеч е
мотивирана с това, че дърветата са с частично сухи, с увредени клони и с
наличие на хралупи по стъблото им. Със заповедта е указано добитата дървесина
да се предостави за ползване на фирмата, извършила сечта.
От Констативен протокол от
15.02.2019г. – л.12, се установява, че сечта на визираните в заповедта дървета
е била извършена от ЕТ „ИРГОВ – МИТКО ИРГОВ“, като на последния е указано да
заплати добитата дървесна маса.
Видно е, че адресат на
заповедта не е лицето П.Т.З., а ЕТ „ИРГОВ – М. И.“, като не са налице данни или
доказателства, че жалбоподателят е собственик или ползвател на имота, в които
са били разположени дърветата, обект на административния акт, съответно на
извършената сеч. В тази връзка, З. би имал правен интерес да оспори заповедта
само в хипотезата на определяне на същата като общ административен акт в
каквато насока са изложени аргументи в жалбата. Тези аргументи не се споделят от
съда.
Съгласно чл.65 от АПК,
общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на неопределен брой
лица, както и отказите да се издадат такива актове. Така основен
разграничителен критерии межди индивидуалния и общия административен акт се
явява адресата на акта. В случая, оспорената заповед на кмета на с.Б. е с
еднократно правно действие, доколкото с нея се разпорежда сеч на конкретни
дървета, с тази сеч обаче не се създават права или задължения и не се засягат
непосредствено права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Заповедта, която всъщност представлява
разрешение за сеч, притежава характеристиките на индивидуален административен
акт, по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като с нея се създават права и задължения
на отделно лице, а имено на ЕТ „ИРГОВ – М. И.“, на което е вменено задължението
за сеч на дърветата и правото да полза добитата дървесина. От друга страна, от
представените по делото доказателства, не се установява издаването на заповедта
да е довело до засягане на права или законни интереси на жалбоподателя, които
нито е собственик нито ползвател на имота, в който са били засадени посочените
дървета.
Настоящият съдебен състав
намира, че при издаване на административен акт, от вида на процения, който не е
адресиран до собственика (или ползвателя) на имота, в който се намира обекта на
сечта, активна процесуална легитимация за оспорването му освен за адресата на
акта, възниква и за лицето собственика (ползвателя) на този имот, каквото
качество безспорно не притежава оспорващото лице.
Според чл.147, ал.1 от АПК, право да оспорват административния
акт имат гражданите и организациите, чиито
права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за
които той поражда задължения. След като не е налице нарушаване или
застрашаване на права, свободи, законни интереси, както и пораждане на
задължения за П.Т.З., то за него не е налице правен интерес за оспорване на
Заповед №1/14.01.2019г. В тази връзка, не се споделя обосноваване на правния
интерес на жалбоподателя с аргумента, че същият е жител *** и собственик на
къща в с.Б., където израснал, живял, работил, бил привързан и милеел за всяко
дърво от землището на селото. Изброените обстоятелства не дават основание да се
счита, че оспорващият е засегнат пряко и непосредствено от издадената заповед.
Нещо повече, както вече се посочи, няма данни или доказателства определените за
сеч дървета да са разположени в собствен или стопанисван от З. имот или в имот,
който да му е съседен. Ето защо липсва
пряко и непосредствено засягане или застрашаване на правната сфера на
жалбоподателя от заповедта на кмета на с.Б., поради което и не е налице правен
интерес от оспорването.
Съгласно чл.159, ал.1, т.4
от АПК правният интерес от оспорване на административния акт е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на производството. Правният интерес е обусловен от степента, в която
се засяга правната сфера на едно лице. Законът изисква засягането да е пряко и
непосредствено, каквото в случая не се установява.
В конкретния случай съдът
намира, че оспорената заповед не носи белезите на общ административен акт,
доколкото с нея не се създават, застрашават или засягат права и задължения на
неопределен кръг лица, сред които би могло да се приеме, че е и лицето П.З..
След като заповедта, по
изложените по-горе съображения, не създава, застрашава или засяга права и
задължения и не поражда непосредствени правни последици за жалбоподателя, то
същият не е процесуално легитимиран да я обжалва.
Предвид изложеното съдът
намира, че е налице процесуална пречка за разглеждане на подадената от П.Т.З.
жалба, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати.
Водим от горното и на
основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. *** против Заповед
№1/14.01.2019г. на кмета на с.Б., общ.Д.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. №766 по описа за 2021г. на Административен съд –
Хасково.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България 7-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: