№ 24588
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110114254 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Балнеа” ООД срещу
„Свего 99” ООД.
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Подадена е искова молба от „Б. против „С. с искане да бъде признато за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 22000 лева – главница – неплатена стойност по
силата на Договор № 113197-1 от 25.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 1244 лева, представляващи вземане въз основа на издаден в полза на ответника
Изпълнителен лист от 08.10.2013г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС.
Ищецът твърди, че ответникът подал срещу него заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 13853 по описа
за 2013г. на Софийски районен съд, а заповед била издадена на 27.06.2013 г. Твърди, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение било нищожно, тъй като между страните
имало сключено валидно арбитражно споразумение, закрепено в чл.11.2 от договор №
113197-1/25.10.2012г., по силата на което всички спорове между страните следва да се
разглеждат пред Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата, а също
така и поради липса на надлежна индивидуализация на вземането по основание и размер.
Нищожността на заявлението влечала след себе си и нищожност на издадената въз основа
него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС и изпълнителния
лист, издаден въз основа на нея.
Ищецът твърди, и че вземането било погасено по давност. Посочва, че въз основа на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС, 59 с-в и
1
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, кредиторът „С. е образувал изпълнително
дело № 20138590400313 по описа на ЧСИ Стилияна С. срещу ищеца по настоящото дело.
Посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК с
постановление на ЧСИ С. от дата 15.06.2018г., поради непредприемане на изпълнителни
действия в продължение на две години (перемпция). Посочва, че последното валидно
изпълнително действие по делото, прекъсващо давността, е извършено на 29.03.2013г.,
евентуално – на 01.09.2014г. Поради това счита, че вземането, за което е издаден
изпълнителен лист, е погасено по давност като периодично задължение в 3-годишен
давностен срок, считано от датата на последното валидно изпълнително действие. Посочва,
че въз основа на процесния изпълнителен лист ищецът е образувал ново изпълнително дело
№ 20188400400518 по описа на ЧСИ М..
Моли съда да признае несъществуването на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с които
оспорва иска за погасяване на вземането по давност като неоснователен и недоказан.
Оспорва и твърдяната нищожност на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тази връзка
посочва, че арбитражната клауза е относителна процесуална предпоставка за допустимост
на иска, за която съдът не следи служебно, а единствено по възражение на ответника в
срока за отговор на исковата молба. Посочва, че в срока за отговор длъжникът не е възразил
срещу компетентността на съда, поради което и твърдението на ищеца, че е налице
нищожност на заповедта за изпълнение е неоснователно.
Оспорва твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност поради
неизвършване на изпълнителни действия, като посочва, че по изп.дело № 518/2018г. по
описа на ЧСИ М. са извършвани множество изпълни действия като запори, възбрани,
събирани са парични суми, извършвано е разпределение, с всяко от което е прекъсната
давността.
Моли да се отхвърлят изцяло предявените искове.
Предявен е иск с равно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал 1 ГПК.
Съдът с оглед дадените му от закона задължение разпределя следната
доказателствена тежест между страните:
В тежест на ищеца е да установи фактите, на които основава възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземането, настъпили след издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.13853/2013г., СРС, 59 с-в.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, които са основание за спиране или прекъсване на давността.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
Представените с ИМ от ищеца писмени доказателства са относими към предмета на
2
делото и събирането им следва да бъде допуснато.
Следва да бъде изискано ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС, 59 с-в за установяване
основателността на твърденията на ищеца и възраженията на ответника.
Следва да бъде изискано заверено копие от цялото изп. дело № 20188400400518 по
описа на ЧСИ М., рег. № 840 КЧСИ.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване от СРС, ГО, 59 състав ч.гр.д. №13853/2013г.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ М., рег. № 840 КЧСИ заверено копие от цялото изп.дело
№ 20188400400518.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 15.11.2022г. от 15.30ч., за
която дата и час да се призоват страните.
На ищеца да се връчи препис от отговора за сведение и възможност за
становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3