Определение по дело №128/2020 на Окръжен съд - Силистра

 

               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №95

 

                                 гр.Силистра 01.07.2020 год.

 

Силистренски  окръжен  съд   наказателно отделение, в закрито заседание на първи юли през   две хиляди  и  двадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                                       1.АНА АВРАМОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                     2.ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при секретаря  и в присъствието на прокурора    като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ  ВЧНД №128 по описа за 2020 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.345, ал.1, вр.с чл.249, ал.2 НПК.

 

Постъпил е частен протест от прокурор при РП-Силистра, против определение №117 от 14.05.2020г., постановено по НОХД №667/2019г. на Районен съд гр.Силистра, с което е прекратено съдебното производство по посоченото дело и същото е върнато на прокурора, за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения. Прокурорът счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а обвинителния акт отговаря на изискванията на закона. Според прокурора са спазени всички процесуални правила и не са нарушени правата на обвиняемия Р.. Ето защо прокурора предлага на въззивната инстанция да отмени определението на Силистренски районен съд, и върне делото за разглеждането му по същество.

Силистренски окръжен съд като съобрази доводите изложени в протеста и взе предвид доказателствата по делото, установи следното:

В кръга на правомощията си, в разпоредително заседание на 14.05.2020г., при обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК, Силистренски районен съд е преценил, че при изготвяне на обвинителния акт, прокурорът е допуснал две съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правата на обвиняемия Р. и по този начин го е затруднил да организира защитата си.

Първото процесуално нарушение според първоинстанционния съд е това, че по отношение на деянието по чл.343, ал.3, вр.с ал.1, б.“а“ от НК не са изложени фактическите характеристики на това престъпление, което води до неяснота относно фактическото обвинение.

На второ място е констатирано, че е налице противоречие между фактическото обвинение и диспозитива за престъплението по чл.343, ал.3 НК, предвид липсата на конкретизиране по коя от хипотезите на този текст е съставомерно деянието, още повече и с оглед на евентуалните различия относно подсъдността по чл.35 НПК.

Следва да се отбележи, че делото веднъж е връщано на прокурора на основание чл.249, ал.2 НПК, поради допуснато съществено процесуално нарушение, но въззивната инстанция е приела протеста на прокурора за основателен, като е отменила определението на СсРС и е върнала делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В хода на тази процедура е възникнало основание за замяната на един съдебен заседател участващ в състава на съда, с друг, което е дало основание за насрочването и провеждането отново на разпоредително заседание. Това решение на първоинстанционния съд е правилно. В хода именно на това разпоредително заседание са отбелязани процесуалните нарушения, които според първоинстанционния съд са съществени.

Посоченото първо процесуално нарушение е изтъкнато от първоинстанционния съд и при първото връщане на делото на прокурора, като в тази връзка доводите на съда са идентични. Тогава въззивната инстанция не се е съгласила с аргументите на СсРС и е приела, че действително е допуснато нарушение, но то не е от категорията на съществените, и то не е възпрепятствало обвиняемия Р. да разбере в какво се обвинява и да организира защитата си.

Настоящата въззивна инстанция не намира основания, а и не са настъпили никакви нови обстоятелства /в хода на самото наказателно производство/, за да не се съгласи с този извод.

Действително, при структурирането на обвинителния акт, прокурорът е допуснал неприцизност при излагане на фактическите констатации, отнасящи се за деянието по чл.343, ал.3 НК, но в частта касаеща признаците на осъщественото деяние от обективна страна, прокурорът е изложил всички минимално изискуеми от закона елементи - нарушените норми от ЗДвП, действията на Р., дата на деянието, на кой пътен участък е извършено и механизма на осъществяването му. Налице са данни и за автомобилите участвали в ПТП.

В този смисъл въззивната инстанция приема, че това нарушение не е съществено и то не е ограничило подс.Р. да организира защитата си.

Второто посочено от първоинстанционния съд нарушение не е било констатирано в първото разпоредително заседание, поради което не е било предмет и на въззивна проверка. Според настоящия въззивен състав, в тази част определението е обосновано и законосъобразно.

Изложеното цифрово изражение на приетата от прокурора квалификация по чл.343, ал.3, вр.с ал.1, б.“а“ от НК, не съответства на фактическите констатации. Както правилно е отбелязал Районния съд, тази правна квалификация съдържа две хипотези при които е възможно да е налице съставомерност по този текст. Първата, е при причиняване на тежка или средна телесна повреда, и втората - при причиняване на смърт.

Квалифициращите елементи, които очертават изпълнителното деяние на това престъпление не се отнасят за причиняването на значителни имуществени вреди. Предвид на това, неправилно прокурорът е възвел като едно единно обвинение употребата на наркотични вещества и причиняването на значителни имуществени вреди. В случая е налице несъответствие между приетите от прокурора обективни признаци на деянието и правната квалификация, което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо подсъдимия в правото му да научи в какво точно се обвинява, като по този начин е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита, срещу така повдигнатото обвинение.

Предвид на това, делото следва да се върне на прокурора за отстранявана на това нарушение. При това положение е уместно, прокурорът да прецизира и структурира обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 НПК, за да се елиминират каквито и да е възможности за насаждане на съмнение относно действителната му воля, досежно фактическото и правното обвинение.

Ето защо, атакуваното определение следва да се потвърди, а делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите пороци.

Водим от горното, Силистренски окръжен съд

 

                     О П Р Е Д Е Л И:

        

ПОТВЪРЖДАВА определение №117 от 14.05.2020г., постановено по НОХД №667/2019г. на Силистренски  районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.