О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
мл.с. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното
от съдия мл.с. Таня Кунева
въззивно
гражданско дело № 1185 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано
по молба вх. № 48671/18.07.2018 г., подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за
разноските на постановеното по делото Решение № 1340/17.07.2018 г.
Молителят оспорва и присъдените за производството по чл.
303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, като сочи че не е станал причина за извършването
на последните. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради
което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер. Излага
твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, с настоящата
редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на
постановяване на решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се оспорват възраженията на насрещната страна срещу присъденото адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. Посочва се, че същият е в размер от 100 лева, при минимален такъв от 500 лева съобразно Наредбата. Излага се, че по отношение на молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се излага становище, че изменението на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК от 24.01.2017 г. е с действие занапред, поради което въпросът за размера на юрисконсултското възнаграждение не следва да бъде преразглеждан.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в
срока за обжалване на решението, а ако съдебният акт е необжалваем
- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение /определение по същество на спора/
в частта за разноските.
В настоящия случай постановеното по делото решение №
1340/17.07.2018 г., което изменение се иска в частта за разноските, е
окончателно и не подлежи на обжалване, молбата е подадена на 18.07.2018 г.,
т.е. в едномесечния срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК е образувано след постановяване на решение № 48 от 21.05.2018 г. по т.д. № 243/2018 г. на ВКС, II ТО, с което е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила определение № 2046 от 09.06.2015 г. по в. гр. д. № 1688 по описа на ВОС за 2015 г., като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената въззивна жалба.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго -Про Продажби“ АД срещу решение № 1638 от 06.04.2015 г. по гр. д. № 10266/2014 г. по описа на ВРС, VIII състав, с коeто по предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД „Енерго-про Продажби“ АД е осъдено да заплати на „КНМ ГРУП“ ЕООД сумата от 1756,25 лв., като платена от праводателя на ищеца Н.Д.Е.при първоначална липса на основание, представляваща стойност на начислена електроенергия в резултат на корекция на сметка на потребител с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление с. Ясеновец, ул. „Тича“ № 1, за периода от 18.12.2010 г. до 20.05.2011 г., за която е издадено дебитно известие № ********** от 07.06.2011 г, като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 08.08.2014 г. до окончателното й плащане.
С Решение № 1340/17.07.2018 г. е потвърден изцяло
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати
на насрещната страна сума в размер на 485,13 лева, представляваща сторените разноски
в настоящото въззивно производство и в производството по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна. В тази връзка, ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното такова и присъдено с въззивното решение възлиза в размер на 100 лева – под предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На следващо място определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не може да бъде признато обратно действие. Поради това първоинстацинното решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските, присъдени с него.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 48671/18.07.2018 г. по описа на ВРС, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1340/17.07.2018 г., постановено по в.гр.дело № 1185/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК вр. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. II от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.