Р Е Ш Е Н И
Е № 261528
гр. Пловдив, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 3868 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
искова молба ищецът К.А.Х. е предявила срещу УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД обективно, кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнение
със Заповед № ***** г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; 2) за възстановяване ищцата на заеманата длъжност – „*****“ – правно
основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ; и 3) за заплащане на обезщетение за оставането
на ищцата без работа за периода 12.02.2020 г. – 12.08.2020 г. в размер на 5700
лева – правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ.
В исковата молба се излагат съображения,
че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено със
сключен трудов договор № ***** г., с шестмесечен изпитателен срок, по силата на
който ищцата заемала длъжността „*****“. С допълнително споразумение № ***** г. договорът се трансформирал в безсрочен. Излагат се
съображения, че със Заповед № ***** г., трудовото правоотношение между страните
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 т. 3 КТ, а именно: поради изтичане
на уговорения срок, считано от 01.02.2020 г. Заповедта била връчена на ищцата
на 12.02.2020 г. Възразява се, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение се явява незаконосъобразна, доколкото същото е безсрочно, а същевременно
е прекратено поради изтичане срока на договора. Изтъква се и че ищцата е
полагала труд до 12.02.2020г., макар и в заповедта да е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява считано от 01.02.2020г. Излагат се съображения, че
ищцата е останала без работа за периода 12.02.2020 г. – 12.08.2020 г., както и
че последният размер на брутното трудово възнаграждение, което е получавала,
възлиза на 950 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на искова молба от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. В същия се излагат
съображения, че действително между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „*****“, като в
трудовия договор е бил уговорен изпитателен срок от 6 месеца, който е изтекъл
на 07.04.2016 г. Излагат се доводи, че между страните е подписано допълнително
споразумение за изменение на трудовия договор, по силата на което ищцата е
заемала длъжността „*****– *****“, като по този начин трудовият договор е
трансформиран в срочен по смисъла на чл. 68 ал.1 т.2 КТ – до придобиване на
права на *****, но не по-късно от една година от допускането на ***** до
държавен изпит съгласно чл. 11 ал.1 Наредба № /22.01.2015 г. за придобиване на
специалност в системата на здравеопазването. Посочва се, че ищцата е придобила
специалност „*****“ през декември месец 2019 г. С молба, ищцата поискала да
бъде назначена на длъжност „*****“ към отделението по *****. Трудовият договор
на ищцата бил прекратена със Заповед № ***** г., считано от ***** г., като
погрешно било посочено основанието за прекратяване на трудов договор – с
изтичане на уговорения срок по чл. 325 ал.1 т.3 КТ, а не правилното основание –
със завършване на определена работа по чл. 325, ал.1, т.4 КТ. Посочената
заповед за прекратяването на трудовото правоотношение била отменена със Заповед
№ ***** г., като впоследствие била издадена Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № ***** г., в която било посочен коректното основание
за прекратяване на трудовия договор. Същата не могла да бъде връчена на ищцата.
Поради изложеното се възразява, че прекратяването на трудовия договор не се
явява незаконосъобразно, доколкото техническите грешки на Заповед № ***** г. са
санирани с нейната отмяна и издаването на нова Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № ***** г. Досежно предявената претенция за
възстановяване на предходно заеманата длъжност, се възразява, че са налице
обективни пречки, доколкото същата не се явява *****– ***** по *****, а обучението
и е приключило. Излагат се съображения, че дори процесната заповед да бъде
призната за незаконосъобразна, то не се дължи обезщетение за оставането и без
работа, доколкото срокът на договора е изтекъл. Моли се, така предявените
искове да бъде отхвърлени в своята цялост.
Предвид изрично заявен отказ от страна
на ищеца от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, то с Протоколно
определение от 19.11.2020г. / л. 96/, съдът е прекратил производството по
делото в тази му част. Предвид това, предмет на настоящия спор са заявените
искови претенции с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
информационни източници се установява, че между страните първоначално е сключен
Трудов договор № *****г., по силата на който ищцата е заемала при ответника
длъжност „*****“ / л. 23/. С посочения трудов договор е установен срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя. След изтичане на уговорения
между страните срок за изпитване, с Допълнително споразумение № *****г., ищцата
е назначена на длъжност „*****“ / л. 25/. В чл. 4 от цитираното допълнително споразумение,
изрично е отразено, че договорът е безсрочен, а в чл. 5 е определен срок за
изпитване- „до датата на придобиване на права на *****, но не по- късно от една
година от допускането на ***** до държавен изпит“. Впоследствие е издадена
Заповед № *****г. на ръководителя на УМБАЛ “Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, в която е
отразено, че считано от 01.02.2020г., се прекратява трудовото правоотношение с
ищцата, предвид изтичане на уговорения срок / л. 32/. Заповедта е връчена на
ищцата на дата 12.02.2020г., за което тя е положила и подпис.
От Удостоверение № *****г., издадено от ******
/ л. 35/ се установява, че ищцата е положила успешно държавен изпит за
специалност „*****“ през декемврийската сесия на 2019г., като права на ***** й
се признават, считано от 01.01.2020г.
Със Заповед № *****г., на ***** на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД- Пловдив / л. 37/, е отменена Заповед № *****г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Със Заповед № *****г. на ***** на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД- Пловдив / л. 38/ е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата, като основанието е „със завършване на определената работа- придобити
права на ***** с Удостоверение № *****г.“.
От график на работното време в отделение
„*****“ при УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив за м. февруари 2020г. се установява, че
ищцата е била включена в редовните смени до дата 11.02.2020г. включително / л.
36/.
От показанията на св. Т. / л. 59/ се
изяснява, че тя работи в УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив в отдел „*****“ от ****** г.
Сочи, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата й е
била връчена преди да придобие специалност „*****- *****“. Впоследствие, се е
наложило да бъде внесена корекция в издадената заповед, поради което е била
отменена и издадена нова такава. В новата заповед вече е било вписано
коректното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Свидетелката поддържа, че втората издадена заповед е била изпратена до ищцата
чрез куриер, тъй като тя не е явила да я получи.
Съдът не кредитира изложеното от
свидетелката в частта касаеща момента, в който й е била връчена първоначално
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази си част,
думите й противоречат на обективните находки по делото, а именно – Заповед № *****г.
и Удостоверение № *****г. От цитираните информационни източници се установява,
че заповедта е връчена на ищцата на 12.02.2020г., а тя е придобила права на *****
още на 01.01.2020г. В останалата им част, съдът кредитира показанията на св. Т.
като обективни и логически последователни.
От показанията на св. П. / л. 70 гръб/
се установява, че ищцата е придобила специалност и права на *****- ***** от
01.01.2020г. Поддържа, че на 12.02.2020г. ищцата се е явила на работа и е
присъствала на сутрешна оперативка. Именно тогава е било съобщено от прекия й
ръководител, че трудовото й правоотношение е прекратено. Било й е обяснено, че
считано от 01.02.2020г. ищцата вече не се намира в правоотношение с УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД- Пловдив. Свидетелят изтъква, че за периода от 01.02.2020г. до
12.02.2020г. ищцата се е явявала на работа, била е включена в графика за
дежурства, изготвяла е експертни заключения. Свидетелят поддържа, че не му е
известно да е издавана втора заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата. Сочи, че на 06.04.2020г., ищцата е получила на своя
мобилен телефон съобщение, че следва да е яви в офис на „Европът“, за да получи
адресирана до нея пратка. Свидетелят не се спомня на коя дата е посетен офисът
на спедитора, но сочи, че когато са го посетили, пратката вече е била върната
на подателя.
Съдът кредитира в цялост изложеното от
свидетеля, доколкото поднесената от него информация е обективна, логически
последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен
материал.
По делото са изготвени две заключения по
допуснатите съдебно- счетоводни експертизи / л. 53- 55 и л.77- 79/. Съдът не
счита за нужно да подлага на коментар посочените заключения, доколкото те са
относими към претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ. Както вече бе посочено, ищецът е заявил по надлежен ред отказ от
предявения иск и в тази част, производството по делото е прекратено с
Протоколно определение от 19.11.2020г. / л. 96 гръб/. Предвид изложеното, то е
безпредметно да се коментират изводите на вещите лица, доколкото те се явяват
неотносими към производството по делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Преди да се пристъпи към обсъждане по
същество на правните аспекти на спора, съдът счита за нужно да адресира
въпроса, касаещ допустимостта на производството. В хода на процеса се изясни,
че процесната Заповед № *****г. е отменена със Заповед № *****г. на ***** на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив. След това е издадена нова заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните под № *****г., в която
е вписано и различно основание за преустановяване на правната връзка между
субектите. По делото остава неизяснено обстоятелството на коя дата и дали
въобще е връчена на ищцата Заповед № *****г. Това обаче, е без особено
значение, тъй като дори и да се приеме, че заповедта е връчена на същата дата,
на която е издадена / 16.03.2020г./, то това като момент отново е след датата на подаване на исковата
молба в съда / 10.03.2020/. Тоест, след като исковата молба е подадена преди
отмяната на заповедта от работодателя да достигне до знанието на работника, то
съществува интерес за ищеца да предизвика правна промяна чрез съдебна намеса ( в тази насока- Решение № 304 от 27.06.2012г.,
по гр. д. № 1265/ 2011г., на ВКС, IV- то г.о.). Предвид изложеното, то предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са допустими.
По същество: предявени са
обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.
1, т. 2 КТ. Претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия
случай касае законността на уволнението, а тази законност се обуславя от въпроса
дали с Допълнително споразумение № *****г., между страните е установено срочно
трудово правоотношение, което може да бъде прекратено с изтичането на определен
срок. Съдът счита, че установеното между страните трудово правоотношение не е
срочно. Този извод се налага от прочита на съдържанието на цитираното
допълнително споразумение- в чл. 4- ти от същото изрично е отбелязано, че договорът е безсрочен, а с чл. 5- ти от
споразумението е установена клауза за изпитване. Предвид това, то работодателят
незаконосъобразно е отразил в Заповед № *****г., че прекратява договора с
изтичане на уговорения срок. След като възникналото между страните трудово
правоотношение е безсрочно, то работодателят не разполага с възможност да го
прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ- с изтичане на договорения срок (
в каквато насока е релевирано и изрично възражение с исковата молба).
В тази връзка, то следва да се проведе
разграничение между срочен трудов договор и трудов договор с клауза за
изпитване. Срокът за изпитване не трансформира трудовото правоотношение в
срочно (Решение № 11 от 27.01.2015 г. по
гр. д. № 4911/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 95
от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2010 г., IV г. о.). Същото може да бъде прекратено едностранно, без
предизвестие в срока за изпитване ( в зависимост от това в чия полза е
договорен срокът ), но не и да се прекрати на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Отделно от това, то следва да се маркира и обстоятелството, че работодателят е
установил клауза със срок за изпитване два пъти ( с Трудов договор №
327/07.10.2015г. и Допълнително споразумение към него № *****г.) и то за
длъжности, чиито характеристики и функции са сходни (съобразно приетите по
делото характеристики на длъжностите „*****“- л. 26- 28 и „**********“- л. 29-
31). Подобно действие е недопустимо, доколкото годността и компетентността на
работника да заема длъжността е вече проверена (Решение № 366 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о;
Решение № 261 от 07.11.2014 г., IV Г.О.,
гр. дело № 1477/2014 г.). Всъщност, следва да се посочи, че и самият орган
на работодателска власт е съзрял незаконосъобразност в издадената Заповед № *****г.,
като макар и след образуване на настоящото дело е издал друга заповед, с която
я отменя.
За яснота и пълнота на изложението,
съдът счита за нужно да посочи следното: дори и да се приеме тезата на
ответната страна, че с Допълнително споразумение № *****г. е установено срочно
трудово правоотношение (до датата на придобиване от ищцата права на ***** ), то
на основание чл. 69, ал. 1 КТ, същото се е трансформирало в такова за
неопределено време. При установената по делото хронология на събитията, то се
изяснява, че ищцата е придобила права на ***** считано от 01.01.2020г., а
писмено изявление на работодателя в насока прекратяване на договора ( което би
могло да се приеме за възражение) е достигнало до ищцата едва на 12.02.2020г. (
изминалият период е доста повече от пет дни). Нещо повече- до тази дата ищцата
не просто се е явявала на работа, била е допускана до работното си място, но и
видно от приетия по делото график / л. 36/ е давала дежурства. Последното
обстоятелство се изяснява и от показанията на св. П., който е категоричен, че
ищцата се е явила на работа включително и на 12.02.2020г. Предвид това, съдът
не споделя твърдението изложено в отговора на исковата молба, че ищцата е
продължила самоволно да изпълнява трудовите си задължения, въпреки че е била
уведомена за прекратеното трудово правоотношение. Ако работодателят е считал
трудовото правоотношение за прекратено, то не е следвало да допуска ищцата до
работното й място, а още по- малко е следвало да я включва в графика за м.02.2020г.
Налице е и другата материална предпоставка, разписана в чл. 69, ал. 1 КТ-
длъжността е свободна. Явно е, че след като почти месец и половина ищцата е
заемала длъжност и активно е изпълнявала трудовите функции на „*****- ***** по *****“,
то длъжността е свободна. В тази връзка, съдът не цени представения по делото
Доклад от началника на отделение по ***** при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив /
л. 33/, в което е отразено, че липсват свободни места за *****- ***** по *****.
Същото е с изходящ номер от ***** г., а както вече бе коментирано ищцата е
работила като *****- ***** от момента на придобиване на специалност-
01.01.2020г. до 12.02.2020г.
Предвид гореизложеното и доколкото
доказателствената тежест за установяване на законността на извършеното
уволнение пада върху ответника, който не изясни при условията на пълно и главно
доказване обстоятелството сключеният между страните трудов договор да е срочен,
то предявеният иск за признаване за незаконно и отмяна на извършеното уволнение
със Заповед № ***** г. на ***** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, се явява
основателен.
Претенцията с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на
ищцата е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде
възстановена на длъжността „*****- ***** по *****“ при ответника. Съдът счита
за неоснователно възражението на ответната страна, касаещо невъзможност
служителят да бъде възстановен на длъжност „**********“, тъй като обучението й
е приключило и специалността е придобита. В рамките на настоящото изложение
вече бе коментирано, че ищцата е придобила права на *****, считано от **** г.,
като до 12.02.2020г. е заемала при ответника длъжност „*****- *****“. Тоест,
след като преди прекратяването на правоотношението, около месец и половина след
придобиване на специалност, ищцата е заемала тази длъжност при ответника, без
да са налице възражения, то липсва пречка тя да бъде възстановена на същата
длъжност. По какъв начин ответникът ще оформи нейното назначаване е въпрос на
вътрешна организация, но не може да бъде аргумент в насока неоснователност на
предявения иск.
Съобразно гореизложеното, предявените
обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ следва да бъде уважени.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са
доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 400
лв. / л. 95/. Доколкото са предявени два обективно, кумулативно съединени иска,
то съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорар се дължи за всеки
един от тях поотделно. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, то следва да се осъди ответника да заплати на ищцата пълния
претендиран размер от 400 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78, ал.6 КТ, следва ответното дружество
да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив
сумата в размер на 100 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ).
В хода на производството са сторени
разноски за изготвянето на две ССчЕ, но доколкото те са относими към
претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и ищецът заяви отказ от този иск, то
разноските за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника.
Същевременно, бидейки работник, ищцата е освободена от внасянето на държавни
такси и разноски, поради което разходите за изготвянето на експертизите следва
да останат в тежест на бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на К.А.Х., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № *****г., издадена от ***** на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, с която
е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1,
т. 3 КТ, считано от 01.02.2020 г., ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.А.Х., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „*****“ при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, ЕИК *********.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.Х., ЕГН: **********,
сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски в рамките
на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- Пловдив, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет
на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 100 /сто/ лева, представляваща държавна такса върху
уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ