РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. ХАСКОВО, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500042 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от „Теленор България“ ЕАД Решение №
260170/01.11.2021 година, постановено по гр.д. № 1415/2020 година, РС
Димитровград с което е отхвърлил предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Н. С. К. от ****, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от 347,86
лв.,включваща неустойка 285,40лв. по клиентски №**** за предсрочно
прекратяване на договорни абонаментни услуги за времето от 14.09.2018г. и
от 16.10.2018г съответно за 62,46лв. и 222,94 и неустойка за предоставено за
ползване устройство,както и 62,46лв. за предсрочно прекратяване на
абонамент за услуги от 01.09.2018г.за която сума е издадена Заповед №
456/04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №996/2020 г. по описа на PC Димитровград.
Във въззивната жалба на „Теленор България“ЕАД се
заявяват оплаквания за необоснованост,неправилност и
незаконосъобразност.Извода на районния съд,относно същността на
неустойката са неправилни и необосновани .Същата е в рамките на
1
уговорения и допустим размер,поради което не се явява неравноправна
клауза. Прави искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявения иск и присъждане на направените в двете инстанции деловодни
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адвокат Т.К. като
особен представител на насрещната страна.
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна.
Разгледана по същество – жалбата се явява основателна. При проверка
допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Пред РС Димитровград е предявен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на „Теленор България“ЕАД, че Н. С. К. дължи
сумата от 347,86 лв.,включваща неустойка 285,40лв. по клиентски №**** за
предсрочно прекратяване на договорни абонаментни услуги за времето от
14.09.2018г. и от 16.10.2018г съответно за 62,46лв. и 222,94 и неустойка за
предоставено за ползване устройство,както и 62,46лв. за предсрочно
прекратяване на абонамент за услуги от 01.09.2018г.за която сума е издадена
Заповед № 456/04.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. №996/2020 г. по описа на PC Димитровград.
В срока за отговор иска е оспорен от назначения при условията
на чл.47 ал.ал.6 от ГПК особен представител.
Не е спорно по делото и се установява от представени и приети
като доказателство по делото договори за мобилни услуги, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по повод на три
сключени договора от 01.09.2018г.;14.092018г. и от 16.10.2018г. по силата на
които операторът-ищец е предоставил на абоната-ответник три броя сим-
карти, респективно три телефонни номера,както и мобилно устройство срещу
заплащане на месечна лизингова вноска. Съгласно договорите, операторът е
поел задължението да доставя на абоната мобилни услуги, а абонатът - да
заплаща цената на тези услуги под формата на съответни месечни
абонаментни такси и вноски, в срока на действие на договора, съобразно
тарифните планове и ценовите условия, уговорени от страните при
сключването на договора. В договора, още, са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойка. Съобразно постигнатото споразумение, абонатът има
задължението да заплаща цената за предоставените му услуги.
Спорният момент се концентрира върху дължимостта на неустойка в
2
размер на 347,86лв. по сключените три договора съответно от 01.09.2018г за
тел.№ ****, от 14.09.2018г. ***** е от 16.10.208г. за тел№**** последният
договор включва и мобилно устройство срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в резултат на едностранното прекратяване на сключените
договори с абоната. Дължимия размер на неустойката операторът е изчислил
на база месечен абонамент без ДДС -3месечни абонаментни такси по
20,82лв.= 62,46лв за тел.№ ***** по договор от 01.09.2018г. и в същия размер
от 62,46лв. за тел.№***** по договор от 14.09.2018г. и за тел№**** и
предоставено мобилно устройство 222,94лв.
В правото на оператора съгласно чл.19б от Общи условия е да
прекрати едностранно сключения договор за предоставяне на мобилни услуги
в случай,че абонатът не е заплатил предоставената услуга.Такова
прекратяване в настоящия спор не се установява.Според съда предвиденото
едностранно прекратяване на договора не се е осъществило. Въззивникът не
представя доказателства,че до датата на изтичане на срока на договора
/последно сключеният/16.10.2020г. същият е бил едностранно прекратен и е
уведомена другата страна за прекратяването му.Не може да се приеме и
факта,че с исковата молба се прекратяват сключените договори,тъй като към
датата на подаването й 20.11.2020г. срокът на договорите
01.09.2018г.;14.092018г. и от 16.10.2018г. е изтекъл. В тази връзка съдът намира
за необходимо да посочи, че връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести
отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя
представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора. В
този смисъл след като въззивникът не е упражнил правото си да прекрати
договора за мобилни услуги преди да изтече срока му и тъй като не е
осъществен фактическия състав за заплащане на начислената неустойка
липсва основание за възникване на вземането за неустойка.
Не следва да бъде споделено възражението на въззивника че за
прекратяването на договора не се изисква форма за валидност и такава за
доказване. Надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ
на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от
оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на
автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за
това.Не би могло да се приеме като такова и ограничаването респективно спирането на
достъпа до услугата
Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, което
като краен резултат следва да бъде потвърдено с мотивите изложени по-
горе.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
3
Потвърждава Решение №260170/01.11.2021година, постановено
по гр.д. № 1415/2020 година на Районен съд Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4