№ 93
гр. Плевен, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600185 по описа за 2025
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на РП Плевен срещу
Присъда № 13 от 11.12.2024 г. Постановена по Наказателно дело от общ
характер № 20234420200222 по описа за 2023 година по описа на РС Никопол.
В протеста се навеждат доводи, че присъдата е неправилна и като такава
следва да бъде отменена, а подсъдимата при безспорно установено авторство
и съставомерност на деянието призната за виновна по повдигнатото й
обвинение.
С протестирата присъда Никополският районен съд е признал
подсъдимата С. Ш. К., род. на **********г., в гр.Никопол, обл.Плевен,
********** към момента на извършване на деянието, понастоящем живее
извън пределите на страната и местоживеенето и не е известно, с ЕГН
**********, за невиновна в това, че на 23.06.2016г., в гр.Никопол, обл.Плевен,
пред надлежен орган на властта – М.В.В. – разследващ полицай при РУ –
1
Никопол, набедила А.Д.А., род. На **********г., от гр.Никопол, обл.Плевен в
извършване на престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК, като знаела, че е
невинен в извършване на същото, поради което и на осн.чл.304 НПК я
оправдал по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл. 286,
ал.1 от НК.
Във въззивния протес се съдържа оплакване за неправилност на
постановената първоинстанционна присъда, като при безспорно авторство и
съставомерност на деянието, съдът е интерпретирал неправилно фактическата
обстановка и е достигнал до незаконосъобразно решение, като оправдал
предаденото на съд лице.
Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна
прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да
бъде отменена, а делото върнато на районен съд Никопол, тъй като съдът е
изследвал въпроси извън рамките на обвинението и по самото такова нямало
изводи относно авторството и съставомерността на деянието. Твърди се, че са
установени безспорно основните факти по обективната страна на деянието,
като е образувано ДП по жалба на К. и прекратяването на наказателното
производство, което може да се приеме, като липса на данни за престъпление
по чл.152 от НК, а от друга страна подсъдимата пред орган на власт е дала
сведения уличаващи А. именно в такова противоправно поведение.
Сл. Защитник на подсъдимата – адв. М.Л. ангажира становище, че
присъдата е правилна и законосъобразна и в този смисъл моли съда да я
потвърди. Сочи се, че подсъдимата не е подател на сигнала станал повод за
образуване на предварителната проверка, като това било сторено от трето
лице. Сочи се, че в разпита, по искане на разследващия орган, подсъдимата
добросъвестно е изложила спрямо своите възприятия и интерпретационни
възможности фактите станали й известни по повод срещата й със св. А..
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи
се в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността
на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за
установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
2
Разгледан по същество, протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл.269,
ал.3, т.1 от НПК, като по същият начин производството протече и пред
Окръжен съд Плевен, където от деловодните материали по делото се
установява, че подсъдимата е извън пределите на страната и
местожителството й не може да бъде установено.
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
Преди да се установи да живее в чужбина, подсъдимата С. К. е живеела
на семейни начала със св. А. А., от когото имат родено дете - дъщеря Г..
Няколко месеца след раждането на детето, подсъдимата установила контакти в
социалните мрежи, с мъж, живеещ във Франция, от кюртски произход и с
негова помощ, напуснала семейният дом и заживяла във Франция.
Отношенията и с чуждия гражданин, преминали в интимни и през 2016г.
подсъдимата забременяла. К. не поддържала никакви отношения със св.А. и с
общата им дъщеря. През м.юни 2016г., подсъдимата К., се прибрала за кратко,
в България, и отседнала при роднините в дома на своята майка и св.Е. Ф. от
гр.Никопол. Св. А., узнал, за това и започнал да търси начини да се срещне с
нея. Сутринта на 22.06.2016г. отишъл при подсъдимата в дома и в гр.Никопол
на **********. Заключил в едната стая св. Е. Ф. и Б. Ф./ тогава с фамилии К.,
и в последствие припознати от баща си св.Е.Ф./, разкъсал сутиена и роклята
на подсъдимата, след което двамата осъществили полов акт. Подсъдимата К. в
показанията си при разпита проведен на 23.06.2016г пред полицейски орган–
М. В. в качеството и на разследващ полицай при РУ -Никопол, заявила че
нямала желание да прави секс със св.А., но т.к. знаела че е бременна, в
първият триместър на бременоста, не се съпротивлявала силно, защото се
страхувала да не загуби бебето. След като св.А. си тръгнал, подсъдимата
съобщила на леля си З. за случилото се между нея и А. и по-конкретно за
начина на осъществяване на половия акт и поведението на свидетеля. По –
късно същият ден, когато майка й се прибрала от работа/Ш.К./, разказала и на
нея за случилото се. В късният следобед на 22.06.2016г., св.Ш. К., майка на
подсъдимата подала сигнал по телефона в РУ Никопол, с изложени твърдения,
че св. А.А. изнасилил против волята й С. К.. Било образувано ДП №
3
126/2016г., п.пр. № 452/2016г., срещу св.А. Д. А. за престъпление по чл.152,
ал.1, т.2 от НК за това, че на 22.06.2016г., в гр.Никопол, обл.Плевенска,
********** се съвкупил с лице от женски пол – С. Ш. К., като я принудил
към това със сила – престъпление по чл.152, ал.1, т.2 от НК. В хода на ДП, на
23.06.2016г., подсъдимата дала обяснения пред полицейски орган– М. В. в
качеството и на разследващ полицай при РУ -Никопол, в който потвърдил
посоченото от майка й Ш.К. в сигнала, а именно, че е имало сексуален акт
между нея и А., както и че последната не искала особенно, но знаейки, че е
бременна не се съпротивлявала особенно. С Постановление на наблюдаващия
прокурор било отказано да се образува досъдебно производство поради липса
на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.152 от НК.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Следва да се отбележи, че спор по
доказателствата практически няма. Не се спори по обстоятелството, че между
подсъдимата и А. е имало сексуален акт, който е осъществен в дома, където
подсъдимата била отседнала. Не се спори, че А. дошъл в дома, търсейки
контакт с подсъдимата, както и че преди осъществяване на акта, заключил
двамата братя на подсъдимата в съседната стая. Не се спори и това се
установява по един категоричен начин, че лелята на подсъдимата е подала
сигнал до полицейските органи, в който заявила, че племенницата й била
изнасилена от А.. Няма спор и това се установява от писмените материали по
делото, че подсъдимата е дала сведение пред разследващ орган, в който
описала случилото се, като заявила, че нямала особенно желание за
съвокупление с бившият си партньор и баща на детето й, но че не
съпротивлявала особенно, тъй като знаела, че е бременна. От доказателствата
по делото се установява, че е постановен отказ да се образува наказателно
производство, тъй като липсвали данни за извършено престъпление от общ
характер. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното
4
производство – подсъдимата К. не е осъществило престъпния състав по
чл.286 от НК. Съдът правилно е приел, че не са налице както елементи както
от обективната, така и от субективна страна на деянието, за което е
повдигнато обвинение. Както правилно е посочил районния съд набедяването
по чл. 286, ал.1 от НК е приписване пред надлежен орган на властта на
извършено деяние, което е конкретно определено престъпление.
Набедяването, като престъпление против правосъдието, е такова, при което
деецът се стреми да предизвика намесата на орган на власт, за да бъде
подложен набеденият на наказателно преследване, като насочва своето
изявление към органите, които са оправомощени да възбуждат наказателно
преследване - прокуратурата, дознанието, следствието и съдът. Тук на първо
място следва да се посочи, че подсъдимата не е лицето, което е уведомило
полицейските органи за евентуално осъществено деяние и то такова по чл.152
от НК. В обвинителният акт не се сочи на никаква задружна дейност между
подсъдимата и нейната роднина подала сигнала за евентуалното
престъпление. По отношение на подсъдимата, от която са снети сведения,
въпроса относно нейната виновност по повдигнатото обвинение следва да се
разглежда спрямо съобщеното от нея пред органа по разследването. В този
смисъл какво е съобщила на роднините си, каква е била тяхната
интерпретация на случилото се и последващата им реакция да подадът сигнал,
по никакъв начин не могат да ангажират правната сфера на
подсъдимата.Както правилно е посочил решаващият съд, ако твърденията на
дееца съдържат факти, които представляват собствената правна оценка на
иначе вярно отразеното поведение, деянието е несъставомерно. В този смисъл
въззивният съд приема, че именно такова е съдържанието на съобщените от
подсъдимата данни във връзка с проведеният й разпит. Изложеното от нея не
следва да се тълкува изолирона и само обслужващо обвинителната теза, като
при оценката на съдържателната част на сведенията, следва да се преценяват
всички обстоятелства и факти установени по делото, като това, че явно
отношенията между подсъдимата и А. са били фрустрирани, лицата не са
поддържали никакви отношения, въпреки че имат общо дете, и именно А. е
търсил контакт с подсъдимата, за която разбрал, че е в населеното място, като
самия той бил достатъчно агресивен с това си поведение, знаейки, че
подсъдимата не желае да общува с него. В тази насока няма как да бъдат
подминати и не отчетени факти, като това, че бельото на подсъдимата било
5
разкъсано, връхната дреха също. По делото безспорно се установява, че не
подсъдимата е инициирала проверката и от нея било изискано да даде
обяснения по повод на полицейската проверка осъществена от М. В. в
качеството и на разследващ полицай при РУ -Никопол. Основният въпрос тук
се отнася към окончателния прокурорски акт, а именно постановление от
27.09.2016г. на прокурор, който отказал да образува досъдебно производство,
поради липса на данни за извършено престъпление по смисъла на чл.152 от
НК. В мотивите на постановлението е изложено, че доколкото съдебно –
медицинската експертиза, е дала заключение, че отсъстват каквито и да
травматични увреждания по тялото на подсъдимата, както и липсата на следи
от семенна течност, обуславят наличието на каквито и да е данни за ясно и
категорично изразено несъгласие от страна на подсъдимата за евентуален
насилствен полов акт осъществен от св.А.. При тези съображения на
прокурора, по-скоро се изразява колебливост и се прави извод, че няма
достатъчно, но не и че напълно липсват данни за осъществено спрямо
личността на подсъдимата противоправно деяние, или поне такова от общ
характер, чийто автор е А.. Тези изводи на прокурора, който не подлежат на
коментар и оценка относно правилността им в настоящето наказателно
производство, обаче не могат да бъдат противопоставяни на безспорно
установените в настоящето производство факти. В тази насока няма как да не
се отчете, че личността на А. е агресивна, лицето има противоправни
постъпки и явно е имал агресивно отношение към подсъдимата. През
призмата на това, емоционалните нюанси в изложението й, напълно
съответстват на нормалната реактивност на личността й спрямо лице, с което
явно е в обтегнати отношения. Агресия от страна на А. е проявена и след
подаване на сигнала от лелята на подсъдимата спрямо всички лица от
семейството, като ги заплашвал и трошил част от имуществото им.
Въззивният съд напълно се солидаризира със извода на решаващия такъв, че
твърденията на подсъдимата пред разследващият полицай М.В., касаещо,
твърдението за изнасилване, описва събитията по начина, по който тя ги е
възприела. Твърденията и са свързани с убедеността й, че неправомерно е
била принудена да осъществи полов контакт със св.А., като не се е
съпротивлявала достатъчно, само защото се е страхувала, че ще загуби бебето,
с което е била бременна тогава, в първият триместер на бремеността, т.е да не
претърпи спонтанен аборт. Тук следва да се посочи, че както възраженията по
6
протеста, така и становището на процесуалният представител на Окръжна
прокуратура Плевен са напълно несъстоятелни, като се прави опит при
безспорно и категорично установени по делото факти да се противопоставят
изводи по един прокурорски акт, с който е отказано да се образува
наказателно производство, т.е. дори не е проведено задълбочено разследване.
Дори ако се прави някакъв сравнителен анализ, то фактите във връзка със
агресивното поведение на А. спрямо подсъдимата се потвърждават изцяло и
се възприемат от прокуора постановил отказа за образуване на досъдебно
производство по сигнала на лелята на подсъдимата. От друга страна е
недопустимо противопоставянето на установени факти спрямо изводи и то
такива направени в рамките на друго наказателно производство, чието начало
не е положено поради отказ от образуване на досъдебно производство. В
заключение следва да се подчертае, че обективната съставомерност на
набеждаването изисква съдържащата се в обясненията информация да не
отговаря на обективната действителност било като изобщо липсва извършено
престъпление, било когато такова е било извършено, но друг е неговият автор,
а в конкретният случай такива обстоятелства с категоричност не се
установяват. Предвид тези съображения, Плевенският окръжен съд приема, че
присъдата е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
7
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 от 11.12.2024 г. Постановена по
Наказателно дело от общ характер № 20234420200222 по описа за 2023 година
по описа на РС Никопол.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8