Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 52 20 .02.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар: Стефка Христова
като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова административно дело № 641 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 56, ал. 2 от Наредба
№38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и реда за провеждане на проверовъчните изпити /Наредба № 38 от
16.04.2004/.
Образувано
е по жалба на Т.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му по
делото адвокат А.А. *** против Заповед №РД-01-338 от 05.09.2022 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" /ИААА/. Със заповедта са анулирани резултатите на
жалбоподателя от проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване
на правоспособност за управление на МПС от категория "С", съгласно
протоколи с №370 от 19.05.2020 г. и №604 от 29.06.2020 г. на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Стара Загора към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора /ООАА към РДАА – Стара Загора/, както и от
проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност
за управление на МПС от категория "С+Е", съгласно протоколи с №816 от
11.08.2020 г. и №945 от 08.09.2020 г. на ОО АА към РДАА – Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
издаването му в несъответствие и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят посочва, че с оглед възстановяването през 2005 г. на вече
притежаваната от него от по-рано правоспособност за управление на МПС от
категория "В" и предвид разпоредбите на чл. 16, ал. 4 /обн. ДВ бр. 3
от 11.01.2008 г./ от Наредба №37 от 2.08.2002 г. за условията
и реда за обучение
на кандидатите
за придобиване
на правоспособност
за управление
на моторно
превозно средство
и условията
и реда за издаване
на разрешение
за тяхното
обучение /Наредба №37 от 2.08.2002 г./ и
на чл. 14, ал. 1, изречение второ от Наредба
№I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите
и тяхната
дисциплина /Наредба №I-157 от 1.10.2002 г./, при
записването за обучение и допускането до изпит за придобиване на нова категория
не се изисква документ за завършена образователна степен, като по аргумент на
чл. 16, ал. 3 от Наредба №37 от 2.08.2002 г. такъв документ не се изисквал и при
възстановяване на категория. В тази връзка бил ирелевантен фактът, че според
влязла в сила присъда на РС-Стара Загора ползваното от Г. при издаването на
СУМПС свидетелство за завършено основно образование серия Д-93, бланков
№0028229 и рег. №74 от 15.06.1994 г., издадено от ОУ „Даньо В.“***,
представлявало неистински официален документ. Твърди, че не били налице
предпоставките на чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №38 от 16.04.2004 г. за
издаване на оспорената заповед №РД-01-338 от 05.09.2022 г., доколкото и отделно
от последното жалбоподателят въобще не бил представял за допускане си до изпит
неистински документ или документ с невярно съдържание, нито е представял такъв
при записването или по време на обучението си по реда на Наредба №37 от
2.08.2002 г. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и
платено възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по делото – Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Грозданов,
в съпроводителното на жалбата писмо и в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Моли заповедта да бъде
потвърдена като издадена от компетентен орган в предписаната от
закона форма, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и в
съответствие на материалния закон. Посочва, че по делото са налични доказателства за представяне на неистински
документ от жалбоподателя при допускането му до изпит, което, от своя страна, било основание за
ангажиране на разпоредбата на чл.
56, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №38 от 16.04.2004 г. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С
оспорената заповед №РД-01-338 от 05.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА
„АА“ /л. 15-17/ са анулирани резултатите на Т.В.Г. от проведени теоретични и
практически изпити за възстановяване на правоспособност за управление на МПС,
съгласно протоколи на ООАА към РДАА – Стара Загора №370 от 19.05.2020 г. и №604
от 29.06.2020 г. за категория “C”
/л. 31-32/ и №816 от 11.08.2020 г. и №945 от 08.09.2020 г. за категория „С+Е“
/л. 33-34/. Заповедта е издадена на основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба
№38 от 16.04.2004 г. във връзка с чл. 16, ал. 4 от Наредба
№37 от 2.08.2002 г. От
фактическа страна административният е акт е обоснован с това, че след извършена
служебна проверка е установено, че за записването си в курс за обучение и за
явяването си на теоретичен и практически изпит за възстановяване на
правоспособността си за управление на МПС от категории „С“ и „С+Е“,
жалбоподателят е използвал свидетелство за завършено основно образование серия
Д-93, бланков №0028229 и рег. №74 от 15.06.1994 г., издадено от ОУ „Даньо В.“***,
което свидетелство, видно от влязла в сила присъда №32 от 07.04.2022 г. по НХОД
№50/2022 на РС-Стара Загора е признато за неистински официален документ във връзка
с доказано за извършено от Г. престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.
2 във връзка с ал. 1 от НК. Заповедта е издадена във връзка с писмо с рег. № 16-00-00-4074
от 12.08.2022 г. на началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Стара
Загора и приложените към нея присъда №32 от 07.04.2022 г. по НХОД №50/2022 на
РС-Стара Загора и решение №101 от 01.07.2022 г. по ВНОХД №422/2022 г. на
ОС-Стара Загора, както и копие от свидетелството за завършено образование /л.
35 и сл./.
За започване на производството по
издаване на заповедта за анулиране на резултатите от успешно положените изпити
за придобиване на правоспособност за управление на МПС на Г. е изпратено
нарочно писмо по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК /л. 19/, с което му е
предоставена възможност да направи писмени искания и възражения, в т. ч. и да
представи доказателства, с които да удостовери истинността на използваното
свидетелство за завършено основно образование. Писмото е получено от Г. на
19.08.2022 г., като в определения от административния орган срок е представено
заявление с характер на възражение срещу констатациите на административния
орган.
По делото е приета като доказателство
представената от ответника справка за проведени изпити за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, от която е видно, че във връзка с явяването си на изпити
за категории „В“, „С“ и „С+Е“ за жалбоподателя е представено пред автомобилната
администрация именно въпросното свидетелство за завършено основно образование,
привидно издадено от ОУ „Даньо В.“***. Представена и приета също е и справка за
придобити категории, която потвърждава датите на проведените теоретични и
практически изпити за отделните категории. Като част от административната преписка
са представени и 2 броя декларации, изпълнени от Г., съответно от 11.05.2020 г
и 23.07.2020 г., в които е заявено от жалбоподателя, че е завършил най-малко
основно образование и притежава документ за завършена степен на образование с
рег. №74, издаден на 15.06.1994 г. от ОУ „Даньо В.“.
По искане на жалбоподателя е
присъединено и административно дело №26/2022 г. по описа на АдмС-Стара Загора,
образувано по жалба на Т.Г. против решение №1228р-3351 от 15.03.2021 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Стара Загора, потвърдено с
решение №1228р-17521 от 31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, с
което е отменено и обявено за невалидно СУМПС №********* от 21.07.2020 г. на Г.
и е отказано издаване на СУМПС за категория „С“ по подадено от жалбоподателя
заявление с вх. №7322 от 16.07.2020 г.
След
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на процесната
заповед на 09.09.2022 г. и като депозирана от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспорената заповед №РД-01-338 от
05.09.2022 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл.
56, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №38 от 16.04.2004 г., според разпоредбата
на който изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата
от теоретичния и/или практическия изпит, когато за допускане до изпит на
кандидата е представен неистински документ или документ с невярно съдържание
или такъв документ е представен при записването или по време на обучението му
по реда на Наредба № 37, както и когато кандидатът не е отговарял на
изискванията за допускане до изпит.
Заповедта е постановена в писмена форма
и съдържа всички изискуеми съгласно чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правните основания за реализиране
на съдържащото се в нея властническо волеизявление чрез посочване на
конкретните правно релевантни факти, предвидени в хипотезата на чл. чл.
56, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №38 от 16.04.2004 г.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването й.
Обжалваната заповед е постановена при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1, предложение първо от ЗДвП /Закон за движението
по пътищата/, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.
Според чл.
3, ал. 3 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛ/ СУМПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за
български граждани - и самоличността на територията на Република България чрез
съдържащите се в него данни. Съответно,
издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за
правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В
случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност
правомерно да установи съответната притежавана от него правоспособност. Условията
и редът за издаване и отнемане на СУПМС са регламентирани в Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от визираната наредба в СУМПС се отразяват категориите, посочени в
чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, за определяне
правоспособността на водачите за управление на моторно превозно средство. В
свидетелството се отразяват и категории превозни средства, които водачът има
право да управлява съгласно чл. 155 от ЗДвП. Съгласно чл. 11 от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г. в
първия работен ден след провеждането на изпитите областният отдел на дирекция
"Автомобилна инспекция" /ДАИ/ изпраща в съответното звено "Пътна
полиция" при СДВР или ОДМВР оригинален екземпляр от изпитните протоколи,
въз основа на които се издават свидетелствата за управление на МПС на лицата,
положили успешно съответните изпити. Следователно и по аргумент от разпоредбите
както на чл. 13, ал. 1, така и на чл. 14, ал. 1 от Наредба
№I-157 от 1.10.2002 г., същинското производство по издаване на
СУМПС в различните му хипотези във всички случаи е опосредено от наличието на
редовни протоколи, обективиращи резултатите от проведените задължителни
теоретични и/или практически изпити за придобиване на правоспособност за
управление на МПС за различните категории. В този смисъл производството по
издаване на СУМПС се развива на самостоятелно основание, като всички изисквания,
в т. ч. и към документалната окомплектовка на заявленията на лицата, имат пряко
отношение именно в рамките на това производство. В тази връзка аргументите на
жалбоподателя, които той черпи от разпоредбата на чл. 14, ал. 1, изречение
второ от Наредба №I-157 от 1.10.2002 г., са
относими единствено към производството по издаване/отнемане на СУМПС, като
същите аргументи следва да бъдат подложени на преценка от съда в образувано
съдебно производство по обжалване на актове на администрацията, издадени във
връзка с приложение на нормите, съдържащи се в Наредба
№I-157 от 1.10.2002 г., в т. ч. и по чл. 19 от наредбата.
Именно подобен административноправен спор е и бил предмет на адм. д. №26/2022
г. по описа на АдмС – Стара Загора, по което е постановено визираното от
жалбоподателя решение №157 от 13.04.2022 г. на съда, доколкото същото се отнася
към обявяването за невалидно на вече издадено СУМПС, респективно
постановяването на изричен отказ за издаването на такова.
Разпоредбата
на чл.
152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП/ оправомощава министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане
на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, като в случая това е Наредба №38 от 16.04.2004 г. С
въпросната наредба законодателят е дал детайлна регламентация за условията и
реда за провеждане на изпити за придобиване за правоспособност за управление на
МПС и осъществяване на ефективен контрол така, че да не се допуска кандидати,
които не отговарят на нормативните изисквания за теоретична подготовка и
практически умения за придобиване на такава правоспособност, както и на другите
изисквания на закона да бъдат допускани до самия изпит, съответно същите да го
преминават успешно. Последното безспорно е от изключителен обществен интерес, в
т. ч. и в интерес на всички участници в движението, включително и на самите
кандидати с цел предотвратяване на ПТП и запазване на живота и здравето на
гражданите. Фундаментално заложено е, че до изпит за придобиване на
правоспособност се допускат единствено лицата преминали обучение в съответствие
с учебната документация за обучение по чл.
153, т. 1 от ЗДвП, при условията и по реда, определени в Наредба №37 от 2.08.2002 г. – чл. 2, ал. 1 от Наредба №38 от
16.04.2004 г., т. е. допускането до участие в предвидените по закон теоретичен
и/или практически изпит, от своя страна, е опосредено от проведено и успешно
завършило обучение, в което могат да участват лицата, притежаващи документ за
завършено най-малко основно образование – аргумент от разпоредбата на чл. 16,
ал. 4 от Наредба №37 от 2.08.2002 г.
В
конкретния случай издадената и оспорена пред съда заповед, от една страна,
касае хипотезата, при която се постановява анулиране на изпитните протоколи при
представяне от кандидата на неистински документ при допускането до изпит. От
друга страна, в разпоредбата на чл.
56, ал. 1, т. 3 от наредбата, също посочена от административния орган като
основание за издаване на заповедта, законодателят е посочил и друга хипотеза за
анулиране на протоколите от изпит за правоспособност, а именно: когато лицето
не отговаря на изискванията за допускане на изпит, тоест, когато лицето не
отговаря на условията на чл. 18
от наредбата, както и тези на чл. 151
от ЗДвП. В нормата на чл. 18 от
наредбата са предвидени документите,
които следва да се представят за допускане до теоретичен изпит за придобиване
на правоспособност за управление на МПС: 1. заявление за допускане до изпит
/приложение № 2/; 2. документ за платена такса за теоретичен изпит съгласно Тарифа №5 за таксите,
които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и 3. декларация, че кандидатите отговарят на
изискванията за допускане до изпит /приложение № 2а/, в която се посочват
данните за свидетелство/диплома за завършена степен на образование /или
удостоверение за завършен гимназиален етап/.
Видно
от съвкупния прочит на доказателствата по делото е, че жалбоподателят, при
подаване на съответните документи за допускане явяването му на теоретичен и
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „С“, проведени на 19.05.2020 г. и 29.06.2020 г. и за категория „С+Е“,
проведени на 11.08.2020 г. и 08.09.2020 г., е декларирал завършена степен на
образование, като в подкрепа на това е посочил притежаваното от него
свидетелство за завършено основно образование серия Д-93, бланков №0028229 и
рег. №74 от 15.06.1994 г., издадено от ОУ „Даньо В.“***. В действителност, по
смисъла на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №38 от 16.04.2004 г.
при допускането до теоретичен изпит за придобиване на правоспособност документ
за завършено образование не се представя от кандидатите, като неговото
притежание само се декларира, доколкото този документ вече следва да е
представен съобразно чл. 16, ал. 4 от Наредба
№37 от 2.08.2002 г.,
като данните за него предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредба №37 от 2.08.2002 г. се съдържат в нарочен регистър в информационната
система по чл. 27, ал. 7 от същата наредба,
извлечение от която е представено по делото под формата на справка за
проведени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Следователно за допускането до изпитите за кандидата е представено въпросното
свидетелство за завършено образование, доколкото то е налично в информационната
система по повод провеждано теоретично и/или практическо обучение, задължително
предхождащо допускането до изпитите по реда на Наредба №38 от 16.04.2004 г.
Безспорно с влязла в сила присъда
№32 от 07.04.2022 г. по НХОД №50/2022 на РС-Стара Загора свидетелството за
завършено основно образование серия Д-93, бланков №0028229 и рег. №74 от
15.06.1994 г., издадено от ОУ „Даньо В.“***, е признато за неистински официален
документ, като в тази връзка за конкретния случай е ирелевантно кога и при
какви условия жалбоподателят е придобил различните категории за управление на
МПС, съответно е загубил правоспособността си за част от тях, и впоследствие я
е възстановил, доколкото във всички случаи за придобиването на нова категория,
респективно възстановяването на загубена такава след 2008 г., законодателят
поставя изискването за образователен ценз – чл. 16, ал. 4 от Наредба №37 от 2.08.2002 г. във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №38 от
16.04.2004 г.
С оглед гореизложеното
административният орган в лицето на Изпълнителния директор на ИИАА обосновано
от правна и фактическа страна е приел, че са налице предпоставките за анулиране
на резултатите от проведените теоретични и практически изпити за придобиване на
правоспособност за категориите „С“ и „С+Е“, доколкото, видно от доказателствата
по делото, са налице предпоставките за прилагане на основанията, съдържащи се в
разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредба №38 от 16.04.2004 г.
Предвид
изложените съображения съдът намира заповед №РД-01-338 от 05.09.2022 г. на
Изпълнителния директор на ИИАА за законосъобразна като издадена от компетентен
орган в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, и при
съобразяване с целта на закона, поради което същата следва да остане в сила, а
жалбата срещу нея да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния
представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", в чиято структура се намира ответният административен
орган, следва да се присъдят разноски за ползваната юрисконсултска защита в
размер на 100.00 лв., определен на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 144
от АПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.В.Г., ЕГН ********** с адрес *** против Заповед №РД-01-338 от
05.09.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", като
неоснователна.
ОСЪЖДА
Т.В.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" сумата от 100.00 /сто/лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: