Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260006
гр. Варна, 19.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ Т.,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№272 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано по
въззивна жалба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, чрез адв.С., срещу
решение №286/15.04.2020г. по т.д.№23/2019г. на ВОС в частите, с които
въззивникът е осъден да заплати на К.Д.К. сумите, както следва: 1/ 40 000 лв., представляващи сборно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, понесени
поради телесно увреждане (счупване на тибия и фибула) на ляв крак, оперативното
му лечение и възстановяване за шест месеца и психическа травма и емоционален
стрес, резултат от ПТП на 16.08.2018г, причинено от водач, признат за виновен
извършител на престъпление по АНД №2009/2019г
по описа на ВРС, застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица
BG/23/118001724630, за управление на л.а. „Мерцедес Е320“ с рег. № В 3625 ВН в
периода от 15.06.2018г до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от
предявяване на иска 07.01.2019 до окончателно изплащане на обезщетението, на
осн. чл.499 КЗ вр. чл.45 ЗЗД; 2/ 433.34 лв., представляващи обезщетение
за забавеното изплащане на тази главница
в периода от 30.11.2018 г. до предявяване на иска на 07.01.2019 г., на
осн. чл. 493 ал.1 т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД; 3/ 1 450 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за медицинско изделие, приложено при операцията
за лечение на същото увреждане, на осн. чл.499
КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства. При постановяването му съдът е направил
необоснован извод за характера, интензитета и времетраенето на понесените от
ищеца неимуществени вреди, въз основа на които е определил размера на
присъденото обезщетение. По делото не е установено наличие на пряка връзка
между полученото при произшествието счупване на подбедрицата и констатираната
на 15.01.2020г. пареза на крайника. Не е отчетено обстоятелството, че след
отказа на ищеца да бъде хоспитализиран непосредствено след ПТП, за периода
между 16.08.2018г. и 21.08.2018г. липсва медицинска документация досежно
състоянието на фрактурата и провежданото лечение.
Не е установена и
твърдяната психологична травма. По делото липсват доказателства за психическото
състояние на ищеца след ПТП, както по отношение на вида и проявленията ѝ,
така и за обстоятелствата дали е посещавал психиатър или психолог, да е приемал
медикаменти, да се е подлагал на клинични изследвания или друга терапия. Такава
не се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел. По делото
не са събрани каквито и да са доказателства, че ищецът е осъществявал трудова
дейност преди инцидента, както и да е в невъзможност да осъществява такава след
него. Размерът на определеното обезщетение не съответства и на критериите за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Неправилно е уважен и
искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като
приложената по делото фактура не е на името на ищеца. Не е ясно какво
медицинско изделие е закупено с нея и има ли връзка с уврежданията получени от
произшествието.
Неоснователно е
уважен и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава на главниците.
Съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят не дължи
лихва за забава когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. По делото е установено, че
ищецът е отправил претенция за обезщетение тринадесет дни след инцидента, което
е обосновало искането от застрахователя на доказателства за вината за
настъпване на произшествието. Липсва логика да се изплаща обезщетение за
претърпени вреди без реално да са представени доказателства, които да
обосновават настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане от
застрахования деликвент.
По същество моли съда
да отмени решението в обжалваните му части и отхвърли предявените искове. В
условие на евентуалност, претендира намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди при отчитане на действително претърпените
болки и страдания, техния интензитет и продължителност. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Твърди, че по
делото е установено поведение на пострадалия, което е способствало за
увеличаване на периода, през който същият е търпял вреди. Още повече, че не е
извършвал и рехабилитация. По делото не е установена и преживяна психична
травма, която да обоснове присъждането на обезщетението в определения от ВОС
размер. По същество моли жалбата да бъде уважена, като бъде отменено решението
в оспорената му част и предявеният иск отхвърлен. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна К.Д.К.
с писмен отговор, чрез адв.С. и в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства. От същите се установява по
несъмнен начин вида на получените от ищеца увреждания след ПТП, физическото му
състояние към момента на произшествието и към настоящия момент, претърпените
психични травми. Дори и без специални знания, съдът може да направи преценка за
тежестта на увреждането, което отнесено към възрастта на пострадалия обосновава
високата тежест на травмата. Определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди не е прекомерен, а е към долната граница. Неподкрепени от
доказателствата по делото са твърденията, че ищецът е отказал лечение. Същият е
подложен своевременно на операция и му е поставен имплант. Разликата във
времето от първоначалното хоспитализиране и последващата операция не е довело
до влошаване на здравословното му състояние.
По делото е
установено поставянето на металната плака, която е закупена с фактурата.
Стойността ѝ не се поема от здравната каса, а направените разходи за
закупуването съответстват на обичайните за такъв консуматив.
Решението е
законосъобразно и в частта относно присъдената законна лихва за забавата на
застрахователя и неговото бездействие в продължение на три месеца.
По същество моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението в оспорената му част
потвърдено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от К.Д.К. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
гр.София за заплащане на сумите,
както следва: 1/ обезщетение в размер
на 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане
(счупване на лява подбедрица, развило се като сложна фрактура, наложила
оперативно лечение) и психическа травма и емоционален стрес, ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на
обезщетението; 2/ обезщетение в размер на 541.71 лв. за забавеното изплащане на
тази сума в периода от 30.11.2018 г. до предявяване на иска на 07.01.2019 г. 3/
обезщетение в размер на 1 450 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за медицинско изделие, приложено при операция за лечение на същото
увреждане, понесени в резултат на ПТП, причинено от водач на застраховано МПС
по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен извършител на
престъпление.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че на 16.08.2018г.,
водачът на л.а.“Мерцедес“ с рег.№В 3625 ВН Б. Т. Д. не пропуснала движещият се
с предимство К.Д.К., преминавайки през кръстовището на ул.“Дрин“ и ул.“Велико
Христов“ в гр.Варна, при което му е причинила средна телесна повреда: счупване
на лява подбедрица. Сочи се, че пострадалият първоначално е бил гипсиран, а в
последствие, след диагностицирано множествено счупване на подбедрицата, се е
наложила и оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация на тибия и фибула със заключваща плака.
Сочи се, че поради
напредналата възраст на ищеца възстановяването му е надхвърлило обичайния
период при сходни травми, като не са изключени и допълнителни негативни
последици от уврежданията. Това предопределя значително по-високия интензитет
на претърпени болки и страдания от тези при аналогични случаи. Твърди още, че
за проведеното лечение са направени разходи в размер на 1450лв., които също
следва да му бъдат възстановени.
За извършеното деяние
е налице влязло в сила решение по чл.78, ал.1 от НК по АНД №2009/2019г. на ВРС,
28-ми състав, с което Б. Т. Д. е призната за виновна относно причиняване на
процесното ПТП, механизма и причинената средна телесна повреда на К.Д.К..
Лекият автомобил, с
който е извършено ПТП е застрахован по риск ГО, по силата на сключен договор с
ответника “ОЗК Застраховане“ АД, съгласно застрахователна полица ВG/23/118001724630,
с валидност от 15.06.2018г. до 14.06.2019г.
По подадено от ищцата
заявление е образувана щета при застрахователя ответник, но не са заплатени
обезщетения. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от 30.11.2018г. – датата на изтичане срока за
произнасяне на застрахователя по чл.496, ал.1 от КЗ.
В съдебно заседание
ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. По същество моли
същите да бъдат уважени, както и да ѝ бъдат присъдени направените по
делото разноски.
С депозираните по
делото писмени отговори и в съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва факта, че
към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на лекия автомобил е била
застрахована при ответното дружество по валидно облигационно правоотношение, за
което е издадена застрахователна полица ВG/23/118001724630,
с валидност от 15.06.2018г. до 14.06.2019г.
Оспорва изцяло
претенцията за имуществени вреди и частично претенцията за неимуществени вреди като
завишена. Твърди, че по делото не са събрани доказателства, че направените
разходи са били за лечение на получените от ПТП травматични увреждания. В
документите не са посочени основанията за плащане. По отношение на претенцията
за неимуществени вреди поддържа, че се касае за средна телесна повреда, обусловила
трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период около 4-5
месеца. Ищецът е изписан от болницата няколко дни след операцията в добро общо
състояние, с подобрение, със спокойна оперативна рана. По делото липсват
доказателства за усложняване на лечението му и за наличието на трайни и
продължаващи последици свързани с травмите, включително и психически такива. По
отношение на психичните травми твърди, че по делото не е установено наличие на
такива, няма доказателства за посещение при психолог, психиатър или да е
приемал медикаменти, да се е подлагал на клинични изследвания или друга
терапия.
Прави възражение за
съпричиняване, тъй като към момента на произшествието, велосипедистът се е
движил по начин, който не обезпечава неговата и на останалите участници в
движението безопасност, като не се е придвижвал в най-дясната част на платното.
По отношение на
претенцията за законна лихва твърди, че същата е неоснователна, тъй като не са
налице предвидените в закона предпоставки за присъждането ѝ.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условие на
евентуалност размерът на присъденото обезщетение да бъде намален и съобразен с
действително претърпените болки и страдания.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
РЕШЕНИЕ
№286/15.04.2020г. по т.д.№23/2019г. на ВОС в останалата му част, с която са
отхвърлени предявените от К.Д.К. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София,
искове за присъждане на: горница над 40 000 лв. до 50 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно
събитие, както и на горница над 433.34 лв. до 541.71 лв., претендирана като
обезщетение за забавеното изплащане на тази сума в периода от 30.11.2018 г. до предявяване на
иска на 07.01.2019 г., е влязло в законна сила.
За
да бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва
да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на
лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Не
е спорно между страните по делото и от приложената разпечатка от страницата на
Гаранционен фонд /л.13/ се установява наличие на застрахователно правоотношение
по застрахователна полица ВG/23/118001724630, с
валидност от 15.06.2018г. до 14.06.2019г. ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София
към датата на застрахователното събитие – 16.08.2018г., за МПС л.а.“Мерцедес“ с
ДК № В3625 ВН, с което е причинено ПТП, поради което ответникът е надлежно
легитимиран да отговаря за предявените спрямо него искове.
Обстоятелствата
от фактическия състав на престъплението /противоправност и вреди, вкл. вина на
водача/, са установени с влязъл в сила съдебен акт, постановен по АНД №2009/2019г.
на ВРС.
Предявените
искове с правно основание чл.432 от КЗ са допустими, на основание чл.380 от КЗ.
Спорни
пред настоящата инстанция са въведените в жалбата възражения за размера на
присъденото обезщетение, като прекомерно завишен и противоречащ на разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД; за реалното извършване на имуществените разходи за лечение на
ищеца, както и за началния момент, от който се дължи обезщетението за забавено
плащане в размер на законната лихва върху претенцията за неимуществени вреди.
От
заключението по допуснатата пред ВОС съдебно – медицинска експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че
в резултат от процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на лява подбедрица
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от
четири месеца. Няма медицинска документация за други увреждания. Проведено е
оперативно лечение, като счупената голяма хрущялна кост /тибията/ е съединена с
метал. Поставена е гипсова имобилизация. Обичайно на около четвъртия месец се
позволява леко натоварване на крайника и около шест месеца, след установяване
на костното срастване, се разрешава махане на патериците и пълноценно
натоварване на крайника. Издадената фактура за закупуване на медицинско изделие
е за извършване на операцията за съединяване на костта. Стойността е 1450лв. и
не се заплаща от НЗОК. В съдебно заседание вещото лице посочва, че металът е
поставен и е установен при извършения преглед на ищеца. Установява се още, че
болката от счупването е много голяма, а кракът е с функционална немощ. Болката
отшумява значително след обездвижването. След сваляне на имобилизацията и
започване на раздвижването, болките в началото са силни и с напредване на
процеса намаляват значително. Към момента на прегледа ищецът е в добро общо
състояние, счупените кости са сраснали, а движенията в ставите на левия долен
крайник са възстановени. Установена е пареза на н.перонеус, диагностицирана на
15.01.2020г., но няма данни същата да произтича от претърпяната травма.
Компресия на мястото, на което е травмата няма и няма промяна травматично.
Предстои операция по отстраняване на метала съединяващ костта, като обичайния
срок за възстановяване е 20-30 дни.
Вещото
лице посочва още, че към датата на произшествието ищецът е бил в добро общо
здравословно състояние, като не е боледувал от хронични заболявания. Преди 12
години е бил опериран за счупване на лява тибия в областта на коляното. Същата
не е повлияла на възстановяването от новата травма, тъй като е излекувана в
обичайния срок, сраснала е костта и са се възстановили движенията. Ищецът е
провеждал рехабилитация в къщи, но това обстоятелство не е повлияло на
възстановителния му период. Фрактурата е зараснала обичайно и са възстановени
движенията в обичайния срок.
От
заключението се установява, че в деня на инцидента, ищецът е бил прегледан в
СТК на МБАЛ „Св.Анна“, където е поставена гипсова имобилизация за 45 дни.
Предложено му е било оперативно лечение, но той е отказал. Такова е проведено
на 22.08.2018г.в МБАЛ „Майчин дом - Варна“ ЕООД, като хоспитализацията е
извършена в периода от 21.08.2018г. до 27.08.2018г.
Обстоятелството,
че след инцидента ищецът е бил прегледан в СТК на МБАЛ „Св.Анна“, гр. Варна се
установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Смилица Петрова
Д., които съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, предвид факта, че
живее с ищеца на семейни начала.
От
същите се установява още, че първоначално кракът на ищеца е бил гипсиран, но
болките са били много силни. След проведени консултации с д-р Савчев, е
извършена хоспитализация в травматологията на „Майчин дом“, при която му е
направена операция с поставен имплант. Свидетелката посочва, че травмата е била
много болезнена за ищеца: не е можел да стъпва на крака си и е лежал постоянно.
В болницата е имал нужда от ежедневни грижи и помощ. Необходимостта от помощ е
останала и след изписването му, защото ищецът не можел да се обслужва сам. Имал
е нужда от помощ при придвижването си дори за дребни неща. Преди инцидента е
имал хоби – занимавал се е с поправка на колелета, което сега не може да
осъществява, защото не може да кляка, да ходи, да става. Не ползва крака си и
го замята. Към момента все още се придвижва с помощта на свидетелката и има
канадка. При последното изследване д-р Манчев е препоръчал още да не се маха
импланта, като не е сигурно дали ще се пристъпи към втора операция, защото може
и да не настъпи подобрение.
При
определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г
по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява така установените конкретни
обективно съществуващи обстоятелства: степента на увреждането, представляващо
средна телесни повреда; болезнеността на същото; периода на възстановяване –
около шест месеца до достигане на възможността да се махнат патериците и да се
извършва пълноценно натоварване на крайника. Следва да бъде отчетено
обстоятелството, че и към настоящия момент у ищеца е налице затруднение при
придвижването и невъзможност за клякане и изправяне, които не са обвързани от
допълнително възникналата пареза. Следва да бъде съобразено и очакваното
неудобство от предстоящата нова операция за премахване на импланта, респективно
допълнителните негативни преживяване при липса на необходимост от нея, поради
липса на подобрение. Следва да бъде отчетена промяната в начина на живот на ищеца
/ограничаване на социалните му контакти, както и невъзможността да практикува
хобито си и да ремонтира велосипеди/.
Съдът съобразява и
обстоятелството, че към настоящия момент у ищеца не са установени психични
отклонения и травми свързани с произшествието, както и
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на увреждането и
застрахователните лимити към момента на ПТП 16.08.2018г.
По делото не са
събрани доказателства, от които да се установява поведение на пострадалия, с
което същият е влошил състоянието си, тъй като според вещото лице такова не е
настъпило поради първоначалния му отказ да бъде опериран. Напротив, в хода на
производството е установено, че въпреки забавянето от няколко дни, операцията е
преминала успешно: счупените кости са сраснали и движенията в ставите са
възстановени. Извършената в домашни условия рехабилитация също не е забавила
процеса на възстановяване, който е преминал в рамките на нормалното, според
вещото лице.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалия К.Д.К. са
причинени болки и страдания със силен интензитет, поради което и съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се
определи в размер достатъчен за компенсацията им, а именно 40 000 лв. При
определяне размера на обезщетението съдът съобразява още възрастта на пострадалия,
както и физическия дискомфорт от получените травматични увреждания, който
продължава да е източник на негативни емоции.
Съдът намира, че с
така определеното обезщетение е постигнат справедлив баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
Предвид уважаване на
иска за неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 07.01.2019г. до
окончателното ѝ изплащане.
По отношение на предявения иск за присъждане
на мораторна лихва върху главницата от 40 000лв. за периода от
30.11.2018г. до 07.01.2019г.:
Спорният пред
настоящата инстанция въпрос е концентриран върху началния момент, от който
следва да се присъди обезщетението, като искането е за заплащане на лихвата от
датата на изтичане срока за произнасяне на застрахователя по предявената
претенция – 30.11.2018г.
Предвид датата на
сключване на договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че
по отношение на същата са приложими разпоредбите на действащия КЗ, каквато е и
дадената правна квалификация на предявените искове.
Съобразно
разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 отговорността на
застрахователя за дължимите от него на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане е
ограничена до лихвите за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на
уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице – чл.429, ал.3 от КЗ.
От друга страна,
съгласно чл.497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В настоящия случай не
е налице спор и от доказателствата по делото се установява, че ищецът К.Д.К. е
уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 16.08.2018г с предявяване на
претенция вх.№16-698/29.08.2018г., по която е образувана преписка по щета
0411-900-0013-2018. В претенцията е посочено застрахователно събитие и са
приложени документи, които го доказват /протокол от ПТП, медицински и разходни
документи/. Посочена е и банковата сметка на адв.А.С., съгласно изрично
пълномощно, по която да бъде изплатено обезщетението.
Допълнително, с
уведомление изх.№99-43901/30.08.2018г., въз основа на доклад №1 по щета
0411-900-0013-2018, от ищеца са поискани документи за установяване основателността
на претенцията, както следва: 1/ всички документи от досъдебното производство:
автотехническа експертиза, протокол за оглед на произшествието, протокол от
разпит на свидетели, съдебномедицинска експертиза, снимков материал и др.; 2.
Постановление за прекратяване на наказателно производство или 3.съдебно
решение, влязло в сила и мотиви към него.
Същото е връчено на
ищеца, чрез адв.А.С. на 03.09.2018г.
С протокол
№1/29.11.2018г. е постановен отказ за изплащане на обезщетение на К.Д.К. по
преписка по щета №0411-900-0013-2018, поради недоказаност на претенцията.
С оглед на така
установеното по застрахователната преписка, съдът намира, че срокът, в който
ответникът/застраховател е изпаднал в забава е този по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ,
а именно след изтичане срока за произнасяне на застрахователя /29.11.2018г./,
по следните съображения: Непредставянето на преписи от досъдебното производство
не може да се вмени във вина на пострадалото лице и да се приеме за нередовност
на претенцията, след като застрахователят има достъп до съответната информация
по предвидения в КЗ ред. Още повече, че пострадалото лице е в обективна
невъзможност да представи изисканите му документи, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че производството по наказателното дело е приключило с
решение от 28.05.2019г. – почти година след инцидента и много след изтичане
срока за произнасяне на застрахователя, определен в чл.496, ал.1 от КЗ.
Същевременно, съобразно чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да
изплати обезщетение, когато към претенцията е приложен протокол от ПТП, какъвто
е и настоящият случай.
Видно от
уведомлението до ищеца, че други липси по документите, касаещи установяване на
вредите и банковата сметка не са констатирани и не са изисквани, поради което и
пострадалото лице е изпълнило задължението си да приложи всички доказателства
за установяване основанието и размера на претенциите. /в този смисъл е и
решение по т.д.№2273/2018г. на ВКС, 2-ро т.о./.
С оглед на горното, застрахователят
е изпаднал в забава за заплащане на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 30.11.2018г. Предявеният иск за присъждане на
сумата от 433,34лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 40 000лв., за периода от 30.11.2018г. до
07.01.2019г., е основателен и следва да бъде уважен.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
По
делото е представена фактура №2985/24.08.2018г. и фискален бон към нея за
закупуване на медицинско изделие. В същата е посочено, че ползвател на услугата
е К.Д.К., а от заключението на вещото лице се установява, че на пострадалия е
поставен метален имплант, чиято цена е в порядъка на направения от ищеца разход,
който не се поема от НЗОК.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото е установен факта на извършване на
разхода и използване на закупеното изделие за лечението на ищеца, поради което
предявения иск за възстановяването му е основателен и доказан.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции решението в обжалваните му части следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София следва бъде осъдено да заплати
на адв.Н. В. В. сумата от 1786,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана от него безплатна адвокатска помощ пред АС – Варна, определен
съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №286/15.04.2020г.
по т.д.№23/2019г. на ВОС в частите, с които ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5, е осъден да заплати на К.Д.К.,
ЕГН **********,*** сумите, както следва: 1/ 40 000 лв., представляващи сборно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, понесени поради телесно увреждане
(счупване на тибия и фибула) на ляв крак, оперативното му лечение и
възстановяване за шест месеца и психическа травма и емоционален стрес, резултат
от ПТП на 16.08.2018г, причинено от водач, признат за виновен извършител на престъпление
по АНД №2009/2019г по описа на ВРС,
застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица BG/23/118001724630, за
управление на л.а. „Мерцедес Е320“ с рег. № В 3625 ВН в периода от 15.06.2018г до 14.06.2019 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска
07.01.2019 до окончателно изплащане на обезщетението, на осн. чл.499 КЗ вр. чл.45 ЗЗД; 2/ 433.34 лв., представляващи обезщетение за забавеното изплащане на
тази главница в периода от 30.11.2018 г.
до предявяване на иска на 07.01.2019 г., на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 КЗ вр. чл.
84 ЗЗД; 3/ 1 450 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
медицинско изделие, приложено при операцията за лечение на същото увреждане, на
осн. чл.499 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на адв.Н. В.
В. от АК – Варна, с адрес гр.Варна, ул.“Густав Вайганд“ №12, ет.1, ап.2, сумата
от 1786,50лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от него
безплатна адвокатска помощ за разглеждане на делото пред настоящата инстанция,
съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в ЕДНАМЕСЕЧЕН срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
РЕШЕНИЕ №286/15.04.2020г.
по т.д.№23/2019г. на ВОС в останалата му част е влязло в законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: