Р Е
Ш Е Н
И Е
№317,30.09.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На трети септември
две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Ганка Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 665 по описа за 2020г.:
Предявени са
обективно-съединени искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ, чл.221 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че с ответника били в трудови правоотношения за периода 26.04.2007г. до
05.03.2020г., като ищецът работел като „Шофьор товарен автомобил (международни
превози)”, код НКПД 83242006. Прекратяването на трудовите правоотношения било
по негово искане, поради неизплащане и забавяне изплащането на трудовото му
възнаграждение.
Трудовият
му договор бил с три месечен изпитателен срок, който договор на основание чл.71
ал.2 КТ е станал безсрочен. Заплащането на труда е уговорено на два пъти-
авансово и окончателно всеки месец. На практика, работодателя през последните
две години заплащал със забава дължимото трудово възнаграждение, но забавата
станала значителна от есента на 2019г. Започнали частични плащания, от които не
ставало ясно какво и за кой месец се плаща. Всички плащания за целия период на
действие на правоотношението са били по банков път. Работодателя заплащал малка
сума от 170лв. като аванс, окончателно
уравнение за месеца и отделно заплащал полагащите се командировъчни разходи.
Разходите за командировка обаче не се изплащали изцяло, а били превеждани на
няколко части по различни суми, като не може да се проследи за кой месец и
колко се плаща.
На
04.03.2020г. ищецът посетил
счетоводството и след проверка на начислените и дължими суми, счетоводителят му
дал справка за сумата, която ми дължи работодателя към 04.03.2020г, а именно
6500.45лв.
Тази сума
включва неизплатени възнаграждения за периода от м.Юли 2019г до м.Февруари
2020г - начислени и неизплатени командировъчни разходи в размер на 3323.62 евро
(6500.45 лева)
В справката обаче липсват начисления за месец Март, 2020г, в т.ч. и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
За периода от 01.03.2020г до 31.05.2020г, работодателят е заплатил общо
сумата от 4924.37 лева, като незаплатения остатък съобразно представената му
справка възлиза на 1576.08 лева. В сумата не влизат начисленията зa м.март
2020г.
Извън тази
сума, към настоящия момент не му е заплатена и сумата от 1930 лева,
представляваща сторени от него разходи при пътуванията за сметка на
работодателя, които заплащал със собствени средства, и за които е представил
отчет пред работодателя.
Работодателя
му дължи и възстановяване на гаранционен депозит в размер на 977.92 лева
(равностойност на 500евро), който е задържан от години с цел покриване на евентуални санкции за
нарушения по пътищата.
На
основание чл.221 ал.1 КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение.
Претенциите
на ищеца към ответника са в размер на: 1. 3589.41лв. дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за периода 01.07.2019г - 05.03.2020г, включващо
начислени и неизплатени командировъчни разходи в размер на 1576.08 лева,
начислено и неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2020г. в размер на
2013.33 лева, в т.ч. 65.77лв заработка за 2 работни дни и 1947.46лв обезщетение
по чл.224 ал.1 КТ за 60 дни неползван платен годишен отпуск; 2. лихва за забава
в размер на 200лв върху сумата 3589.41лв. за периода от настъпване
изискуемостта на всяко месечно трудово възнаграждение до датата на завеждане на
исковата молба; обещетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение;
възстановяване на гаранционен депозит в размер на 977.92 лева (равностойност на
500евро); 1930 лева сторени от него разходи за сметка на работодателя; всички
разноски в настоящото производство.
Моли съда да задължи ответника да представи трудовото му досие;
разчетно-платежни ведомости за работни заплати за периода от м.Юли 2019г-м.Март
2020г включително, както и справка от личната му счетоводна партида за
начислени и изплатени командировъчни разходи за същия период от време.
Представя трудов договор и последно
Допълнително споразумение към ТД; Справка за актуално състояние на трудовите
договори; Справка от 04.03.2020г по партида от ответното дружество; Справка за
осигурителния доход; Заявление вх.№ 12/05.03.2020г; Справка за актуално състояние.
Ответникът Логис Транс ЕООД при
редовно върчена искова молба, не е отговорил.
В с.з. изтъква доводи за недължимост на мораторната лихва.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С
трудов договор №97/26.04.2007г. ищецът е назначен при ответника на длъжност
„водач на МПС“, с място на работа товарен автомобил и уговорено първоначално
трудово възнаграждение от 200лв., което е променяно с допълнителни споразумения
през годините. Последното допълнително
споразумение е от 01.01.2020г. трудовото
възнаграждение е увеличено на 610лв. Със Заповед №08/05.03.2020 година на Управителя на
дружеството трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ.
По делото е назначена ССЕ
според която, ответника е изплатил месечни трудови възнаграждения
на ищеца в размер на 6 452,34лв. за периода м.юли 2019г. до м.март 2020г.,
ведно с обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 695,52лв., а също така и
обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 36 дни в
размер на 1 251,94лв. начислени по фиш за м. март 2020г.
Дължими за
плащане към ищеца остават командировачни в размер на 6200лв.; гаранционен
депозит в размер на 977,92лв. и лихва за забава върху трудовите възнаграждения
в размер на 57.27лв., като вещото лице не е изчислило лихва за забава върху
неизплатените командировъчни.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковите претенции за частично основателни.
Не се спори от страните, че са
били в трудовоправни отношения, като ищецът е работил при ответника до началото
на м.март 2020г., когато е прекратил договора, поради забава в плащането на
дължимите трудови възнаграждения.
В хода на процеса се установи,
че ответникът е изплатил на ищеца дължимите
трудови възнаграждения, но със забава. Следователно претенцията за заплащане на
трудово възнаграждение в размер на 2013.33лв. се явява неоснователна.
Неравномерното изплащане на трудовото възнаграждение е довело до изпадането на
работодателя в забава, поради което дължи обезщетение за това. Според вещото
лице обезщетението е в размер на 57.27лв.
Не се спори по делото, че
ищецът е бил в командировки и му се дължат командировъчни. Вещото лице е
установило техния размер на 6200лв., като ищецът е изменил претенцията си до
този размер. Неизплатените командировъчни като елемент от трудовото
възнаграждение се дължат на ищеца. Претендираната лихва за тяхната забава
остана недоказана.
Не се спори между страните, че
при постъпването си на работа ищецът е платил сумата от 500евро гаранционен
депозит, която не му е изплатена при прекратяване на трудовото правоотношение.
Същата следва да бъде изплатена на ищеца.
Ищецът претендира за сумата от
1930лв., сторени от него разходи с лични средства в полза на работодателя. Тази
претенция също остана недоказана от ищеца, поради което следва да бъде
отхвърлена.
Ответникът дължи на ищеца
сторените по делото разноски в размер на 600лв., а на съда дължимите държавни
такси и разноските за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ООСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
И.Ю.Т., ЕГН ********** *** сумата от 6200лв./шест хиляди и двеста лева/ дължими
командировъчни, сумата 977.92лв./деветстотин седемдесет и седем лева и
деветдесет и две стотинки/ гаранционен депозит, сумата от 57.27лв./петдесет и
седем лева и двадесет и седем стотинки/ обезщетение за забава и сумата от
600лв./шестстотин лева/ съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ю.Т.
против ЛОГИС ТРАНС ЕООД искове за заплащане на обезщетение за забава за размера
над 57.27лв. до 200лв. върху неизплатените конадировъчни и сумата от 1930лв.
сторени разходи за сметка на ответника като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЛОГИС ТРАНС ЕООД, ЕИК *********
да заплати по сметка на Районен съд-Разград сумата от 348лв./триста четиридесет
и осем лева/ дължими държавни такси по отношение на уважените искове и сумата
от 250лв./двеста и петдесет лева/ разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: