№ 324
гр. Велико Търново, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Станислав Стефански
Владимир Страхилов
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.04.2015 година, постановено по гр. дело № 15 по описа на
Великотърновски районен съд за 2015 година, ДАДРВВЗ гр.С, е осъдена да заплати на
ищците различни по стойност суми като обезщетение в размер на възможния наем от имот,
предмет на договор за наем между страните от 20.05.2005 година, за времето от 11.09.2011
година до 09.09.2014 година. За разликата до пълния претендиран размер и за периода от
11.09.2006 година до 09.09.2011 година исковете са отхвърлени. Съобразно отхвърлената и
уважената част от исковете в полза на страните са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от страните в неизгодната за всяка страна част с
искане за отмяната му и постановяване на акт, съобразен с позициите им по същество на
спора.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл.73, ал.1, предложение първо от
Закона за собствеността.
Ищците – Р. Р. ИЛ., Т. Х. К., ЮЛ. Х. К., Б. ИВ. Л., В. Г. Г., К. М. Г., Г. М. Д.,
Й. Р. СТ., М. ИВ. М., АНТ. М. М., Д.М. М., АНК. Й. М., М.Р.Т, С. М. АНГ. - излагат в
исковата си молба, че на основание наследяване и реституция са собственици на 7/12
идеални части от имот - дворно място и постройки в местността „Бейски трап“ землище на
гр. Дебелец, Великотърновско, сега част от имот с идентификатор 20242.0.190. Имотът се
1
държал от ответната агенция въпреки прекратяването на сключения помежду им наемен
договор. По реда на настоящото производство претендират обезщетение в размер на
възможния наем за периода от 11.09.2006 година до 09.09.2014 година, мораторна и законна
лихва и разноски.
Ответната страна – ДАДРВВЗ гр.С - оспорва исковете с възражение, че
ищците не са собственици на спорния имот.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от обясненията на страните, че ответникът държи
процесните сгради и дворно место. Права върху този имот ищците не притежават –
решението на Върховния касационен съд от 08.10.2020 година, постановено но гр. дело №
4750 по описа за 2019 година във връзка с правилото на чл. 298 от ГПК. Решението е
постановено между същите като в настоящото производство страни, заради което
последните са адресати на формираната сила на пресъдено нещо.
Исковете са неоснователни. Следва да бъдат отхвърлени на посоченото
основание със законната от това последица – присъждане на разноски за ответника, съгласно
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По правната квалификация на иска.
Ищците извеждат правото си на обезщетение за осуетено ползване на спорния
имот не от описания договор за наем – за него изрично твърдят, че е прекратен, а от правото
си на собственост, придобито по реституция и наследяване по закон. Пасивната
материалноправна легитимация на ответната агенция обосновават от твърдение тя да ползва
имота, отричайки й всякакви права за това – било вещни, било облагиционни. При така
очертания периметър на сезирането исковете намират правното си основание в нормата на
чл. 73, ал. 1 от Закона за собствеността - претенция на собственика за възможния
граждански плод - наем, от вещта, получаването на който владелецът е препятствал чрез
владението на имота. Законът говори за владелец, но текстът е приложим по аргумент за по-
силното основание: щом владелецът дължи възможните ползи от вещта, на толкова по-
силно основание такова задължение ще тежи и върху държателя.
По същество:
Ищците не притежават имота в собственост. Тезата им в тази насока е
отречена с влязло в сила решение. Това прави излишно обсъждането дали са налице
останалите елементи от фактическия състав на чл. 73, ал. 1 от ЗС – правото на обезщетение
за пропуснатите ползи от ползването на недвижим имот законът дава единствено на
собственика.
От представения списък с разноски на ответната страна като разход,
подлежащ на репарация по реда на чл.78, ал. 3 от ГПК, следва да се признае сумата от
2 819,96 лв. Останалите търсени суми са събрани по реда на индивидуалното принудително
изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение на
2
Великотърновски окръжен съд преди отмяната му по реда на чл. 307 от ГПК и не
съставляват разноски по делото. Страната може да ги търси на основание по чл. 55, ал. от
ЗЗД с иск на общо основание.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 02.04.2015 година, постановено по гр. дело
№ 15 по описа на Великотърновски районен съд за 2015 година, в частта, в която исковете
са уважени и в частта за разноските, вместо което постановява:
Отхвърля предявените от Р. Р. ИЛ., Т. Х. К., ЮЛ. Х. К., Б. ИВ. Л., В. Г. Г., К. М. Г., Г. М. Д.,
Й. Р. СТ., М. ИВ. М., АНТ. М. М., Д.М. М., АНК. Й. М., М.Р.Т, С. М. АНГ., против АДРВВЗ
гр.С, искове, с които на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за собствеността претендират
съответно суми от по 2 625 лв., 1 312 лв., 875 лв., съобразно наследствените си права,
обезщетение за осуетено ползване на недвижим имот – дворно място и постройки в
местността „Бейски трап“ землище на гр. Дебелец, Великотърновско, сега част от имот с
идентификатор 20242.0.190, за периода от 11.09.2011 година до 09.09.2014 година,
мораторна лихва за същия период и законна лихва, като неоснователни.
Потвърждава решението в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния им претендиран
размер и за периода от 11.09.2006 година до 09.09.2011.
Осъжда Р. Р. ИЛ., Т. Х. К., ЮЛ. Х. К., Б. ИВ. Л., В. Г. Г., К. М. Г., Г. М. Д., Й. Р. СТ., М. ИВ.
М., АНТ. М. М., Д.М. М., АНК. Й. М., М.Р.Т, С. М. АНГ. да заплатят на АДРВВЗ гр.С -
всеки поотделно – сумата от по 201,40 (двеста и един лева и четиридесет стотинки) лв.,
разноски по делото за всички инстанции и за извънинстанционното производство по чл. 307
от ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4