ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1457
гр. Пловдив, 28.09.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
XXVI състав
в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
разгледа докладваното от съдията Дарина Матеева ЧКАНД № 2393 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от адв. С.П., процесуален
представител на жалбоподателя М.Б.А. срещу Определение №56/27.07.2022г.,
постановено по адм. нак.
дело № 20225310200207/2022г. по описа на Районен съд - Асеновград, II
наказателен състав, с което е оставено без уважение искането на адв.П. за допълване на Решение № 64 от 08.06.2022г.
постановено по същото дело, в частта му за разноските за адвокатско
възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че
обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, поради което се иска
неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноските за касационна инстанция.
Ответникът по частната жалба –
ОД на МВР-Пловдив не дава становище по направеното искане.
Пловдивски административен
съд, XXVI състав, след като прецени допустимостта на частната жалба и
наведените в нея доводи приема, че е допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е
образувано по подадена жалба от М.Б.А. чрез адв. С.П.
против Електронен фиш сер.К №4653248, издаден от ОД
на МВР-Пловдив за административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182
ал.4 от ЗДвП на М.Б.А. е наложена глоба
в размер на 100.00 лева. Към подадената в законоустановения срок жалба е
приложен договор за правна защита и съдействие от 15.03.2022г. и пълномощно на адв. П. за процесуално представителство, в който е
отбелязано, че адвокатската помощ и съдействие са безплатни на основание чл.38
ал.1 т.3 от Законът за адвокатурата.
С решение № 64 от 08.06.2022г.
по адм. нак. дело № 20225310200207/2022г., Районен съд -
Асеновград, II наказателен състав е отменил оспорения ЕФ. Със същото решение, в
частта за разноските искането на процесуалния представител на жалбоподателят за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът е оставил без уважение,
като е приел, че не са представени никакви доказателства за качеството на
представляваното лице и относимостта му към
категорията „близък“ на процесуалния представител.
С молба от 14.06.2022г. по
чл.248 от ГПК, адв. П. като пълномощник е поискал допълване на решението в частта за разноските
чрез уважаване на искането му за присъждане в негова полза на адвокатско
възнаграждение в размер 300 лева.
С обжалваното определение № 56
от 27.07.2022г. съдът е оставил без уважение искането.
Определение е неправилно.
Основателни са развитите в
частната жалба оплаквания, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът е близък на адвоката.
В чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА са посочени изчерпателно предпоставките за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна
помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое
от основанията по чл.38, ал.1, т. 1-3 от ЗА и в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски. Разбира се трябва да е налице и
своевременно заявено искане за присъждане на разноските по делото. Изпълнението
на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не
по-нисък от предвидения по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като осъди другата страна да го заплати.
С други думи ,адвокатът не би
получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само в
благоприятен за неговия клиент изход на спора и своевременно направено искане
за присъждането им. Затова и преценката, дали да окаже безплатната правна
помощ, при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на
адвоката. Представянето на договор с посоченото в него основание по чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА, е достатъчно за да се присъди адвокатско възнаграждение, като
в тези случаи наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване.
С оглед на така установеното -
оказана безплатна правна помощ и направено искане за присъждане на разноски,
искането за допълване на решението в тази му част е основателно, като предвид
сключения между страните договор съдът е следвало да определи размера на същите
съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 изр. второ от ЗА. При това
определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него
следва да се уважи направеното от страната искане по чл.248 от ГПК. На адв.П. следва да се присъди сумата в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение - минималния размер, предвиден в разпоредбата на
чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото,
основателно се явява и искането на адв.П. за
присъждане на разноски за касационна инстанция, които се констатираха в размер
на 30 лв. – внесена държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 56 от 27.07.2022 г. постановено по адм. нак. дело № 20225310200207/2022
г. по описа на Районен съд – Асеновград и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Решение № 64 от 08.06.2022 г., постановено по адм. нак. дело № 20225310200207/2022
г. по описа на Районен съд - Асеновград В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи- град Пловдив да заплати на адвокат С.Ж.П. от АК-Пловдив сумата в размер
на 300/триста/ лева на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи- град Пловдив да заплати на адвокат С.Ж.П. от АК-Пловдив сумата в размер
на 30 (тридесет) лева, разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.