№ 9319
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу П. М. Н.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 326,87 лв. –
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
АДРЕС аб. № 125156 през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.; сумата
79,40 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.09.2016 г. до 11.04.2019 г.
по отношение на цената за топлинна енергия; сумата 7,16 лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 30.06.2016 г.;
сумата 2,06 лв. – обезщетение за забава за периода от 30.04.2016 г. до
11.04.2019 г. по отношение на цената за дялово разпределение; ведно със
законната лихва върху двете главници за периода от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 22.04.2019 г., до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 22871 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148
гр. състав.
1
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
АДРЕС аб. № 125156, респ. между ищеца и ответника е налице облигационно
правоотношение, породено от договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ)
при публично известни общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, влязло в сила на 10.07.2016 г. Твърди се, че на
основание чл. 33 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, както и задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 от ОУ за потребеното
количество ТЕ за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. При неизпълнение в срок на посочените задължения се
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия между клиентите в сградата в режим на ЕС се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ – фирма за дялово разпределение
(ФДР), в случая „Техем Сървисис“ ЕООД. Сочи се, че за процесния период
дължимите суми за ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отчетния период са съставяне изравнителни сметки от ФДР на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
ответниците не са заплащали дължимите суми за доставената до имота
топлинна енергия и цената на услугата за дялово разпределение. Претендира
установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение ЧГД
№ 22871 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. състав, както и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
На 26.04.2023 г. е постъпила молба от ответника, с която признава иска
на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК и моли да бъде приложена разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
С молба от 10.05.2024 г. ищецът е заявил, че претендираните суми за
заплатени в цялост. Като неплатено е останало единствено юрисконсултско
възнаграждение.
2
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на
ответниците на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия
период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск принципно е установен
както по своето основание, така и по размер.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на
иска. Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК, като съдът счита, че така
извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се
разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция
е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на
ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл. 237 от ГПК, или да остави съдът да
постанови решение по чл. 235 от ГПК. Доколкото ответникът е заявявил
изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът
в проведеното на 14.05.2024 г. е заявил, че иска постановяване на решение
съобразно изразеното признание, съдът следва да постанови своето решение
при условията на чл. 237 от ГПК.
Същевременно се установи, че е извършено плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт
4
настъпил след предявяване на исковата молба и преди приключване на
съдебното дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
Същевременно ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като
в заповедното производство, чиято основна цел е да се установи дали
вземането е спорно, подал възражение срещу заповедта за изпълнение, като
изрично е заявил, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, т.
е. оспорил е същите.
Ето защо при този изход на спора право на разноски се поражда
единствено в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът
претендира размер за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *****************
срещу П. М. Н., ЕГН ********** кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
сумата от 326,87 лв. – стойността на незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: АДРЕС аб. № 125156 през периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г.; сумата 79,40 лв. – обезщетение за забава за периода от
14.09.2016 г. до 11.04.2019 г. по отношение на цената за топлинна енергия;
сумата 7,16 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.03.2016 г. до 30.06.2016 г.; сумата 2,06 лв. – обезщетение за забава за
периода от 30.04.2016 г. до 11.04.2019 г. по отношение на цената за дялово
разпределение; ведно със законната лихва върху двете главници за периода от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 22.04.2019 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 22871 по описа за
2019 г. на СРС, III ГО, 148 гр. състав, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО В ХОДА НА
ПРОЦЕСА ПЛАЩАНЕ.
5
ОСЪЖДА П. М. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ***************** разноски в
производството пред настоящата инстанция в размер на сумата от 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6