Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.01.2023 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………..… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №14995 по описа за 2017г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №208837 от 04.09.2017г., постановено по гр.дело №55409/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри
състав, е отхвърлен предявения от П.К.Д., с ЕГН **********, срещу А.Т. А., с ЕГН **********, Г.Д.В., с ЕГН **********, Б.Б.Г.,
с ЕГН **********, Е.Г.М., с ЕГН **********, Е.И.М., с ЕГН **********, В.Г.Г., с ЕГН **********, Г.К.К., с
ЕГН **********, В.К.К., с ЕГН **********, С.К.К., с ЕГН **********, Л.А.Ц., с ЕГН **********, М.П.В., с
ЕГН **********, Г.К.К., с ЕГН ********** и А.Д.Д., с ЕГН **********, иск с правно
основание чл.69, ал.1 от ЗН
и чл.34 ЗС за делба на следните недвижими имоти: 1./ АПАРТАМЕНТ, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня,
тоалетна, вх.антре, килер, три балкона и лоджия, с площ
от около 101 кв.м., при съседи: ул.“Св.Иван Рилски“, ул.“Бузлуджа“ и от две
страни – двор; заедно с мазето под южната стая на апартамента, с площ от около
15.20 кв.м., при съседи: ул.“Бузлуджа“, общ коридор, мазето на жилището на
партера и двор на сградата, заедно с 27.66 % ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което
е построена сградата, представляващо УПИ ХVI-7, кв.345, м.“Буката“, цялото с площ от 292.34 кв.м., при съседи:
ул.“Тунджа“, ул.“Св.Иван Рилски“, УПИ I-8 и УПИ ХV-6; заедно с прилежащо към описания апартамент ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ №3, построено благоустроено и мебелирано в удобна стая за живеене в
периода от 1975г. – 1980г.; 2./ МАГАЗИН №1, находящ
се в град София, ул.“******, с площ от 10 кв.м.; както и 3./ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Извор, община Радомир, обл.Перник,
с площ от 880 кв.м., съставляващо парцел ХIII от имот пл.№224 от кв.12 по плана на с.Извор, заедно с ЧАСТ от КЪЩА,
попадаща в този парцел, заедно с две стаи. С решението е осъден П.К.Д., с ЕГН **********, да заплати по сметка
на СРС на
основание чл.71, ал.1, изр.1 ГПК вр. чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 100 лв..
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - П.К.Д., с ЕГН **********, чрез адв.В.К., с която се обжалва решение №208837 от 04.09.2017г., постановено по гр.дело №55409/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри
състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск за допускане на делба
по отношение на АПАРТАМЕНТ, находящ се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща се в град София, ул.“******, състоящ се от една стая, хол,
кухня, баня, тоалетна, вх.антре, килер, три балкона и лоджия,
с площ от около 101 кв.м., при съседи: ул.“Св.Иван Рилски“, ул.“Бузлуджа“ и от
две страни – двор; заедно с мазето под южната стая на апартамента, с площ от
около 15.20 кв.м., при съседи: ул.“Бузлуджа“, общ коридор, мазето на жилището
на партера и двор на сградата, заедно с 27.66 % ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, представляващо УПИ ХVI-7, кв.345, м.“Буката“, цялото с площ от 292.34 кв.м., при съседи:
ул.“Тунджа“, ул.“Св.Иван Рилски“, УПИ I-8 и УПИ ХV-6; заедно с прилежащо към описания апартамент ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ №3, построено благоустроено и мебелирано в удобна стая за живеене в
периода от 1975г. – 1980г.. Релевирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част, като
постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд е обосновал неправилен и незаконосъобразен извод, че по
отношение на делбения имот не е възникнала съпружеска
имуществена общност /СИО/ между М.И.Д., с ЕГН **********, която към датата на
придобиване на имота на основание представен по делото делбен
протокол по гр.дело №2323/1974г. по описа на СРС, е била в брак с Д.К.Д.,
наследодател на ищеца и ответницата - А.Д.Д., с ЕГН **********,
поради липсата на доказателства за възмезден характер при уравняване на
дяловете между съделителките. Твърди се, че при извършената делба от 1974г.,
при която на М.И.Д., с ЕГН **********, се възлага и получава в дял процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се ет.2 /първи над
магазините/ в жилищната сграда, находяща се в град
София, ул.“******, е уговорено между съделителките
възмездно уравняване на дяловете им, което макар и да е предвидено, че няма да
стане чрез директно изплащане на парични суми, е посочено, че ще стане чрез
прихващане на дължим наем, както и за сметка на евентуална продажба на друг
наследствен имот. В тази връзка се
поддържа, че по делото е доказано, че е налице възмезден характер на
придобиването на имота, което съответно е довело до възникване на СИО по
отношение на същия. Сочи се, че със смъртта на Д.К.Д. /починал на 23.02.2009г./
се прекратява СИО и неговият дял от прекратената СИО, представляващ половината
от придобития имот, е наследен при равни дялове от преживялата съпруга - М.И.Д.,
с ЕГН **********, дъщеря - А.Д.Д., с ЕГН **********, която
е ответница по делото, и сина му – К.Д.Д., починал на
25.07.2011г. и заместен по право от ищеца, внук на Д.К.Д.. В тази връзка се
твърди, че ищецът притежава 1/6 ид.ч. от имота и
съответно ответницата -А.Д.Д., с ЕГН **********,
притежава 1/6 ид.ч. от имота, като останалите ответници, които са наследници на М.И.Д., с ЕГН **********,
притежават общо 4/6 ид.ч. от имота. Поддържа се още,
че съдът следва да вземе предвид и направеното извънсъдебно признание от
останалите ответници, които се явяват наследници на М.И.Д.,
с ЕГН **********, че ищецът и ответницата - А.Д.Д.,
са съсобственици и притежават идеални части от процесния
делбен имот, който факт е деклариран от тях в
подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявеният иск с правно основание на чл.34 от
ЗС като допусне делба
на описания в исковата молба недвижим имот - АПАРТАМЕНТ, находящ се ет.2 /първи над
магазините/ в жилищната сграда, находяща се в град
София, ул.“******, между страните по делото, при квоти: за ищеца – П.К.Д. - 1/6 ид.ч.,
за ответницата – А.Д.Д. - 1/6 ид.ч.
и за останалите ответници – 4/6 ид.ч.
в общ дял.
Въззиваемите страни - ответници
по делото - А.Т. А., с ЕГН **********, А.Г.Д., с ЕГН **********, и Е.Г.С., с
ЕГН ********** /последните двама с определение на съда в открито съдебно
заседание на 26.05.2022г. са конституирани като наследници по закон на
починалия в хода на въззивното производство ответник
- Г.Д.В., с ЕГН **********/, Ц.В.Г., с ЕГН **********, и Р.Б.Г., с ЕГН **********
/последните двама с определение от съдебно заседание на 11.10.2018г. са
конституирани като наследници по закон на починалия в хода на въззивното производство ответник - Б.Б.Г.,
с ЕГН **********/, Т.-Е. М.К., с ЕГН ********** /конституирана с определение на
съда от закрито съдебно заседание на 08.07.2021г. като единствен наследник на
починалите в хода на въззивното производство - Е.Г.М.,
с ЕГН **********, и Е.И.М., с ЕГН **********/, Л.А.Ц., с ЕГН **********, М.П.В.,
с ЕГН **********, Г.К.К., с ЕГН **********, чрез адв.Г.О., депозират писмен отговор, в който изразяват становище
за неоснователност на постъпилата въззивна жалба, подадена от ищеца. Поддържа
се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че процесният имот - АПАРТАМЕНТ, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******, предмет на предявения иск за делба, не е съсобствен
между страните на заявеното от ищеца правно основание. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че процесният имот е наследствен само на ответниците,
които се явяват наследници на М.И.Д., с ЕГН **********, която е придобила имота
по наследство и делба през 1974г. със сестра си С.И.М. и същият представлява
индивидуална нейна собственост. Поддържа се още, че действително при
извършената между двете сестри делба през 1974г. е договорено парично
уравняване на дяла на сестрата С.И.М., но същото е извършено чрез прихващане със
средства, които нямат семеен характер – доход от наем на наследствен имот,
предвид на което възложеният и получен в дял от М.И.Д., с ЕГН **********,
недвижим имот, предмет на делбата в настоящото производство, макар и придобит
по време на брака й с Д.К.Д. представлява нейна лична собственост и по
отношение на този имот не е възникнала СИО със съпруга й Д.К.Д.. Излага се още,
че Д.К.Д. е починал на 23.02.2009г. преди съпругата си М.И.Д., починала на
05.01.2011г., поради което не може да я наследява, респективно неговите наследници
по закон – ищеца - П.К.Д., с ЕГН **********, внук, и ответницата - А.Д.Д., с ЕГН **********, дъщеря, не наследяват М.И.Д., поради
което предявеният иск за делба се явява неоснователен и като такъв правилно е
бил отхвърлен с обжалваното решение. Допълнителни аргументи в същия смисъл са
изложени и в писмена защита. Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната
част като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски,
направени пред въззивната инстанция в размер на платения адвокатски хонорар.
Представя се списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите страни - ответници
по делото - В.Г.Г., с ЕГН **********, Г.К.К., с ЕГН **********, В.К.К., с
ЕГН **********, С.К.К., с ЕГН **********, не депозират
писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.П.Г., изразяват становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба, подадена от ищеца. Аргументи за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение в
обжалваната част са подробно изложени в депозираната по делото писмена защита. Молят
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното
съдебно решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна - ответник по делото - А.Д.Д., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор и не
изразява становище по подадената от ищеца въззивна жалба.
Трето лице – помагач – „В.П.В“
ЕООД, с ЕИК ******, /конституиран от първоинстанционния
съд с определение от закрито съдебно заседание на 12.10.2017г./ не депозира
писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.К., изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба, подадена от ищеца. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно
решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за допускане на делба по отношение
на АПАРТАМЕНТ, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******; заедно с мазето под южната стая на апартамента,
заедно с 27.66 % ид.ч. от общите части на сградата и
толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо УПИ ХVI-7, кв.345, м.“Буката“, цялото с
площ от 292.34 кв.м.; заедно с прилежащо към описания апартамент ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ №3, като правилно и законосъобразно.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата - А.Д.Д., с
ЕГН **********, чрез адв.Е.З., с която
се обжалва изцяло решение №208837 от 04.09.2017г., постановено по гр.дело №55409/2014г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, с което са отхвърлени предявените
искове за допускане на делба по отношение на процесните
делбени имоти. Инвокирани са доводи за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие
на материалния закон. Изложени са доводи идентични с тези, релевирани
във въззивната жалба на ищеца, досежно обоснован
неправилен извод на първоинстанционния съд за невъзникване на СИО по отношение
на делбените имоти, респективно недоказване на
твърдения факт, че е съсобственик на имотите, при посочената квота от 1/6 ид.ч.. Твърди се още, че от доказателствата по делото се
установява, че таванско помещение №3, прилежащо към апартамент, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******, е изградено изцяло по време на брака между нейния
наследодател – Д.К.Д. и М.И.Д., поради което представлява СИО и подлежи на
делба между наследниците на двамата съпрузи. Поддържа се, че в допълнителна
молба-уточнение от 09.12.2020г. е посочено, че процесният
магазин №1, находящ се в град София, ул.“******, с
площ от 10 кв.м., е придобит от М.И.Д. по време на брака й с Д.К.Д. и двамата
съпрузи са изплащали на другия съделител парично
уравнение на дяла на М.И.Д., т.е. възникнала е СИО, респективно имот се явява съсобствен между наследниците на двамата съпрузи и подлежи
на делба при законоустановените квоти. Излага се още,
че относно недвижимия имот, представляващ дворно място, находящо
се в с.Извор, община Радомир, обл.Перник, с площ от
880 кв.м., съставляващо парцел ХIII от имот пл.№224 от кв.12 по
плана на с.Извор, заедно с част от къща, попадаща в този парцел, заедно с две
стаи, съгласно постигната съдебна спогодба по протокол от 13.07.1984г. по
гр.дело №77/1984г. по описа на Радомирски РС, е възложен и получен в дял от М.И.Д.,
К.С.Г. и Г. С.М., последните двама са трети неучастващи в делбата лица, като за
уравняване на дяловете с останалите съсобственици е предвидено парично
уравнение, т.е. възникнала е СИО, респективно имот се явява съсобствен
между наследниците на двамата съпрузи и подлежи на делба при законоустановените квоти. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което
да уважи предявените искове с правно
основание на чл.34 от ЗС като допусне делба по отношение на процесните делбени имоти, между страните по делото, при квоти: за ищеца
– П.К.Д. - 1/6 ид.ч.,
за ответницата – А.Д.Д. - 1/6 ид.ч.
и за останалите ответници – 4/6 ид.ч.
в общ дял.
Въззиваемите страни – ответници
по делото - А.Т. А., с ЕГН **********, А.Г.Д., с ЕГН **********, Е.Г.С., с ЕГН **********,
Ц.В.Г., с ЕГН **********, Р.Б.Г., с ЕГН **********, Т.-Е. М.К.,
с ЕГН **********, Л.А.Ц.,
с ЕГН **********, М.П.В., с ЕГН **********, Г.К.К., с
ЕГН **********, В.Г.Г., с ЕГН **********, Г.К.К., с ЕГН **********, В.К.К., с
ЕГН **********, С.К.К., с ЕГН **********, не
депозират писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.П.Г., изразяват становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба, подадена от ответницата.
Въззиваемата страна - ищец по делото - П.К.Д.,
с ЕГН **********, не депозира
писмен отговор и не изразява становище по подадената от ответницата въззивна
жалба.
Трето лице – помагач – „В.П.В“
ЕООД, с ЕИК ******, не депозира писмен отговор и не взема становище по
подадената от ответницата въззивна жалба.
Предявени
са от П.К.Д., с ЕГН **********, срещу А.Т. А., с ЕГН **********, А.Г.Д., с ЕГН **********, Е.Г.С.,
с ЕГН ********** /последните двама с определение на съда в открито съдебно
заседание на 26.05.2022г. са конституирани като наследници по закон на
починалия в хода на въззивното производство ответник
- Г.Д.В., с ЕГН **********/, Ц.В.Г., с ЕГН **********, Р.Б.Г., с ЕГН **********
/последните двама с определение от съдебно заседание на 11.10.2018г. са
конституирани като наследници по закон на починалия в хода на въззивното производство ответник - Б.Б.Г.,
с ЕГН **********/, Т.-Е. М.К., с ЕГН ********** /конституирана с определение на
съда от закрито съдебно заседание на 08.07.2021г. като единствен наследник на починалите
в хода на въззивното производство - Е.Г.М., с ЕГН **********,
и Е.И.М., с ЕГН **********/, Л.А.Ц., с ЕГН **********, М.П.В., с ЕГН **********,
Г.К.К., с ЕГН **********, В.Г.Г.,
с ЕГН **********, Г.К.К., с ЕГН **********, В.К.К., с ЕГН **********, С.К.К., с
ЕГН **********, и А.Д.Д., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.69, ал.1 от ЗН и
чл.34 ЗС.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция са
ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.3
от ГПК за установяване на актуалния
градоустройствен статут на делбените
имоти, а именно: схема №15-622755/10.07.2019г. на
самостоятелен обект в сграда,
издадена от СГКК-гр.София, схема
№15-1034075/14.11.2019г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК-гр.София, архитектурен проект за изграден
таван в подпокривното
пространство на жилищната сграда,
находяща се в град София, ул.“******, скица №289/22.04.2019г., издадена от община Радомир, област Перник за УПИ ХIII от кв.12, образуван от имот пл.№224
по плана на с.Извор, община Радомир.
По делото
е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, от което се установява, че таванско помещение
№3, със светла площ от
15.20 кв.м., при граници:
от две страни – коридор, таван
№2, таван №4, няма техническите характеристики на самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ и представлява прилежаща част – складово помещение към апартамент, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******.
От така
приетите пред настоящата
инстанция доказателства се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства, но същите не водят до промяна на установената от първостепенния съд фактическа
обстановка.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са допустими - подадени са
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Разгледани по същество двете въззивни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание
чл.69, ал.1 от ЗН и чл.34 ЗС. За
да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени изцяло
предявените искове за допускане на делба на процесните
имоти, първоинстанционният съд е приел, че анализът на събраните по делото
доказателства не дава основание да се обоснове извод за наличие на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването им, респективно не е възникнала съпружеска имуществена общност. В тази връзка е
прието, че ищецът не се легитимира като съсобственик на процесните
имоти на основание посоченото от него придобивно
основание – наследствено правоприемство от неговия
наследодател Д.К.Д., който е бил в брак с
М.И.Д. към момента на придобиването на имотите, които се явяват лична
индивидуална собственост на М.И.Д. и се
наследяват само от нейните наследници. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия
материален закон. Крайният извод на СРС
за неоснователност на предявените искове за допускане на делба на процесните имоти е обоснован при правилна преценка на
събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния
закон. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове за допускане
на делба на процесните имоти, като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни.
Във
връзка с доводите в двете въззивни жалби следва да се
добави следното:
За уважаването
на предявен иск за делба, е необходимо наличието на следните
предпоставки: ищецът - П.К.Д. следва да докаже, че е налице твърдяната
съсобственост по отношение на недвижимия имот,
посочен в исковата молба, съответно ответницата - А.Д.Д., която е направила с молба от 25.11.2015г.
искане по реда на чл.341, ал.2 от ГПК да бъдат включени в наследствената маса и
други недвижими имоти, следва да докаже твърдяната съсобственост по отношение
на тези имоти, както и следва да бъде установено по делото на какво
основание е възникнала съсобствеността.
Основният спорен въпрос
по същество във въззивното производство е свързан с това дали процесните делбени имоти са съсобствени между
страните.
В конкретния случай не се спори между
страните, а и от събраните писмени
доказателства по делото се установява,
че делбеният имот - АПАРТАМЕНТ, находящ се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща се в град София, ул.“******; заедно с мазето под
южната стая на апартамента, заедно с 27.66 % ид.ч. от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което
е построена сградата, представляващо УПИ ХVI-7, кв.345, м.“Буката“, цялото с площ от 292.34 кв.м., е бил придобит от В.А.М.
и И.Г.М. /родители на М.И.Д./ чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт том Х, №100, рег.№1839, дело
№1752/1927г. на Софийски нотариус. След смъртта на В.А.М. /починала на
30.12.1960г., видно от удостоверение за наследници/ и на И.Г.М. /починал на
06.01.1973г., видно от удостоверение за наследници/ са оставили наследници по закон – С.И.М.-Т.– дъщеря и М.И.Д.
– дъщеря, които на основание наследствено правоприемство
са придобили правото на собственост върху процесния
имот, при равни квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от тях. Двете
сестри С.И.М.-Т.и М.И.Д. са прекратили възникналата между тях съсобственост по
отношение на процесния имот като са сключили съдебна
спогодба, видно от съдебно-спогодителен протокол от 24.08.1974г. по гр.дело
№2323/1974г. по описа на СРС, съгласно която М.И.Д. получава в дял и
изключителна собственост следните недвижими имоти, а именно: жилището на
партерния етаж в масивната триетажна сграда, зад магазините, находяща се в град София, ул.“******, състоящо се от една
стая, кухня, антре и клозет, при съседи: ул.“Бузлуджа“, двора на градината,
магазините на сградата и входа на същата, заедно с мазе под кухнята на същото
жилище, при съседи: общ коридор, мазето на апартамента на първия етаж, двора на
сградата и стълбището, заедно с припадащите се 7.5 % ид.ч.
от общите части на сградата и от дворното място; както и процесният
делбен имот, индивидуализиран в исковата молба и
представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня,
тоалетна, вх.антре, килер, три балкона и лоджия, с
площ от около 101 кв.м., при съседи: ул.“Св.Иван Рилски“, ул.“Бузлуджа“ и от
две страни – двор; заедно с мазето под южната стая на апартамента, с площ от
около 15.20 кв.м., при съседи: ул.“Бузлуджа“, общ коридор, мазето на жилището
на партера и двор на сградата, заедно с 27.66 % ид.ч.
от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, представляващо УПИ ХVI-7, кв.345, м.“Буката“, цялото с площ от 292.34 кв.м., при съседи:
ул.“Тунджа“, ул.“Св.Иван Рилски“, УПИ I-8 и УПИ ХV-6. За уравняване
на дяловете с другия съделител, М.И.Д. се задължава да брои на С.И.М.-Т.сумата
от 5361.50 лв., като изрично е уговорен начина за изплащане на сумата за уравняване на дяла да се извърши по
следния начин: от сумата 5361.50 лв. ежемесечно да се приспада дължимия наем за отдадените под наем от М.И.Д. на С.И.М.-Т.помещения
– югозападна ъглова стая и ползване на сервизните помещения от тристайния апартамент,
който е описан в дял I, т.“б“ и е възложен в дял на М.И.Д.,
като договорът за наем е посочено, че започва да тече от деня на подписване на делбения протокол; както и на жилището на партера, описано
в дял I, т.“б“, което също е възложено в
дял на М.И.Д.. Посочено е още, че при продажба на жилището на партера, от получената
сума от продажбата М.И.Д. се задължава да брои на С.И.М.-Т.за покриване на дължимия остатък от сумата от 5361.50 лв..
С оглед условията и
начина, по който двете съделителки са се уговорили да
бъдат уравнени дяловете им, съгласно постигнатата между тях съдебна спогодба,
одобрена със съдебно-спогодителен протокол от 24.08.1974г. по гр.дело
№2323/1974г. по описа на СРС, се налага извода, че средствата, които е следвало
да бъдат заплатени от М.И.Д. за уравняване на дяла й на С.И.М.-Т., са чрез
прихващане с дължим наем, който М.И.Д. е следвало да получава от сестра си С.И.М.-Т.за
отдадените й под наем нейни лични, получени по наследство, недвижими имоти. В
този смисъл макар и процесният имот да е придобит от М.И.Д.
по време на брака й с Д.К.Д. /сключили брак на 27.12.1970г., видно от приет по
делото акт за брак/ доколкото за уравняване на дяла на М.И.Д. не са вложени
семейни средства, тъй като сумата е прихваната от доход, получен от личен
индивидуален имот на М.И.Д., се налага извода, че не е възникнала семейна
имуществена общност. Основание за възникването на съпружеска
имуществена общност е наличието на съвместен
принос на двамата съпрузи при придобиването. Липсата на такъв
съвместен принос означава, че индивидуален
собственик на придобитото е станал съпругът, на чието
име е придобито имуществото. В случая няма данни никакви средства от
семейството или такива за които има принос съпруга да са използвани за
уравняване на дяла на М.И.Д.. Отделно от горното следва да се отбележи и факта,
че видно от приложения по делото нотариален акт за дарение №43а, том I, дело №9251/1975г. на Софийски нотариус М.И.Д. е дарила
на сестра си С.И.М.-Т.жилището на партера, описано в дял I, т.“б“, което е било възложено в дял на М.И.Д. по
съдебната спогодба, одобрена съдебно-спогодителен протокол от 24.08.1974г. по
гр.дело №2323/1974г. по описа на СРС. Налице е безвъзмездно разпореждане на М.И.Д.
с неин личен имот, индивидуална собственост, придобит по наследство, който факт
изключва получаване на суми, които същата да заплаща на сестра си за уравняване
на дяла й.
От посоченото
по-горе по несъмнен начин се налага извода, че при извършената съдебна делба,
одобрена със съдебно-спогодителен протокол от 24.08.1974г. по гр.дело
№2323/1974г. по описа на СРС, при която на М.И.Д. е възложен в дял и е получила
процесния делбен имот,
индивидуализиран в исковата молба и представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се ет.2 /първи над
магазините/ в жилищната сграда, находяща се в град
София, ул.“******, не са използвани семейни средства за уравняване на дяла й, т.е. не е налице
заплащане на средства, досежно които е налице съвместен
принос от съпруга й - Д.К.Д.. Следователно между М.И.Д. и Д.К.Д. не е възникнала СИО върху процесния
имот. Съгласно чл.13, ал.2 от СК
/1968г., приложим в случая/ недвижимите и движимите вещи и права върху вещи,
придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на
брака по наследство, дарение или по реда
на чл.389а-389д от ГПК, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В случая процесният имот, макар че е придобит по време на брака й с
Д.К.Д., представлява лична индивидуална
собственост на съпругата М.И.Д.,
получена по наследство и делба. На следващо място по делото е установено, че
съпруга Д.К.Д. е починал на 23.02.2009г. преди съпругата си М.И.Д., починала на
05.01.2011г., поради което не може да я наследява, респективно неговите
наследници по закон – ищеца - П.К.Д., с ЕГН **********, внук, и ответницата - А.Д.Д., с ЕГН **********, дъщеря, не наследяват М.И.Д. и не се легитимират като собственици на ид.ч. от процесния имот.
Само наследниците на М.И.Д. – това са ответниците по
делото, с изключение на ответницата - А.Д.Д., са придобили на основание наследствено правоприемство ид.ч. от имота.
Изцяло неоснователен е доводът, поддържан и в двете въззивни
жалби, че наследниците на М.И.Д. са направили извънсъдебно признание, че ищецът
и ответницата - А.Д.Д., са съсобственици и притежават
идеални части от процесния делбен
имот, който факт е деклариран от тях в подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ.
Декларирането на факт, че дадено лице е съсобственик на имот, не може да породи
възникване на вещни права в полза на това лице доколкото не представлява годно придобивно основание.
На следващо място
относно таванско помещение №3, със светла площ от 15.20 кв.м., при граници: от две страни – коридор,
таван №2, таван №4, по делото е установено от приетото заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, че няма техническите характеристики на самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ и представлява прилежаща част – складово помещение към апартамент, находящ се ет.2 /първи
над магазините/ в жилищната сграда, находяща се в
град София, ул.“******. В тази връзка изцяло ирелевантен
за спора се явява доводът на въззивника - ответник, че процесното
таванско помещение е изградено от съпрузите Д.К.Д. и М.И.Д. по време на брака
им и е било благоустроено в удобна стая за живеене, тъй като таванското
помещение се явява прилежаща част към процесния делбен имот, индивидуализиран в исковата молба и
представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ
се ет.2 /първи над магазините/ в жилищната сграда, находяща
се в град София, ул.“******, и за него не могат да важат други изводи, различни
от тези, изложени по горе и отнасящи се до процесния
апартамент. Това налага извода, че относно процесното
таванско помещение №3 не се установява възникнала съсобственост между страните.
На следващо място
относно недвижим имот - МАГАЗИН №1, находящ се в град
София, ул.“******, с площ от 10 кв.м., изцяло неоснователни са доводите на
въззивника-ответник, че представлява семейна имуществена общност между съпрузите
М.И.Д. и Д.К.Д., тъй като двамата съпрузи са изплащали на другия съделител парично уравнение на дяла на М.И.Д., предвид на
което имот се явява съсобствен между наследниците на
двамата съпрузи и подлежи на делба при законоустановените
квоти. В случая от доказателствата по делото – договор за доброволна делба акт
№153, том 1 от 20.04.2005г. се установява, че М.И.Д. получава в дял и става
изключителен собственик на процесния магазин, като
изрично е отбелязано, че съделителите не си дължат
суми за уравняване на дяловете им. Следователно противно на поддържаното от
въззивника-ответник се налага извода, че по отношение на процесния
магазин, макар че е придобит по време на брака между
М.И.Д. и Д.К.Д., представлява лична индивидуална собственост на
съпругата М.И.Д., получена по
наследство и делба. На следващо място по делото е установено, че съпруга Д.К.Д.
е починал на 23.02.2009г. преди съпругата си М.И.Д., починала на 05.01.2011г.,
поради което не може да я наследява, респективно неговите наследници по закон –
ищеца - П.К.Д., с ЕГН **********, внук, и ответницата - А.Д.Д.,
с ЕГН **********, дъщеря, не наследяват М.И.Д. и не
се легитимират като собственици на ид.ч. от процесния имот. Само наследниците на М.И.Д. – това
са ответниците по делото, с изключение на ответницата - А.Д.Д.,
са придобили на основание наследствено правоприемство
ид.ч. от имота.
На следващо място
относно недвижим имот - дворно място, находящо се в
с.Извор, община Радомир, обл.Перник, с площ от 880
кв.м., съставляващо парцел ХIII от имот пл.№224 от кв.12 по
плана на с.Извор, заедно с част от къща, попадаща в този парцел, заедно с две
стаи, изцяло неоснователни са доводите на въззивника-ответник, че представлява
семейна имуществена общност между съпрузите М.И.Д. и Д.К.Д., тъй като двамата
съпрузи са изплащали на другите съделители парично
уравнение на дяла на М.И.Д., предвид на което имотът се явява съсобствен между наследниците на двамата съпрузи и подлежи
на делба при законоустановените квоти. В случая видно
от приложен по делото съдебно-спогодителен протокол от 13.07.1984г. по гр.дело
№77/1984г. по описа на Радомирски РС, процесният имот
е възложен и получен в дял от М.И.Д., К.С.Г. и Г. С.М., последните двама са
трети неучастващи в делбата лица, като липсва уговорена клауза за парично
уравняване на дяловете с останалите съсобственици. Следователно не е възникнала
СИО по отношение на процесния имот, който е лична индивидуална собственост на съпругата М.И.Д., получена по наследство и
делба. На следващо място по делото е установено, че съпруга Д.К.Д. е починал на
23.02.2009г. преди съпругата си М.И.Д., починала на 05.01.2011г., поради което
не може да я наследява, респективно неговите наследници по закон – ищеца - П.К.Д.,
с ЕГН **********, внук, и ответницата - А.Д.Д., с ЕГН
**********, дъщеря, не наследяват М.И.Д. и не се
легитимират като собственици на ид.ч. от процесния имот. Само наследниците на М.И.Д. – това
са ответниците по делото, с изключение на ответницата - А.Д.Д.,
са придобили на основание наследствено правоприемство
ид.ч. от имота.
С
оглед на изложеното съдът приема, че по делото не
се доказва, че е налице съсобственост между страните по отношение на спорните делбени имоти. Предявените искове за допускане на делба на процесните имоти са неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне. Първоинстанционният съд е достигнал до
същия краен правен извод, който е правилен и законосъобразен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение, в т.ч. и в частта, в която ищецът е осъден да заплати дължимата
държавна такса, изчислена на основание чл.71, ал.1, изр.1 ГПК вр. чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от правния спор
пред настоящата съдебна инстанция основателни се явяват претенциите на въззиваемите страни - ответници
за присъждане на разноски. На следващо място съдът намира, че доколкото
сторените от въззиваемите страни - ответници разноски са общо направени по въззивното
дело, липсва разграничение каква част от разноските се отнасят поотделно за всяка
от двете въззивни жалби, настоящият съд намира, че
двамата въззивници следва да бъдат осъдени поравно да
заплатят направените разноски от въззиваемите страни,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и приложени доказателства за реално
направените такива.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №208837 от 04.09.2017г., постановено по гр.дело №55409/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри
състав.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на Т.-Е. М.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на А.Т. А., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на А.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на Е.Г.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на М.П.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста лева/,
представляваща направени по
делото разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на Ц.В.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на Р.Б.Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на Л.А.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***;
на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; и
А.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплатят поравно
на Г.К.К., с ЕГН **********, В.Г.Г., с
ЕГН **********, Г.К.К., с ЕГН **********, В.К.К., с ЕГН **********, С.К.К., с
ЕГН **********, всичките със съдебен адрес: *** /чрез адв.П.Г./; на правно
основание чл.81 и
чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК общо сумата
от 1000.00 лв. /хиляда
лева/, представляваща направени
по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./