Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;С определение № 4057/ 10.12.2009г., постановено по гр.д. № 3632/2009г. Великотърновският Районен съд е отхвърлил молбата на П. И. В. от гр.В. Т. по чл. 524 от ГПК, с която се иска спиране на изпълнението по изпълнително дело № 375/2009г. на ЧСИ Ралица Касабова . Против това определение е постъпила частна жалба от П. И. В. чрез неговия процесуален представител . В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на посоченото определение. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон- чл. 112,б.”а”вр. с чл. 114,б.”а”, чл.113 и чл.115 ,ал.4 от ЗС. Сочи се, че жалбоподателят имал качеството на трето добросъвестно лице като приобретател на имота, предмет на въвод по изпълнителното дело на ЧСИ Касабова. Исковата молба по гр.д. № 2224/2005г. , решението по което дело се изпълнява в случая, не била вписана и била заведена с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ – иск за собственост . Невписването на исковата молба довело от своя страна до непротивопоставимост на правата на взискателя на тези на жалбоподателя. Противозаконно било становището на първоинстанционния съд , че вписването на исковата молба имало за ефект да даде гласност на съдебния спор. Невписването на исковата молба според жалбоподателя довело до неяснота относно повдигнатия спор за собственост по повод придобития от него имот, респ. тази неяснота е довела до неговата добросъвестност, а оттам и до напълно валидното придобиване правото на собственост върху имота. Противоречейки на чл.226,ал.3 от ГПК постановеното определение според жалбоподателя не зачитало правата му върху спорния имот. Неуважаването на молбата за спиране на изпълнението по посоченото дело препятствало жалбоподателя да защити правата си върху имота, предмет на въвода по съдебен ред. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело. Ответниците по жалбата – страни в изпълнителното производство, не заемат становище по същата . Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на закона, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Със същата е депозирано искане за разглеждането й в открито съдебно заседание с мотив, че жалбоподателят желае гласно да изкаже становището си пред съда . Доколкото разглеждането на този род жалби се подчинява на правилата на чл. 278 от ГПК съдът счита, че жалбата следва да се разгледа в закрито заседание . Не са направени нито някакви доказателствени искания, нито са налице други предпоставки, налагащи приложението на изречение второ на чл. 278,ал.1 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. С решение № 244/01.07.2009г., постановено по в.гр.д. № 429/2009г. ВТОС е отменил първоинстанционното решение на ВТРС. по гр.д. № 2224/2005г. и е приел за установено по отношение на П. П. Т., че К. Т. К. и ПЕНЬО Т. К. са собственици на недвижим имот – земеделска земя от общо 2,4дка, представляващ две ниви от 1 дка и 1,4 дка, осма категория в местност „Патрика1”/”Рашевски дол”/ в землището на с. В. В., при граници, подробно посочени. Със същото решение ответникът П. ТЕПКОВ Т. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на К. Т. К. върху описания недвижим имот. Въз основа на това въззивно решение, на 18.09.2009г. е издаден изпълнителен лист в полза на К. Т. К. и ПЕНЬО Т. К. за предаване на посочения имот. Образувано е изпълнително дело № 375/2009г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, с район на действие района на ВТОС, като по делото е насрочен въвод във владение . Съгласно приложеното копие от изпълнителното дело при извършване на въвода / протокол от 29.10.2009г. / съдебният изпълнител е установил, че имотът, предмет на изпълнението, се владее от П. И. В., който е представил нотариален акт № 705, н.д. № 358/2009г. на нотариус Диана Раднева. Съдебният изпълнител е вписал в протокола, че пред него лицето В. не е потвърдил представено по-рано по делото адвокатско пълномощно. На основание чл.523,ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е отложил изпълнението и е дал на В. тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Пред първоинстанционния съд са представени писмени доказателства, от които е видно, че делото, решението по което се изпълнява в настоящия случай, е образувано през 2005г., като решението на ВТОС, по което е издаден изпълнителният лист за предаване на спорния имот, не е влязло в сила. При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Очевидно е в случая, че нотариалният за собственост върху спорния имот, от който жалбоподателят твърди да черпи права, е сключен след датата на завеждане на гр.д № 2224/2005г. на ВТРС – повече от четири години след това. Съдебният изпълнител не се е уверил по никакъв начин коя е датата на придобиване на владението върху имота от страна на П. В., а неправилно е приел, че заявените от него права изключват правата на взискателите по изпълнителното дело. Нещо повече, съдебният изпълнител не е посочил в протокола си за въвод точно по какъв начин е установил, че именно жалбоподателят владее имота, което поставя под съмнение и този му извод. Възраженията на В., релевирани както в жалбата му, така и пред първоинстанционния съд, не са годни да обосноват становището му, че в случая следва да се спре изпълнението. На първо място, дали исковата молба по водения между страните по изпълнението дело спор þа собственост на имота, предмет на изпълнението е била вписана или не, е от значение дотолкова, доколкото решението по делото ще произведе своето действие спрямо трети лица едва след като бъде вписано/ чл.115,ал.4 от ЗС/. Това обаче не означава, че правата, придобити от жалбоподателя след завеждане на гр.д. № 2224/2005г. на ВТРС изключват правата на взискателите по изпълнението или пък могат да им бъдат противопоставени. При исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването на исковата молба, а от действието на общия принцип, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има. Твърдението на жалбоподателя, че след като не е знаел за водения между страните спор за собственост, той е придобил валидно правото на собственост върху спорния между страните имот, също е несъстоятелно. Това би било така, ако се касаеше за движима вещ, придобита по реда на чл.78 от ЗС. В случая обаче се касае за недвижим имот. За да бъде спряно изпълнението по реда на чл. 524 от ГПК следва третото лице, намерено от съдебния изпълнител във владение на имота, предмет на изпълнението, на първо място да заяви права, които изключват правата на взискателя и на следващо място да представи писмени доказателства относно правата си. В конкретния случай не е установено дори дали действително жалбоподателят владее спорния имот към датата на въвода. Макар и да е приел това обстоятелство за доказано, съдебният изпълнител е следвало да се увери кой е началният момент на придобиване на владението и след това да извърши преценка налице ли са основания за отлагане на изпълнението. Правата, които жалбоподателят заявява, не могат да бъдат противопоставени на взискателя, понеже са придобити след постановяване на съдебния акт, от който последният черпи правата си. Само това основание е достатъчно, за да бъде отказано исканото спиране. Възраженията за нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд са неоснователни. Чл. 113 от ЗС касае актовете, изброени в чл. 112 от ЗС и въобще не е относим към настоящия казус. Чл. 226 ,ал. 3 от ГПК също не може да бъде отнесен към въпроса за спирането на изпълнението по реда на чл.524 от ГПК , понеже в конкретния случай не се касае за това върху кои лица се разпростира силата на пресъдено нещо на постановеното по спора между страните по изпълнителното дело съдебно решение. Това решение все още не е влязло в сила. Цитираните като нарушени в жалбата разпоредби на ЗЗД също не може да се отнесат към настоящия казус. Те касаят конкретно правата на трети добросъвестни лица, придобили имот от приобретател по привидно съглашение/чл.17,ал.2 ЗЗЗД/ и правата на трети лица, придобили имот от приобретател, който в последствие се е отказал от договор по чл.210 ЗЗД,/чл.211,ал.2 от ЗЗД/. Разпоредбите на чл. 135 ЗЗД/уреждаща Павловия иск/ , чл. 33 от ЗЗД / уреждаща правото на трети лица при унищожаване на договор/, 88 от ЗЗД / касаеща правата на трети лица при развалянето на договори/ са все разпоредби, нямащи нищо общо с конкретния казус, освен това, че във всички изброени хипотези се касае за трети лица. От всичко, изложено по-горе следва изводът, че обжалваното първоинстанционно определение не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба на П. И. В. против определение № 4057/ 10.12.2009г., постановено по гр.д. № 3632/2009г. на Великотърновския Районен съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 4057/ 10.12.2009г., постановено по гр.д. № 3632/2009г. на Великотърновския Районен съд. Определението подлежи на жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС. ПРЕ─СЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |