МОТИВИ към Присъда
№39/09.02.2016г. по НОХД №161/2016г. на РС-
ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу И.Ц.П. ЕГН: ********** за това, че на 27.10.2014г. в
с. Бръшляница, обл. Плевен като помагач, в съучастие с Неизвестен извършител
като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага,
възбудил заблуждение у Д.Н.П. от с.с. – че дъщеря й и внук й са причинили
пътнотранспортно произшествие със смъртен случай, задържани са в полицията и е
необходима парична сума, за да ги освободят и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1200лв. - престъпление по чл.209 ал.І вр чл.20 ал.ІV вр ал.І НК.
В хода на съдебното производство подсъдимият
И.Ц.П. отправи искане за провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция при условията и по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК. След като
му бяха разяснени правата по чл.371 НПК и беше уведомен, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по чл.371
т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият призна вината
си и заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съобразявайки,
че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства, Съдът, на основание чл.372
ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа повдигнатото
обвинение и счита същото за доказано по несъмнен начин. Относно параметрите на
наказателната отговорност счита, че следва да бъде наложено наказание около
средния размер, предвиден в Закона, което да бъде съответно редуцирано на
основание чл.58а ал.1 НК и да се изтърпи при „строг” режим в Затвор.
Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението
е доказано по безспорен начин. По отношение на вида и размера на наказанията
счита, че следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в Закона
размер, което да бъде съответно редуцирано на основание чл.58а ал.1 НК и
изпълнението му да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият П. признава вината си,
изразява съжаление за извършеното и пледира за налагането на по – ниско по
размер наказание лишаване от свобода.
От направеното самопризнание на подсъдимия,
както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, които ги подкрепят, Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
И.Ц.П. е роден на ***г***, понастоящем
изтърпява наказание лишаване от свобода в ***, българин, български гражданин,
със средно образование, не работи, разведен, осъждан, ЕГН: **********.
Към месец октомври 2014г. подсъдимият П.
поддържал отношения с лице, представящо се като „***”, с неустановена по делото
самоличност. Последният предложил на подсъдимия да подпомага извършването на
телефонни измами като събира парични суми от различни физически лица, които са
въведени в определено заблуждение от страна на „***”, след което да му ги
предава, а за себе си да задържа част от така събраните парични суми.
На 27.10.2014 г. свидетелката Д.Н.П.
получила входящо повикване по телефона, докато била в дома си в с.БРЪШЛЯНИЦА,
ОБЛ.ПЛЕВЕН. Обадил й се споменатият „***”, който се представил като „полицай ***“
и уведомил свидетелката, че дъщерята и внукът й са причинили пътнотранспортно
произшествие, при което е загинало лице от ромски произход. Непознатият казал
на П., че към момента близките й са задържани. Подмамена от убедителния тон на
„***“, свидетелката му повярвала и силно се разстроила. В действителност,
никакъв инцидент, подобен на описания не се бил случил, а *** имал за цел,
въвеждайки в заблуждение пострадалата, да се облагодетелства по непозволен
начин. Поради това, съобщил на П., че за да бъдат освободени нейните дъщеря и
внук, е необходимо да бъде заплатена парична сума. В хода на разговора „***“ успял
да убеди свидетелката, че следва да заплати 1200лв., като й указал да раздели
тази парична сума в два плика – от 500лв. и от 700лв. и да изчака пристигането
на човек, който ще дойде да ги вземе. Заблудена от проведения със *** разговор,
св.Д.П. се съгласила и посочила на „***“ адреса, на който живее.
Докато изчаквала да пристигне този, който
следвало да получи посочените парични средства, „***” през цялото време държал пострадалата
на телефона, упътвайки я да не затваря. Междувременно, неустановеното по делото
лице изпратило подсъдимия П. да прибере уговорената парична сума. Около 30
минути по – късно, подсъдимият се появил пред дома на П.. Последната го
попитала дали „***“ го изпраща, при което П. отговорил утвърдително.
Пострадалата предала на подсъдимия паричната сума от 1200лв., разделена на две
части – 500лв. на ръка, а останалите 700лв. - опаковани в найлонова торбичка. Междувременно,
П. уведомила „***” по телефона, че е предала сумата и с това, разговорът приключил.
От друга страна, подсъдимият П. си тръгнал от адреса на свидетелката, след
което предал на *** паричната сума, задържайки уговорената част от нея за себе
си.
По – късно през същия ден, св.П. се
свързала по телефона с дъщеря си и научила, че нищо от казаното й от страна на „***“
не е вярно, а че е била измамена. С Постановление от 17.03.2015г. било образувано
досъдебно производство №Д - 520/2015г. по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –
ПЛЕВЕН, в хода на което към наказателна отговорност бил привлечен И.Ц.П..
Така изложената фактическа обстановка
се приема от съда за безпротиворечива и в съответствие с направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК.
Доказва се от събраните в хода на наказателното производство доказателства и
доказателствени средства – писмени и гласни такива, а именно:
- показания на Д.Н.П. /л.13, л.36 – 37 от ДП/;
- протокол за разпознаване на лица и фотоалбум /л.40
- 44 от ДП/;
- данни за имущественото състояние и трудовата
заетост на подсъдимия – от АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ОДМВР – ПЛЕВЕН, ТД на НАП –
ПЛЕВЕН /л.17 – 25 от делото/;
- характеристична справка /л.37 от делото/;
- справка за съдимост /л.31 - 34 от делото/.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна
страна, подсъдимият И.Ц.П. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление
по чл.209 ал.І вр чл.20 ал.ІV вр ал.І НК - на 27.10.2014г. в с. Бръшляница,
обл. Плевен като помагач, в съучастие с Неизвестен извършител като извършител, възбудил
заблуждение у Д.Н.П. от с.с. – че дъщеря й и внук й са причинили
пътнотранспортно произшествие със смъртен случай, задържани са в полицията и е
необходима парична сума, за да ги освободят и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1200лв.
Налице е деяние, изразило се във
въвеждане от страна на неустановено по делото лице, представящо се като „***“ в
заблуждение на св.Д.П. – че дъщеря й и внук й са причинили пътнотранспортно
произшествие със смъртен случай, задържани са в полицията и е необходима
парична сума, за да ги освободят. Вследствие на така възникналите неверни
представи в съзнанието на пострадалата, същата била мотивирана от страна на „***“
да извърши фактическо разпореждане с парична сума в размер на 1200 лева - да предаде същата сума на изпратеното от
страна на неизвестния извършител /“***“/ лице – подсъдимият П.. Вследствие на
така извършеното имуществено разпореждане, за св.П. възникнала имотна вреда в
посочения размер, като е налице пряка причинно – следствена връзка между
създадените неверни представи в нейното съзнание и имущественото разпореждане,
което за пострадалата има вредоносен характер. От своя страна, подсъдимият,
макар да не е участвал във въвеждането в заблуждение на свидетелката /т.е. в
самото изпълнително деяние на престъплението/, с действията си е улеснил
извършването на измамата, като е посетил дома на П. и е получил от нея
паричната сума в размер на 1200 лева, поради което извършеното от него
съставлява „помагачество“ по смисъла на чл.20 ал.4 НК.
Изпълнителното деяние, неговия
механизъм и престъпният му резултат се доказват пряко посредством самопризнанието
на подсъдимия, дадено при условията на чл.371 т.2 НПК и показанията на свидетелката Д.Н.П.. Съдът намира,
че посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по
несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата група.
Авторството на деянието се установява пряко от
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 НПК, показанията
на свидетелката Д.Н.П. и протокол за разпознаване на лица и фотоалбум. Посочените
доказателствени материали взаимно се потвърждават и способстват за установяване
по категоричен начин, че именно И.Ц.П. е извършител на престъплението, предмет
на разглеждане по настоящото наказателно производство.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни
признаци, в т.ч. – че собственото му поведение улеснява извършването на
измамата, предвиждал е неговите общественоопасните последици (настъпването на
имотна вреда за свидетелката П. в резултат на въвеждането й в заблуждение от
страна на неизвестния извършител „***“) и е имал за цел тяхното настъпване.
Налице е и характерната за чл.209 ал.1 НК престъпна користна цел – деецът да
набави за себе си и за другиго имотна облага, което ясно проличава от действията
на подсъдимия по последващо разпореждане с придобитата чрез престъплението
парична сума. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин
посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по –
горе, от които се доказва и неговата обективна страна.
Въз основа на тези доводи Съдът прие,
че повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин и призна И.Ц.П. ЕГН: **********
за виновен в това, че на 27.10.2014г. в
с. Бръшляница, обл. Плевен като помагач, в съучастие с Неизвестен извършител
като извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага,
възбудил заблуждение у Д.Н.П. от с.с. – че дъщеря й и внук й са причинили
пътнотранспортно произшествие със смъртен случай, задържани са в полицията и е
необходима парична сума, за да ги освободят и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1200лв. - престъпление по чл.209 ал.І вр чл.20 ал.ІV вр ал.І НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието по чл.209
ал.І НК, следваща от предвидената в закона наказуемост, е висока: предвидено е
наказание лишаване от свобода от една до шест години, т.е престъплението е „тежко”
по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително нисък специален минимум, както и с
относително висок специален максимум.
Личната обществена опасност на
подсъдимия И.П., следваща от приобщената справка за съдимост, е относително
ниска - към датата на извършване на деянието по настоящото дело, същият е осъждан
за престъпление от общ характер (по чл.343б ал.1 НК). Характеристичните данни, приобщени
по делото потвърждават извода за относително ниска степен на лична обществена
опасност на дееца – същият има криминалистическа регистрация и няма данни за
трудова ангажираност, но не са отбелязани нито нарушения на обществения ред,
нито – злоупотреба с алкохол или наркотици, нито – установени контакти с
активния криминален контингент.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът
взе предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия, който още от фазата на
предварителна проверка е изложил това, което му е известно по случая, предмет
на делото. Направеното от подсъдимия самопризнание в съдебното следствие не
следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство - в съответствие със задължителните указания, дадени с т.7 от
Тълкувателно Решение № 1 от 06.04.2009 г. по н. д. № 1/2008 г. на Върховен
касационен съд, Наказателна колегия.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство Съдът прецени предходната съдимост на дееца.
При така приетите и обсъдени обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира, че е налице баланс между смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, което по правило предполага налагане на наказание
в размер, ориентиран към средата, предвидена в Закона. От друга страна обаче,
Съдът отчита, че се касае за деец с относително ниска степен на лична
обществена опасност. Поради това, за постигане на целите на наказанието, неговият
размер би бил достатъчен при определяне между минимума и средата, предвидени в
чл.209 ал.1 НК. В съответствие с тези съображения и на основание чл.209 ал.І
вр. чл.20 ал.ІV вр ал.І НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА
СРОК ОТ 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ / МЕСЕЦА.
На основание чл. 373 ал.2 НПК вр.
чл.58а ал.1 НК Съдът намали така определеното наказание в размер на 24
/ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с 1/3, като окончателния размер
да се счита 16 /ШЕСТНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като взе предвид съдимостта на дееца –
осъждан еднократно на „пробация“ към момента на извършване на деянието, предмет
на делото и относително ниската лична обществена опасност Съдът счете, че за
поправянето и превъзпитанието на И.П. не е наложително ефективно да изтърпи
така определеното му наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание
чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА В РАЗМЕР НА 16 /ШЕСТНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Така определеното и наложено наказание
Съдът приема за съответстващо на целите на индивидуалната и генералната
превенция, както и за достатъчно по своя вид и размер, щото да способства за
поправянето и превъзпитанието на дееца. Наред с това, изпълнени се явяват и
принципните изисквания на Закона наказанието да бъде справедливо, както и да е
съответно на извършеното престъпление.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: