№ 557
гр. Б., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120201531 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на Ф. М. Д. с ЕГН ... от гр.Б., кв.Б., ул.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез
адв.З. К. АК-Б. срещу наказателно постановление № 22-0000131 от 31.03.2022г., издадено от
директора на РД „АА“-Б., с което за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г
на Министерство на транспорта и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Моли се за отмяна на наказателното постановление, като се изтъкват доводи за
неправилност.Навеждат се доводи, че жалбоподателят е изкарал курс за придобиване на
необходимото удостоверение, но не е могъл да представи карта квалификация на
проверяващия орган, тъй като е претърпял тежка трудова злополука и се е наложило
оперативна интервенция на долния крайник довела до дълъг период от време, през който не
е могъл да си вземе необходимия документ от РД „АА“ –Б.. Не се представят допълнителни
доказателства.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За
него се явява упълномощен адвокат. Не се претендират разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован явява се ЮК. Не се сочат
нови доказателства. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по
делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима по следните
съображения:
На първо място, същата е подадена от надлежно лице, посочено като нарушител.
1
Съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения срок за обжалване по чл.59 ал.2
от ЗАНН и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и
териториално компетентен съд и производството е редовно образувано.
След като се запозна с представените писмени и гласни доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
серия с бланков №319444 от 21.03.2022г.(лист 5 от делото), за това, че на същата дата, на
изхода на кв.Б. в посока към гр.Б., в качеството на водач на товарен автомобил марка
„Волво“ модел „ФМ 380“ , категория №3 с рег.№... с лиценз на Общността №21372 за превоз
на товари, видно от пътен лист №9290069/21.03.2022г (лист 5 от делото) и товарителница
№2537546/21.03.2022г (лист 5 от делото) извършвал обществен превоз на товари (към
момента на проверката превозващ фракция 0/40).
Бил спрян от свидетелите П. Р. и К.Л.-двамата инспектори в РД „АА”-Б.. От
проверката на документите на водача се установило, че извършвал обществен превоз на
товари без да има карта за квалификация на водача на МПС, като този факт бил установен
от извършена справка в информационната система на ИА “АА“.
За констатираното административно нарушение актосъставителят Л. в присъствието
на свидетеля Р. съставил акт за установяване на административно нарушение, като
квалифицирал нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г на МТ. Актът бил
подписан от актосъставителя и от свидетеля Р.. Подписан бил от жалбоподателя без
възражение. Екземпляр от акта е връчен на Д.. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени писмени възражение.
Административнонаказващият орган въз основа на акта е издал атакуваното
наказателно постановление №22-0000131 на 31.03.2022г. В него е описана същата
фактическа обстановка и били направени същите правни изводи и правна квалификация на
нарушението. На основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на
водача Д. било наложено наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Л.. Съдът кредитира неговите показания, като отчете, че са
безпристрастни, последователни и непротиворечащи си. Същите потвърждават описаните в
акта и в наказателното постановление фактически констатации.
Горната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентен орган в
кръга на правомощията му по закон по аргумент на Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г.
(лист 12 от делото). Актът и НП са издадени в предвидените от закона срокове. От
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Безспорно се установи от обективна страна, че жалбоподателят Тенев не е представил
в момента на проверката пред контролните органи на РД „АА” в гр.Б. карта за
2
квалификация на водача, която задължително следва да носи по време на работа, съгласно
императивната разпоредба на чл.89, т.9 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, тъй като такава
въобще неу е била издавана на Д.. Нарушението е формално, на просто извършване. В тази
част от обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят Д. е санкциониран с глоба
от 2000 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП. Последната предвижда, че водач на МПС,
което извършва обществен превоз на пътници и товари, без редовно издаден лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева, когато нарушението е първо. Редът
за придобиването и издаването на картата е регламентиран в Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация на МТ (обн., ДВ, бр.73 от 19.08.2008 г.). Съгласно чл.2, ал.2 от
Наредба № 41/2008 г., Министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава
карта за квалификация на водача (приложение № 1) на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност (приложение № 2), удостоверяващо началната квалификация
или периодичното обучение на водача. А съгласно ал.3 от същия текст, началната
квалификация на водача е налице тогава, когато той притежава познания, придобити чрез
посещения в курсове за обучение и е положил успешно изпит. Нормата на чл.29 от Наредба
№ 41/2008 г. на МТ пък сочи реда, по който водачите придобили удостоверение за
професионална компетентност, могат да се снабдят с карта за квалификация на водача.
Съгласно нея, водачите подават заявление по образец до Министъра на транспорта, към
което прилагат и удостоверението за професионална компетентност и съгласно ал.2 от
същия текст, министърът или оправомощено от него длъжностно лице издават карта за
квалификация на водача в 30-дневен срок от получаване на заявлението. Този факт и
обстоятелството, че нарушението е формално, на просто извършване, водят до безспорния
извод, че от обективна страна то е било осъществено и в този смисъл съдът не споделя
довода на жалбоподателя, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП.
Според §4 от ПЗР на Наредба №41/2008 г на МТ издадена на основание чл. 7б, ал.5
и чл. 7г, ал.4 от Закона за автомобилните превози въвежда изискванията на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за
превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета.
Настоящият състав счита, че задължението е вменено на водачите, а не на превозвача.
Разпоредбата на чл.5,§1, 2 и 4 на Регламент (ЕИО) № 3820/85 предвижда, че водачи на
превозни средства, ангажирани в автомобилен превоз на товари и пътници, трябва, в
зависимост от тяхната възраст, от категорията на използваното превозно средство и от
разстоянието, което трябва да се пропътува, да притежават удостоверение за професионална
компетентност в съответствие с правилата на Общността относно минималното равнище на
3
обучение за някои водачи на превозни средства в автомобилния транспорт. Това минимално
равнище се определя с Директива 76/914/ЕИО.
Съгласно приложената с НП санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лева
при първо нарушение.
Чл.5 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ регламентира изчерпателно случаи, при
които такава карта за квалификация не е необходима. Настоящият случай не попада в тези
хипотези. Обстоятелството, че към момента на проверката водачът Д. не е притежавал карта
за квалификация на водача не се оспорва
Според съда нарушението не представлява маловажен случай , тъй като не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия
вид.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, като поради липсата на правна
и фактическа сложност те следва да бъде определени в размер на 80 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 предложение първо и ал.3 от
ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0000131 от 31.03.2022г., издадено от
издадено от директора на РД „АА“-Б., с което на на Ф. М. Д. с ЕГН ... от гр.Б. , кв.Б., ул.... и
съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.З. К. АК-Б. за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №41 от
04.08.2008г на Министерство на транспорта и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА на Ф. М. Д. с ЕГН ... от гр.Б. , кв.Б., ул.... да заплати на РД „АА“–Б. 80
лева представляващи ЮК възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административния
съд в гр.Б. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4