РЕШЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Т.КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При
участието на секретаря Г. Кирилова, като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. гр. д. №281/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№
3119/09.03.2020г. от Т.П.Л., ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител
– адв. Е.А., адрес ***, против решение №119 от 19.02.2020г., постановено по гр.
д. №777/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
Подадена е и въззивна жалба с
вх.№3599/26.03.2020г. от Поделение за пътнически превози София /ППП София/
адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ №102, чрез главния юрисконсулт – Теодора Бунарджиева, процесуален представител и пълномощник на
директора на ППП София, против решение №119 от 19.02.2020г., постановено по гр.
д. №777/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд: 1. е осъдил „Поделение за Пътнически превози
София” към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, на Т.П.Л., сума в размер на 8 000
лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер на иска от 20 000 лева, искът е отхвърлен. 2.
Осъдено е „Поделение за Пътнически превози София” да заплати на Т.П.Л. сумата в размер на 561, 40 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й
изплащане. 3. Отхвърлил е предявените
обратни искове от „Поделение за Пътнически превози София” срещу ДП
„Национална компания железопътна инфраструктура“ /ДПНКЖИ/ за сумите 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на Т.П.Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й
изплащане и сумата в размер на 561, 40 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди на Т.П.Л., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.11.2018г. до окончателното й изплащане от настъпила
трудова злополука на 19.11.2018г.
съгласно Разпореждане № 22793 от
28.11.2018 год. на НОИ, ТП – София град. 4. Осъдено е ППП София да плати
държавните такси в общ размер на 370 лв. и възнагражденията за вещи лица в общ
размер на 498 лв., платени от държавния бюджет.5. Л. е осъдена да плати на ППП
София сума в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят
Л. обжалва
решението на PC-Дупница,
в частта му, в която е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.
200 КТ за разликата между уважения размер от 8 000 лв. до пълния размер на
предявения иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и в частта,
в която съдът я е осъдил да заплати на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. В жалбата се сочи, че на обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането
и техният размер се определя от тежестта на уврежданията. Справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД се извеждала
от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Законът бил предоставил по
императивен начин определянето на обезщетението по справедливост на
субективната преценка на съдебния състав, разглеждащ конкретния правен спор. Неимуществените вреди нямали парична оценка и
обезщетението за тях се определяло по вътрешно убеждение от съда. От съдебната
практика било възприето, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които
трябвало да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, рефлектиращи върху
определения размер на обезщетение били: характер на
увреждането - тежест на увредата,
степен на засягане на организма или отделна негова система, създаване на
временна или постоянна опасност за живота и здравето, степен и продължителност
на засягане на телесна функция; начинът на
извършването на увреждането и обстоятелства, при които е извършено-дали
е причинено умишлено или непредпазливо, каква е степента на небрежност от
причинителя - лека или груба, налице ли е правна регламентация на дейността,
която е довела до увреждането, заложен ли е риск в естеството на самата
извършвана дейност, допринесъл ли е пострадалия за увреждането, налице ли са
други фактори от обективен или субективен характер, отегчаващи или облекчаващи
вината и отговорността на делинквента; извършените
медицински манипулации- колко на брой и вид медицински
интервенции са проведени за възстановяване на здравето на пострадалия, в каква
степен и интензивност са засегнали организма му, какъв е бил рискът при тяхното
осъществяване или при непровеждането им; продължителност
на лечението - какъв период от време продължава
лечението и отделните негови фази, каква е активната и пасивната ангажираност
на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и долекуването - рехабилитация, лечебна физкултура,
поддържаща терапия, хранително диетичен режим, медикаментозно лечение; допълнителното
влошаване състоянието на здравето-увреждания на
здравето, настъпили като последица от първоначалното страдание или неговото
лечение - оперативни усложнения, възпалителни процеси, задълбочаване на органни или системни дефицити и др. перспективата
за възстановяване от увреждането - дали се очаква
то да бъде окончателно и невъзвратимо, с прогноза за пълно възстановяване или
за частично възстановяване на накърнената функция на организма, както и
времето, необходимо за това; осакатявания,
загрозявания - налице ли е обективно загрозяване на
пострадалия вследствие на деянието или на елементи от лечението, на кои части
от тялото е то и причинява ли сетивни или речеви дефицити, видими ли са за
околните и могат ли обективно да водят до чувство на смущение и срам, пречат ли
на други функции на тялото, на личното, социалното и професионалното ежедневие
на пострадалия, подлежат ли на оперативно премахване или коригиране;
предвидими в бъдещото болки и страдания - какви ще са
бъдещите физически психически и емоционални травми от увреждането при протичане
на възстановителния процес съобразно типичното развитие на болестта и
спецификите при конкретния пострадал и тяхната продължителност, възможност за
самообслужване; възраст на увреденото лице - в
кой етап от личностното развитие на пострадалия, последният е подложен на
здравословно и психическо изпитание - в зряла възраст или като дете, което е с
още неукрепнала личностна и ценностна система и капацитет за справяне с
проблемите и в явен риск за бъдещото развитие или в напреднала възраст, когато
е вече възприет определен устойчив стереотип на поведение и когато промените са
пo-застрашаващи,
приемали се по-тежко и възстановяването е по-бавно и неустойчиво;
възможност за ресоциализация след продължително лечение и
загуба на трудови и социални умения и навици;
причинени изменения в личността на
пострадалия - краткотрайна, дълготрайна или
постоянна отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия, в
отношението му към близки, роднини и приятели, в неговото самочувствие в
ежедневието, в семейството и на работното място; икономическото
състояние на обществото икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост
на съответния етап от развитие на обществото в държавата са фактори, които се
отчитат при обезщетенията за неимуществени вреди, като икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на
обезщетенията.
Подчинението на размера на обезщетението на тези критерии не съставлявало
самоцел, а обезпечава реализиране на принципа за справедливост на
обезщетението, което следвало да репарира интегрално кредитора, да покрие
цялостно всички претърпени от него вреди.
От доказателствата по делото се установявало безспорно, че причинената увреда на Л. е настъпила при условията на трудова злополука. Категорично не било
налице проявена от страна на същата груба небрежност, за да бъде намалено
обезщетението, което й се следва.
Присъждайки обезщетение за причинените на Л.
неимуществени вреди в следствие на причиненото й увреждане в резултат на
трудова злополука в размер на 8000 лева, съдът неправилно бил приложил принципа
на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и неправилно бил определил размера на
следващото й се обезщетение, което по справедлив начин да поправи вредите и да
обезщети в пълен обем пострадалото лице. Категорично било доказано наличието
както на козметични дефекти, които и за в бъдеще щели да причиняват дискомфорт на ищцата, така и наличието на ограничение и
дефицит в сгъването на увредения крайник, което допълнително ще й причинява
неудобства. Съдът не се бил произнесъл и по претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв. Претендира се присъждане на деловодни разноски.
Жалбоподателят
„Поделение за пътнически превози София” /ППП София/ не е доволен от атакуваното
решение в частта, в която поделението е осъдено на основание чл. 200 от КТ – за
заплащане на 8000 лв. за неимуществени вреди на Т.Л., както и в тази част от
решението, в която е отхвърлен обратния регресен иск
срещу Държавно предприятие “Национална компания железопътна инфраструктура“
/ДПНКЖИ/. Намира решението за неправилно,
необосновано и постановено в противоречие на материалния закон и на
представените по делото доказателства. Иска се отхвърляне на обжалваното
решение в обжалваните части и постановяване на друго решение, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди от Л. срещу ППП София, както и
при евентуално потвърдително и осъдително решение
срещу ППП София, да бъде уважен обратният иск от ППП София срещу ДПНКЖИ за
същата сума. Районен съд неправилно бил възприел в решението си, че ДПНКЖИ не
трябвало да отговаря за вредите, нанесени на Л. поради това, че били налице
форсмажорни обстоятелства. Сочи се, че трудовата злополука на ищцата Л. е причинена
от срутване на скална маса, която се е намирала на територията на жп релсовия
път и поради тази причина се е случила и трудовата злополука. Жп-релсовият път
бил собственост на НКЖИ, стопанисвал се и управлявал от тази държавна компания.
При станалата злополука било в тежест и отговорност на собственика да отстрани нередностите
от вещта причинила непозволеното увреждане. Действително било налице трудова
злополука и работодателят - в лицето на
ППП София, бил длъжен съгласно чл. 200 КТ да отговаря безвиновно.
Законодателят бил дал право на работодателя като плащащо лице да потърси правото
си чрез регресен иск от третото лице, собственик на
вещта, причинила увредата. Съгласно Закона за
железопътния транспорт /ЗЖТ/ в чл. 3, ал. 1 от него, ДП Националната Компания
’’Железопътна инфраструктура”/ДП НК”ЖИ”/ била ползвател на обектите на
железопътната инфраструктура, като именно ДП НК”ЖИ” изготвя, поддържа и
съхранява регистър за обектите на железопътната инфраструктура, предоставена му
за управление. ППП София счита, че причината за станалата злополука с ищцата е
неправилното поддържане и стопанисване на железния път и инфраструктурата на
железния път и около него. Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЖТ Националната компания
"Железопътна инфраструктура" е основен управител на железопътната
инфраструктура. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЖТ определял, че предметът
на дейност на НК"ЖИ" е: извършване на дейности по развитието,
ремонтът, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура.
Съгласно чл. 12 от ЗЖТ министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията провеждал общата
транспортна политика на държавата в областта на изграждането, поддържането,
развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява
дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на НК "ЖИ".
Текстът на чл. 22 от ЗЖТ визирал, че Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ носела отговорност за имуществените и неимуществените вреди,
причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че
причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура. В
§1 от ДР на същия закон било дадено легално определение на понятието „Обекти на
железопътната инфраструктура“. Видно от Наредба № 58/02.08.2006г., чл. 159,
ал.1, че класификацията, редът, периодичността, обемът и видовете работи за
ремонта и поддържането на обектите, съоръженията и устройствата се определят с
инструкция на управителя на железопътната инфраструктура.
Неправилно районният съд бил отхвърлил в
решението си предявеният на основание чл.54 от ЗЗД във вр.
с чл. 219 ал. З от ГПК обратен иск по делото с ищец ППП София срещу ответник
ДПНКЖИ. Постоянната практика на ВКС сочела, че отговорността на работодателя по
чл.200 КТ е гаранционно - обезпечителна и безвиновна.
Той отговарял спрямо пострадалия работник или служител в случай на трудова
злополука, на основание наличието на трудово правоотношение с увредения
работник или служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в
резултат на случайно събитие, непреодолима сила или действие на трето лице.
Съгласно съдебната практика, когато вредите от трудовата злополука били
причинени от чуждо виновно поведение от лице, което няма качеството на работник
или служител при същия работодател, след заплащане на обезщетението по чл.200 КТ работодателят разполагал с регресно материално
субективно право и иска по чл.54 ЗЗД. Целта била отговорността за вредите да
бъде понесена от този, който ги е причинил. Съгласно нормата на чл. 54 от ЗЗД
лицето, което отговаряло за вредите, причинени виновно от другиго, има иск
против него за това, което е платил.
На
тази база жалбоподателят счита, че
предявеният от ППП София обратен иск на основание чл. 54 от ЗЗД, срещу ДП “Национална
компания железопътна инфраструктура“, /ДПНКЖИ/ бил основателен и
законосъобразен и се претендира уважаването му.
На следващо място се изтъква, че присъдената
сума от районен съд в размер на 8000 лв. била прекомерно завишена и не била
съобразена с принципа на чл. 52, ал. 1 от ЗЗД за присъждане от съда по
справедливост. Било видно от събраните доказателства по делото и съдебно-медицинската
експертиза, че нямало данни по делото за възникнали усложнения, възпалителни
процеси и задълбочаване на уврежданията на органи и системи. Проведеното лечение
и болничния отпуск даден на ищцата са били достатъчни, за да се възстанови
напълно състоянието й. При произнасянето съдът следвал да съобрази всички
събрани по делото доказателства. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
от ЗЗД не било абстрактно понятие, а същото било свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябвало да се има
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението
следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и
интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено - икономическата обстановка към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. (В този
смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС). На тази база се иска
отмяна на присъденото обезщетение от 8000лв. като прекомерно завишено. Иска се
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в настоящата
инстанция.
Препис от въззивната жалба на Л. е връчен на ДП „НКЖИ“
на 14.05.2020г., което в законоустановения двуседмичен срок, съгласно чл. 263,
ал. 1 от ГПК, на 28.05.2020г. по пощата е депозирал отговор на въззивната й
жалба. Държавно предприятие „Национална компания Железопътна
инфраструктура” (ДП НКЖИ). В отговора се
коментира, че ДП „НКЖИ“ е конституирано като трето лице
помагач по горепосоченото гражданско дело. Оспорват
се твърденията на жалбоподателката Т.П.Л., изложени във въззивната жалба, като
неоснователни и недоказани. Намират решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно относно присъдения размер за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, постановено при спазване принципа на справедливостта,
както е правилно и законосъобразно и в частта, с която е отхвърлен предявения
обратен иск от ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД срещу ДП НКЖИ. Помагачът счита, че твърденията, изложени във
въззивната жалба на жалбоподателката Л., с които се иска уважаване на
предявените претенции в пълен размер са неоснователни и не се доказани.
Злополуката е
призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В производството се
доказало, че настъпилата вреда за жалбоподателката Т.Л. е основание за
предявяване и в последствие уважаване на искова претенция срещу работодателя й
- ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД. Съдът бил квалифицирал предявения иск с правно
основание по чл. 200, ал. 1 и ал, 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Била спазена
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В
съдебно заседание била допусната, назначена и приета съдебно-медицинска
експертиза на вещото лице д-р М. М.. При изготвяне на заключението си вещото
лице д-р М. е извършил и личен преглед на ищцата, при който, по данни от ищцата
е установил, че същата не е провеждала рехабилитация и физиотерапия в
специализирани центрове. При прегледа било установено, че походката е правилна.
Крайното заключение на СМЕ било, че „Анализирайки механизма на травмата, патоморфологията на травматичните увреждания, приложеното
лечение, постигнатите резултати и сегашното състояние ..., че в момента
и за в бъдещ период пострадалата не би имала физически, психически и
емоционални травми в резултат на увреждането. Тя е работоспособна и изпълнява
трудовите си задължения“. Съдът бил обсъдил всички обстоятелства от
значение за решаване на делото и въз основа на тяхната оценка е постановил
съдебен акт, в който е определил размера на дължащото се обезщетение на ищцата,
като по справедливост е присъдил обезщетението за неимуществени вреди. В тази
връзка били взети предвид възрастта ма пострадалата, обстоятелството, че същата
е в работоспособна възраст, времето, през което е била във временна
нетрудоспособност, вида на увреждането и последиците от същото. За процесния
случай съдът бил обърнал внимание и на болките и страданията на Л. в периода на
стационарното и последващо лечение с оглед на характера
на увреждането, продължителния период на възстановяване и останали цикатрикси на видно място по тялото при носене на определен
вид дрехи. С оглед на приетата и неоспорена СМЕ, се доказало, че претендираните
от ищцата в исковата молба неимуществени вреди били прекомерно завишени.
Недоказани били и твърденията във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл
по претенциите за присъждане на адвокатско възнаграждение. В решението на
първоинстанционния съд било посочено, че ищецът е освободен от заплащане на
такси и разноски по производството, същият е претендирал такива за адвокатски
хонорар, но не е ангажирал доказателства за извършването им, поради което не му
се следват.
Иска
се постановяване на решение, с което да се потвърдите решението на първоинстанционния
съд в частта, с която е отхвърлен предявения обратен иск от ППП София към
„БДЖ-ПП” ЕООД срещу ДП „НКЖИ“, както и в частта, в която е присъдена сума в
размер на 8 000,00 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди от
инцидента. Наред с това се иска оставяне без уважение претенциите на въззивника
Т.П.Л., изложени във въззивната жалба, като неоснователни и недоказани, ведно
със законните последици от това.
Съобщение
с препис от въззивната жалба на ППП София към „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД е
изпратена на третото лице помагач на 08.06.2020г., като на 18.06.2020г. е
представен писмен отговор на въззивната жалба, спазвайки срока по чл.263, ал.1
от ГПК.
Намира се решението на
първоинстанционния съд за правилно, обосновано, законосъобразно и постановено
при спазване на разпоредбите на материалния закон и на представените по делото
доказателства в частта, с която е отхвърлен предявения обратен иск от ППП София
към „БДЖ-ПП“ ЕООД срещу ДП НКЖИ. Считат, че твърденията, изложени във въззивната
жалба са неоснователни и не били доказани със събраните по делото
доказателства. Безспорен бил фактът,
че вредата в процесния случай е настъпила от сблъсък на влак №50244 в паднала
скална маса на км 146+430 в междугарието Черниче-Пею Яворов,
което не било по повод на възложена работа от работодателя ДП „НКЖИ“ и не били
нарушени задължения по повод на възложена работа на дежурните служители в предприятието, а настъпили форсмажорни обстоятелства, които
не могли да бъдат предвидени. В подкрепа на горното е и представеното като
доказателство Постановление за прекратяване на досъдебно производство от дата
27.12.2019 г., постановено по ДП № 7852-ЗМ-616/2018 г. по описа на 02
РУ-Благоевград към ОД на МВР-Благоевград, пр. пр. № 3674/2018 г. по описа на
РП-Благоевград, с което е прекратено воденото досъдебно производство относно
процесното произшествие.
Спрямо
ДП „НКЖИ“ липсвало пасивна процесуална легитимация. Налице била абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск
и разглеждане на делото. Доказано било,
че ДП „НКЖИ“ не носело отговорност за процесния инцидент. Вредата била
настъпила злополука от сблъсък на влак №50244 в паднала скална маса на км
146+430 в междугарието Черниче-Пею Яворов, което е в
резултат на настъпило случайно събитие и форсмажор,
които не могли да бъдат предвидени. Поради
това следвало да се изключи отговорността на ДП „НКЖИ“ и предприятието няма
отношение по настоящото дело, тъй като то е производство, в което се търсело
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат от
трудова злополука. Злополуката била
призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В производството се
доказало, че настъпилата вреда за жалбоподателката Т.Л. е основание за предявяване
и в последствие уважаване на искова претенция срещу работодателя й ППП София
към „БДЖ-ПП“ ЕООД. Съдът бил
квалифицирал предявения иск с правно основание по чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ
и чл. 86 от ЗЗД. Привличането на ДП „НКЖИ“
в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника в производството
се явявало недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него,
при или по повод изпълнението на тази работа.
С оглед на доказаната липса на изрично посочване на вида на отговорността
на служител на ДП „НКЖИ“ - ръководител
движение, стрелочник, кантонер и т.н., то нормата следвало да се тълкува разширително, в т.ч., ако се установи такова, а това не
било налице, то същият носел лична административна, дисциплинарна, наказателна,
имуществена и т.н. отговорност. Доказало се, че в процесния случай се носела
лична имуществена отговорност за причинени в резултат на деянието вреди и
гражданският осъдителен иск следвало да бъде предявен срещу служителя лично,
ако бъде установена и доказана негова вина. Доказало се, че ответната страна в
настоящото производство нямала правен интерес от привличането на ДП „НКЖИ“ като
трето лице помагач, в това число и липсвал правен интерес от предявения обратен
иск. Доказано било, че настоящото
производство по отношение на привличането на ДП „НКЖИ“ като трето лице помагач
в същото следвало да бъде прекратено. ДП
„НКЖИ“ не носело отговорност за действията и поведението на служители в ответното
дружество, тъй като ДП НКЖИ било отделно юридическо лице и нямало отношение към
техните действия.
Недоказани
останали твърденията на въззивника, че причина за инцидента е неправилно
поддържане на железния път. Не се доказало, че е налице отговорност от страна
на ДП НКЖИ и негови служители в процесния случай. Установено било с
представения, неоспорен от страните и приет като доказателство по делото,
Окончателен доклад №6 от заседание на РРК(н)-София, проведено на дата
14.01.2019 г. за събитие, реализирано на 19.11.2018 г.-18:39 часа на междугарие Пею Яворов-Черниче, че посоченото междугарие е разположено в Кресненското
дефиле, което е сеизмично най-тежкият и сложен район в България. В цитирания
доклад, след получени данни и информация, било посочено, че на процесната дата
19.11.2018 г. в района е регистрирано земетресение с магнитут
2,9 по скалата на „Рихтер“, с епицентър Пирин
планина. Посочено било, че за последните пет месеца, предхождащи процесното
събитие, регистрираните земетресения в района били четири, придружени с
множество леки вторични трусове, като на 05.08.2018 г. е регистрирано
земетресение с магнитут 4,1 по скалата на „Рихтер“ с епицентър района на гр. Гоце Делчев. Установи било още, че ДП НКЖИ, като
управител на железопътната инфраструктура, и с оглед на горепосочените
обстоятелства относно високата сеизмична активност в района на Кресненското дефиле, по железния път са ситуирани
денонощни охранителни пунктове, в които има служители на предприятието, които
при настъпило събитие уведомяват незабавно дежурните лица.
В
съдебно заседание по делото пред първата инстанция била допусната, назначена и
приета съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М.М..
При изготвяне на заключението си вещото лице д-р М. е извършил и личен преглед
на ищцата, при който, по данни от ищцата е установил, че същата не е провеждала
рехабилитация и физиотерапия в специализирани центрове. При прегледа е
установено, че походката е правилна.
Крайното
заключение на СМЕ е, че „Анализирайки механизма па травмата, патоморфологията на травматичните увреждания, приложеното
лечение, постигнатите резултати и сегашното състояние..., че в момента и за в
бъдещ период пострадалата не би имала физически, психически и емоционални
травми в резултат на увреждането. Тя е работоспособна и изпълнява трудовите си
задължения“. Била приложена
правилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът бил обсъдил всички
обстоятелства от значение за решаване на делото и въз основа на тяхната оценка
е постановил съдебен акт, в който е определил размера на дължащото се
обезщетение на ищцата, като по справедливост е присъдил обезщетението за
неимуществени вреди. Взети били
предвид възрастта на пострадалата, обстоятелството, че същата е в
работоспособни възраст, времето, през което е била във временна
нетрудоспособност, вида на увреждането и последиците от същото. В процесния
случай съдът е обърнал внимание и на болките и страданията на г-жа Л. в периода
на стационарното и последващо лечение с оглед на
характера на увреждането, продължителния период на възстановяване и останали цикатрикси на видно място по тялото при носене на определен
вид дрехи. С оглед на така
приетата и неоспорена СМЕ, се доказало, че претендираните от ищцата в исковата
молба неимуществени вреди са прекомерно завишени. Безспорно се установило, че
същите в хода на производството не бяха доказани.
Иска се постановяване
на решение, с което да се остави без
уважение претенциите на въззивника ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД, изложени във
въззивната жалба, като неоснователни и недоказани, ведно със законните
последици от това и да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявения
обратен иск от ППП София към „БДЖ-ПП“ ЕООД срещу ДП „НКЖИ“.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явяват се
жалбоподателката Л. с представителя си адв. А. за Поделение за пътнически
превози при БДЖ се явява гл. юрисконсулт Б., за ДПНКЖИ се явява юрисконсулт В..
Адв. А. представя амбулаторен лист №0-0605/12.05.2020г. приет и приложен по
делото от съда, касаещ актуалното здравословно състояние на Л., касателно травмите й, предмет на репариране в настоящото
производство. В хода на устните състезания адв. А. сочи, че иска уважаване на
исковата претенция в пълен размер. Акцентира, че увреждането е с необратим
характер и жалбоподателката няма да може да възстанови напълно двигателните
функции на долния си крайник, болките продължавали и съгласно представения
амбулаторен лист. Иска се и присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции. Юрисконсулт Б.иска
да се уважи въззивната жалба на ППП при БДЖ срещу решението на ДРС, както и да
бъде уважен обратния иск срещу ДПНКЖИ. Юрисконсулт В. иска потвърждаване на
решението на Районен съд – Дупница.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Въззивните жалби и отговорът са подадени в срок, от
надлежни страни, процесуално допустими са, поради което съдът пристъпи към
разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Безспорно
установено по делото е, че Л. е служител на длъжност „началник влак пътническо
движение“ в „Поделение за Пътнически превози София“ /по-нататък ППП София/ с
месторабота гр. Дупница. Съгласно влязло в сила разпореждане №22793 от
28.11.2018г. на НОИ, ТП-София град, се установява, че инцидентът от
19.11.2018г. е признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване. От приложените и
приети по делото писмени доказателства – цитираното разпореждане, окончателен
доклад №6/14.01.2019г., доклад от 09.01.2019г., се установява, че на
19.11.2018г. влак №50244 в състав от 3 вагона, с обслужващ локомотив №44-090,
около 18:50 ч. излизайки от тунел №6 в междугарието
Черниче – Пею Яворов на км.146+430 се удря в паднала скална маса на релсите.
Локомотивът дерейлира, като от сблъска са пострадали
двама служители на БДЖ и един пътник. Единият пострадал служител е
въззивникът Т.Л. – открита рана на подбредрицата с
неуточнена локализация на левия крак. Въззиникът Л.,
видно от приетите по делото писмени доказателства - болничен лист за временна
неработоспособност №Е20182792090/19.11.2018г., история на заболяването №934,
резултат от образно изследване, копие на рентгенова снимка, лист за преглед на
пациент в СПО №014825/19.11.2018г., епикриза;
направление за хоспитализация, е проведено лечение на същата, като на
20.11.2018г. й била направен операция – миорафия. Определената й диагноза е „травма вамускул и сухожилия от предната мускулна група. Оперативна
процедура на таза и долния крайник със среден обем и сложност. Престоят й в
болница е с продължителност 4 дни, след което получила указания за контролни
прегледи и 30 дни домашно лечение.
По делото е назначена и приета съдебно –
медицинска експертиза – л. 135-138 от гр.д. №777/2019г. на ДРС. От нея се
установява, че Л. е получила разкъсно- контузна рана в областта на лявата подбедрица
и разкъсно- контузна рана в
областта на дясната подбедрица. Временната
нетрудоспособност е продължила 64 дни, през които е била засегната частично
функцията на левия долен крайник. От медико - биологична гледна точка травмата
на лявата подбедрица определя трайно нарушение във
функцията на крайника за период, по - голям от 30 дни, разкъсно-
контузната рана на дясната подбедрица
е довела до болки и до страдания за период около 15 - 20 дни, извършено й е
оперативно лечение на 20.11.2018г. с локална анестезия, медикаментозно - водно солеви разтвори, антибиотик /ципрофлоксацин/
и аналгетици; амбулаторно лечение - превръзки и
сваляне на конците, ходене с патерици за период от 20-25 дни и рехабилитация,
която е провеждана в домашни условия. Продължителността на лечението се
определя от характера на травматичните увреждания, методите на лечение,
състоянието на пострадалата, придружаващите заболявания и индивидуалните
особености. В конкретния случай ползваната временна нетрудоспособност е от 64
дни. През периода на лечение и възстановяване пострадалата е била активно
ангажирана. Липсват данни за възникнали усложнения, възпалителни процеси и
задълбочаване на органни или системни дефицити. Ограничаване
на флексията на лявото коляно от 10 градуса може да се компенсира с
провеждането на рехабилитация, физиолечение и
балнеолечение. Функционално крайниците са възстановени добре, като все още имало
10 градусов дефицит във флексията на лявото коляно. Белезите имат траен
характер, виждат се при носене на пола. Намалената чувствителност на кожата под
цикатрикса на лявата подбедрица
ще се подобрява постепенно. Цикатриксите и хипестезията не са довели до смущение на ежедневието на
пострадалата. От гледна точка на естетиката, може да бъде обсъждано пластично
отстраняване на ръбците при желание на ищцата. В
момента и за в бъдещ период пострадалата не би имала физически, психически и
емоционални травми в резултат на увреждането. Тя е работоспособна и изпълнява
трудовите си задължения. В проведеното по делото открито съдебно заседание на
21.01.2020г. вещото лице, изготвило експертиза - д-р М.М.,
сочи, че въпросните 10 градуса дефицит във флексията на лявото коляно не пречат
на Л. в ежедневието, тя си изпълнява трудовите задължения, ходи си на работа и
дефицитът във флексията не е допринесъл за повече страдания или болки.
Назначена и приета по делото е и
съдебно-счетоводна експертиза от в.л. Г. В., в заключението на което сочи, че
разликата между болничните и възнаграждението, което би получила Л. при нормален трудов процес е в размер на
564,31 лв. за процесния период от 19.11.2018г. до 21.01.2019г. В тази връзка в
проведеното съдебно заседание на, проведено на 12.11.2019г. Л. чрез процесуалния
си представител е направил искане за допускане на изменение на иска за
имуществени вреди при увеличение на
същия с 64, 01 лв. съдът е допуснал изменението и се е произнесъл
по него с решението.
Отделно от посоченото по делото са приети
като доказателства още и окончателен
доклад №6/14.01.2019г., Фактура № 31274/06.12.2018г., Справка №
4358/13.12.2018г., Доклад от 09.01.2019г., Телеграма НР 364 Д от 19.11.2018г., Писмо
от 26.11.2018г., Фактура № 3656/04.12.2018г, Акт № 1/04.12.2018г., които
потвърждават установените фактически констатации, изложени по-горе.
От
правна страна съдът установи следното:
Исковете са допустими.
Въззивните жалби са неоснователни и съдът ще
потвърди атакуваното съдебно решение по следните съображения:
Доколкото е предявен от Л. иск с правно
основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите, то същата следва да докаже наличие на трудово правоотношение с
ППП-София; настъпила злополука и нейния професионален или трудов характер;
размера на причинените вреди за претендирания исков
период; причинна връзка между увреждането и неработоспособността, от една страна,
и на претърпените вреди и увреждането, от друга, следва да се докаже по иска с
правно основание чл. 200, ал. 3 от КТ размера на разликата между причинената
вреда и обезщетението. ППП-София следва да докаже възраженията си.
По първата предпоставка за уважаване на иска –
няма спор между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства е
видно, че към момента на настъпване на инцидента – 19.11.2018г., Л. е била в
трудови правоотношения с ППП София на длъжност „началник влак пътническо
движение“.
По
злополуката - видно от влязлото в сила разпореждане №22793 от 28.11.2018г. на
НОИ, ТП-София, то спрямо Л. на 19.11.2018г. е настъпила трудова злополука.
Инцидентът е станал по време на изпълняваната от нея дейност по трудовото
правоотношение, което имала с ППП София, на длъжност „началник влак
пътническо движение“. Тези обстоятелства не се оспорват от страните в
производството. Съдът, изхождайки от нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, определяща, че трудова е всяка злополука при която
е налице внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на изпълняваната работа, не може да достигне до извод, различен от този,
че е налице трудова злополука.
По размера на вредите – имуществени и
неимуществени. Размерът на имуществените вреди – 561, 40 лв., се установява с
приетата съдебно-счетоводна експертиза и настоящата инстанция смята, че сумата
е определена правилно, кредитира изводите на вещото лице. Правилно ДРС е
допуснал изменение на иска в тази му част в посока увеличаване и се е
произнесъл в неговата цялост. По претендираните неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. районният съд е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД, която сочи,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
За справедлива репарация ДРС е определил сума в размер на 8000 лв., която
настоящият състав намира за правилно определен, вземайки предвид всички
обстоятелства по делото, както и необходимите измерения за определяне на
справедлива стойност. Пострадалата е на възраст 58 г. към момента на инцидента,
имала е болничен престой от 4 дни, както и домашно лечение, продължило 60 дни.
Извършена е оперативна процедура на таза и долния крайник на 20.11.2018г. с
локална анестезия. Съгласно съдебно-медицинската експертиза, назначена и приета
по делото, травмата на лявата подбедрица е довела до
нарушаване функцията на крака за повече от месец, а тази на дясната подбедрица за период не по-голям от 20 дни. Пострадалата е
следвало да ползва патерици за период от 20-25 дни. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита, че от настъпване на травмата по време на лечението и периодично
понастоящем Л. е чувства и продължава да
чувства болка в наранените зони. Взето е предвид и съществуващият дефицит
от 10 градуса във флексията на левия крак. Не се пропуска обстоятелството, че
на Л. са останали белези на краката, които ще останат до евентуалното им
заличаване с естетична хирургия и ще бъдат видими за околните при носене на
къси долни дрехи, например пола. Това от своя страна ще рефлектира върху
самочувствието й, поради тази специфика. Налице е още така намалена
чувствителност в областта на нараняванията, което обаче е с оптимистична
прогноза постепенно да се подобрява. По отношение на болковия
синдром и степента на отшумяване на нарушенията, съдът взема предвид и
констатацията на в.л., за което му е посочено от Л., че не е провеждала рехабилитация и физиотерапия, а е била
насочвана към такива процедури, видно от медицинската документация /виж л.8 – епикриза/. По
този начин в известна степен Л. не е съдействала в лечението си, за
по-ефективно справяне с последствията от нараняванията по подбедриците.
При тези данни съдът намира, че районият съд точно и
справедливо е определил репарация за неимущесвените й
вреди в общ размер на 8 000 лв. при
спазване на нормата на чл. 52 от ЗЗД и без да се пропуска неизгубилото значение
на ППВС №4 от 1968 г. Засягането здравето на Л. в нито един момент не е
застрашило живота й, не са засегнати жизненоважни функции и органи, а тези на
обичайната моторика и е възпрепятствана възможността
й свободно да се придвижва в пространството, а е следвало да го право
посредством патерици за около 25 дни. Действително има ограничение в степента
на свиване на коляното, което е с оптимистична прогноза. Пострадалият не е
допринесъл с нищо за настъпване на травмата/трудовата злополука – тя е с
внезапен и непредвидим характер – сблъсък на локомотива в скална маса.
Извършените медицински манипулации не са поставили в значителен риск общото
състояние на Л., извършена е хирургична манипулация с локална анестезия.
Цялостното лечение е продължило 64 дни, като през тях не може да се посочи, че Л.
е била в драматично здравословно състояние и в пълна невъзможност от нормално
общуване. Т.е. не е била в условие на тежка социална изолация, което да доведе
до допълнителни негативни изживявания. Не е налице допълнително влошаване,
т.нар. ексцес в състоянието й, като съдът отчита непълнота на положените мерки от страна на Л.,
изразяващи се в неосъществена рехабилитация и физиотерапия. Взето е предвид
известно леко загрозяване в целостта на епидермалната повърхност на подбедриците, което обаче визуално се възприема при избор
на къси дрехи, покриващи краката. Това е обратим ефект, за който се сочи, че е
възможна пластична намеса. Предвидимите болки и страдания в бъдеще не са
прогнозирани да настъпят от вещото лице. Няма да има и дефицит на
самообслужването, нито възпрепятстване на възможността за ресоциализация на Л..
В тази насока липсват дори индиции за такива
трудности. Не е констатирано да са настъпили някакви изменения в личността на
пострадалата. Настоящата инстанция намира като най-сериозно последствие от
травмата 10-те градуса дефицит във флексията на лявото коляно, което именно
намира, че трябва да бъдат репарирани с преобладаваща част от сумата от 8 000
лв., въпреки, че не съставляват особена пречка за ежедневните й дейности. В
този смисъл съдът не намира за основателно оплакването във въззивната жалба на
ППП-София, че обезщетението на неимуществените вреди е завишено, тъй като съдът
отчита глобално всички травми на Л. и състоянието й през периода на
възстановяване, както и неотшумелите последици след това.
По оплакването в жалбата на Л., че районният
съд не се е произнесъл по претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗАдв., то следва да се посочи, че видно от приложеното
пълномощно на л. 9 от гр.д. №777/2019г. по описа на ДРС, липсва означение, че
предоставената правна помощ е безплатна, поради наличие на някоя от
предпоставките на чл. 38, ал. 1 т. 1-3 от ЗАдв.
Действително в пълномощното не е уговорен размер на възнаграждение, но това
самостоятелно не ангажира съда, че то е уговорено в смисъла на чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв. и
съответно следва да се присъди адвокатско възнаграждение. Дали е налице някое
някоя от хипотезите на цитираната норма е следвало изрично да се въведе
текстово в пълномощно, съдът няма задължение служебно да изследва подобни
обстоятелства и да се произнася в тази посока при направено искане за първи път
едва във въззивната инстанция. Фактът, че на основание чл. 83 от ГПК Л. е
освободена от такси и разноски по делото не променя горния извод. Ето защо,
изводът на ДРС да не присъжда адвокатско възнаграждение в условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. за производството пред първата инстанция е
правилен. Действително пълномощно за въззивната инстанция с отбелязване, че е в
хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. е представено, но
с оглед изхода на делото не може да се присъди адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
По оплакването във въззивната жалба на ППП-
София, относно неуважените обратните искове към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД,
то същите са неоснователни, както е преценил и Районен съд – Дупница по
следните съображения: нормата на чл. 54
от Закона за задълженията и договорите предвижда, че този който отговаря за
вреди, причинени виновно от другиго има право на иск срещу него, за това което
е платил. В случая от данните по делото не може да се направи извод, че
сблъсъкът между локомотива и скалната маса, попаднала на релсите /и довело до
процесната трудова злополука/ е в следствие от виновното поведение на
„БДЖ-Пътнически превози” ЕООД. В случая не се спори между страните по обратния
иск, че съгласно нормата на чл. 3 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/
ползвател на обектите от железопътната инфраструктура /каквито са релсите,
съгласно пар. 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
ЗЖТ/ е Национална компания „Железопътна инфраструктура” /НКЖИ/, т.е. ответникът
по обратния иск. Наред с това текстът на чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ предвижда, че НКЖИ има за предмет на дейност, освен другите
задължения, то и ремонтът, поддържането и експлоатацията на железопътната
инфраструктура. Т.е. функционалната изправност на железния път е в
прерогативите и задълженията на НК”ЖИ”. Следва, обаче, да се установят
събитията довели до попадането на скалната маса на релсите на 19.11.2018 г. във
времето около 18:40 часа на междугарие Пею
Яворов-Черниче. Съгласно окончателен доклад №6 /виж л.18/, изготвен от Районна
разследваща комисия към НК”ЖИ”, което и двете съдебни инстанции кредитират като
валидно писмено доказателство за констатираните в него обстоятелства, то Кресненското дефиле е активен сеизмичен /земетръсен/ район,
поради което за последните пет месеца на 2018г. са регистрирани няколко
земетресения. На въпросната дата 19.11.2018г. е било отчетено земетресение с магнитуд 2,9 по скалата на „Рихтер”
с епицентър планина Пирин. Поради тази сеизмична активност по протежение на
железопътната линия в района били разположени денонощни охранителни пунктове.
Установено е, че жп-кантонера, следящ за
изправността на релсите в района на инцидента – Ваханин
е реагирал бързо на възприетия звук за
свличане на скалната маса и бързо се
ориентирал по посока на шума. Констатирал е вече настъпилия сблъсък между
локомотива и скалната маса. При тези
данни за съда се налага единствения извод, че случаят касае непредвидими
форсмажорни обстоятелства, чието предотвратяване не може да се сложи във вина
на „БДЖ-Пътнически
превози” ЕООД. Времето за реагиране и било толкова кратко, че е било технически
невъзможно нито предупреждаването на машиниста, нито разчистването на релсите
на мястото на сблъсъка, така че последният е бил неизбежен. Ето защо, главната
представка за уважаването на иска срещу ответника по обратния иск – вината не
се доказа в настоящото производство и поради това искът е неоснователен, но не
недопустим, каквито доводи се развиват от ответника в първоинстанционното
производство. От друга страна отговорността по чл.200 от Кодекса на труда е безвиновна, поради което форсмажорният характер на
първопричината, довела до трудовата злополука, не може да доведе до отпадане на
имуществената отговорност на работодателя на Л. – „Поделение за пътнически
превози София”.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и при липса на направено изявление от
процесуалния представител на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД за заплащане на
разноски и представяне на писмени доказателства в тази насока, то съдът няма да
присъжда разноски никому.
По обжалваемостта:
Гражданският иск е в размер над 5000
лв., поради което настоящото съдебно решение на основание чл. 283 от ГПК
подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му чрез Окръжен съд –
Кюстендил пред Върховния касационен съд при спазване на предпоставките на чл.
280 от ГПК.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №119 от 19.02.2020г.,
постановено по гр. д. №777/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението подлежи на обжалване чрез КОС пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: