Р Е Ш Е Н И Е № 385
01.12.2023 г. град Сливен
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
Сливен, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при секретар Радостина
Желева и с участието на прокурор ………като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева
административно дело № 367 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона
за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на
И.И.З. *** против Заповед № 3СП/Д-СН/999 от 28.07.2023
г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен,
потвърдена с Решение № 20-РД06-0027 от 28.09.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Сливен. С оспорената заповед, на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 вр. с чл.2 ал.1 от
Наредба № РД 07 – 5/2008 г. и Заповед № РД-01-207 от 05.07.2023 г. на Министъра
на труда и социалната политика, на И.И.З. *** е
отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво / в пари/ за
отоплителен сезон 2023/2024 г.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по
същество съображения са за постановяването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорващият счита, че не е налице възприетото материалноправно основание за постановения отказ за
отпускане на целева помощ за отопление, тъй като реално не е получил суми от
разпоредителната сделка. Моли за отмяната на оспорената заповед.
В съдебно заседание оспорващият
не се явява, не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата си и моли
съда да я уважи, като върне преписката на административния орган с указания за
отпускане на целева помощ за отопление.
Ответникът по жалбата –
Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен не изпраща
представител в о.с.з. В представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена Поддържа, че обжалваната заповед е
постановена от компетентен орган, в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон и при спазване на законово регламентираните процесуални
правила и формални изисквания.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Оспорващият в настоящото
производство – И.И.З. ***, е подал
Заявление-декларация вх. № 3СП/Д-СН/999 от 11.07.2023 г. в Дирекция
"Социално подпомагане" – Сливен с искане за отпускане на целева помощ
за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г. /л.13/. В
заявлението е посочено, че И.И.З. *** е п., не притежава недвижими имоти, движима
собственост и няма доходи през предходните шест месеца. След изготвяне на
социален доклад /л.15/ и извършване на съответните официални справки е установено,
че брутните доходи на оспорващия са в размер на 7 889,90 лв., от които 5 000
лева от продажба на недвижим имот и 2 889 лева от пенсия или месечния му
брутен доход за предходните шест месеца възлиза на 1 001,86 лева. След
извършена социална анкета е издадена Заповед № 3СП/Д-СН/999 от 28.07.2023 г. на
Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен / л.17/, с
която на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 вр. с чл.2 ал.1 от Наредба № РД
07 – 5/2008 г. и Заповед № РД-01-207 от 05.07.2023 г. на Министъра на труда и
социалната политика на И.И.З. *** е отказано
отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2023/2024 г. Органът се мотивирал с обстоятелството, че не е изпълнено
условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07 – 5 от 16.05.2008 г. –
средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация /1 001,86 лв. /, е по-висок от диференцирания доход за
отопление /260, 06 /лв. , а от друга страна лицето не е декларирало при
подаване на заявлението, че е собственик на идеална част от недвижим имот и е извършило
прехвърляне на съсобствен поземления имот през
последните две години срещу заплащане, като стойността на сделката надвишава 24
кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на
заявлението, което съставлява пречка по смисъла на чл. 10,
ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 10, ал. 12 от ППЗСП за отпускането на помощта.
И.И.З.
е обжалвал заповедта по административен ред с жалба вх.№ 200394И-00-2408/15.08.2023г./л.18/.
С Решение № 20-РД06-0027 от 28.09.2023 г. на Директора на Регионална дирекция
за социално подпомагане – Сливен, на основание чл. 97, ал. 1 и 145 ал. 1 и ал.2 от АПК и чл. 13, ал. 6 от ЗСП е отхвърлена като неоснователна
подадената от него жалба. /л.25/. След преценка на доказателствата, съдържащи
се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка,
съотнесена към приложимата нормативна регламентация, решаващият административен
орган е приел, че за заявителя не е възникнало право на целева помощ за
отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2023/2024 г., с оглед на което е
направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед е отказано
отпускането заявената за получаване помощ.
Решението е връчено на И.З.
на 02.10.2023г. /л.30/. Жалбата срещу първоначалният акт е подадена на
13.10.2023г. /л.2/.
По делото е приобщен
нотариален акт № 42 от 09.02.2023г., том първи, рег.№ 455 по дело №35 от 2023г.
на нотариус с район на действие РС Сливен за продажба на недвижим имот, на
втора страница от който е вписано, че общата продажна цена е 15 000 лева и е получена от продавачите М. П. К., И.И.З. и З. И. Д.по банковата сметка на единия от тях М. П.
К. /л.20/;удостоверение от ОДМВР Сливен, сектор „Пътна полиция“, от което се
установява, че ППС с рег.№ ******е с прекратена
регистрация, считано от 20.09.2023г. /л.5/ и ЕР № 94809 от 17.11.2022г. на ТЕЛК
към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр. Сливен, съгласно което оспорващият е с 85%
ТНР./л.6/
Административен съд Сливен, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата на И.И.З. е неоснователна.
Оспорената Заповед №
3СП/Д-СН/999 от 28.07.2023 г. е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган – Т. И. И., изпълняваща функциите на Директор
на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен, съгласно заповед № 2003-РД01-0019/26.01.2023г.
при упражняване на законово регламентираните правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 4, ал. 4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма и при
спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за
неговото съдържание. Посочено е както правното основание за упражненото
административно правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване
на постановения отказ за отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2022/2023 г. - наличието на неизпълнено
условие по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07 – 5 от 16.05.2008 г.
/средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението
надвишава диференцирания доход за отопление/ и неизпълнено условие по чл. 10,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 10, ал. 1, т.6 и ал.12
т.2 от ППЗСП - лицето е извършило прехвърляне на поземлени имоти през последните две
години срещу заплащане, на стойност, надвишаваща 24 кратния размер на основата
за подпомагане към момента на подаване на заявлението. С оглед на което съдът
приема, че е изпълнено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във
вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран
административен акт.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите отговарят на
посочената като правно основание за неговото издаване норма, респ. следват ли
се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на
чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са месечни,
целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането,
изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи,
се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи
за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика /чл. 12, ал. 4 от ЗСП/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика /Наредба № РД-07-5
от 16.05.2008 г. /, право на целева помощ за отопление имат лицата и
семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход
за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. От посочената нормативна
регламентация следва извода, че право на целева помощ за отопление възниква при
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 средномесечния доход на
лицето/семейството за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление и 2. лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г., диференцираният доход за отопление се определя от
основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на
бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата,
към която принадлежи лицето, както следва:1. за лице, живеещо само - 185
процента; 2. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за
всеки от съвместно живеещите съпрузи - 172 процента; 3. за дете до 18-годишна
възраст, а ако учи - до придобиване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст - 130 процента; 4. за бременни жени 45 дни преди раждане и
за родител, отглеждащ дете до 3-годишна възраст - 180 процента; 5. за родител,
отглеждащ сам дете/деца до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на
средно образование, но не повече от 20-годишна възраст - 180 процента.
С разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП нормативно са регламентирани и
други условия, на които трябва да отговарят лицата /семействата/ за отпускане
на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г., едно от които е, ако лицата са прехвърляли жилищен,
вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу
заплащане през последните 2 години.
Не се спори по делото, а
и от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че подалият заявление-декларация
вх. № 3СП/Д-СН/999 от 11.07.2023 г. И.З. е
п., който съжителства с м.си. При преценката за наличието на първото
условие по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г. за отпускане на целева помощ за отопление
/средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление/, се следва съпоставяне между доходите на И.З. и диференцирания доход
за отопление. С ДВ бр.77 от 27.09.2022г. е обнародвано постановление на МС №
286/21.09.2022г. за определяне на линията на бедност за страната за 2023г.,
като от 01.01.2023г. размерът на линията на бедност е 504 лева или 30 % от
линията на бедност е 151,20 лева. Дефиринцираният
доход за отопление в случая се определя при прилагането на по чл. 2, ал. 4, т.
2 от Наредбата /за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство/, който
в случая е 172% х 151,20 лева и равен на 260,06 лева. Доколкото доходът на
оспорващия за предходните шест месеца преди подаване на заявлението за
отпускане на целева помощ за отопление е в размер на 7 889,90 лева, получен
от пенсии в размер на 2 889,90 лева и от продажба на недвижим имот, то
средномесечния му доход възлиза на 1001,86 лева и надвишава значително диференцирания
минимален доход от 260,06 лева. В случая жалбоподателят оспорва, че за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението за отпускането на
помощта, е получил доходи от продажба на недвижим имот като твърди, че е
присъствал на сделката като наследник,
но цената, заплатена от купувача при продажбата, е получена единствено от
неговата м.. Настоящият съдебен състав намира, че правилно административния
орган, при формиране на дохода на И.З. за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението за отпускането на помощта, е включил получените при
прехвърляне на недвижимия имот парични средства. Заплащането
на сумата по сделката, в деня на сделката, единствено по банковата сметка на м.та
на оспорващия М.К.е неотносим факт за преценката на правоприлагащия
орган дали заявилото социално подпомагане лице отговаря на условието по чл. 10, ал. 12, т. 2 от
ППЗСП,
доколкото се касае за отношения между самите роднини продавачи, които винаги
могат да си прехвърлят дължимата сума. Получената сума несъмнено съставлява
доход и за оспорващия З. по смисъла на закона, а обстоятелството кой реално я е
получил и как се е разпоредил с въпросните парични средства е ирелевантно за правния спор. Следователно правилно от органа е прието, че общият
доход на И.З. за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация, възлиза в размер на 7 889,90 лева лв. Съответно средномесечният доход за същия период на лицето е в размер
на 1001,86 лв, който се явява по-голям от определения
диференциран доход за отопление /в размер на 260,06 лв. /, което обуславя извод
за липса на възникнало право на заявителя за отпускане на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г. Следователно по отношение на И.З.
не е налице първата материалноправна предпоставка по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г., за отпускане на заявената социална помощ.
Както беше посочено, второто нормативно
регламентирано изискване за отпускането на социална помощ за отопление, е
лицето да отговаря на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП. По аргумент от
чл.
10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, социалната помощ се отпуска ако заявителят не е
прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части
от тях срещу заплащане през последните 2 години. От доказателствата по делото
се установява, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан
в Служба по вписванията – Сливен с вх. рег. № № 42 от 09.02.2023г., том първи,
рег.№ 455 по дело №35 от 2023г И.З., заедно с м.си и с.си, са продали съсобствен поземлен имот в землището на СО Изгрев, м. “Гюргюнлюка“ за сумата от 15 000 лв., като делът на И.З.
възлиза на 5 000 лв. Доколкото исканата социална помощ е целева такава по смисъла
на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП и предпоставките за
уважаване на заявлението са уредени в чл. 2, ал. 1-6 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008
г. правилно органът е приел, че е осъществена продажба на недвижим имот и
получената за това сума, което води до средномесечен доход на оспорващия за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението по-висок от диференцирания доход за
отопление.
При направената служебна
проверка съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила при издаването на оспорената заповед.
Преди издаването й са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за
преценката досежно възникването и съществуването на правото на И.З. на социално
подпомагане по чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5 от 16.05.2008 г.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е
в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.З. против Заповед № 3СП/Д-СН/999 от 28.07.2023 г.,
издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Сливен,
потвърдена с Решение № 20-РД06-0027 от 28.09.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане – Сливен. С оспорената заповед, на основание
чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 вр. с чл.2 ал.1 от Наредба № РД 07 – 5/2008 г. и
Заповед № РД-01-207 от 05.07.2023 г. на Министъра на труда и социалната
политика, на И.И.З. *** е отказано отпускането на
целева помощ за отопление с твърдо гориво / в пари/ за отоплителен сезон
2023/2024 г., като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 13, ал. 6 от Закона
за социално подпомагане.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСРАТИВЕН СЪДИЯ: