№ 1359
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206964 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. Й. Х. /********/, гражданин на
Великобритания, роден на ********, притежаващ паспорт № *********,
издаден на 15.08.2019 г., чрез адв. Св. Д. от САК, против наказателно
постановление (НП) № 89 от 16.06.2022г., издадено от ЗА началник на ГПУ-
София към РДГП - АЕРОГАРИ - ГДГП – МВР, с което на основание чл. 48, ал.
1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 34 от ЗЧРБ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
НП. Твърди се, че жалб. Х. не е участвал при съставянето на АУАН, а при
предявяването му не му е бил назначен преводач нито е получил превод на
АУАН на английски език, посредством който да се запознае със съдържанието
му. Твърди се и нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. Моли за
отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените в хода
на производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява процесуален представител – адв. Д.. Поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление. Претендира за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ЗА началник на ГПУ- София към РДГП -
АЕРОГАРИ - ГДГП – МВР, редовно призован, не изпраща представител. По
1
делото са депозирани писмени бележки, с които е взето становище по делото,
с които се отправя искане до съда да остави в сила НП, тъй като същото е
законосъобразно, като излага и съответните доводи за това.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 01.06.2022 г. около 05:50ч. ч. в гр. София, на ГКПП - Аерогара София
била извършена гранична проверка на лицето К. Й. Х. /********/, който се
явил за полет W64405 по направление за Барселона. Проверката извършила
свид. Н. Л., на длъжност „страши полицай“ към ГКПП – Аерогара София. В
хода на проверката се установило, че жалбоподателят е влязъл в страната на
12.08.2021 г. през ГКПП Аерогара София и за последния 180 /сто и осемдесет/
дневен период е превишил разрешеният му 90 /деветдесет/ дневен престой в Р
България с 203 (двеста и три) дни.
С оглед тези данни, свид. Л. съставила на жалбоподателя К. Й. Х.
/********/ акт за установяване на административно нарушение №
83/01.06.2022 г., в който констатирала нарушение на разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Актът бил връчен на жалбоподателя срещу негов подпис, като не му е
предоставен нито устен, нито писмен превод при предявяването му.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 89 от
16.06.2022г., от ЗА началник на ГПУ- София към РДГП - АЕРОГАРИ - ГДГП –
МВР, с което на жалбоподателя К. Й. Х. /********/, на основание чл. 48, ал. 1,
т. 3 от ЗЧРБ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 34 от ЗЧРБ.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания от съда свидетел Н. Л. (актосъставител) и
надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. Л., в които същата заявява липса на
спомен, но потвърждава, че тя е подписала АУАН и пояснява, че същият е
съставен след извършена проверка, както и че няма практика при съставяне на
АУАН да се вика лицензиран преводач, а превод правят служители, които
знаят английски, като в процесния случай на жалбоподателя не е предоставен
нито устен, нито писмен превод.
За изясняването на обстоятелствата по делото изключително способстват
събраните писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, последователни са и не си
противоречат, поради което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство,
2
съдът счита, че същата е подадена от надлежно легитимирана страна –
санкционираното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото по делото не са представени доказателства за датата на връчване на
наказателното постановление, предвид което с оглед гарантиране правото на
защита на санкционираното лице и правото му да инициира съдебен контрол
върху издадения срещу него санкционен акт, съдът намира, че същата е
депозирана в срок. Жалбата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, АУАН
и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и при спазване на
установените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. При съставяне
на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съобразено е и
изискването на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис. Съобразена са нормите на чл. 42, ал. 1 и
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като са описани всички фактически обстоятелства,
които обосновават съставомерност на извършеното нарушение.
Съдът констатира, че в хода на производството е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. По делото е представена заповед за
определяне на длъжностно лице за заместване на отсъстващ ръководител от
РДГП-Аерогари, с която за заместващ е определен Димитър Тодоров Кошов –
полицейският служител, издал обжалваното НП. Видно от приложената
заповед, на същата е била поставена дата на издаване 29.05.2023 г.
Наказателното постановление, с което е санкциониран жалбоподателят е
издадено на 16.06.2022 г. Представената пред съда заповед не допринася за
установяване на компетентността на органа към датата на издаване на
наказателното постановление, което поставя съда в невъзможност да
установи, че НП е издадено от компетентно лице. За актосъставителя също не
са представени никакви писмени доказателства, удостоверяващи неговата
компетентност. Предвид изложеното съдът намира, че е нарушена
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, което налага отмяна на наказателното
постановление дори само на това основание.
От показанията на актосъставителя – свид. Л. се установи по категоричен
начин, че на жалбоподателя не е бил предоставен превод от компетентен
преводач както към момента на съставяне на съставяне на акта, така и към
момента на неговото предявяване. Безспорно е и това, че със съставянето му е
било предявено административнонаказателно обвинение на лице, което е
чужд гражданин (гражданин на Великобритания), което не владее български
език. Установените обстоятелства са достатъчни за съда, за да се приеме, че
3
жалбоподателят не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за
него език. Разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, обосновава субсидиарно
приложение на правилото, съдържащо се в нормата на чл. 142, ал. 1 от НПК,
съгласно която, когато обвиняемият не владее български език, му се назначава
преводач. В конкретния случай субект на това задължение е АНО, който е
следвало да се убеди, че нарушителят е разбрал какво е съдържанието на
АУАН и какви са неговите права в административнонаказателното
производство, с оглед гарантиране правото му на защита. Въз основа на тези
аргументи, съдът прие, че допуснатото процесуално нарушение е ограничило
в значителна степен правото на защита на санкционираното лице, тъй като
жалбоподателят не е имал представа извършването на какво нарушение му е
вменено. Допуснатото процесуално нарушение налага безусловна отмяна на
наказателното постановление.
Нарушени са и разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и тази на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в нито един от двата основни за производството
акта не е посочен начален и краен момент на срока, както и времето на
извършване на нарушението. Допуснатото нарушение също се явява от
категорията на съществените, тъй като е ограничило правото на защита на
санкционираното лице и налага отмяна на наказателното постановление.
Въпреки че констатираните съществени нарушения на процесуалните
правила са достатъчни, за да обосноват отмяна на наказателното
постановление, за пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че при
проверката на обжалвания акт се констатира и материална
незаконосъобразност на същия.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да
напусне страната до изтичане на разрешения за пребиваване срок. За да се
установи дали е нарушена тази разпоредба, следва в преписката да се
съдържат доказателства, от които по категоричен начин да се установят
следните обстоятелства – кога е влязло лицето в границите на Република
България, за да може да се определи начален момент и краен момент, на т.нар.
разрешен срок и съобразно това да се определи времето на извършване на
нарушението. В преписката не се съдържат никакви доказателства в тази
насока. С оглед разпределението на доказателствената тежест в
административнонаказателния процес и това, че доказването на
административнонаказателното обвинение е в тежест на АНО, съдът приема,
че обвинението се явява недоказано от обективна страна. С оглед на това
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице е
ангажирана неправилно, което налага отмяна на наказателното постановление
и на това основание.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
претендираните разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По делото е
предоставен договор за правна защита и съдействие и списък с разноски,
съгласно който уговореният адвокатски хонорар от 500 лв. е бил изцяло
изплатен в брой – като в тази си част договорът има характера на разписка,
4
поради което и съдът следва да уважи това искане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 89 от 16.06.2022г., от ЗА
началник на ГПУ- София към РДГП - АЕРОГАРИ - ГДГП – МВР, с което на
жалбоподателя жалбоподателя К. Й. Х. /********/, на основание чл. 48, ал. 1,
т. 3 от ЗЧРБ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 34 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция” към МВР да заплати на
К. Й. Х. /********/, гражданин на Великобритания, роден на ********,
притежаващ паспорт № *********, издаден на 15.08.2019г. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5