РЕШЕНИЕ
№141
гр. Велико Търново, 05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №82 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на ... М. Б., в качеството й на пълномощник на „Вачев табак“ ООД от гр.
В. Търново, срещу Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В.
Търново с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу действия
на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани в Разпореждане
изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в
която отказано прекратяване на изпълнителното производство и отписване на
вземания поради изтекла погасителна давност на публични държавни вземания,
установени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново. В подадената
жалба се твърди, че посоченото задължение, представляващо лихви в размер на
35 661,34 лв. и главница от 0 лв. за задължения по ЗДДС за данъчни периоди
от 01.01.2008г. до 30.09.2013г. по изпълнително дело №**********/2012г. по
описа на ТД на НАП – В. Търново, е
недължимо, тъй като същото е погасено по давност. Излага отделно съображения,
че решаващият орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК не се е произнесъл по изрично отправено
до него искане за обявяване на нищожност на Разпореждане изх.
№С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в която
е било налице „дублиране“ на публични вземания за сума в размер на
225 955,08 лв. Моли съдът да отмени обжалваното решение, като уважи
жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител, както и да даде указания
на директора на ТД на НАП да се произнесе по искането за частична нищожност на
разпореждането на публичния изпълнител. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по
жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото
оспорва подадената жалба и моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД на НАП –
В. Търново, постановено в производство по реда на чл. 266 – чл. 267 от ДОПК,
решаващият орган е отхвърлили жалбата на „Вачев табак“ ООД срещу Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново и е потвърдил изцяло подаденото
разпореждане. Решението е връчено на пълномощника на дружеството жалбоподател
на 08.02.2021г. видно от намиращата се на стр. 13 от делото разпечатка за
извършено електронно връчване. Жалбата срещу него е подадена в ТД
на НАП – В. Търново на 15.02.2021г., т.е. в срока по чл. 268, ал.1, изр. І от ДОПК и е процесуално допустима.
Межда страните по делото не е спорно и от
представените с административната преписка писмени доказателства се установява,
че жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията по ИД **********/2012г. по описа на ТД на НАП – В. Търново, посочени в подадени
от „Вачев табак“ ООД справки-декларации по ЗДДС, ГДД по ЗКПО, декларации обр. 6
за дължими вноски към фондовете на ДОО, за здравно осигуряване, към фонд
„ГВРСН“ и УПФ, както и по издадени след извършена ревизии на дружеството РА
№*********/13.06.2014г. и РА №Р-04-1401254-091-001/20.10.2014г.
По така направеното искане се е произнесъл публичен
изпълнител при компетентната ТД на НАП, който с Разпореждане изх.
№С210004-137-0000247/15.01.2021г. е
оставил без уважение възражението.
След обжалване
на разпореждането по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК ответникът е постановил
обжалваното пред АСВТ решение, с което е отхвърлил изцяло подадената жалба
срещу това разпореждане като неоснователна.
Законосъобразността на решението в частта, в която е
потвърдено обжалваното разпореждане и действията на публичния изпълнител по
отношение на публични вземания за лихви по ЗДДС, начислени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново в размер на 35 661,34
лв., както и не е уважено искането за обявяване на частична нищожност на
разпореждането, са предмет
на спора по делото.
Съгласно чл.
266, ал.1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват
от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална
дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от
деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по
преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.
268, ал. 1 от ДОПК, в случаите, когато жалбата е оставена без уважение,
какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред
административния съд по местонахождението на компетентната териториална
дирекция. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се налага
изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство са както
действието на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на
директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при
издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за писмена форма,
спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с
приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК, в рамките на
визирания в срока по чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Обжалваното пред административния
орган разпореждане е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в
компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
225, ал.1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния
изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.
Търново представляват валидни административни актове. Същите са издадени в
писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за
постановяването им. В тази връзка съдът намира възражението на жалбоподателя за
липса на произнасяне по направено искане за обявяване на нищожност на
разпореждането на публичния изпълнител за неоснователно.
На първо място правилно е съображението,
развито от пълномощника на жалбоподателя, че на съдебен контрол по реда на чл.
267 от ДОПК подлежи решението на решаващия орган по чл. 266 от ДОПК, а не
актовете и действията на публичния изпълнител, дори когато са потвърдени с това
решение. Липсата на произнасяне от страна на директора на съответната ТД на НАП
по подадена жалба по реда на чл. 266 от ДОПК не предпоставя наличие на мълчалив
отказ, който може да се обжалва пред съд, както и възможност на обжалване в
този случай да подлежи първоначалния акт или действие. Това е така, тъй като по
арг. за обратното от чл. 144, ал. 2 от ДОПК, разпоредбите на Глава
деветнадесета от кодекса не намират субсидирано приложение спрямо тези по Глава
двадесет и седма. В конкретния случай обаче не е налице липса на произнасяне от
страна на решаващия орган. В диспозитива на решението на ответника е посочено
недвусмислено, че се отхвърля жалбата на „Вачев табак“ ООД срещу Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – В. Търново и разпореждането се потвърждава. По този начин е налице формирана
правновалидна воля на решаващия орган, в смисъл, че подадената жалба е изцяло
неоснователна, а обжалваният акт е изцяло законосъобразен. Липсата на изложени
изрични мотиви по отношение на отделно възражение не правят решението нищожно,
по изложените вече по-горе съображения.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, след издаването на РА
№*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново, е проведена процедура по чл.
133, ал. 3 от ДОПК, като е бил издаден ревизионен акт за поправка на РА
№П-*********/22.07.2014г., с който са поправени редица позиции по установените
с РА №*********/13.06.2014г. публични задължения. При въвеждане в облог на
новите задължения след корекцията е възможно в разпечатка от досието на
задълженото лице да фигурират и двете задължения, но в случая липсват данни да
е направена проверка за това обстоятелство от публичния изпълнител или
решаващия орган. Това от своя страна би предложило наличие на процесуални
нарушения, но такова оплакване би могло да бъде проверено само при направено
редовно обжалване с искане за отмяна на актовете в тази им част. Изрично в
жалбата е посочено, че се обжалва Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД
на НАП – В. Търново с което е оставена без уважение жалбата на дружеството
срещу Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново,
в частта, в която отказано прекратяване на изпълнителното производство и
отписване на вземания поради изтекла погасителна давност на публични държавни
вземания, установени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В. Търново,
представляващо лихви в размер на 35 661,34 лв. и главница от 0 лв. и се
прави искане за отмяна на обжалвания акт само в тази му част.
Възражения
срещу други части на решението и потвърденото с него разпореждане, не могат да
се релевират надлежно пред съда след изтичане на срока по чл. 268, ал. 1, изр. първо
от ДОПК. Възражението за нищожност на актовете както се посочи е неоснователно.
За пълнота на изложението може да се посочи, че не съществува процесуална
пречка за жалбоподателя да изиска нова справка за задължения си и ако счита, че
те са некоректно отразени да сезира публичния изпълнител с ново искане.
По отношение на
възражението за изтекла погасителна давност в частта, в която то не е било уважено
от ответника, в обжалваното решение е посочено, че не е изтекла погасителната
давност, съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК за задълженията за лихви по РА
№*********/13.06.2014г., тъй като са извършени действия с които давността е
била спряна, а след въвеждане на Извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., давността повторно е спряна и към момента
на произнасяне на решаващия орган тя не е изтекла.
Жалбоподателя
излага доводи за неправилно тълкуване на нормите, регулиращи института на
погасителната давност от ответника, като счита, че давността е била прекъсната
и към настоящия момент вече е изтекла. Тези
възражения съдът намира за частично основателни.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите за вземанията по т., т. 1 – 8, са също
публични вземания. С оглед на това за тях е приложима предвидената в чл.
171, ал. 1 ДОПК давност. А тя е пет години, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение.
В разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ДОПК са
посочени основанията за спиране на давността, а съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаване на акта за
установяване на публично вземане или с предприемане на действия по принудително
изпълнение.
По делото от фактическа страна не е спорно,
че в хода на образуваното изпълнително производство са били наложени обезпечителни
мерки по реда на чл. 195 от ДОПК с постановления на публичен изпълнител/стр.
62-64 от делото/, както и са извършвани действия по принудително изпълнение –
опис на недвижим имот по чл. 233, ал. 2 от ДОПК и определяне на окончателна
оценка на имота съгласно чл. 235, ал. 6 от ДОПК/стр. 68 и сл. от делото/.
Предприетите действия се отразяват по различен начин спрямо започналата да тече
погасителна давност, като налагането на обезпечителни мерки спира давността
съгласно чл. 172, ал. 1 ,т. 5 от ДОПК, а действията, чрез които изпълнението се
насочва срещу определен недвижими имот прекъсват давността по арг. от чл. 172,
ал. 2 от ДОПК.
Процесните данъчни периоди по ЗДДС, за които
е начислена лихва, са месеци 03.2008г.; 08.2008г.;
03.2009г.; 08.2009г.; 09.2009г.; 02.2010г.; 05.2010г.; 08.2010г.; 11.2010г.;
12.2010г.; 04.2011г.; 08.2011г.; 09.2011г.; 10.2011г.; 11.2011г.; 12.2011г.; 03.2012г.;
06.2012г.; 07.2012г.; 08.2012г.; 09.2012г.; 11.2012г.; 12.2012г. и 01.2013г.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността, освен в случаите, посочени в т., т. 1 – 5. Няма
налице спор досежно липсата на обстоятелствата, визирани в точките на ал. 2 на
чл. 171 от ДОПК, поради което 10-годишнитя давностен срок се брои съгласно
общите правила на ЗЗД от началния момент, посочен в чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Следователно давността за лихва за
данъчните периоди по ЗДДС месеци 03.2008г.; 08.2008г.; 03.2009г.; 08.2009г.;
09.2009г.; 02.2010г.; 05.2010г.; 08.2010г.; 11.2010г. е изтекла. За данъчни
периоди 03.2008г. и 08.2008г. срокът по чл. 172, ал. 2 от ДОПК изтича на
31.12.2018г., за 08.2009г. и 09.2009г. съответно на 31.12.2019г., а за
данъчните периоди 02.2010г.; 05.2010г.; 08.2010г.; 11.2010г. изтича на
31.12.2020г. За неправилни настоящият състав намира изложените в обжалваното
решение на ответника съображения за продължаване на давността, съгласно § 29,
т. 1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците/Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020г./.
Съгласно
§ 29, т. 1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение срокът по
чл.
171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага, а
според т. 2 на § 29 освен в случаите по чл.
172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да
тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба
въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл. 172, ал. 1
от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на Извънредното положение –
13.05.2020г. След отмяната на Извънредното положение давността продължава да
тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на разпоредбата на чл.
172, ал. 2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността се брои за изтекла,
независими от основанието за спиране. В § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, се посочва, че до
отмяната на извънредното положение срокът по чл.
171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага, но
тази разпоредба не продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, както е прието
от решаващия орган/ответника по делото. Смисълът и целта на разпоредбата са да
не изтече давностния срок при действието на обявеното извънредно положение,
съгласно чл. 3, т. 1 от с.з., което е привременна мярка за защита интересите на
кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени
обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието,
визирано в хипотезата на § 29, т.1 /отмяна на извънредното положение/,
действието и е обвързано с определен срок след който правните последици,
породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица
продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29,
т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
Ето защо по изложените съображения в обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – В. Търново и потвърденото с него
разпореждане на публичен изпълнител при същата дирекция, в частта, досежно
погасените по давност задължения за лихви за задължения по ЗДДС за месеци 03.2008г.; 08.2009г.;
09.2009г.; 02.2010г.; 05.2010г.; 08.2010г.; 11.2010г. са незаконосъобразни и
подлежат на отмяна. След
отмяната на актовете в тази обжалвана част, делото следва да се върне на ТД на
НАП, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на
други обстоятелства, които да са довели до спиране или прекъсване на давността,
изчислена по посочения в мотивите на решението начин, следва да се процедира по реда на
чл. 173 от ДОПК по отношение на посочените задължения.
По отношение на начислените задължения за лихви за данъчните периоди по
ЗДДС месеци 12.2010г.;
04.2011г.; 08.2011г.; 09.2011г.; 10.2011г.; 11.2011г.; 12.2012г.; 03.2012г.;
06.2012г.; 07.2012г.; 08.2012г.; 09.2012г.; 11.2012г.; 12.2012г. и 01.2013г.
давността по чл. 172, ал. 2 от ДОПК изтича съответно на 31.12.2021г., 31.12.2022г.
и 31.12.2023г., т.е. към настоящия момент не е изтекла. Следователно в останалата си част
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и
жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направените искания
от страните за присъждане на разноски по производството, съдът следва да
присъди такива по компенсация съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена
част от жалбата. Разноските следва да се определят като разлика между
направените такива от жалбоподателя за държавна такса и внесено адвокатско
възнаграждение в посочения размер, а разноските на ответника съобразно
претендираното възнаграждение за юрисконсулт. По компенсация съдът следва да
осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 517 лв.
Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №12/05.02.2021г. на директора на ТД на НАП – В. Търново с което е
оставена без уважение жалбата на „Вачев табак“ ООД срещу действия на публичен
изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, обективирани в Разпореждане изх.
№С210004-137-0000247/15.01.2021г. на ТД на НАП – В. Търново, в частта, в която е
отказано прекратяване на изпълнителното производство и отписване на вземания
поради изтекла погасителна давност на публични държавни вземания за лихви върху
задължения по ЗДДС, установени с РА №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП – В.
Търново, за данъчни периоди
месеци 03.2008г.;
08.2008г.; 03.2009г.; 08.2009г.; 09.2009г.; 02.2010г.; 05.2010г.; 08.2010г. и
11.2010г.
ВРЪЩА делото
като преписка на ТД на НАП – В. Търново в тази му част за предприемане на
действия, съобразно изложеното в мотивите на решението в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Вачев табак“ ООД от гр. В. Търново, срещу Решение №12/05.02.2021г.
на директора на ТД на НАП – В. Търново с което е оставена без уважение жалбата
на дружеството срещу действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, обективирани в Разпореждане изх. №С210004-137-0000247/15.01.2021г. на
ТД на НАП – В. Търново, като неоснователна в останалата й част.
ОСЪЖДА ТД на
НАП – В. Търново да заплати на „Вачев табак“ ООД от гр. В. Търново разноски по
делото по компенсация в размер на 517/петстотин и седемнадесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: