Решение по дело №2136/2012 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 март 2013 г.
Съдия: Тодор Георгиев Попиванов
Дело: 20121320102136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

     

 

 Р Е Ш Е Н И Е № 99

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. В., 29.03.2011г.

 

       В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и тринадесета година в състав:      

   

       Председател : Тодор Попиванов          

при секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2136 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е брачен иск, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, от В.П.А., ЕГН **********,*** против Н.С.А., ЕГН **********,***.  

Предявен е от ищеца иск с право основание чл.49, ал.1 от СК.     

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са наличието на сключен между страните на 01.07.2005г. граждански брак, от който имат родено детето Й. В. А., ЕГН **********; че през 2005г. ответницата заминала на работа в чужбина, като инцидентно се е обаждала и изпращала издръжка на детето, както и че през 2011г. ответницата прекратила всякаква връзка с ищеца, поради връзката й с друг мъж. Поддържа още, че ответницата има общо 4 деца от три брака, които е изоставяла в специализирани институции или на съпрузите си, както и че от раздялата ищецът живее с детето в гр.В. и полага грижи за него, подпомаган от своите родители. Поддържа също, че получава нередовни и недостатъчни доходи, а ответницата работи от години в И. и има добри материални възможности.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да прекрати гражданският брак, сключен между страните с развод по вина на ответницата. Моли след прекратяване на брака ответницата да носи пред – брачното си фамилно име С.. В съдебно заседание ищецът е поискал и съдът е допуснал оттегляне на искането му съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, както и искането му жената да носи пред - брачното си фамилно име. Претендира предоставяне  ползването на семейното жилище – собственост на родителите му. Претендира предоставяне на родителските права върху детето и осъждане на ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 25.09.2011г., ведно със законната лихва при забава.

В срока за отговор на исковата молба, от назначения на ответника особен представител е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Иска се допускането на двама свидетели при режим на довеждане. 

Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответницата и които не се нуждаят от доказване. Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже че между страните е сключен граждански брак; че страните са родители на детето Й. В. А., ЕГН **********; че са във фактическа раздяла, както и че гражданският брак, сключен между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата; че ищецът има родителски капацитет и възможности да отглежда детето с помощта на разширеното семейство, както и че получава ниски доходи, а ответницата работи в И. и получава високи доходи.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушан и приет е социален доклад по отношение на детето. 

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателствата в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните са сключили граждански брак на 01.07.2005г. в гр.В., обл.В., видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0138/01.07.2005г., изд. от Общ. В., като съпругата е приела фамилното име на съпруга си А.. Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, изд. от община В., страните имат родено от брака детето Й. В. А., ЕГН **********. От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че ответницата Н.С.А., ЕГН **********, има родени още децата К. С.С. и Р. В. Г. и С.В. П., които не са деца на ищеца.

Видно от справка, изд. от СОУ ”Ц. С. В.” – гр.В., детето на страните Й. В. А., ЕГН **********, е записан дневна форма на обучение в ІV – ти клас.

Видно от представеното по делото удостоверение, изд. от ОД на МВР – В. за периода от 01.01.2000г. до 02.10.2012г. ответницата има регистрирани 6 излизания и 6 влизания през ГКПП на Р.Б., като след 01.01.2007г. българските граждани се проверяват на ГПКК по метода „преценка на риска”.

От представеното удостоверение, изд. от Железопътна секция В. се установява, че за 2012г. ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 6496,93 лева , а нето – 5232,92 лева, или средно месечно: 541 лева бруто и 436 лева нето.

От представения по делото социален доклад по отношение на детето, изготвен от Д „СП” – Видин, се установява, че понастоящем грижи по отглеждането и възпитанието на малолетния Й. В. А., ЕГН ********** полага неговият баща – ищецът В.П.А., ЕГН **********, подпомаган от своите родители. Заключението на доклада е, че условията, при които се отглежда детето са много добри; че на детето е подсигурено всичко необходимо за ежедневието му и за учебния процес. Установява се още, че между момчето и бащата е изградена силна емоционална връзка.

Разпитания по делото св. Ф.П.установява, че ответницата от години живее и работи в чужбина и че от една година и половина не си е идвала; че детето е привързано към баща си; че се учи добре и че се чувства добре, а св.Л.Л. установява, че ответницата на няколко пъти е ходила на работа в И., като последно е заминала преди около една година и половина и не се е връщала; че за детето се грижи бащата с помощта на своите родители; че детето е много привързано към баща си и че се чувства много добре. Останалите доказателства по делото съдът намира за не съотносими към правния спор по делото, поради което не следва да ги обсъжда.

От правна страна съдът намира следното: брачният иск за развод е основателен и доказан. Установи се наличието на фактическа раздяла между съпрузите за няколко периода, като последно от една година и половина, през който те не са поддържали съпружески отношения. Липсата на съвместен брачен живот е довела до отчуждение между съпрузите, до липса на семейни и имуществени интереси и обуславя дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Страните не търсят вина за разстройството на брака, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По отношение упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете, същите следва да се предоставят на бащата, който към настоящия момент е поел грижата по отглеждането и възпитанието на сина си. Установи се по несъмнен начин, че интересите на детето са защитени, че същото е добър ученик, силно привързан е към бащата и че има подкрепата на разширеното семейство – баба и дядо по бащина линия. Назначения на ответницата процесуален представите взема становище по иска за предоставяне на родителските права, че дори те да се предоставят на майката, тя няма как да ги упражнява.

На майката следва да се определи традиционния режим на лични отношения с детето, а семейното жилище, с оглед предоставянето на родителските права на бащата и с оглед собствеността върху него – следва да се предостави за ползване на ищеца.

Предвид оттегленото от ищеца искане след прекратяване на брака ответницата да носи пред-брачното си фамилно име и разглеждане на производството в отсъствие на ответната страна, съдът намира, че фамилното име на ответницата не следва да се променя.

 По отношение на издръжката, която родителят, на когото не са предоставени родителските права, следва да заплаща на непълнолетното си дете, се събраха доказателства за доходите на бащата, които съдът определя като сравнително ниски – около една и половина минимална работна заплата. Не се установиха доходите на другия родител, но се установи, че той живее и работи в Р. И., където ноторно известно стандартът на живот е сравнително по – висок от този в Р.Б. Не се установи наличието на специфични нужди по отношение на детето на страните. Предвид изложеното съдът намира, че за месечната издръжка на детето са необходими общо 200 лева, от които 150 лева следва да се осигуряват от майката, а 50 от бащата. При така направеното разпределение на тежестта за заплащане на месечната издръжка съдът взе предвид обстоятелството, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети единствено от бащата, от които майката е изцяло освободена. Издръжката на детето следва да бъде пресъдена считано една година преди завеждане на исковата молба в съда, а именно от 25.09.2011г., тъй като по делото не се установи ответницата да е изплащала издръжка на детето за този период – обстоятелство, което ако е налице е в нейна тежест да установи. До пълния претендиран размер искът за пресъждане на издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Издръжка за бъдеще време страните няма да си дължат, тъй като такава не е претендирана и доказана, а окончателна държавна такса, която съдът определи на 40 лева следва да се заплати по равно между страните.

На основание чл.329 от ГПК, тъй като по делото не се търси вина, разноските по делото следва да останат за страните така, както са ги направили.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между В.П.А., ЕГН **********,*** и Н.С.А., ЕГН **********,***, сключен на 01.07.2005г. в гр.В., обл.В. с акт за граждански брак № 0138/01.07.2005г., изд. от Общ. В., без да се произнася по въпроса за вината.

Съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг за в бъдеще време.

След влизане в сила на решението за прекратяване на брака, жената ще продължи да носи фамилното си име А..   

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище представляващо ап.*, находящ се в гр.В., ж.к.”Хр. Б.”, бл.*, вх.*, ет.* на мъжа В.П.А., ЕГН **********,***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните малолетно дете – Й. В. А., ЕГН ********** на бащата В.П.А., ЕГН **********. За осъществяване на лични контакти с детето майката Н.С.А., ЕГН ********** ще има право до навършване на пълнолетието му да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9,00 часа до 19,00 часа по местоживеенето на детето, както и един месец в годината, през лятната ваканция на детето, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, след което да връща детето по местоживеенето на бащата.

ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********,***, да заплаща месечна издръжка на детето Й. В. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител В.П.А., ЕГН **********,***, в размер на по 150 /сто и петдесет/ лева месечно считано от 25.09.2011г., ведно със законната лихва при забава до отпадане, изменение или прекратяване на основанието й за плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка до пълния претендиран размер от 300 лева месечно, като неоснователен и недоказан.  

        ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН **********,***, да заплати държавна такса върху пресъдената издръжка в размер на 216 лева и окончателна държавна такса в размер на 20 лева, в полза на РС – В..

        ОСЪЖДА В.П.А., ЕГН **********,***, да заплати окончателна държавна такса в размер на 20 лева, в полза на РС – В..

Постановява предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал1 от ГПК по отношение на пресъдената издръжка.

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му  страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/