Решение по дело №670/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 16 март 2020 г.)
Съдия: Владимир Калоянов Крумов
Дело: 20191320100670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                    Р Е Ш Е Н И Е - 432

 

                гр. Видин 14.10.2019г.

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Председател : Владимир Крумов

 

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ……………………..………... като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 670 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК.

 

Твърди се от ищците П.И.Г., ЕГН:**********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***, че срещу тях, като длъжници, било образувано изпълнително дело №20107240400139 по описа на Частен съдебен изпълнител Виолета Томова с район на действие Окръжен съдВидин, по молба на взискателя„Обединена Българска Банка“ АД от 10.03.2010г. и въз основа на изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден въз основа на Заповед №1360-РЗ от 15.12.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по гр.д.№2159/2009г. на Районен съд Видин. По силата на изпълнителния лист ищците са осъдени да заплатят солидарно на „Обединена Българска Банка“ АД сумата от 4580,42лв., представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 10.12.2009г. до изплащане на вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата от 391,22лв. разноски по производството.Вземането произтича от Договор за предоставен потребителски кредит с обезпечение от 09.01.2008г.По горното изпълнително дело покана за доброволно изпълнение/ПДИ/до ищцата П.И.Г., ведно със Заповедта за изпълнение е връчена и получена от същата на 14.04.2010г. Ищцата П.И.Г. не е подавала възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което след изтичане на последния срокдо 28.04.2010г. същата се е стабилизирала и влязла в сила.

Покана за доброволно изпълнение до ищцата М.С.А., ведно със Заповедта за изпълнение е връчена лично на 19.04.2010г.Ищцата не е подавала възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради което след изтичане на срока, същата се е стабилизирала и влязла в сила.С разпореждане на ЧСИ В.Томова от 06.04.2010, е наложен запор на МПС с рег. № ВН 8682 ВВ собственост на ищцата М. СветославоваАлекснадрова.С Протокол от 13.12.2010г. на ЧСИ В.Томова е насрочен опис на МПС за 08.02.2011г., който опис не се бил състоял, съгласно   Протокол от 08.02.2011г. на ЧСИ В.Томова.След 08.02.2011г. срещу ищците, като длъжници, други принудителни и изпълнителни действия по изпълнителното дело не са били извършвани, както и не са събрани суми.              С влязло в сила на 25.07.2016г. Постановление от 08.07.2016г. на ЧСИ В.Томова,   е прекратено изпълнителното производство по делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради непоискани изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години, считано от 08.03.2011г. - последнотоизпълнително действие по делото насрочен опис на МПС. В Протокола била допусната грешка, относно посочената дата – 08.03.2011г.  на последното изпълнително действие - насрочен опис на МПС, вместо правилната 08.02.2011г. В постановлението било отразено,че изпълнителното производство е прекратено по отношение на длъжника П.И.Г., но то е е прекратено и по отношение на втория длъжник М. Станиславова А. по силата на закона, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК поради непоискани изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години, считано от 08.02.2011г. последното изпълнително действие по делото - насрочен и несъстоял се опис на МПС.

            Твърди се, че през периода от 08.02.2011г. до 04.08.2016г. от „Обединена Българска Банка“АД,като кредитор и взискател, спрямо ищците не са предприемани действия за принудително изпълнение на вземанията му по изпълнителния лист, както и не са предприемани  изпълнителни действия.

Сочи се, че на 04.08.2016г., след прекратяване на изпълнително дело .№20107240400139 на ЧСИ В. Томова, въз основа на същия изпълнителен лист от 15.12.2009г. по молба вх.№7613/04.08.2016г.  на „Обединена Българска Банка“АД, е образувано второ по ред изпълнително дело №20167240400466  по описа на ЧСИ В. Томова, срещу ищците. По второто изпълнително дело на ищцата П.И.Г. е връчена покана за доброволно изпълнение на 11.10.2016г.Покана за доброволно изпълнение е връчена на ищцата М.С.А. е  връчена на 29.09.2016г. С Разпореждане от 29.06.2018г. на ЧСИ В.Томова, и въз основа на молба вх.№594/29.06.2018г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл.429,ал.1 от ГПК, ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК **********, е конституиран като взискател по изпълнително дело .№466/2016г. на ЧСИ В.Томова на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г. с „Обединена Българска Банка“АД. По силата на така сключеният договор  първоначалният взискател „Обединена Българска Банка“АД, като „цедент“ е прехвърлил изцяло вземането си спрямо ищците на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като „цесионер“, произтичащо от Договор за кредит LD0800910610и по приложеният изпълнителен лист.За извършената цесия първоначалният взискател „Обединена Българска Банка“АД е уведомил ЧСИ В.Томова с молба вх.№2017/06.03.2016.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.117 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Твърди се, че по отношение на вземането на ответника е приложим  петгодишен давностен срок по  чл.110 от ЗЗД, като за вземанията за лихва е предвидена кратка 3 годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, ал.1 б."в" от ЗЗД. Ищците сочат, че вземанията са погасени по давност. Поддържа се, че към датата на образуване на второто изпълнително дело - 04.08.2016 г. за първоначалният взискател „Обединена българска банка“АД, както и за настоящият взискател, ответната страна, по същото изпълнително дело не е съществувало правото на принудително изпълнение, поради погасяване на вземанията по давност.Поради погасяване по давност на главното вземане за главницата,се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания за лихвите, съгласно чл.119 от ЗЗД. Твърди се, че погасителната давност по издаденият изпълнителен лист е започнала да тече от  08.02.2011г. когато е предприето последното изпълнително действие - насрочен опис на МПС по първото образувано изпълнително дело и е изтекла на 08.02.2016г., т.е. вземането на първоначалният взискател „Обединена Българска Банка“АД и ответното дружество е погасено преди датата на образуване на второто изпълнително дело - 04.08.2016г. През горния период не са извършвани действия за принудително изпълнение и изпълнителни действия и давността не е прекъсвана. Ищците обосновават правния интерес от водене на настоящето дело предвид предприетите спрямо тях принудителни изпълнителни действия.

Иска се да бъде постановено решение с което да бъде признато за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1715, Район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Райчо Петков Казанджията“ №6, сграда МатриксТауър, етаж 6, ищците не дължатна основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.с чл.439, от ГПК на ответното дружество: сумата от 4580,42лв., представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 10.12.2009г. до изплащане на вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата  от 391,22лв. разноски по производството, за което е издаден изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден въз основа на Заповед №1360-РЗ/15.12.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК по гр.д.№2159/2009г. на Районен съд -Видин.

Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва основателността на иска. Твърди за приложение на ППВС № 3 / 18.11.1980г. според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Сочи, че погасителната давност е започнала да тече от 08.02.2013г. – датата на прекратяване на първото изпълнително дело.

По делото са събрани писмени доказателства.

          Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна :

          Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.12.2009г. по гр. дело № 2159 / 2009г. по описа на Районен съд Видин, е образувано на 10.03.2010г. изпълнително дело № 2010724040139/2010г. на ЧСИ Виолета Томова с район на действие Окръжен съд Видин против ищците за събиране на процесните суми. Последното изпълнително действие е извършено на 08.02.2011г. – насрочен опис на МПС. С постановление от 08.07.2016г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Въз основа на същият изпълнителен лист е образувано, на 04.08.2016г. изпълнително дело № 20167240400466 на ЧСИ Виолета Томова.

          Страните не спорят относно фактическата обстановка.

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължат ли ищцитепроцесните суми.

Ищците се позовават на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2 / 2013г., което считат за приложимо в настоящия случай. Ответната страна навежда доводи за приложимост на ППВС №3/18.11.1980г., което дава съвсем различна регламентация на въпроса за погасителната давност в рамките на изпълнителния процес.В т.10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ВКС изрично е посочено, че се обявява  за  изгубило  сила  Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Релевантен за настоящото производство е въпросът от кой момент следва да се счита за изгубило сила ППВС 3/1980г. В тази връзка следва да се съобрази Решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В мотивите на решението е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР.

Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече.С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.Според мотивите на Решение №170/17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.

В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980г. Давността е прекъсната с образуването на изпълнително дело № 2010724040139/2010г. на ЧСИ Виолета Томова. По силата на ППВС 3/1980г. в същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на прекратяване на изпълнителното дело, по силата на закона – на 08.02.2013г. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок. Към момента на образуване на 04.08.2016г. на изпълнително дело № 20167240400466 на ЧСИ Виолета Томова, давностния срок не е изтекъл.

С оглед на горното вземането на ответната страна не е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен.

С оглед на изхода на делото на ищците не следва да се присъждат разноски по производството.

Ищците следва да заплатят разноски на ответната страна в размер на 100,00лева за възнаграждение за възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед на горното Съдът

 

                                               РЕШИ:

 

Отхвърля предявения от П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 6,, сграда МатриксТауър, етаж 4-6, че П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***,  не дължат на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 6,, сграда МатриксТауър, етаж 4-6,сумата от 4580,42лв., представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 10.12.2009г. до изплащане на вземането, сумата от 437,39лв. представляваща договорна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г., сумата от 06,46лв., представляваща наказателна лихва от 10.03.2009г. до 09.12.2009г, както и сумата  от 391,22лв. разноски по производството, за което е издаден изпълнителен лист от 15.12.2009г. издаден въз основа на Заповед №1360-РЗ/15.12.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК по гр.д.№ 2159 / 2009г. на Районен съд, и е образувано изпълнително дело № 20167240400466 на ЧСИ Виолета Томова, като неоснователен.

Осъжда  П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. София, район „Витоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 6,, сграда МатриксТауър, етаж 4-6, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Отхвърля искането на П.И.Г., ЕГН: **********,***, и М.С.А., ЕГН **********,***, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

Районен съдия :