№ 4582
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110202860 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на Д. Й. И. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 7108989, на СДВР, с
който на жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева. От страна на жалбоподателката (чрез процесуален представител) се
прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни
доводи за нарушаване на процесуалните правила и за липса на извършено административно
нарушение, респективно за недоказаност на обвинението (излага се и лишено от конкретика
становище за материална незаконосъобразност на ЕФ). Въззиваемата страна излага
становище с конкретна аргументация за процесуална и материална законосъобразност на
фиша (виж и по-долу във връзка с това становище!), като претендира неговото
потвърждаване, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) и от
предявените в съдебно заседание въз основа на определение с правно основание чл. 284 от
НПК доказателствени материали се установява по несъмнен начин изложеното от
фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът препраща
(забрана за използване на подобна техника за излагане на установената от съда фактическа
обстановка не се открива в релевантната нормативна уредба, което не означава, че
настоящата инстанция не е такава по фактите и че същата инстанция не установява
конкретна фактическа обстановка, респективно – че не я излага в решението си /просто това
се осъществява чрез препращане към съдържание, с което страните са запознати/), както и
(се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра
на вътрешните работи за утвърждаване на образец и метрологичната годност на процесното
техническо (измервателно) средство към процесната дата - съответното одобряване на типа
и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка със срок
1
на валидност към датата на установяване на нарушението (т. е. - спазването на съответните
изисквания по ЗИ), а също (се установява още) и това, че приложеният по делото предходен
ЕФ фиш е бил издаден срещу жалбоподателката за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр ал. 1 от
ЗДвП (санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП) и че
процесният (по настоящото дело) фиш е издаден на 28.02.2023 г.
Приложени са напълно достатъчен набор от материали (в това число протокол за
използване на АТСС), удостоверяващи правилното функциониране и използване на
съответната автоматизирана система. Съответният уред, макар и изключително трудно, все
пак е видим на съответната приложена снимка относно разположението му съгласно чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Правилно при това положение е приложен законът (и процесуалният, и материалният
/в това число при съобразяване на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП/).
Що се отнася до въпроса (поставен по делото) за това на кое превозно средство е
измерената/отчетената превишена скорост, то следва да се има предвид разпоредбата на чл.
752, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
респективно това, че в случая се касае за средство от одобрен тип, преминало успешно
съответната метрологична проверка, като на съответната снимка относно констатиране на
процесното нарушение ясно се вижда рег. № на само едно МПС, което МПС е и очевидно
най-близо от всички заснети МПС до заснемащото устройство; иначе казано, никакво
съмнение няма за кое превозно средство се отнася процесната измерена скорост. Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не изисква повторно
заснемане поради видими при първоначалното заснемане повече от едно МПС, като в
крайна сметка това, което има значение за решаване на делото, е именно обстоятелството, че
не съществува никакво основание за съмнение досежно свързването на процесната скорост
със съответното притежавано от въззивничката превозно средство.
Логически няма как (във връзка с друго релевирано по делото конкретно възражение
срещу обвинението) изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата да бъде изпълнено посредством заснемането
от самите АТСС (няма как те да се самозаснемат). Последната спомената наредба не
съдържа изискване заснемането на разположението на уреда да включва и всяко МПС, по
отношение на което чрез същия уред е установено превишаване на максималната разрешена
скорост.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН съдът не установи каквито и да било основания за отмяна или за изменение на
обжалвания ЕФ, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
от ЗАНН същият фиш следва да бъде потвърден, при който изход от делото правно
основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката липсва. На съда
служебно е известно, че приложеното писмено становище (писмено възражение срещу
жалбата по смисъла на чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), с което се изчерпва участието на
процесуалния представител на СДВР, явяващ се упълномощен юрисконсулт, е бланково (по
бланка, в която обичайно се правят леки изменения по отделните дела /както и по
настоящото дело/, съобразени с конкретния обжалван ЕФ, като например относно дата и
място на извършване на нарушението, конкретна стойност на превишението на разрешената
максимална скорост, конкретна нарушена разпоредба и други подобни, но практически с
излагане на едни и същи доводи по същество), поради което присъждането на разноски
(юрисконсултско възнаграждение) в полза на СДВР в действителност би противоречало на
2
принципа на добросъвестността по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, респективно не се следва такова присъждане.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 7108989, на СДВР.
Не присъжда разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3