РЕШЕНИЕ
Гр.
София, ……..2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря В.Венева и прокурора С.Цанков, като разгледа докладваното от съдия
ТАЛЕВА В.Н.О.Х. дело №3750 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
20.06.2019г., постановена по НОХД №18470/2018г., СРС, НО, 112-ти състав, е
признал подсъдимата Г.Н.Ц. за НЕВИНОВНА в това, че на 23.12.2013 г. в гр.
София, в магазин „Х.-Т.” ЕООД, находящ се на бул. „********, като представител
на „М.” ЕАД в качеството си на длъжностно лице, което заема длъжността
„супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително
споразумение № 4/21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на
службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г.,
при условията на продължавано престъпление - с четири деяния, които поотделно
са осъществили един състав на едно и също престъпление и са били извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите са се явили от обективна и от субективна
страна продължение на предшестващите, сама съставила неистински частни
документи - Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш.;
Данни за потребител за СИМ карта № ******** към Договор № М3942637 от
23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш.; Данни за потребител за СИМ
карта № ************ към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги
с абонат Ж.В.Ш. и Приложение № 1 към Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за
мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на които бил придаден вид, че представляват
конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала ръкописно трите имена
съответно в графите „За ПОТРЕБИЛТЕЛЯ”, „ПОТРЕБИТЕЛ”, „Подпис на абоната“ и „За
АБОНАТА” и положила подпис съответно в графите „За ПОТРЕБИТЕЛЯ”, „ПОДПИС
(Абонат)”, „Подпис на абоната“ „За АБОНАТА” във всеки от документите от името
на Ж.В.Ш. и ги употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. ги въвела и
активирала в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване
на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са
възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и
„М.” ЕАД, както следва:
1.
На 23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.”
ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството
си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски
обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение N° 4 / 21.02.2012
г. към трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно
длъжностна характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила
неистински частен документ — Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни
услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала ръкописно трите му имена и
положила подпис от негово име в графата „За ПОТРЕБИЛТЕЛЯ” / и го употребила
пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013 г. въвела и активирала действието на
документа в електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване
на служебно предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са
възникнали правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и
„М.” ЕАД.
2.
На 23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.”
ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството
си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски
обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към
трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна
характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила неистински частен
документ — Данни за потребител за СИМ карта № ********* към Договор № М3942637
от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала
ръкописно трите му имена в графата „ПОТРЕБИТЕЛ” и положила подпис от негово име
в графата „ПОДПИС (Абонат)”/ и го употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013
г. въвела и активирала действието на документа в електронната система на
посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й
потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по
сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД.
3.
На 23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.”
ЕООД, находящ се на бул. „******** като представител на „М.” ЕАД, в качеството
си на длъжностно лице, което заема длъжността „супервайзър магазин“ в търговски
обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към
трудов договор от 27.10.2009 г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна
характеристика, във вариант от 02.05.2012 г., сама съставила неистински частен
документ — Данни за потребител за СИМ карта № ********** към Договор № М3942637
от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който бил придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш. /изписала
ръкописно трите му имена в графата „ПОТРЕБИТЕЛ” и положила подпис от негово име
в графата „ПОДПИС (Абонат)”/ и го употребила пред „М.” ЕАД, като на 23.12.2013
г. въвела и активирала действието на документа в електронната система на
посочения мобилен оператор чрез използване на служебно предоставените й
потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали правни отношения по
сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД.
4.
На
23.12.2013 г. в град София, в магазин „Х.-Т.” ЕООД, находящ се на бул. „********
като представител на „М.” ЕАД, в качеството си на длъжностно лице, което заема
длъжността „супервайзър магазин“ в търговски обект на „Х.-Т.” ЕООД, съгласно
допълнително споразумение № 4/21.02.2012 г. към трудов договор от 27.10.2009
г., в кръга на службата си - съгласно длъжностна характеристика, във вариант от
02.05.2012 г., сама съставила неистински частен документ — Приложение № 1 към
Договор № М3942637 от 23.12.2013 г. за мобилни услуги с абонат Ж.В.Ш., на който
бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на лицето Ж.В.Ш.
/изписала ръкописно трите му имена и положила подпис от негово име в графата
„За АБОНАТА” и в графата „Подпис на абоната“/ и го употребила пред „М.” ЕАД,
като на 23.12.2013 г. въвела и активирала действието на документа в
електронната система на посочения мобилен оператор чрез използване на служебно
предоставените й потребителско име и парола, за да докаже, че са възникнали
правни отношения по сключен договор за мобилни услуги между Ж.В.Ш. и „М.” ЕАД —
престъпление
по чл.310, ал.1, вр. чл.309, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото й обвинение.
Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП,
ведно с допълнение към него, с които се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяването на нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна
по възведеното й в първата инстанция обвинение. В допълнението към протеста се
прави подробен анализ на събраните по делото доказателства, изразява се
несъгласие с правните изводи на районната инстанция, като според представителя
на СРП, доказателствената съвкупност по недвусмислен начин сочи, че именно
подсъдимата Ц. е автор на престъплението, за което й е повдигнато обвинение,
поради което се иска и нейното осъждане.
Въззивният съд в закрито разпоредително заседание на
16.09.2019г., по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, на свидетели и вещи лица, както и ангажирането на нови
доказателства.
В открито съдебно заседание
представителят на СГП заявява, че не поддържа протеста, като счита, че
постановената първоинстанционна присъда е правилна. Твърди, че от събрания
доказателствен материал не може да се направи категоричен извод, че подсъдимата
Ц. е автор на инкриминираното деяние. Намира за безспорно установено, че
подсъдимата не е подписала документите в длъжностното си качество, тъй като не
е подписала инкриминираните документи от името на дружеството. Релевира, че
макар подсъдимата Ц. действително да е съставила четири неистински документа от
името на частно лице, то обаче липсват доказателства, че именно тя ги е въвела
в системата на дружеството. Прави заключение, че контролираният съд правилно е
достигнал до извод, че липсват доказателства, които по пряк или косвен начин да
доведат до извода, че именно подсъдимата е автор на инкриминираното деяние.
Пледира съдът да отхвърли протеста на
СРП и да потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.
Защитникът на подсъдимата – адв. Р., моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда поради нейната правилност и законосъобразност.
Счита, че СРС е обсъдил събраните доказателства, не е допуснал нарушение на
процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Изтъква, че квалификацията
по чл.310, ал.1 НК е неправилна, а деянието се явява недоказано по отношение на
факта кое е лицето, въвело инкриминираните договори в системата.
В правото си на лична защита подсъдимата Ц. се присъединява
към казаното от адвоката й, а в правото си на последна дума моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в подадения протест,
допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚
и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери следното:
Атакуваният
съдебен акт страда от съществен процесуален порок, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, който не
може да бъде отстранен от въззивната инстанция, но е отстраним при ново
разглеждане на делото. Този порок се състои в съществено нарушение на
процесуалните правила, допуснато в хода на първоинстанционното съдебно
следствие, ограничило процесуалните права на страните, противоречия в мотивите
и липса на анализ на доказателствата, което обуславя отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.
Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено
съдебно следствие), като подсъдимата Ц. е заявила, че разбира в какво е
обвинена и изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. За да бъде законосъобразно проведена процедурата по чл.371,
т.2 от НПК, съдът е задължен най-напред да прецени доказателствата и да направи
извод дали те подкрепят направеното самопризнание на фактите по обвинителния
акт, след което да приеме за установени обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК, изложени в обвинителния акт и едва накрая да прецени, въз основа на
достоверно отразената в обвинителния акт фактология, почиваща на събраните в
досъдебното производство доказателства, има ли извършено деяние, извършено ли е
то от подсъдимия виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната му
квалификация. В случая, пред районния съд не е съществувало първото от
изброените условия, поради което незаконосъобразно е допуснато провеждане на
съкратено съдебно следствие. Районният съд, на основание чл. 372, ал. 4, вр.
чл.371, т.2 от НПК, неправилно е преценил, че са налице условията за прилагане
на диференцираната процедура по посочената глава от НПК. Макар че подсъдимата Ц.
е поискала допускане и провеждане на съкратеното следствие, и е манифестирала,
че „признава“ фактите по обвинителния акт, първоинстанционният съд не е
следвало да приема и одобрява, по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, така
направеното „признание“ на фактите и да провежда съдебното следствие по
диференцираната процедура на глава ХХVII от НПК. Това е така, защото още в
събраните в досъдебното производство доказателства, е имало противоречиви
доказателства досежно обстоятелството кое точно лице е обявило процесните
документи в системата на оператора, респ. кое е лицето, ползвало съставените
неистински частни документи. С оглед на това не се установява несъмнено и
категорично, в необходимата степен за провеждане на съдебното производство по
реда на посочената диференцирана процедура, че изложената в обвинителния акт
фактология отговаря на обективната фактическа обстановка, установима
посредством събраните в досъдебното производство доказателства. В такава насока
са и мотивите по т. 4 от ТР № 1/2009г., където се посочва, че при констатирани
съществени противоречия в доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно
съставомерните признаци на инкриминираното деяние и неговото авторство,
предопределящи постановяване на присъда, основана на предположения,
първостепенният съд е длъжен да разгледа делото по общия ред, като се позове на
предписанията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.
След като неправилно районният съд е допуснал провеждане на диференцираната
процедура, предвидена в чл.371, т.2 НПК, без да са били изначално налице
предпоставките за това, пренебрегвайки разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, която
предвижда, че в случаите на чл.372, ал.4 НПК не се провежда разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът е
провел разпит на подсъдимата, която е дала обяснения именно за тези факти. В
този разпит и с дадените обяснения, подсъдимата на практика е отрекла фактите,
описани в обвинителния акт, заявявайки, че не тя е обявила в системата на М.
инкриминираните документи, а и за съставянето на същите е била помолена от
колегата си, с което навежда твърдения за вероятно посредствено извършителство.
В обясненията си подсъдимата Ц. твърди, че е подписала инкриминираните документи
в частта за „абонат“ и „потребител“, но заявява това да е станало по молба на
колегата й А., който я уверил, чеЖ.Ш. е негов приятел, желае да сключи договор
с процесния оператор, но не може да дойде в офиса поради заболяване.
Същевременно подсъдимата отрича тя да е лицето, обявило инкриминираните
документи в системата на оператора, съответно отрича тя да е ползвала
съставените от нея неистински частни документи. Видно от протокол от проведено
съдебно заседание от 05.04.2019г.,
непосредствено след разпита на подсъдимата, съдът служебно е констатирал
посочените противоречия и обстоятелството, че са наведени различни твърдения извън
тези, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Служебно е
констатирал и факта, че с оглед принципа на дирене на обективната истина е
необходимо да се съберат допълнителни доказателства, които да изяснят основни
елементи от обвинителната теза. Установявайки посочените несъответствия в
дадените от подсъдимата обяснения и изложените в обвинителния акт факти,
първият съд е следвало да констатира, че реално не е налице признание на
фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, а т.нар. „признание“, направено
от подсъдимата, е само декларативно, като Ц. на практика е отрекла тези факти, с
оглед на което съдът е следвало да отмени определението си, с което допуснал
провеждане на съкратено съдебно следствие и да премине към провеждане на
съдебно следствие по общия ред, предвиден в глава ХХ НПК. Вместо това,
контролираният съд неправилно и в противоречие с процедурата по съкратено
съдебно следствие, предвидена за хипотезата на чл.371, т.2 НПК, е допуснал до
разпит свидетел за изясняване на твърденията, наведени от подсъдимата, които
видно са били в разрез с фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. По този начин
контролираната инстанция е направила недопустимо смесване на процедурите,
предвидени в глава ХХ и в глава ХХVІІ НПК, с което е допуснала съществено
процесуално нарушение – ограничила е правата както на подсъдимата, така и на
СРП като страна в процеса, доколкото са били събрани устно и непосредствено само
част от доказателствата, а останалите са били ползвани без да бъдат събрани по
предвидения в глава ХХ НПК ред, с което както подсъдимата, така и СРП са били
лишени от възможността да участват лично и непосредствено в събирането на тези
доказателства. Само така, чрез събиране на доказателства за включените в
предмета на доказване обстоятелства, в условията на непосредственост,
публичност, устност и състезателност, противоречивите и неизяснени моменти биха
били преодолени.
Коментираното процесуално нарушение дало отражение и в мотивите към
атакуваната присъда, които също страдат
от порок, неотстраним във въззивното производство. Мотивите съдържат редица
противоречия, не е направен изчерпателен анализ на доказателствата, като тези
пропуски се приравняват на липса на мотиви, която липса винаги води до отмяна
на безмотивния акт.
В мотивите си към атакуваната присъда, районният съд е извел фактическа
обстановка, различна от описаната в обвинителния акт, въпреки проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК, като същевременно е
счел, че така приетата фактическа обстановка се подкрепя от направеното от
подсъдимата самопризнание. Както бе посочено вече по-горе в настоящето
изложение, по същността си самопризнанието на Ц. е абсолютно формално,
доколкото в дадените от нея обяснения се съдържа отрицание на фактите,
залегнали в основата на обвинителната теза, а фактологията приета от първия съд
е съответна не на направеното самопризнание, а на обясненията дадени от
подсъдимата. На следващо място, липсва анализ на депозираните от подсъдимата
обяснения, въпреки несъответствието им с фактите, изложени в обвинителния акт,
не са съпоставени и с останалите доказателства по делото, като единствено е
вметнато, че „При разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 НПК, съдът намира,
че няма задължение да прави прецизен доказателствен анализ, а само да посочи
защо направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по
делото и от кои точно доказателства е подкрепено“. Последното е принципно
вярно, но при проведено законосъобразно съдебно следствие, основано на
действително самопризнание, подкрепено от събраните в ДП доказателства. В
конкретния случай, декларативно заявеното от подсъдимата признание на фактите,
опровергано от дадените от нея
обяснения, по същество отричащи фактите, изложени в обстоятелствената чат на
обвинителния акт, налагат обстоен доказателствен анализ, какъвто в мотивите на
първия съд липсва. Нещо повече, позовавайки се на самопризнанието на
подсъдимата относно доказателствена обезпеченост на приетата фактология по
делото, съдът е допуснал противоречие в мотивите си, тъй като от една страна
подсъдимата „признава“ фактите, изложени в обвинителния акт и съдът се позовава
на това самопризнание, от друга страна е приета фактическа обстановка, различна
от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответна на
дадените от Ц. обяснения, а не на направеното от нея „самопризнание“. При
липсата на надлежен доказателствен анализ, налице е неяснота по какъв начин
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. По-нататък в мотивите
на контролирания съд е прието от правна страна,
че освен самопризнанието на подсъдимата, липсват други доказателства именно
подсъдимата да е въвела в системата инкриминираните четири неистински частни
документа, а присъдата не може да почива само на самопризнание. Доколкото
самопризнанието на Ц. е в противовес с дадените от нея обяснения и доколкото
съдът не е подложил на обсъждане заявеното от подсъдимата в проведения й
разпит, то и в тази част мотивите съдържат неясни и взаимно изключващи се
твърдения. Изводът, че липсват доказателства подсъдимата да е въвела в
системата процесните неистински документи, съдът е подкрепил с показанията на
свидетелите К., И., К., без обаче да подложи на обсъждане показанията на
свидетеля С. Д., който твърди противното – че няма спомен някой да е въвеждал
документи в системата през чужд акаунт. Посочването избирателно на част от
доказателствата и липсата на задълбочен и обстоен анализ на всички
доказателства, събрани по делото води до неяснота в мотивите и до невъзможност
да бъде направена преценка за начина, по който е формирано вътрешното убеждение
на контролирания съдебен състав, както и за неговата правилност. Същевременно
СРС в доказателствения си анализ е използвал освен събраните в досъдебното
производство доказателства и доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, а именно –показанията на свидетеля А., депозирани в хода на
съдебното следствие, но в крайна сметка не е обсъдил наличните противоречия в
цялата доказателствена съвкупност с нужната прецизност и дълбочина, като не е
ясен пътят на формиране на вътрешното му убеждение. Правото на съда да
взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но подлежи на контрол,
като вид логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и
всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Необходимостта от
аналитична оценка на доказателствения материал и от излагане на изрични
съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК, е свързана с възможността
да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при
осъществяването на дейността по решаване на делото. Единствено
е посочено, че приетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните
доказателства („гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
способите за доказване, а именно: „самопризнанието на подсъдимата и гласните
доказателствени средства и писмените доказателства, които го подкрепят.“), без
същите да са обсъдени, без да е обоснована позицията на съда досежно причините,
поради които кредитира определение доказателства и кои от тях не цени с доверие,
като по този начин е нарушено правилото на чл. 305, ал.2 НПК. Отделно от това не са обсъдени
обясненията, дадени от подсъдимата, а чисто декларативно е констатирано, че
намират опора в други доказателствени източници. Обясненията притежават двояка
правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на
такова, чрез което подсъдимото лице упражнява в пълен обем правото си на
защита. В тази насока, достоверността на заявеното от подсъдимата Ц. е следвало
да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните
доказателствени средства и при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на
доказателствата, което обаче не е било сторено от първоинстанционния съд.
В
конкретиката на изложеното настоящата инстанция намира, че липсата на
доказателствен анализ в мотивите и наличието на противоречия води до липса на
мотиви като цяло.
В заключение въззивният съд намира за важно да отбележи следното: въпреки
наличието на изявление по чл.371, т.2 от НПК съдът може да постанови
оправдателна присъда, но основанието за постановяването й не може да бъде
недоказаност на обвинението, както е в процесния случай. Този извод намира
своето обяснение в обстоятелството, че, за да довърши процедурата с определение
по реда на чл.372, ал.4 от НПК съдът не само формално приема, че
самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, но и обявява, че при
постановяване на присъдата ще го използва без да събира други доказателства за
фактите, посочени в обвинителния акт.
При направения по-горе извод, че пред първата инстанция не е бил спазен
процесуалния ред за провеждане на съкратеното съдебно следствие, което от своя
страна е задълбочило порока и довело до лаконичен анализ на доказателствата,
равняващ се на липсата на такъв, единствената правна възможност за въззивния
съд е да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за ново
разглеждане. Отменителното основание се съдържа в текста на чл. 348, ал. 3, т.
1 и т.2, пр.1 от НПК, а именно съществено процесуално нарушение, допуснато чрез
одобрение на неподкрепено от доказателствата самопризнание на фактите от
подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и липса на мотиви. Нарушението обаче е преодолимо при повторното
разглеждане на делото, където няма пречка процеса да се развие по общата
процедура на НПК, която е невъзможно да бъде проведена за първи път от
въззивния съд, тъй като по този начин страните ще бъдат лишени от една
инстанция по фактите.
В този смисъл безпредметно се явява изследването на въпросите, предмет на
въззивната проверка, касаещи по същество обвинението. Поради тази причина
съдебният състав не обсъжда наведените в протеста доводи, които биха могли да
бъдат разгледани в случай, че въззивният съд се занимае с въпросите по
съществото на делото, което на настоящия етап от развитието на процеса, с оглед
процесуалното основание за отмяната на първоинстанционната присъда, е
невъзможно.
Воден от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК,
Софийски градски съд, НО, ХV -ти въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 20.06.2019г.,
постановена по НОХД №18470/2018 г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от
стадия на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1…………..
2…………….