МОТИВИ
към Присъда №35 от 09.03.2016
год. по НОХД № 97/2016г. по описа
на Бургаски окръжен съд.
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против Т.Т.И.,
ЕГН:**********, с обвинение за извършени престъпления по чл.216 ал.1 от НК,
чл.346 б от НК и по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и
„б“ вр. чл.26 ал.1 от НК.
Съдебното
производство по делото бе разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият И. призна пред съда изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките
по чл.372 ал.4 от НПК, съдът като установи, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
обвинението съобразно фактическото описание и правна квалификация, посочени в
обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане на
наказания за всяко от престъпленията, включено в съвкупността при превес на
отегчаващите вината обстоятелства. За престъплението по чл. 216 ал.1 от НК,
прокурорът предлага да бъде наложено наказание на подс. И. – лишаване от
свобода за срок от три години; за престъплението по чл. 346б от НК – лишаване
от свобода за срок от две години и за престъплението по чл. 199 ал.1 т.4 вр.
чл. 198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК от НК – лишаване
от свобода за срок от десет години. Индивидуализирайки в посочения размер
наказанията, които подсъдимият следва да понесе във връзка с осъществената престъпна деятелност и
след редуцирането им по правилата на чл.58а ал.1 от НК, прокурорът предлага да
бъде наложено едно общо най-тежко наказание на подсъдимия в размер на 6 години
и 8 месеца, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим. По
отношение предвиденото в чл. 199 ал.1 от НК наказание „конфискация до ½
от имуществото на виновния”, прокурорът изразява позиция, че доколкото
подсъдимия не притежава имущество, наказанието не следва да бъде налагано.
Обосновава се на следващо място от прокурора наличие на законово основание за
приложение на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК относно иззетия по делото камък с
неправилна форма, послужил на дееца за осъществяване на престъплението по чл.
216 ал.1 от НК, като за останалите приложени по делото веществени доказателства
– мобилен телефон ведно със СИМ карта, предлага да бъдат върнати на
подсъдимия.
Защитникът на подс. И. изразява позиция
за доказани от фактическа страна престъпни посегателства, съобразно предметния
обхват на обвинението. Претендира промяна на квалификацията на деянието,
касаещо престъпно повреждане на чужда движима вещ, като обосновава маловажност
на случая в хипотезата на ал.4 на чл. 216 от НК. Изразява несъгласие с
предложената от прокурора индивидуализация на наказанията за всяко от
извършените престъпения, като аргументира ниска степен на обществена опасност
както на дееца, така и на деянията. Акцентира върху социалния и семеен статус
на подсъдимия, във връзка с които наведени обстоятелства обосновава необходимост
от смекчаване отговорността на последния. Пледира, в съответствие с особените правила, визирани в чл. 373 ал.2 от НПК, за всяко от престъпленията,
включено в обвинението, на подсъдимия да бъде определено наказание в минимален
размер, съобразно предвиденото в особената част на НК, с приложение на чл.58а
ал.1 от НК, и налагане на общо наказание. Защитата се солидаризира с
предложеното от прокурора разпореждане с веществените доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на
чл.14 и чл.18 от НПК, и с оглед установените в чл. 373 ал.3 от НПК правила, съдът
приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият Т.Т.И. е роден на ****** год. в гр.****. Същият е със завършено **** образование, многократно осъждан с влезли в сила съдебни актове по НОХД №
28/2008 г. на PC – Карнобат, НОХД №
213/2009 г. на PC - Кубрат и по НОХД № 1872/2010 г. на PC - Бургас - за кражби,
извършени от него като непълнолетен, с наложени наказания пробация и условно
наказание лишаване от свобода; по НОХД № 840/2011 г. и НОХД № 915/2011 г. -
двете на PC - Бургас - за кражби, извършени след навършване на пълнолетие, с
наложени ефективно и условно наказание лишаване от свобода; по НОХД № 2025/2012
г. на PC – Бургас и НОХД № 3721/2013 г. на PC – Бургас, с които са наложени
ефективни наказания лишаване от свобода за извършени квалифицирани кражби.
Към инкриминирания период св. И.Д.Г. бил ****** на ЕНЕРГИЯ БГ - Бургас, ЕООД,
ЕИК *********, град Бургас. Св.Д.И.Г. – ***** св. И.Г., бил назначен като служител в дружеството. Сред
активите на дружеството фигурирал автомобил Кемпер Фиат Дукато с per. № ******, който бил управляван като
служебен от св. Д.Г..
Към 10.08.2015 г. - 11.08.2015 г. св. Д.Г. и св. Д.А.С.
били приятели.
Към инкриминирания период св. Д.Г. ползвал телефонен
номер ****** - номер на БТК ЕАД,
регистриран на дружество ЕНЕРГИЯ БГ - Бургас, ЕООД, и телефонен номер ******* - номер на
Мобилтел ЕАД, регистриран на негово име, а св. Д.С. ползвала телефонен номер ****** - номер на БТК ЕАД,
регистриран на името на С.Ж..
На 10.08.2015 г., след проведена комуникация помежду им –
телефонен разговор и кратко текстово съобщение /СМС/, свидетелите Д.Г. и Д.С.
се срещнали около 23,02 часа в гр.Бургас, к/с“****“. Св. Д.Г. управлявал служебния
автомобил Кемпер Фиат Дукато с peг. № *****. Двамата се предвижили с посочения
автомобил до район в град Бургас, отстоящ на около 800 метра от паркинг до
ресторант Фиеста - в посока бургаските солници, и находящ се в непосредствена
близост до северния плаж на града. Св. Г. паркирал превозното средство встрани
от намиращия се в района път. Същият оставил вратата на битовата част на
автомобила и прозореца на предната дясна врата на превозното средство отворени.
Светлините в автомобила били изключени.
За времето от 23.30 часа на 10.08.2015 г. до 02.55 часа
на 11.08.2015 г., подсъдимият Т.И. ***, в който пребивавали и свидетелите Г. и С..
Подсъдимият забелязал паркираното превозно средство и се насочил към него. В
района нямало улично осветление, но лунната светлина осигурявала добра
видимост. Подс. И. видял, че вратата на битовата част на превозното средство
била отворена, и се отправил към нея. Приближавайки се до автомобила,
подсъдимият бил забелязан от свидетелите Г. и С.. Св. Г. незабавно затворил и
заключил вратата на битовата част на автомобила. След като възприел затварянето
на вратата на автомобила и нейното заключване, подсъдимият разбрал, че в
превозното средство има хора. Подс.И. решил да проникне в автомобила и да
отнеме намиращи се в него вещи. След като забелязал, че прозореца на предна
дясна врата на автомобила е отворен, подсъдимият се насочил към него.
Едновременно с това И. започнал да вика и приканва намиращите се в автомобила
лица да го напуснат. Св. Г. успял да затвори прозореца на предната дясна врата
на автомобила, след което заключил двете предни врати на превозното средство. Подсъдимият
установил заключването на всички врати на автомобила и решил да проникне в него
чрез повреждането му. Подс. И. взел в ръцете си намиращ се в близост до
автомобила камък с неправилна форма и размери 27x15x10 см и след силен удар с
него, разбил стъклото на предната дясна врата на автомобила Кемпер Фиат Дукато
с peг. № *****. Камъкът попаднал във вътрешността на кабината на автомобила.
Силният звук от разбиването на стъклото бил възприет от двамата намиращи се в
автомобила – свидетелите Г. и С.. След това подс. И. посегнал с ръка през
рамката за стъклото на предната дясна врата на автомобила, отворил същата посредством
вътрешната й дръжка и влязъл в превозното средство. Извършвайки описаните действия
подсъдимият се самонаранил и започнал да кърви. По предната дясна седалка в
кабината на автомобила попаднала кръв от подсъдимия. Подсъдимият веднага се
насочил към битовата част на автомобила, където се намирали свидетелите Г. и С..
Двамата вече били силно уплашени от действията на подсъдимия. В ръцете си
подсъдимият държал отверка и фенерче. Същият насочил фенерчето към намиращите
се в автомобила свидетели и осветил лицата им. Св. Г. включил осветлението в
битовата част на автомобила и двамата със св. С. възприели лицето на
подсъдимия. Подсъдимият поискал да се изключи осветлението и тъй като двамата свидетели
били уплашени, го послушали и изпълнили указанията му. Подс. И. започнал да отправя
заплахи към свидетелите. Държейки в ръката си отверка, същият заканително я
насочвал към св.С. и я заплашил, че ще я убие. Той поискал от нея да му предаде
дамската си чанта. Уплашена от действията на подсъдимия, св.С. предала дамската
си чанта. При предаването й свидетелката успяла незабелязано от подсъдимия да
вземе мобилния си телефон Самсунг Галакси Янг GT - S6312, с първи ИМЕЙ
359166053733230/01 и с втори ИМЕЙ 359167053733238/01, ползван със СИМ карта № *****.
Чрез посочения телефон С. направила опит да осъществи изходящо повикване до
оператор от Дирекция Национална система 112 в 01.40 часа на 11.08.2015г., но не
успяла да проведе разговор. Подсъдимият изсипал на пода на битовата част на автомобила
съдържанието на дамската чанта и на портмонето, намиращо се в нея. В последното
се намирала сумата от 10 лева, собственост на С., която подсъдимият взел за
себе си. След това обаче подсъдимият забелязал в ръката на св.С. личния й телефон
Самсунг Галакси Янг GT - S6312, и незабавно поискал от нея да му го предаде. Уплашена
от насочените спрямо нея действия по заплашване от страна на подсъдимия, св.С. му
предала телефона си. Следващите действия на подсъдимия били насочени към св.Г..
Използвайки същата отверка, подсъдимият заканително я насочил към св.Г., заплашвайки
го, че ще го убие и смачка. Подсъдимият поискал от св.Г. да извади всички
движими вещи от джобовете на късите си панталони и да му ги предаде. Уплашен от
действията на подсъдимия, пострадалият Г. извадил от джоб на късите си
панталони мобилен телефон Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT - S7582, с първи ИМЕЙ
351550060314514/01 и с втори ИМЕЙ 351601060314515/01, поставен в черен кожен
калъф, и го подхвърлил към него. Подсъдимият взел телефона. След това,
възползвайки се от уплахата на пострадалите, същият отнел от вътрешността на
автомобила Кемпер Фиат Дукато и навигационно устройство „Гармин“ със зарядно
устройство, ведно с черен твърд текстилен калъф за навигационно устройство с
надпис Хама Нави Бег. Посочените вещи били собственост на св. И.Г., но
фактическа власт върху същите към момента на отнемането им имал синът му - св. Д.Г.,
който към инкриминирания период ползвал служебния автомобил и вещите в него. Св. Г. успял да убеди подсъдимия да му предаде за
кратко двата отнети мобилни телефони - Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT - S7582 и
Самсунг Галакси Янг GT - S6312, за да извади от апаратите поставените СИМ
карти. След това той отново предал двата телефона на подс.И.. Последният взел и
ключовете за автомобила, след което поискал от св. С. да излезе с него навън. Действайки
под уплаха, пострадалата С. излязла извън автомобила. В превозното средство
останал св. Г.. Напускайки автомобила, повлияна от всичко случващо се, св.С.
започнала да крещи и изблъскала подс.И.. Последният също блъснал пострадалата,
която паднала и ударила лявата си ръка в автомобила, в следствие на което, на
същата били причинени кръвонасядания по ляв горен крайник - външна страна на
лява подлакетница, непосредствено под лакътя, и по долни крайници - под ляво
коляно и по дясно коляно, довели до болка и страдание. Под въздействие на преживените
силен стрес и уплаха св.С. започнала да крещи на подс. И. да й върне ключовете
за автомобила. Изненадан от поведението на свидетелката подсъдимият оставил
ключовете за автомобила на седалка в кабината на превозното средство. Св.С.
влязла в кабината на автомобила и седнала на мястото на водача, а подсъдимият
останал извън превозното средство. С помощта на св. Г. пострадалата С. успяла
да стартира двигателя на автомобила и да го приведе в движение. Двамата бързо
се отдалечили с автомобила от района. Насочили се към дома на св. И.Г., но св. Д.Г.
не успял да се свърже с баща си по домофона. На близка улица пострадалите видели
непознат гражданин, от чийто мобилен телефон, ползван с телефонен номер ******,
в 02.55 часа на 11.08.2015 г. св. С. подала сигнал за случилото се до оператор
от Дирекция Национална система 112. Последният свързал свидетелката с органите
на полицията. Малко по - късно св. Г. уведомил за случилото се баща си – св. И.Г..
Междувременно подс. И. напуснал района, в който се развили събитията, като взел
със себе си отнетите от пострадалите вещи.
След уведомяване на полицейските органи за случилото се,
пострадалите Г. и С. се придвижили с автомобила до Пето РУП на МВР-Бургас. За
времето от 06.15 часа до 06.52 часа на 11.08.2015 г. бил извършен оглед на
автомобил кемпер Фиат Дукато с peг. № *****, при който било установено
разбиването на стъклото на предната дясна врата на автомобила. Открити и иззети
били две дактилоскопни следи, находящи се на външната страна на дясната врата
на автомобила, и следа от червеникава течност, намерена в предния ляв ъгъл на
предната дясна седалка, която била иззета чрез натривка с марлен тампон. В
кабината на автомобила при огледа бил намерен камък с неправилна форма и с
размери 27x15x10 см. / спр. т.1 л.22 от ДП/. Вещта била предадена от полицейски
служител на разследващия орган с протокол за доброволно предаване / спр. т.2
л.39 от ДП/. На приобщения като веществено доказателство по делото камък бил
извършен оглед, констатациите при който били обективирани в протокол от
20.11.15 год. / спр. т.2 л.38 от ДП/.
На същата дата – 11.08.15 год. , за времето от 07.00 часа
до 07.10 часа бил извършен оглед и на
района, в който по сведение на пострадалите Г. и С. били осъществени
престъпните посегателства спрямо личността и имуществото им. Подс.И. ***
произшествието. При огледа на мястото, на което бил паркиран автомобила -
кемпер Фиат Дукато с peг. № ***** били намерени парчета стъкла с неправилна
форма. Резултатите от огледа били отразени в протокол, с приложени към него фотоснимки
/ спр. т.1 л.24-28 от ДП/.
Междувременно, около 10.00 часа на 11.08.2015 г. подс. И.
посетил склад за битова електроника, находящ се в град Бургас, ул. „Ген.
Гурко“, стопанисван от св. Л. В.. Последният познавал подсъдимия като лице, което
и друг път е посещавало склада, придружаван от св.М. И.. Подсъдимият помолил
св.В. да промени настройките на отнетото навигационно устройство „Гармин“.
Пожелал също да остави временно на съхранение раницата, която носил със себе си.
Заявил, че ще се върне по-късно, след което напуснал склада.
Между 15.00 часа и 16.00 часа на същата дата подсъдимият,
придружаван от св. М. И. отново посетил склада за битова електроника,
стопанисван от св. В.. В склада влязъл само подс.И., който поискал от св.В. на
заем сумата от 50 лева. Като гаранция, че ще върне заетите пари подсъдимият
предложил да остави процесните вещи, отнети по-рано от пострадалите Г. и С. – два
мобилни телефона Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT - S7582 и Самсунг Галакси Янг GT
- S6312, както и навигационно устройство „Гармин“ със зарядно устройство, ведно
с черен твърд текстилен калъф за навигационно устройство с надпис Хама Нави Бег.
Св. В. се съгласил и дал на подсъдимия в заем сумата от 50 лева. След това подсъдимият
напуснал склада и отново се срещнал отвън със св. М.И.. Последният забелязал, че подсъдимият
носи със себе си пари-сумата от 50 лева. В разговор между двамата, подсъдимият
споделил, че предната вечер е нанесъл побой на мъж и жена, във връзка с което
иска да разбере дали не го издирват.
В резултат на проведени от органите на полицията
оперативно-издирвателни мероприятия на 11.08.15 год. подс.И. бил установен и
задържан по реда на ЗМВР. При извършения полицейски личен обиск на подс. И., у последния
били намерени множество лични вещи, сред които и мобилен телефон Алкател с ИМЕЙ
356868060822400 и СИМ карта 89359050100506636092 на оператор Теленор - Теленор
България ЕАД, град София /спр. т.1 л.76 от ДП/. Посочените телефон и СИМ карта
били приобщени като веществени доказателства по делото с протокол от 28.09.15
год. /спр. т.2 л.210 от ДП/.
В хода на проведеното разследване са били изискани данни
по реда на ЗЕС и чл. 159а от НПК от мобилните оператори за ползването на
телефон Алкател с ИМЕЙ 356868060822400 и СИМ карта на Теленор България ЕАД с
номер 89359050100506636092 в периода 10.08.2015 г. - 11.08.2015 г.
Представените от операторите данни изясняват, че СИМ карта на Теленор България
ЕАД с номер 89359050100506636092 е към телефонен номер *****. Установено е, че
в инкриминирания период 10.08.2015 г. - 11.08.2015 г. телефон Алкател с ИМЕЙ
356868060822400 е ползван с телефонен номер *****. Последният бил регистриран
на дружество ИДЕАЛ КОНСУЛТИНГ ЕООД с управител и собственик И. А. А.. Съгласно
данните, предоставени от Теленор България ЕАД, в периода 10.08.2015 г. -
11.08.2015 г. телефон Алкател с ИМЕЙ 356868060822400, с поставена СИМ карта към
телефонен номер ****, са били ползвани след 14.22 часа на 11.08.2015 г. до
19.06 часа на същата дата в районите на клетки на мобилния оператор в град
Бургас - съответно в районите на ул. „Св. св. Кирил и Методий“, к-с „Лазур“ и
ул. „И. Богоров“.
Разпитани в хода на досъдебното производство пострадалите
Д.Г. и Д.С. дават еднозначни, последователни и безпротиворечиви сведения
относно действията на подсъдимия, насочени както към повреждане и проникване в
автомобила, в който са се намирали, така и към отнемане на намиращите се във
фактическата им власт вещи. При извършено в хода на досъдебното производство
разпознаване / спр. т.1 л.48 - 53 от ДП/, двамата с категоричност разпознават своя
нападател в лицето на подс.И..
По делото е извършено разпознаване и от св. Л. В., на
когото подс.И. е оставил отнетите от пострадалите вещи в залог до връщане на
заетата сума от 50 лева. Същият без колебание е посочил подсъдимия като лицето,
предало му процесните вещи/ спр. т.1 л.54-56 от ДП.
С протокол за доброволно предаване от 12.08.15 год. /
спр. т.1 л.64 от ДП/ св.Л. В. предал на служител на Пето РУ - Бургас вещите,
оставени му от подсъдимия като гаранция за връщане на заетата сума от 50 лева,
а имено: навигационно устройство „Гармин“ със зарядно устройство, черен твърд
текстилен калъф за навигационно устройство с надпис Хама Нави Бег, мобилен
телефон Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT - S7582, с първи ИМЕЙ 351550060314514/01 и
с втори ИМЕЙ 351601060314515/01/ и мобилен телефон Самсунг Галакси Янг GT -
S6312, с първи ИМЕЙ 359166053733230/01 и с втори ИМЕЙ 359167053733238/01. На
посочените предмети бил извършен оглед, резултатите от който били обективирани
в протокол от 01.09.15 год./ сппр. т.1 л.139 от ДП/. Извършената дактилоскопна експертиза на същите
не установила наличието на годни за работа следи / спр. т.1 л.108 от ДП/. В
хода на разследването вещите били върнати с разписки на пострадалите С. и Г. /
спр. т.2 л.131, л.132 от ДП/.
С отнетата от св. С. сума от 10 лева подсъдимият И. се
разпоредил по неустановен при разследването начин.
По данни от заключението по назначена съдебно
икономическа експертиза / спр. т.1 л.136 от ДП/, стойността на вещите отнети от
подс.И., а именно мобилен телефон Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT - S7582, мобилен
телефон Самсунг Галакси Янг GT - S6312 и навигационно устройство „Гармин“ със
зарядно устройство, черен твърд текстилен калъф за навигационно устройство с
надпис Хама Нави Бег възлиза на 495 лева.
Във връзка с установяване пазарната стойност на щетите,
нанесени от подс.И. върху автомобила кемпер Фиат Дукато с peг. № *****,
вследствие разбиване с камък стъклото на предна дясна врата на същия, по делото
е назначена съдебно оценителна експертиза, заключението по която сочи, че към
датата на инкриминираното деяние – 10/11.08.15 год. средната пазарна цена,
необходима за отстраняване на нанесените щети по лекия автомобил е 80 лева /
спр. т.2 л.121 от ДП/.
Назначената и извършена по делото ДНК експертиза
установява, че по марления тампон, чрез който е иззета откритата при огледа на
Кемпер Фиат Дукато с peг. № ***** следа от червеникава течност по предна дясна
седалка, е наличен клетъчен материал от кръв, смес от материал от поне две лица
от мъжки пол, като по - силно изявените алели формират ДНК профил, напълно
съвпадащ с ДНК профила на подс. И.. Вещото лице е формирало извод, че клетъчният
материал - кръв по марления тампон, иззет от предна дясна седалка на процесния
автомобил, произхожда от подс. И.. Посочено е от експерта в заключението му, че
наличието на допълнителни алели може да бъде обяснено с начина на изземване на
следата - чрез обтривка, и естеството на изследвания обект - седалка на
автомобил. Отразено е също така, че установените допълнителни алели не формират
друг отделен ДНК профил / спр. т.1 л.142-144 от ДП/.
Извършената дактилоскопна експертиза на иззетите при
огледа на автомобил кемпер Фиат Дукато с peг. № **** две следи, е установила,
че дактилоскопните отпечатъци са оставени от св. Д.Г. / спр. т.1 л.58 от ДП/.
Съгласно данните от изготвената по делото съдебно
медицинска експертиза №207/2015 год. /спр. т.1 л.116 от ДП/, при прегледа на
пострадалата Д.С., вещото лице е установило кръвонасядания по ляв горен крайник
и по долни крайници. Описаните увреждания вещото лице е заключило, че отговарят
да са получени по време и по начин, както съобщава пострадалата от действието
на твърди тъпи предмети. Със същите е причинено болка и страдание.
По повод установени при освидетелстването на подсъдимия две
рани от охлузване на левия крак в областта под коляното отстрани и охлузване на
дясното слепоочие, по делото е назначена съдебно медицинска експертиза, имаща
за задача да определи характера и степента на телесните увреждания и механизма
на тяхното причиняване. Обсъждайки данните, съдържащи се в извършения при
задържането на подсъдимия медицински преглед, резултатите от освидетелстването
на последния, както и на база извършен непосредствен преглед на лицето,
експертът медик е заключил, че давността на травмите не може да се установи,
поради липса на необходими за това характеристики, респ. елементи на
уврежданията. Възприетият в експертното заключение механизъм на причиняване на
травмите е тангенциално действие на твърда грапава повърхност, като се допуска
и възможност да са получени при падане. Квалификацията дадена от вещото лице на
уврежданията е болка и страдание / спр. т.2 л.105 от ДП/.
Изготвената по делото техническа експертиза, имаща за
предмет анализ и изследване на обект – CD-носител на данни от компютърна охранителна аудиосистема
на тел. 112, приобщен по реда на чл. 159 ал.1 от НПК, дава заключение, че същият
съдържа информация за две обаждания на тел. 112 от дата 11.08.2015 год. от аб.
№****, с начални часове 02:55 и 12:19 часа. Снетото от експерта съдържание на
информацията от CD носителя, установява проведен от св. Д.С. разговор с оператор в Центъра, в
който последната съобщава за осъщественото спрямо нея и пострадалия Г.
престъпно посегателство / спр. т.2 л.96 от ДП/.
Изложената фактическа обстановка, която подс.И. признава
изцяло, упражнявайки правото си по чл. 371 т.2 от НПК, намира своята несъмнена
доказателствена подкрепа в материалите по делото : показанията на свидетелите
Д. С., Д. Г., Ив. Г., Л. В., М. И. и Н. Н. (спр. л. 29 - 47, л. 118, том 1 от
ДП); протоколите за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми (спр. л. 22 – 28,
л. 114 том 1 от ДП), протоколите за разпознаване на лица с фотоалбуми (спр. л.
48 - 56, том 1 от ДП), протокол за освидетелстване на Д. С. (спр. л. 57, том 1
от ДП), заключенията по назначени експертизи: дактилоскопна експертиза (спр. л.
58, том 1 от ДП), съдебномедицинска експертиза (спр. л. 116, том 1 от ДП), съдебно оценителна експертиза (спр. л. 136 -
137, том 1 от ДП), експертиза за ДНК анализ (спр. л. 142 - 144, том 1 от ДП),
техническа експертиза във връзка с изследване на компакт диск с данни,
предоставени от Дирекция Национална система 112 - ДНС 112 (спр. л. 96 - 99, том
2 от ДП), съдебномедицинска експертиза (спр. л. 105 - 106, том 2 от ДП),
съдебно оценителна експертиза (спр. л. 121 - 122, том 2 от ДП), протоколи за
доброволно предаване и разписка (спр. л. 63 - 65, том 1 и л.39 т.2 от ДП),
копия от гаранционни карти за мобилни телефони (спр. л. 80-81, том 1 от ДП),
протоколи за оглед на веществени доказателства (спр. л. 139 - 140, том I и л.
38, л.40 т.2 от ДП), данни от Мобилтел
ЕАД, Теленор България ЕАД и БТК ЕАД (спр. л. 189 - 205, л. 215 - 216, том 1 от
ДП), протокол за доброволно предаване (спр.л. 210, том 1 от ДП), писмени справки
относно имущественото състояние на подс. И. (спр. л. 148 - 149, л. 151/ л. 153
- 154, л. 157 - 163, л. 165, л. 186 - 187, том 1 от ДП), веществените материали
по делото - оптичен носител /диск Verbatim CD - R - 700 mb c надпис „ДП 3388 -
903/2015 справки мобилни" - съдържащ данни, получени от мобилните
оператори (спр. л. 43, том 2 от ДП), оптичен носител/диск TDK CD – R с надпис
„УРИ: 10584р - 1244/19.08.15 - съдържащ данни, получени от ДНС 112 (спр. л.
101, том 2 от ДП), марлен тампон (спр.л. 209, том 1 от ДП), веществено
доказателство - камък с неправилна форма и с размери 27x15x10 см, веществено
доказателство - черен мобилен телефон Алкател с ИМЕЙ 356868060822400, и
веществено доказателство - СИМ карта на оператор Теленор - Теленор България ЕАД
с номер 89359050100506636092.
В рамките на признатите от подсъдимия и установени
от доказателствените източници
фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, съдът възприе, че подс.И.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл.216
ал.1 от НК, чл.346 б от НК и по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“а“ и „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК.
Деянието по пункт първи от обвинението покрива
съставомерните признаци на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК.
За времето от 23.30 часа на 10.08.2015 г. до 02,55 часа
на 11,08.2015 г., в град Бургас, подс.Т.И. повредил противозаконно чужда
движима вещ - автомобил кемпер Фиат Дукато с peг. № ****, собственост на
ЕНЕРГИЯ БГ - Бургас, ЕООД, ЕИК *********, град Бургас, с едноличен собственик
на капитала и управител И.Д.Г., ЕГН **********.
От обективна страна, подс.И. е осъществил действие –
силен удар с камък, насочено пряко към разрушаване конструкцията на процесния
автомобил кемпер Фиат Дукато. Въздействайки върху стъклото на предна дясна
врата на автомобила, подсъдимият е счупил същото, вследствие на което
превозното средство е станало частично негодно за ползване по предназначение.
Възникналите отрицателни изменения в конструкцията на автомобила по съществото
си препятстват пълноценното му използване. Последиците, до които са довели
действията на подс.И. са повреда на автомобила, за която съществува възможност
да бъде възстановена посредством подмяна на счупеното стъкло.
Вещта, върху която подс.И. е въздействал, е собственост
на трето лице - ЕНЕРГИЯ БГ - Бургас,
ЕООД, град Бургас, с едноличен собственик на капитала и управител И.Д.Г.. По
делото не са налице данни, сочещи на съгласие у последния за разрушаване
собствения на дружеството автомобил. Подсъдимият от своя страна не е имал
правно основание да повреди вещта, поради което действията му по повреждане на
автомобила се явяват противозаконни.
От субективна страна подс.И. е действал виновно, при форма
на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал,
че въздейства върху чужда вещ и е предвиждал повреждането й като последица от
нанесения удар с камък върху стъклото на предна дясна врата. Насочвайки пряко
удара върху стъклото на автомобила, подсъдимият е целял постигане на резултата
- разрушаване на същото. Имал е ясното съзнание, че използваното средство – камък
и упражнената от него сила на удара, са достатъчни, за да доведат до
разрушаване конструкцията на автомобила. Във волево отношение последният е
преследвал и друго намерение, а именно счупвайки стъклото на превозното
средство, да проникне в същото, която обаче субективна насоченост обхваща
деятелността на лицето по пункт втори от обвинителния акт.
Повредата на процесния автомобил, по данни от
заключението по назначена оценъчна експертиза, е остойностена в размер на 80
лева, която сума се явява средна пазарна цена към инкриминираната дата, за
отстраняване на нанесената щета.
Независимо от ниската стойност на оценената повреда,
съдът възприе за правилна квалификацията на деянието, дадена от прокурора по
чл. 216 ал.1 от НК. Доводите на защитата, с които се претендира
преквалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 216 ал.4 от НК, не
могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Важно е да се посочи на първо
място, че стойността на повредата като обективен факт, не е единствен и основен
такъв, който следва да се съблюдава при преценка за тежестта на деянието. Маловажността
на случая следва да се преценява с оглед критериите на чл.93 т.9 от НК, като
значение има не само ниската оценка на щетата, но и другите вредни последици,
както и обстоятелствата, характеризиращи деянието и дееца. В разглеждания
казус, изхождайки от времето, мястото, както и
механизма на осъществяване на деянието и настъпилите вредни последици,
не може да се приеме, че случаят представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Деянието
е било извършено през тъмната част на денонощието, със средство и при
обстановка, която е създала у пострадалите, намиращи се по същото време в
автомобила, силни преживявания на тревожност и уплаха. Предприетите от
подсъдимия действия по разбиване стъклото на автомобила се явяват само първа
негова стъпка към осъществяване на намерението му да проникне в същия. Отчитайки
на следващо място личността на подсъдимия, характеризираща се като такава, с
висока степен на обществена опасност, свидетелство за което са данните за
множество осъждания на последния за деяния срещу собствеността на гражданите,
основателно може да се заключи, че конкретно разследваният случай на повреждане
на чужд автомобил, не изпълва критериите по чл.93 т.9 от НК.
Деятелността на подс.И. по пункт втори от обвинителния
акт покрива обективните и субективни
параметри на престъпния състав по чл. 346 б от НК.
За времето от 23.30 часа на 10.08.2015 г. до 02,55 часа
на 11,08.2015 г., в град Бургас, подс.Т.И. противозаконно проникнал в чуждо
моторно превозно средство - автомобил кемпер Фиат Дукато с peг. № *****,
собственост на ЕНЕРГИЯ БГ - Бургас, ЕООД, ЕИК *********, град Бургас, с
едноличен собственик на капитала и управител И.Д.Г., ЕГН **********, без
съгласието на собственика.
От обективна страна подс. И. с помощта на камък е разрушил
преграда – стъкло на предна дясна врата на автомобила - кемпер Фиат Дукато с
peг. № *****, ограничаващо достъпа му до вътрешността на превозното средство, след което използвайки
дръжката от вътрешна страна на същия, отворил вратата и влязъл в купето. Данните
по делото не установяват подсъдимия като собственик на процесното превозно
средство. Прониквайки в автомобила посредством счупване стъкло на предна дясна
врата на същия, подсъдимият не е имал съгласието на собственика. Включително
такова съгласие не е било дадено от двамата пострадали – св.Г. и св.С., които
по същото време са се намирали вътре в автомобила. Тези обективни находки
характеризират действията на подсъдимия по проникване в автомобила като
противозаконни.
При осъществяване на деянието подс. И. е действал с пряк
умисъл, с ясното съзнание за противоправност на действията си и произтичащите
от тях общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В представите
на подсъдимия е съществувала увереност, че превозното средство не е негова
собственост и че не разполага с разрешението на притежателя му за
осъществяването на посочените противозаконни действия, но въпреки това ги е
предприел.
Престъпната деятелност на подс.И. по пункт трети от
обвинителния акт осъществява престъпния състав на чл. 199 ал.1 т.4
вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ вр. чл.26 ал.1 от НК.
За времето от 23.30 часа на 10.08.2015 г. до 02.55 часа
на 11.08.2015 г., в град Бургас, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 505 /петстотин и пет/ лева
от владението на различни лица, с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това заплашване, както следва:
- от владението на Д.А.С., ЕГН ********** отнел мобилен
телефон Самсунг Галакси Янг GT – S 6312, с първи ИМЕЙ 359166053733230/01 и с
втори ИМЕЙ 359167053733238/01, на стойност 150 лева, и парична сума от 10 лева;
- от владението на
Д.И.Г., ЕГН ********** отнел мобилен телефон Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT -
S7582, с първи ИМЕЙ 351550060314514/01 и с втори ИМЕЙ 351601060314515/01, с
черен кожен калъф, на стойност 160 лева, навигационно устройство Гармин със
зарядно устройство на стойност 180 лева и черен твърд текстилен калъф за
навигационно устройство с надпис Хама Нави Бег на стойност 5 лева.
Обективираните действия на пос.И. са били насочени към
отнемане на процесните вещи, чийто владелци са били двамата пострадали, като за
целта деецът е използвал заплаха. За да установи своя фактическа власт върху мобилен
телефон Самсунг Галакси Янг GT - S6312, и парична сума от 10 лева, подсъдимият
упражнил психическа принуда върху св. С., насочвайки заканително срещу
последната отверка и отправяйки вербално заплаха за физическо насилие. Въздействайки
заплашително върху пострадалата, подсъдимият е неутрализирал възможността й да
се съпротиви. Силно уплашена от поведението на И., св.С. му предала процесните
вещи, въпреки волята си. У последната не е било налице съгласие за подобно
разпореждане с личните й вещи. Осъществявайки намерението си да отнеме от св.С.
движими вещи, подсъдимият е предприел последващи действия, насочени към св. Г..
Спрямо последният подсъдимият отново е упражнил психическа принуда, размахвайки
заканително отверка и отправяйки заплаха за физическото му унищожава. По този
начин подсъдимият е парирал възможността на пострадалия за съпротива. Въпреки
отсъствието на съгласие да предаде вещите на подсъдимия, св.Г. се разпоредил с
тях съобразно указаното му, а именно извадил от джоба на панталоните си мобилен
телефон Самсунг Галакси Ес Дуос 2 GT - S7582 с черен кожен калъф и подхвърлил
същия към подс. И.. Възползвайки се от състоянието на уплаха у двамата
пострадали, подсъдимият отнел и намиращото се в автомобила навигационно
устройство Гармин със зарядно устройство и черен твърд текстилен калъф за
навигационно устройство с надпис Хама Нави Бег, собственост на бащата на св.Г.
– И.Г.. Създадената от подсъдимия обстановка е парирала възможността у двамата
да осъществят съпротива. Възприемайки действията на И. като реална заплаха за
живота и здравето си, пострадалите реализирали поведение съобразно дадените им
указания.
Всяко от деянията на подс.И. осъществява поотделно
състава на едно и също престъпление - по чл. 199 ал.1 т.4
вр. чл. 198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, като същите
са извършени през един непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, със съзнание, че липсва съгласие у всеки от пострадалите да им бъде
отнета вещта и че това несъгласие се преодолява чрез упражнената принуда, при
което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. В този смисъл, престъпната му деятелност следва да бъдат
разглеждана като едно единно престъпление, а именно „продължавано”, съгласно
чл. 26 ал.1 от НК.
Престъплението извършено от подс.И., предвид наличието на
предходни осъждания на последния, попада в квалификацията на рецидивна
престъпност по чл. 29 ал.1 б.”а” и „б”
от НК. Цитираната квалификация се обуславя от наличието на две предходни
осъждания на И., за които не са изтекли сроковете по чл. 30 от НК, а именно : 1/
присъда по НОХД № 2025/2012 г. на PC – Бургас, влязла в сила на 31.05.2012 г.,
с която И. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК на лишаване от
свобода за срок от седем месеца при първоначален строг режим в затвор,
наказанието по която присъда е изтърпяно на 14.02.2013 г. и 2 / присъда по НОХД
№ 3721/2013 г. на PC – Бургас, влязла в сила на 22.08.2013 год., с която И. е
осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал, 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1, вр, чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК на лишаване от свобода за срок
от две години при първоначален строг режим в затвор, наказанието по която е изтърпяно
на 18.07.2015 г. / спр. т.1 л.110-113 от ДП/
Престъплението е довършено, тъй като движимите вещи,
предмет на посегателството са преминали във фактическата власт на подсъдимия.
Подс.И. е действал
виновно, при форма на вината „пряк умисъл”, по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК.
Налице е било съзнание у дееца, че действа
против волята на пострадалите, както и че за преодоляване съпротивата на
последните е необходимо упражняване на принуда. Целта на използваната заплаха е
установяването на фактическа власт върху инкриминираните вещи, които
подсъдимият е имал намерение да присвои. Съзнанието на дееца обхваща и квалифициращото
обстоятелство „опасен рецидив“, тъй като деянията са извършени след като същият
е бил осъден по посочените по-горе присъди.
Престъпленията, обект на инкриминация с обвинителния акт
по чл. 216, ал. 1 от НК; чл. 346 б от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.
198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, са
били извършени от подс.И. при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.
23, ал. 1 от НК. Всяко едно от тях е осъществено с отделна проява и е било насочено
срещу самостоятелен непосредствен обект. Деянията, изпълващи съставите на
различни престъпления са осъществени последователно и в преследване на крайна
цел – отнемане на движими вещи от владението на пострадалите. Междинният
характер на престъпленията по чл.216 ал.1 и чл. 346б от НК не повлиява прекия
умисъл на дееца към настъпване на общественоопасните последици.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 216 ал.1
от НК, законодателят е установил граници на наказанието “Лишаване от свобода”
до пет години.
При оценка на обстоятелствата от значение за
индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази следното: Престъпното
унищожаване и повреждане на чужда движима вещ засяга обществените отношения, в
рамките на които се упражнява правото на собственост върху движима или
недвижима вещ. В разглеждания случай обект на посегателство е чужда движима вещ
– автомобил кемпер Фиат Дукато с peг. № *****, чието повреждане е причинил подсъдимия,
вследствие счупване стъклото на предна дясна врата на същия. Стойността на
повредата, съгласно данните от оценъчната експертиза възлиза на 80 лева.
Соченият стойностен показател според съда, не формира непременно извод за ниска
степен на обществена опасност на деянието. Важно е да се отбележи, че
обстановката, при която подсъдимият е предприел действия по повреждане на
автомобила, при наличие на ясно съзнание у последния, че вътре се помещават
хора, категорично свидетелства за завишена степен на обществена опасност на
извършеното. Средството, използвано от дееца – камък със значителни размери
/27/15/10/ е такова, което реално би могло да причини значителни вредни
последици, включително и по отношение физическата цялост на двамата пострадали.
Престъпната упоритост, с която подсъдимият е осъществил деянието, преценена и в
светлината на многократните минали осъждания на последния, дават основание на
съда да заключи, че личността му е такава с висока степен на обществена
опасност. Установява се от данните по делото, че спрямо подс.И. са били
постановени влезли в сила множество присъди за извършени престъпления срещу
собствеността на гражданите, част от които за престъпни прояви в непълнолетната
му възраст. Упражнената спрямо И. наказателна репресия включва налагане на
ефективни наказания, последното от които, постановено по НОХД № 3721/2013 год.
в размер на две години лишаване от свобода, е изтърпяно на 18.07.2015 год. –
само месец преди датата на настоящото деяние. Очевидно е при коментираните
обстоятелства, че престъпните нагласи на дееца са трайно утвърдени, като
престоя му в местата за лишаване от свобода не е допринесъл за поправяне и
превъзпитаването му.
При оценка на обстоятелствата, относими към вида и
размера на наказанието, което подсъдимият следва да понесе, съдът не установи
такива, смекчаващи отговорността на последния, с изключение на младата му възраст.
В случая обаче възрастта на дееца не се установява да е граничеща с
непълнолетие, а напротив предполага физическа и психическа зрялост на лицето, с
наличие на достатъчно опит и възможност за обективна оценка на реалността. Ето
защо, съдът не възприе доводите на защитата, с които се мотивира необходимост
от нисък размер на наказанието, включително и с оглед ниския социален статус и
семейно положение на подсъдимия.
Направеното формално волеизявление по реда на чл.372 ал.1
вр. чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите по обвинителния
акт, не би могло да се интерпретира от съда като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона с приложението на чл. 373 ал.2 от НПК / в този смисъл
и т.7 от ТР № №1/2009 год. на ВКС по т.д. №1/2008 год., ОСНК/. Що се отнася до
предхождащото съдебната фаза на процеса процесуално поведение на подсъдимия, а
именно в рамките на воденото досъдебно производство, съдът, основавайки се на
съдържанието на дадените от последния обяснения прие, че същите не биха могли
да се приемат като форма на съдействие от негова страна. Подсъдимият се е
ползвал от правото да не дава обяснения по фактите на обвинението, което макар
и гарантирано му от закона, не може да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността му.
Съобразявайки изложеното до тук, съдът възприе, че
наказанието на подс.И. следва да бъде определено при изключителен превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Съдът възприе, че справедливо в процесния
случай се явява подс.И. да понесе наказание лишаване от свобода за срок от
четири години и шест месеца, което редуцирано по правилата на чл.58 а ал.1 от НК, следва да бъде в размер на три
години.
За извършеното от подсъдимия И. по пункт втори от
обвинението престъпление по чл. 346б от НК, законодателят е установил граници
на наказанието – Лишаване от свобода до три години или Глоба до три хиляди
лева.
Съдът отчете изключителен превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Деянието, с оглед хронологичното развитие на събитията в
инкриминираната нощ, се явява поредна проява на престъпната нагласа на дееца. Демонстрирайки
открито и явно незачитане на правото на собственост върху движими вещи, след
разбиване стъклото на автомобила, подс.И. е проникнал в същия. Деецът е имал
ясното съзнание, че в автомобила се намират трети лица-пострадалите С. и Г.,
въпреки което е влязъл в купето на превозното средство. Касае се за взломно
проникване в автомобила през тъмната част на денонощието и при обстановка,
която предполага усещане у пострадалите за сериозна застрашеност на живота и
здравето им. Същите са били изключително изплашени, предвид ограничената им
възможност за реакция и противодействие, както и поради отсъствието им на
знание за реалните намерения на подсъдимия. Така отчетени характеристиките на
престъпната дейност, осъществена от подс.И., на свой ред обуславят извод за
висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия
деец.
От друга страна, като съществено обстоятелство,
завишаващо личната обществена опасност на дееца, съдът отчете обремененото
съдебно минало на последния. Без да се налага преповтаряне на изводите на съда,
застъпени при обсъждане размера на наказанието по първото обвинение, необходимо
е да се отбележи, че миналите осъждания на дееца, които по хронология датират
от 2008 год. до датата на последно постановената присъда по НОХД № 3721/2013 год.,
категорично установяват личността на подс.И. като такава, с висока степен на
обществена опасност. Очевидно е, при наличните данни за ефективни осъждания на
дееца, че предприетата спрямо същия наказателна репресия не е постигнала
целеното от закона поправяне и превъзпитание на дееца. В потвърждение на този
извод се явява и обстоятелството, че деянията, предмет на настоящото
наказателно производство, са извършени от подс.И. на 10/11.08.15 год. - само
месец след освобождаването му на 18.07.2015 год. от затвора по изтърпяване на
две годишна ефективна присъда лишаване от свобода за квалифицирана кражба.
Проявеното на свой ред криминално поведение на подс.И., квалифицирано като
престъпление по чл. 346б от НК, свидетелства за липса на ефективно упражнено
предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо последния и
предшествуващи настоящото осъждане седем присъди, налагаща адекватни на
репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни
последици. Така доказаното отсъствие на промяна в противоправното поведение на
подсъдимото лице, обосновава необходимост от по - строг подход на съда в
преценката му относно адекватност и справедливост на наказанието, което същият
следва да изтърпи за настоящата си деятелност.
При така отчетения превес на отегчаващите вината
обстоятелства, съдът намира, че за
осъществяване целите на чл.36 от НК наказанието на подс.И. следва да бъде
определено в максимален размер, предвиден в особената част на НК, поради което
наложи на същия наказание лишаване от свобода за срок от три години, което
редуцирано по правилата на чл.58 а ал.1
от НК, следва да бъде в размер на две години.
Изграждайки изводите си относно вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс.И., за извършеното от
последния престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът съобрази следното:
Санкцията предвидена от законодателя за съответното престъпление е Лишаване от
свобода от пет до петнадесет години, като е предвидена възможност съдът да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Безспорно, престъплението извършено от подсъдимия бележи
висока степен на обществена опасност, с оглед броя на деянията включени в него,
личността на пострадалите и характера на настъпилите последици. Касае се за драстично
и грубо посегателство върху собствеността на пострадалите. Посегателството е
осъществено хладнокръвно и безцеремонно, като в заплашителните си действия
срещу всеки от пострадалите подсъдимият е използвал отверка, с насочването на
която към тях се е заканвал, че ще ги убие. Установявайки фактическа власт
върху отнетите вещи, подсъдимият е предприел и следващи нападателни действия
спрямо св.С.. Принуждавайки я да излезе извън превозното средство, същият й е
нанесъл телесно увреждане, с характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.
130 ал.2 от НК. Увреждането свидетелката е получила след като е направила опит
да се съпротиви, в отговор на което подсъдимият я блъснал и тя ударила тялото
си в автомобила. Следва да се посочи, че престъпните намерения на подс.И. са
били осуетени единствено и само на основание смелия подход на пострадалата,
която притисната от обстоятелствата и под заплаха за живота и здравето си, е
мобилизирала усилията си и дръзко му се е противопоставила. Изненадващите
действия и викове на св.С. са смутили подсъдимият, който в объркването си е
оставил ключовете на автомобила на седалката и това е позволило на пострадалата
да ги вземе и преведе в движение същия. Така установените по делото фактически
обстоятелства ясно очертават склонността на подсъдимия към извършване на
престъпления от различен характер. Престъпните наклонности на подсъдимия са
факт, намиращ своето потвърждение и в справката за съдимост на последния.
Установява се от цитираната справка, че криминалните прояви на И. датират от
непълнолетната му възраст, като несъмнено същите имат за своя обусловеност
социалната и семейна среда, в която лицето е израствало. Данните от приложената
по делото полицейска справка / спр. т.1 л.89 от ДП/ установяват, че И. е бил
лишен от родителски грижи, което е наложило настаняването му за отглеждане в
различни социални домове в страната. Начинът на живот и среда, в която е
израснал, са формирали отрицателни нагласи на И. към установения в страната
правов ред. Като последица от това, подсъдимият е възприел престъпен модел на
поведение, доказателство за което се явяват седемте му осъждания за
престъпления срещу собствеността на гражданите, за извършването на които същият
е наказван с различни по вид и размер наказания. Данните по делото в конкретния
им контекст обаче свидетелстват, че реализираната до момента наказателна
репресия спрямо подсъдимия, не е постигнала целената от закона лична превенция
на дееца. Показател за това е краткия интервал от време, в рамките на който
след освобождаването му от затвора по изтърпяване на две годишна ефективна
присъда, подсъдимият е осъществил деятелността, предмет на настоящото
наказателно производство.
Незащитими от данните по делото са
доводите на защитата и на самия подсъдим за определяне на наказание в минимален
размер. Претендираното минимално
наказание Лишаване от свобода, съдът прецени, че не съответства на тежестта на
извършеното престъпление и личната обществената опасност на дееца. Наред с
това, подобен неоправдан толеранс към подсъдимия не би спомогнал за постигане
на целената от закона лична и генерална превенция.
При съвкупната и обективна преценка на очертаните отегчаващи
вината на подс.И. обстоятелства и при възприетото от съда единствено смекчаващо
вината на последния обстоятелство – младата му възраст, наказанието, което
настоящата инстанция намери за справедливо е лишаване от свобода за срок от
десет години и шест месеца. Редуцирано
по правилата на чл.58а ал.1 от НК същото се установява в размер на седем години
лишаване от свобода.
Съдът не наложи на подс.И. наред с наказанието Лишаване от свобода и
предвидената като възможност в наказателния състав на чл. 199 ал.1 от НК
конфискация до една втора от имуществото на виновния, поради отсъствие на данни
за налично имущество у подсъдимия, съгласно приложените по делото справки от ТД
на НАП, Службите по вписванията –имотен регистър в Бургас, Сливен и Разград и
справки от Общините в гр.Бургас, гр.Сливен и гр.Завет/ спр. т.1, л-148-164,
л.186 от ДП/.
При съблюдаване правилата на чл. 23 от НК, съдът определи
на подс.И. общо наказание в размер на най-тежкото от така определените за
отделните престъпления, а именно Лишаване от свобода за срок от седем години. На основание законовите изисквания в чл. 60 ал.1 вр. чл. 61 т.2 от ЗИНЗС,
съдът постанови наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.И. да бъде
изтърпяно в затвор, при първоначален строг режим.
Така наложеното общо наказание на подс.И., съдът прецени,
че не следва да бъде завишавано по правилата на чл. 24 от НК, с оглед броя на
включените в съвкупността престъпления, времето, начина на извършване на
отделните деяния, характера на същите и не на последно младата възраст на
подсъдимия. Определеното общо наказание от седем години лишаване от свобода, по
мнение на съда в пълна степен ще допринесе за постигане на личната и генерална
превенция.
По данни от делото се установява, че след разкриването му
като извършител на процесните престъпни деяния, подс.И. е бил задържан до 24
часа по реда на ЗМВР от 19.00 часа на 11.08.2015 г. до 19,00 часа на 12.08.2015
г. В изпълнение на постановление на БОП от 12.08.2015г., спрямо подсъдимия е
било постановено задържане до 48 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК - от
21.15 часа на 12.08.2015 г., като с определение на БОС от 13.08.15 год. спрямо последния
е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“/ спр. т.1, л.5, л.75
и л.94 от ДП/. Съобразявайки горните обстоятелства и в съответствие с
разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НС, съдът постанови да се приспадне времето на
задържане на подсъдимия, считано от 11.08.2015 год.
Относно веществените доказателства: Преценявайки, че
приобщеният по делото като веществено доказателство 1 брой камък с неправилна
форма и с размери 27/15/10 см., е с характеристика на вещ без стойност, съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, същият да бъде унищожен. По
отношение иззетия и приобщен по делото 1 брой мобилен телефон „Алкател“, черен
на цвят с ИМЕЙ 35688060822400 и 1 брой СИМ карта „Теленор“ с №
89359050100506636092, съдът като съобрази, че се касае за вещ, собственост на
подсъдимия, която не попада в кръга на вещите по чл.53 от НК, постанови след
влизане в сила на присъдата, да се върне на собственика – подсъдимия Т.Т.И..
На основание чл.189 ал.3 от НПК, предвид постановената
осъдителна присъда, съдът възложи направените в досъдебното производство
разноски в размер общо на 502,91 / петстотин и два лева и деветдесет и една
стотинки / лева / възнаграждения на
експерти / в тежест на подсъдимия.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: