Р Е Ш Е Н И Е
№ 98/ 15.2.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пазарджик, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛИНКА ПОПОВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1121, по описа на съда за
2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано
е по касационна на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, подадена чрез юрк. Ч., и касационна жалба на И.Н.Д.
срещу Решение № 608/24.08.2020 г., постановено по АД № 356/2020 г. на
Административен съд Пазарджик.
Касаторът
И.Д. обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен и иска да се
уважи изцяло. Съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в
отхвърлителната му част са посочени като отменителни основания по чл. 209, т. 3
от АПК.
Касаторът
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“София, обжалва решението в частта,
с която е осъдена да заплати на И.Н.Д. 800 лева за претърпени неимуществени
вреди. Посочва отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
По
депозираните касационни жалби не са представени писмени отговори по указаната
от съда възможност.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационните жалби. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
съдът е анализирал фактите и доказателствата.
След
като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на
страните, Административен съд Пазарджик, ХІІ състав приема следното:
Касационните
жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на
което са процесуално допустими.
По
жалбата на И.Н.Д..
С цитираното решение в обжалваната му част Административен съд Пазарджик е отхвърлил иска на И.Н.Д. с ЕГН ********** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за сумата над 800 /осемстотин/ лева до предявения размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, както и за периода от 20.05.2019 г. - 11.06.2019 г., а също така и за заплащане на законна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.02.2020 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени други незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на Д., освен липсата на достатъчно жилищна площ. Установил е, че през по-голямата част от периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик - в периода 11.06.2019 - 20.02.2020 г. /осем месеца и девет дни/ е живял в условия на пренаселеност. За част от исковия период /20.05.2019 - 11.06.2019 г./, ищецът не е живял при условията на пренаселеност.
Съдът е приел, че на ищецът Д. му е
оказвана адекватна медицинска помощ. Помещенията, в които е бил настаняван ищецът,
са били основно ремонтирани, като във всяко едно от тях е имало баня и тоалетна
с душ. В
Затвора Пазарджик е създадена организация за почистване на помещенията, като
редовно са извършвани мероприятия
дезинсекция и дератизация. Качеството и
количеството на храната се съобразява от ответника със съответния калориен и
химичен състав, а на ищеца е предоставяна храна съгласно диета № 10 за лица,
страдащи от захарен диабет, като е получавал и добавка, поради поддържащо
лечение с инсулин, а също е ползвал и удължен престой на открито. Първоинстанционният
съд, отчитайки посочените по-горе обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, е
уважил иска в размер на 800 лв. за този период
Решението
е правилно в обжалваната от Д. част, с която се отхвърля иска за размера над 800
лева до предявения размер от 30 000 лв.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3
от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата
на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи за претъпени
неимуществени вреди, които определя в размер на 800 лева, които изводи се
споделят от настоящата инстанция и съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. В случая не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди
над присъдения размер за липсата на достатъчно жилищна площ. За останалите
твърдения в исковата молба не са установява незаконосъобразни действия на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик. Съдът е съобразил присъдената законна
лихва с ТР № 3 от 22.04.2005г. на ВКС.
По
отношение на касационната жалба на ГДИН София, съдът счита същата за
неоснователна. Административният съд е приел, че е
сезиран с иск по чл.284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража ( ЗИНЗС) във връзка с чл.203 от АПК. Искът е срещу ГДИН
и е за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са
предявени в размер от 30000 лева от бездействието на длъжностни лица в ГДИН за
осигуряването на нормални хигиенни-битови условия, медицинска грижа и липса на
кабелна телевизия. За да уважи частично иска, съдът е приел за установено, че в
периода 11.06.2019 - 20.02.2020 г. /осем месеца и девет дни/ ищецът е живял в
условия на пренаселеност, поради което е налице незаконосъобразно бездействие
на администрацията, изразяващи се в неосигуряване на жилищна площ, съгласно
законовите изисквания. Съдът е изложил подробни мотиви за процесния период и
размерите на обитаваните помещения и полагаемата се жилищна площ. Според
оборимата презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС, неимуществените вреди се
предполагали до доказване на противното, което в случая не било проведено
успешно от ответника. При определяне на размера на обезщетението, съдът е
преценил характера на деянието, естеството на увреждането и степента на
претърпените морални страдания с оглед личността и заболяванията на ищеца,
както и времето на престоя на ищеца при тези условия и е определил справедлив
размер от 800 лева. Изводите в тази насока са правилни и обосновани. По тези
съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като
обоснован и верен решаващия извод на съда за наличието на всички кумулативни
елементи от фактическия състав на чл.284, ал.1 и 2 ЗИНЗС, вр. с чл.204, ал.4 от АПК и присъждане на обезщетение в размер на 800 лева. По изложените съображения
не са налице посочените в касационната жалба на ГДИН София отменителни
основания, поради което решението, в тази му част като законосъобразно,
обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното, Административен съд Пазарджик, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 608/24.08.2020 г., постановено по АД № 356/2020
г. на Административен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/