Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.12.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.11.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

403

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от Т.Н.Р. от ***, действащ чрез адв. Н.М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г., издадена от  – Й. И. Х., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и несъответстваща на целта на закона. 

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ е постановена при неясна фактическа обстановка, тъй като към датата на постановяването й Т.Р. не бил лишен от право да управлява МПС. В тази връзка сочи, че срещу жалбоподателя не е издавано НП № 23-1300-001749/30.09.2023 г., като е било налице издадено НП № 23-1300-001749/28.08.2023 г., което било надлежно обжалвано пред Районен съд – Кърджали, по която жалба било образувано АНД № 802/2023 г.

Оспорва компетентността на издателя на оспорения акт.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г., издадена от  – Й. И. Х., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. Н.М. е постъпила молба с вх. № 3088/17.11.2023 г., с която заявява, че поддържа депозираната жалба. Представя писмени доказателства - Протокол № 895/01.11.2023 г. от проведено съдебно заседание по АНД № 802/2023 г. по описа на РС - Кърджали, образувано по постъпила жалба от Т.Н.Р. от *** против НП № 23-1300-001749/28.08.2023 г. на Началник група в ОДМВР- Кърджали, сектор „ПП”. Моли за решение, с което да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г.  

Ответникът по жалбата, *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция” – Й. И. Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г.; Акт за установяване на административно нарушение Серия **, № *** от *** г.; Справка от ЕПЕП; Жалба с вх. № 8797:26.09.2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали; Удостоверение с изх. **/*** г.; Свидетелство за регистрация на МПС № ***; Справка за нарушител/водач Т.Н.Р.; Справка за ПС с рег. № ***; Заповед № 8121р-1632/02.12.2021 г.; Заповед № 292з-1972/18.09.2023 г. на директора на ОД на МВР – Кърджали, Протокол № № 895/01.11.2023 г. от съдебно заседание по АНД № 802/2023 год. по описа на РС – Кърджали, се установява, че: Т.Н.Р., с ЕГН **********, притежава СУМПС № ***, валидно до 29.03.2023 г., което свидетелство за управление е било отнето на 02.10.2023 г.; Жалбоподателят е собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***; На 02.10.2023 г., около *** часа, в ***, бул. „***“, Т.Н.Р., с ЕГН ********** е управлявал собствения си лек автомобил Фолксваген Голф“ с рег. № ***, при което му е била извършена проверка от служители на с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали; На жалбоподателя е бил съставен АУАН серия GA № 1088361/02.10.2023 г. за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В акта е отразено, че водачът управлява МПС след като е лишен по административен ред с влязло в сила НП № 23-1300-001749 от 30.09.2023 г. АУАН е връчен при отказа за получаване; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г., издадена от  – Й. И. Х., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, на Т.Н.Р., с ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № *** и СУРМПС № ***. В заповедта е отразено, че при издаването е взет предвид съставения АУАН серия GA № 1088361/02.10.2023 г. като при проверката се констатирало, че водачът управлява МПС след като е лишен по административен ред с влязло в сила НП № 23-1300-001749 от 30.09.2023 г.; Срещу Т.Н.Р., с ЕГН ********** е било издадено НП № 23-1300-001749/28.08.2023 г. на началник група в ОДМВР – Кърджали, с-р „Пътна полиция“, което е обжалвано и е предмет на производството по АНД № 802/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, което е било разгледано в открито съдебно 01.11.2023 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 292з-1972/18.09.2023 г. на директора на ОДМВР - Кърджали/л. 10/.  По делото не са въведени доводи и  липсват данни, че на 02.10.2023 г. издателят на заповедта да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения.

С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № 292з-1972/18.09.2023 г. на директора на ОДМВР - Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 от ЗДвП.

Предвид горното, според настоящия състав оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. При издаването на атакуваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В диспозитива на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при което е изписан словесно и текста на мярката, поради което е пределно ясно, каква принудителна административна мярка е наложена, а именно: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“. 

Въведеното в АУАН и ЗППАМ словесно описание на административното деяние, не възпрепятства установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, не води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед.

Обстоятелството, че АУАН и ЗППАМ са издадени от едно и също лице – *** към ОДМВР - Кърджали не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като от горецитираните заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на ОДМВР – Кърджали се установява компетентността на посоченото лице да издава АУАН за нарушения на ЗДвП, каквото е и процесното и съответно, да издава ЗППАМ при наличие на хипотезата, предвидена в нормата на чл. 171, т. 2а, б.„а“ от ЗДвП хипотеза.

В оспорената ЗППАМ е конкретизиран и срокът на действие на принудителната мярка, а именно: „за срок от 6 месеца“. Така отразеният срок е в съответствие с минимално предвидения в разпоредбата на чл. 171, 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която ПАМ от този вид се прилага от 6 месеца до една година.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.  

Съгласно чл. 171, т. 2а, б.„а“ ЗДвП, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който  управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В конкретния случай оспорената ЗППАМ е наложена на Т.Н.Р. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, словесно описано като: управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред. За това нарушение му е бил съставен и  неспазване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което нарушение му е съставен и АУАН серия GA № 1088361/02.10.2023 г. В АУАН и ЗППАМ е изрично посочено, че по време на извършената проверка се констатирало, че Т.Р.  управлява МПС, след като е лишен по административен ред с влязло в сила НП № 23-1300-001749 от 30.09.2023 г.

Налагането на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б.„а“ ЗДвП е обусловено от наличието няколко материалноправни предпоставки, едната от които, а именно МПС да е собственост на лицето, срещу което се налага ПАМ, при което следва същата задължително да е в кумулативност с някоя от останалите, посочени в горецитираната норма.

В конкретния случай не е спорно, че Т.Н.Р. е собственик на процесното МПС - „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Не е налице обаче посочената от административния орган материалноправна предпоставка – жалбоподателят да е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС. В представената административна преписка не се съдържат доказателства, установяващи настъпването на релевантния юридически факт – лишаването на жалбоподателя по административен ред от право да управлява МПС, като такива не са представени от ответника, независимо от дадените от съда указания. В тази връзка следва да се посочи, че видно от приетата по делото Справка за нарушител/водач Т.Н.Р., в същата не е отразено издадено срещу жалбоподателя НП № 23-1300-001749 от 30.09.2023 г. Описани са: НП № 21-1300-002008/14.12.2021 г. в сила от 19.04.2022 г., с което е било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца/изтърпяно от 04.04.2022 г. до 04.06.2022 г. ; и НП № 23-1300-001749/28.08.2023 г. на Началник група в ОДМВР- Кърджали, сектор „ПП”, с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Последното обаче е обжалвано и е предмет на производството по АНД № 802/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, разгледано в открито съдебно 01.11.2023 г.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че законодателят изрично е разграничил лишаването на лицето от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред и временно отнемане на свидетелството му за управление по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП – арг. чл. 171, т. 2а, б. „а“, пр. 3 и пр. 4 от ЗДвП. Подобно разграничение е въведено и в нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Предвид това следва извода, че за да е налице посоченото фактическо основание, респ., за да е лишено лицето от право да се управлява МПС по административен ред, то следва да е налице съответен акт, с който на същия да е  било наложено административно наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, същият да е бил влязъл и да е констатирано водачът на МПС да управлява превозното средство в срока на това лишаване. Данни за това по делото не са налични и не се сочат от издателя на оспорената заповед. Без значение за настоящия процес е дали СУМПС на Т.Н.Р. е било  временно отнето на основание чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. Както вече бе посочено по-горе, в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, временното отнемане на свидетелството по реда на посочената норма, е въведено като самостоятелно основание за налагането на ПАМ, различно от въведеното в процесната заповед фактическо основание -  лишаването по административен ред от право да управлява МПС. В настоящия случай в оспорената ЗППАМ изрично е отразено, че жалбоподателят е управлявал МПС след като свидетелството му за управление на МПС средство е било отнето по административен ред с НП № 23-1300-001749 от 30.09.2023 г. Както вече бе посочено по-горе, липсват данни за отнемане на СУМПС по административен ред, НП от тази дата да е издавано, като издаденото НП № 23-1300-001749/28.08.2023 г. на Началник група в ОДМВР- Кърджали, сектор „ПП”, с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, не е влязло в сила и е предмет на обжалване по АНД № 802/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, образувано на 26.09.2023 г., по което е било проведено открито съдебно заседание на 01.11.2023 г.

С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай не е била налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ, поради което заповедта се явява издадена в нарушение на материалния закона по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид горното, при така посоченото фактическо основание, то в конкретния случай не може да се приеме, че е налице и нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В нормата на чл. 150а, ал. 1 от са въведени изискванията на които следва да отговаря водачът на МПС, като отново при изписване на материалноправните предпоставки, законодателят е разграничил липсата на наложено по административен път лишаване от право да се управлява МПС от това, СУМПС да не е отнето по реда на чл. 171, т. 1 от . Принудителната административна мярка е с превантивен характер и съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от Т.Н.Р. от ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г., издадена от  – Й. И. Х., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, се явява незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменена като такава.

При този изход на делото следва да бъде осъдена ОДМВР-Кърджали да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 610 лв., от които 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 29 от делото/ и 10 лв., внесена държавна такса. Следва да се отбележи, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1300-000341/02.10.2023 г., издадена от  – Й. И. Х., в качеството му *** към ОДМВР - Кърджали, с която на Т.Н.Р. от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, при което са отнети отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № *** и СУРМПС № ***.  

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Т.Н.Р. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 610 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: