Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 24.03.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично
заседание на двайсет и трети февруари през две хиляди и двайсет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦЕВТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от член-съдията
Ангелова в.гр.д.№ 664/2020г.,
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и чл.439 от ГПК.
С Решение № 260004/12.08.2020г.,пост.по
гр.д.№ 58/2020г. РС-Ловеч е отхвърлил предявения от И. Д.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
Против „Е.М.“ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.С.,район
„В.“,ж.к.„М.Д.“, ул.“Р.П.К.“№4-6, представлявано от Т.И.В., иск с правно
основание чл.439 от ГПК да се признае за установено по отношение на „Е.М.“ЕООД,
че И. Д.И. не дължи сумата от 6 862,61(шест хиляди осемстотин шестдесет и два
лева шестдесет и една стотинки), ведно със законната лихва от 20.12.2011г. до
окончателното ѝ заплащане, 4 488,60(четири хиляди четиристотин осемдесет
и осем лева и шестдесет стотинки)- лихва за периода 02.07.2009г. до
19.12.2011г., 227,02(двеста двадесет и седем лева и две стотинки)–разноски в
производството по ч.гр.д.№58934/2011г. на СРС, както и разноските в изп.д.№2301/2019г. по описа на ЧСИ В.Петров с №879 в КЧСИ и
район на действие ОС-Ловеч, поради изтекла погасителна давност. Отхвърлено е
искането на И. Д.И. за присъждане на направените разноски. На основание
чл.78,ал.3 от ГПК И. Д.И. е осъден да заплати на „Е.М.“ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр.С., район „В.“, ж.к.„М.Д.“, ул.“Р.П.К.“
№4-6, представлявано от Т.И.В., сумата 100(сто) лева- разноски в
производството. Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„ОТП Ф. България“ ЕАД на страната на ответника.
Постъпила е жалба от И. Д.И. ***,чрез
пълномощник адв.Д.-ЛАК, срещу решението и счита,че е неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробно хронологията на образуваните производства за
принудително изпълнение- изп.д.№1074/2012г.по описа
на ЧСИ с №856 в КЧСИ и район на действие СГС и изп.д.№2301/2019г.
по описа на ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. Твърди, че в производството по изп.д.№1074/2012г.по
описа на ЧСИ с №856 в КЧСИ е изпратена единствено покана за доброволно
изпълнение до двамата солидарни длъжници- конкретно
от И. И. е получена на 30.10.2012г. Следващи изпълнителни действия не са
поискани от взискателя, не са и извършвани, поради което твърди,че е настъпила перемция. Изпълнителното производство е било прекратено от
ЧСИ с постановление, обективирано в протокол от
12.06.2017г. по реда на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Следващото принудително
изпълнение е предприето в 2019г., като през м.ноември 2019г. И. е уведомен от
ЧСИ с 879- В.Петров, че е образувано ново дело с взискател „Е.М.“ЕООД,за същото
вземане. Излага,че на основание чл.116,б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение на вземането. Съгласно
т.10 от ТРеш.№2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС погасителната давност не спира да тече докато трае изпълнителният процес.
Специфика на този процес е, че давността прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо този способ. В случая последното изпълнително действие, извършено
по изп.д.№1074/2012г.по описа на ЧСИ с 856, е било на
06.11.2012г. След тази дата е започнала да тече нова давност, която е изтекла
на 06.11.2017г. и не е била прекъсвана. От датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение по изп.д.№1074/2012г. на ЧСИ с
№ 856 до иницииране на изп.д.№2301/2019г. на ЧСИ с
№879, са изминали почти 7 години.
На следващо място сочи,че претенцията
включва и вземане за лихви-законни и наказателни,по отношение на които
погасителната давност е 3 години. Дори и да се споделят изводите на РС-Ловеч,
че давността е започнала да тече на 26.06.2015г. и е прекъсната на 19.09.2019г.
с образуване на изп.д.№2301/2019г. на ЧСИ с
№879,предвидената в закона 3-годишна
давност е изтекла на 26.06.2018г.
По изложените съображения моли да се
уважи предявеният иск и признае за установено по отношение на „Е.М.“ЕООД,че И. Д.И.
не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност. Моли да се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор от „Е.М.”ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.С.,р-н
„В.”, ЖК“М.Д.“, ул.“Р.П.К.“№4-6,представлявано от управителя Р.И.М.-Тодорова,чрез
юрисконсулт Веселина Йорданова, с адрес за кореспонденция- гр.С.,р-н „В.”, ЖК“М.Д.“,
ул.“Р.П.К.“№6, сграда „М.Т.“, етаж 6. Счита въззивната жалба за неоснователна,а
обжалваното решение за правилно,като постановено при спазване на материалния и
процесуален закон. Поддържа възраженията,които е изложил в отговора на исковата
молба пред първата инстанция. Излага хронологията на образуваните изпълнителни
производства. Не споделя твърдението от въззивната жалба за неприложимост по изп.д.№1074/2012г. на Постановление на Пленума на ВС
№30/1980г. Сочи,че към момента на образуване на това производство
Постановлението е било и се е
приемало,че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно принудително осъществяваното вземане“. Постановлението губи силата си с
отмяната му,чрез даденото от ВКС разрешение по въпроса за давността по ЗЗД. Новото
разрешение се прилага от момента на постановяване на ТРеш.,а
именно 26.06.2015г. Твърди,че давността е спряла да тече след образуване на принудителното
изпълнение,а нов срок е започнал след обявяване
на ТРеш.№2/2015г.- от 26.06.2015г. и до
момента не е изтекъл, тъй като има новообразувано изпълнително производство. На
следващо място излага подробни съображения за надлежно уведомяване на длъжника
за извършените цесии,като счита,че няма пречка това да се извърши от цесионера-изрично упълномощен от цедента.
По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното съдебно решение и
присъдят разноски.
Постъпил е отговор и от третото
лице-помагач на ответника- „ОТП Ф.“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление в гр.С.,р-н „О.“,бул.“К.А.Д.“№19,ет.2(универсален правоприемник на
„ОТП Ф. България“ЕООД),чрез юрисконсулт Г.Г.. Моли
въззивната жалба да се остави без уважение,като неоснователна и се потвърди
обжалваното съдебно решение. Споделя приетото от съда по отношение
приложимостта на Постановление №3/1980г.и ТРеш.№2/26.06.2015г.на
ОСГТК на ВКС. Потвърждава,че считано от постановяването на ТРеш-26.06.2015г.
отново е започнала да тече погасителна давност за вземането,като до
образуваното изп.д.№2301/2019г.на ЧСИ с 879 в КЧСИ,
петгодишният общ давностен срок за погасяване на вземането,не е изтекъл. По
изложените съображения моли да се
потвърди обжалваното съдебно решене. Моли да се присъдят и направените по
делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът се явява лично и с пълномощник адв.Д.-ЛАК,като поддържа въззивната
жалба и моли да се уважи.
Отв.“Е.М.“ЕООД не изпраща представител.
Третото лице “ОТП Ф.“ЕАД,не
изпраща представител, представя писмено становище.
От доказателствата,
приложени по гр.д.№58/2020г. по описа на РС-Ловеч, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на производството съдът се е
произнесе с определението по чл.267,ал.1 от ГПК и няма основания за промяна на
становището на състава.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната
инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за
недопустимост на първоинстанционното решение. При горните констатации съдът
преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното
решение.
По
същество.
Не се
спори,че по образуваното пред РС-С. ч.гр.д.№58934/2012г. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 09.01.2012г.,с която на длъжниците И. Д.И.
и К.У.Д., е разпоредено солидарно да заплатят „Банка
ДСК”ЕАД, сумата от 6 862,61лв., ведно със законната лихва от 20.12.2011г. до
окончателното ѝ заплащане, 4 488,60лв.-лихва за периода 02.07.2009г. до
19.12.2011г., 227,02лв.– разноски в производството. Допуснато е незабавно
изпълнение на заповедта. Издаден е и Изпълнителен лист 20.02.2012г.
Въз основа
на така издадения изпълнителен лист кредиторът е подал молба по реда на чл.426
от ГПК и на 11.06.2012г. е образувано изп.д.№
1074/2012г. по описа на ЧСИ с №856 в КЧСИ и район на действие СГС- Б.Б. Съдебният
изпълнител е предприел събиране на информация за имотното състояние на
длъжниците, като е изискала редица справки. Въз основа на тях на 24.07.2012г., на 25.07.2012г. и на
07.08.2012г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на вземания на длъжника
И. И. в банки („Банка ДСК“АД, „Общинска банка“АД и „Райфайзенбанк България“АД).
Макар все още да не му е била връчена поканата за доброволно изпълнение, на
11.09.2012г. длъжникът И. е отправил искане до ЧСИ на основание чл.454,ал.1 от ГПК да спре производството по делото, като е заплатил 30% от дълга, в размер на
4500лв. С оглед на това съдебният изпълнител е вдигнал всички наложени запори върху
негови вземания. С молба от 30.10.2012г. И. е внесъл 200лв. и е заявил
готовност да погасява дълга чрез заплащането на вноски в размер на 200лв.,в
резултат на което съдебният изпълнител е постановил вдигане на запорите и
„ОББ“АД и „ЦКБ“.
Междувременно
поканата за доброволно изпълнение е била връчена на И. на 26.09.2012г.(л.76).
Няма данни да е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК в предвидения
(тогава) 2-седмичен срок.
На
06.11.2012г. съдебният изпълнител е съставил Протокол за извършено погасяване,
въз основа на постъпило плащане от И. на сумата 200лв. и е удостоверено, че непогасената
сума е в размер на 13 097,77лв. (л.79 от изп.д.№1074/2012г.).
Със съобщения от 07.11.2012г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника за
вдигнатите запори. Уведомления са изпратени и до банките.
С молба от
14.05.2013г. „ОТП Ф.“ЕАД е поискало от съдебния изпълнител да бъде конституиран
като взискател по делото,въз основа на сключен договор за цесия с „Б“ДСК“ЕАД от
12.07.2012г. Искането е уважено. През 2013г. съдебният изпълнител е извършвал
справки за длъжниците в НОИ. Следват справки през м.февруари 2016г. в НАП, НОИ,
НБД“Население“. С молба с вх.№19193/09.03.2017г. „ОТП Ф.“ЕАД е поискало от
съдебния изпълнител да прекрати производството поради настъпили предпоставки по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. С Постановление от 12.06.2017г. ЧСИ е прекратил
производството по делото. Върху постановлението е отбелязано,че е влязло в сила
на 27.06.2019г.
Приложена
е молба с вх.№35402/10.12.2018г. от „Е.М.“ЕООД с искане на основание чл.429 от ГПК да бъде конституирано като взискател,тъй като е придобило вземането чрез
договор за цесия от 30.10.2017г. С молба от 29.03.2019г. е поискало да му се
върне изпълнителният лист.
На
15.10.2019г. „Е.М.“ЕООД е подало молба по чл.426 от ГПК с искане да се образува
изпълнително производство пред ЧСИ с №879 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч-В.Петров,
срещу И. Д.И.. Образувано е изп.д.№ 2301/2019г. Като
изпълнително основание е представен изпълнителният лист от 20.02.2012г.,по
ч.гр.д.№58934/2011г.на РС-С.. Поискал е да се насрочи опис и оценка на движими
вещи на адреса на длъжника.ЧСИ е изискал справки от Агенция по вписванията,
НБД“Население“, НОИ. На 21.10.2019г.са изпратени запорни
съобщения до банки върху налични суми на длъжниците. На 31.10.2019г. е връчена
поканата за доброволно изпълнение на И.. С резолюция от 06.11.2019г.е
постановено налагане на запор върху притежавано от И. И. МПС,съгласно справката
от НАП. Последното действие е по изискване на справка от АВп.
през м.април 2020г.
При така установената фактическа
обстановка ОС-Ловеч приема,че съдът е сезиран с иск с правно основание чл.439
от ГПК- оспорване от
длъжника съществуването на вземането срещу него. Твърдението си основава на
изтекла след издаването на изпълнителния титул погасителна давност за търсене
на изпълнение на вземането на основание чл.110,вр.с чл.117,ал.2 от ЗЗД. Като
последно действие, прекъснало валидно погасителната давност, сочи съставеният
на 06.11.2012г. Протокол за извършено погасяване по изп.д.№1074/2012г.на
ЧСИ с рег.№856 в КЧСИ и район на действие СГС. Твърди,че на 06.11.2017г. е
изтекла абсолютната давност за събиране на задължението й. Счита, че е налице
т.н.”перемиране” на изпълнителното производство по изп.д.№1074/2012г. на ЧСИ с №856. Сочи, че новото
принудително изпълнение по изп.д№2301/2019г.по описа
на ЧСИ с №879 е образувано при вече погасено по давност вземане на кредитора.
РС-Ловеч е счел твърдението на ищеца за
неоснователно и е отхвърлил иска изцяло. Приел е,че докато е бил висящ
изпълнителният процес давност не е текла-на основание Пост.№3/1980г.на Пл.на ВС.
Нова е започнала да тече след отмяната на Постановлението с ТРеш.№2/2013г.
на ОСГТК на ВКС-т.10, считано от публикуването му на 26.06.2015г.
Съставът на ОС-Ловеч не споделя тезата
за обвързване на правните последици на давността в изпълнителния процес и настъпилата
перемпция, с тези от изтичане на материално правната
давност за претендиране на вземането, съгл.чл.110 и чл.111 от ЗЗД. Касае се за
отделни правни институти с различни последици. Перемпцията
е без правно значение за давността. Тя единствено определя кои са онези
действия по принудително изпълнение, които валидно могат да прекъснат
давността-а именно извършените преди да е изтекъл срокът по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Настъпването на перемпция има за последица прекратяване по право на образуваното принудително
изпълнение. Давността за вземането е обусловена и се прекъсва от последното валидно
действие по принудително изпълнение,съгласно критериите по т.10 от ТР.№2/2013г.,
с признанието на вземането от длъжника или с предявяване на иск или възражение
или искане за спогодба(чл.116 ЗЗД).
В случая по отношение на процесното
вземане,като установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
вземане, чиито правни последици съгласно чл.416 от ГПК се приравняват на
съдебно решение за установяване на вземането, е приложима погасителната давност
по чл.117,ал.2 от ЗЗД от 5 години.
Първите данни за вземането са от
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК от кредитора, на 20.12.2011г., когато
изтеклата до момента давност е била прекъсната. Последвалите заповед за
изпълнение(09.01.2012г.) и изпълнителен лист(20.02.2012г.) не влияят върху
давността(т.14 ТР.№2/2013г.ОСГТК), също и образуването на изп.д.№1074/2012г.на
ЧСИ с №856 в КЧСИ и район на действие СГС, с молба от 11.06.2012г. Съгласно тълкуването
в т.10 от ТРеш. №2/26.06.2015г. на ВКС по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не всяко изпълнително действие, извършено в
изпълнителния процес води до прекъсване на давността. Необходимо е с него да е
предприето реално принудително изпълнение. Не прекъсват давността действията по
образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчване на призовката за
доброволно изпълнение, извършването на справки за имущественото състояние на
длъжника. Меродавни за прекъсване на давността са насочването на изпълнението
чрез налагане на запор,извършване на опис и оценка на вещ,насрочването на
продажба и т.н. В случая по това принудително изпълнение, първите действия, с
които може да се приеме, че е прекъсната давността, са наложените с
постановления от 25.07.2012г. на ЧСИ запори на суми в банкови сметки на И.
(чл.116,б.“в“ от ЗЗД). Следващо по хронология е внасянето от длъжника на 30% от
дълга, което има характер на признание на дълга (чл.116,б.“а“ ЗЗД)- на
11.09.2012г. Междувременно на И. е връчена поканата за доброволно изпълнение-на
26.09.2012г.(л.76), от когато е започнал да тече срока за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, изтекъл на 11.10.2012г., когато следва да се
приеме, че е влязла в сила заповедта за изпълнение и е започнала да тече нова
давност. Следва съставеният на 06.11.2012г. Протокол за извършено погасяване,
който също представлява действие, прекъсващо давността. След него по това
принудително изпълнение са извършвани действия, които нямат такива последици- изисквани
са справки, заменен е взискателят с цесионера на
вземането. С оглед на това и по правилата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, на 06.11.2014г. е настъпила перемпция на изпълнителното производство. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител е постановил изричен акт за прекратяване и
кога ще го направи. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като нова давност започва да тече от последно предприето по време
валидно изпълнително действие. Под ”валидно” следва да се има в предвид
действие, извършено преди да са налице предпоставките по чл.433,т.8 от ГПК. Тук
това е Протоколът за извършено
погасяване от 06.11.2012г. От него е започнала нова 5-годишна давност,
изтекла на 06.11.2017г.
Следващото изпълнително производство е
образувано на 16.10.2019г., а действия по принудително изпълнение са извършени
едва на 21.10.2019г.- наложените запори
на вземания на длъжника. Към този момент,обаче вземането вече е било погасено
по давност и изпълнението му е било възможно
само доброволно от длъжника, каквито намерения не са заявени.
С оглед на изложеното предявеният иск
с правно основание чл.439 от ГПК се явява основателен и доказан и следва да се
уважи изцяло,като се признае за установено по отношение на „Е.М.“ЕООД, че не
съществува, като погасено по давност, вземането му към И. Д.И. ***,установено
със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 09.01.2012г., пост.по
ч.гр.д.№58934/2011г.на РС-С. и Изпълнителен лист от 20.02.2011г.,издаден по
същото, формирано от вземане за главница в размер на 6 862.61лв.,ведно със
законната лихва върху нея от подаване на заявлението-20.12.2011г. до
окончателното му изплащане, вземане за лихви за периода от
4 488.60лв.-лихви за периода от 02.07.2009г. до 19.12.2011г.,
разноски по ч.гр.д.№58934/2011г.на РС-С.-
227.02лв.
Обжалваното Решение №
260004/12.08.2020г.,пост.по гр.д.№58/2020г. на РС-Ловеч следва да се отмени и
вместо него се признае,че вземането не съществува.
С оглед
изхода на спора възизвникът има право на
възстановяване на направените в двете инстанции разноски.
По гр.д.№58/2020г.на
РС-Ловеч е внесена държавна такса от 463.13лв. Приложен е и договор за правна
помощ и съдействие с вписан адвокатски хонорар в размер на 600лв.-платен в
брой.Така дължимите за тази инстанция разноски са в размер на 1063.13лв.
По
в.гр.д.№664/2020г. на ОС-Ловеч е внесена държавна такса от 231.57лв.и не се
претендира адвокатски хонорар.
Затова „Е.М.“ЕООД
следва да се осъди да заплати на И. Д.И. разноски по делото,в общ размер на 1094.70лв.
По изложените
съображения и на основание чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
260004/12.08.2020г.,пост.по гр.д.№58/2020г. на РС-Ловеч, като неправилно и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
гр.С., район „В.“, ж.к.„М.Д.“, ул.“Р.П.К.“№4-6, представлявано от Т.И.В., че не съществува, като погасено по давност, вземането към И.
Д.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, установено със Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК от 09.01.2012г., пост.по ч.гр.д.№58934/2011г.на
РС-С. и Изпълнителен лист от 20.02.2011г., издаден по същото, формирано от
вземане за главница в размер на 6 862.61лв.,ведно със законната лихва
върху нея от подаване на заявлението-20.12.2011г. до окончателното му
изплащане, вземане за лихви за периода от 4 488.60лв.-лихви за периода от
02.07.2009г. до 19.12.2011г., разноски
по ч.гр.д.№58934/2011г.на РС-С.- 227.02лв.
ОСЪЖДА
„Е.М.“ЕООД с ЕИК ******, с
горните данни, да заплати на И. Д.И. с ЕГН **********, с горните данни, сумата 1094.70(хиляда
и седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща разноски,от
която по гр.д.№58/2020г.на РС-Ловеч-1063.13лв., по в.гр.д.№664/2020г.
на ОС-Ловеч- 231.57лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ОТП Ф.
България“ ЕАД на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на страните при наличие на предпоставките
по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.